Реферат върху текста на Збигнев Херберт - Ласко "Варварин в градината"


Категория на документа: Литература


Ласко
„Варварин в градината”
Збигнев Херберт
Реферат

Збигнев Херберт е полски есеист, поет и драматург. Роден е през 1924 г.в град Лвов, Полша. Той е носител на множество литературни награди и многократно номиниран за Нобелова награда. Също така е знакова фигура на полската опозиция , а по късно е кавалер на Ордена на Белият орел. 2008 година е определена за година на Херберт от сеймът на Република Полша. Сред неговите творби са есеистичните сборници: „Варварин в градината”, „Натюрморт с юзда”, както и мнжество поезия сред които „Пан Когито”, „Епилог на бурята” и „Струната на светлината”. Автор е на пиеси като „Пещерата на философите”и „Лалек”.

„Ласко” е един от текстовете в есеистичния му сборник „Варварин в градината”.
Текстът разказва за посещението на Ласко от героят на Збигнев Херберт. Основен персонаж обаче не е той, а палеолитния човек и неговото изящно изкуство. Пътят към него е особен и е изпълнен с множество символи, които подсилват значението на самото място. Ласко няма географска обособеност и информация за него се открива само в музеите като Парижкият музей на човека. Още от началото се разбира, че то е неконвенционално място, изпълнено с мистика. Текстът започва с информация за особеностите на околността като омлетът от трюфели. Значението и присъствието на трюфелите също не е еднозначно. Според него трюфелите са символ на безрасъдството, граничещо с изкуството. Те са въведение и подготвят читателя за нещо необикновено. Самият герой смята срещата си с Ласко като посвещаване в тайна. Въпреки, че Ласко е пещера, то е запазено живо-рисунките в него напомнят динамика и живот. Всеки един детайл прави впечатление. Въображението на героя непрекъснато навежда на асоциации с шедьоври на известни художници, които помагат на читателя да си представи изяществото и красотата. Ласко е изпълнена със символи и фигури от едно уникално, различно и същевременно толкова близко изкуство-това на прародителя. Ласко дори намира своят съвременен еквивалент в лицето на Сикстинската капела.

В пещерата преобладават предимно фигури на животни, които са в движение. Хаосът на рисунките и композицята авторът описва като «класически безпорядък». Това сравнение описва възхищението му. Двурогът с къса шия на входа на пещерата от друга страна подсилва мистиката.
В текста има и научна информация, която разкрива мистиката на Ласко, но само донякъде. Като факта, че това са били обиталища на палеолитния човек, който е подобен на съвременния човек. Обхванат е периода на Хомо Сапиенс, на ранният палеолит. Именно тогава хората са изграждали начина си на живот изцяло зависещи от природните условия. Така пещерата бива използвана от палеолитния човек, изразявайки благодарност към порядъка в света. Разкриват се взаимодействията му с природата и животните. Хората обитавали тези райони са оставили информация под формата на рисунки, молитви и заклинания. Пещерата е разделена на зали, като всяка зала има свое значение главно свързано с извършването на церемонии на лова на палеолитния човек. Първата зала е залата с биковете, която е много голяма. Следва описанието на мистична фигура на двурог, която предполага, че Ласко е била свещено място и дори е сравнена със Сикстинската капела.
Смята се, че кроманьонецът е завзел от неандерталеца пещерите и местата за лов и е основоположник на нова цивилизация, обитавала именно територията на Франция и Испания. Тази цивилизация е обрисувала цялата Ласко, а мястото е привлякло Хомо Сапиенс заради лова. Например в залата за церемонии на ловната магия присъстват фигури на бикове. В коридора към нея има ясно изразени елементи от ловна сцена.

Описан е портрета на „китайски кон”, смятан за „най-прекрасният” за всички времена портрет на животно, сравнен с приказка и най-описателният епитет „шедьовър”, наблягайки на неговата завършеност. Така Ласко се превръща в уникално място по няколко причини, то е като храм, побрал в себе си информацията за целият човешки род. То единствено по рода си свързва изящното с първичното и брутално начало на човека- бруталната практика на палеолитните ловци. Според една от хипотезите на Лот-Фалк цялата информация се преплита с мъдростта на праисторическите хора, които виждат в животните самите себе си. Тук става сравнението и идеята за превъзходството, като на животното са му предписани много повече способности, стига се до степен на идеализация:

„Животното има по-непосредствена връзка с това, което е божествено, по-близко е до природните сили, които се въплащават в него.”

Палеолитният човек е осъзнавал значението на природата и убийството на животно е било част от съюз, взаимоотношения, в които участва и доверието. Смъртта на животното e зависела от връзката му с човека.
Авторът разкрива и начина на разшифроване на сцените от загадъчните рисунки, както например тази с убиването на образа. Това е обяснено чрез системата на Средновековието, където е имало подобни действия- както е разкодирано значението на забитите в животното стрели. Символите биват обяснени само хипотетично. За ученият Вофре шахматните триъгълници са наметала, каквито се срещат и в Родезия. Кастильо в Испания от своя страна остава пълна загатка. Всеки непознат символ поражда множество предположения. Това, което дори учените разбират са само рисунките, символите остават неразгадани. Начинът на описанието на двата смолисточерни бизона насочва мисълта отново като към нещо грандиозно, последвано от едно дори крайно изказване и сравнение с изкуството на Гоя. Върховният момент на изкуството в Ласко обаче е една кухина, наречена «Шахтата». Там се крие «върховната тайна» , която предизвиква максимално въображението не само на автора, но и на учените. Сцената е специална поради факта, че макар и схематично тя включва и присъствието на човек. Описанието включва присъствието на няколко животни и въпреки липсата на изящество, каквото има в останалите рисунки тя носи закодирана информация заради наличието на сюжет.
Имената на няколко учени са свързани с тълкуването на сцената от «шахтата», като Абат Брьой и немският антрополог Кирхнер. Сцената в «шахтата» е неясна за учените, присъствието на носорога и птицата ги озадачава, затова се раждат повече от една хипотези. От една страна Абат Брьой вижда смъртен инцидент, а антрополога Кирхнер нещо съвсем далечно от това. Според него сцената не изобразява лов и човекът не е жертва. Тази хипотеза внася нова светлина в досегашното разбиране за изкуството от Ласко, защото внася идеята за жертвоприношението.

Франко-кантабарийското изкуство е лишено от сюжет. Ловната сцена изисква присъствието на човек, иначе тя няма сюжет. Именно рисунката в «Шахтата» има различна от досегашните тълкувания на сцените интерпретация: тя включва идеята за присъствието на човека, и то с ролята на шаман. Тя разкрива образа на човека не като убиец, а като имащ за цел да изпрати душата на жертвеното животно. Според Кирхнер образа на птицата служи като «спомагателен дух» на изпадналия в безсъзнание от церемонията шаман. Тази рисунка е ключова, тя поражда много нови хипотези и концепции. Забелязва се също така опростяването на човека в сравнение с животното. Причината за това по обяснения на праисториците е човешкото начало, което е разрушило реда в природата чрез мисълта и работата. Основен знак за различието е станал срама, допускането на идеята за друго съвършенство, освен това, което природата е създала. Маската на човека според учените е явен знак за неприемането на собствените си форми, затова е изразен по този начин- едва доловим. Образът му на животно го връща в началото, изцяло отдаден на природата.
Причината за използването на бои в тази епоха е в идеята за имитиране на животното. Палитрата от цветове е ограничена- различни нюанси на червено, черно и бяло което остава във времето и е използвано от хората в по скорошни времена, описано в множество древни книги като Стар завет и Веда. В текста е представена информация за цветовете и отношението на праисторическия човек, или по скоро начина по който ги е възприемал и как ги е създавал. Всяка една пещера носи различен тип информация, както и научна относно живота и дори разбиранията за света на праисторическия човек. Пещерата в Пер-нон-Пер представя индиректно информация за използването и получаването на цветовете от човека, като например факта, че са били минерални. Още особености се откриват отново в Ласко- меки контури, зърнеста повърхнина, органична фактура. Палеолитното изкуство е представено от няколко епохи като ориняшка, солутерийска и магдаленската които се отличават с изключително добрият начин на изрисуване и боравене с цветовете.
Етапите на развитие, , засягащи всички сфери на живота на палеолитният човек, са трудно проследими, и главната причина за това е, че те изброяват много по големи периоди от време в сравнение с днес. Например епохата на ренифрените (ранен палеолит) е от 15 000 до 25 000 години. Освен съществуващите епохи се появява и франко-кантабарийска цивилизация. Огромно влияние оказва природата –студът и след това затоплянето на климата.

Според Брьой цялото изкуство в Ласко е дело на ориняка. Това личи по рода на перспективата, както и особеностите при изобразяването на животните. Отделни детайли навеждат на мисълта за дело на хората от ориняческата епоха заради формите на рогата на бизона от «шахтата» например.
Ласко е била намерена по особен начин. Историята около откриването на пещерата се свързва с името на 18 годишният Марсел Равида. Заслугата за откриването е изцяло негова въпреки, че е бил с други момчета. Първото, което виждат са именно рисунките. Това е един друг вид съкровище, но определено е съкровище, поради информацията и уникалността, която носи. Това е причина града Монтиняк, където се намира Ласко да стане известно и да промени статута си. Авторът прави сравнение с други открития и тяхната автентичност. Например за автентичността на Алтамира, която е била потвърдена 20 години след откриването и. Описват се и други подобни случаи, засягайки темата за автентичността на Ласко. В примерите той включва и случая с черепа от Пилтдаун, който след много проучвания се оказва фалшификат. Прави се сравнение между трудът и усилията за изследването на Ласко и други далеч не толкова мащабни открития.
Проблемът за автентичността е неизбежен като всяко ново откритие,но преди всичко е подложено на съмнение заради добре изглеждащите и запазени рисунки. Оказва се, че те са били запазени заради влагата, която е запазила рисунките, консервирайки ги като с лак. Авторът стига до ирония относно случаят с Андре Брьой, който стига до крайност в скептицизма си и ги обявява за фалшификат.
Текстът завършва с описание на емоциите, които героят изпитва при вече случилият се досег с изкуството от пещерата. Той описва преди всичко своята увереност, споменавайки още веднъж за художника от Ласко, който е променил света и разбиранията, оставяйки дълбок белег в съзнанието на героя.
Текстът представя Ласко като едно посвещение в дълбините на човека. Пещерата крие тайни относно мястото на човека в природата, неговото разбиране за заобикалящия го свят.Текстът е наситен със всякакъв вид информация, като има и множество детайли, които обаче не обременяват, а напълно адекватно допълват текста и го правят цялостен. Збигнев Херберт успява напълно да пресъздаде уникалността на мястото чрез думи. Той ни въвежда в атмосферата на миналото по забележителен начин , изполлзвайки сравнения от съвременни щедьоври, като по този начин успява да пресъздаде с думи красотата, която е предназначена за очите. Успява да навлезе в пространството на читателя, като същевременно го информира с точни факти. Така четящият придобива една по реална представа за Ласко, и едновременно успява да му се наслади. Преминаването от информацията извлечена от субективни усещания към научната информация, свързана и засягаща науки като археологията става плавно и се получава един наистина богат текст, който засяга и науката и изкуството, за да докаже колко си взаимодействат всъщност, колко се допълват.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат върху текста на Збигнев Херберт - Ласко "Варварин в градината" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.