Реферат върху "Българската народна песен" от Никола Георгиев


Категория на документа: Литература


не те храня в очи да ме гледаш,
не те храня бой да ми се биеш,
не те храня на лов да те пратя,
най те храня далеч да те пратя

Никола Георгиев определя текста, като казва, че се забелязва забавеност, стремеж към изброително-изчерпващо "опипване" на алтернативните възможности, съсредоточеност, а всичко това продължава да изразява първата основна тенденция в поетиката на народната песен. Но стихът, въведен със специфичното за фолклорния стил отрицание "най", влага нов смисъл и цялата предходна съсредоточеност незабавно се подчинява на нов художествен ред - тя е вече подготовка към скокообразния преход, фон за по-релефно, по-остро изтъкване на утвърдената единица и в крайна сметка единият от двата полюса, върху който се гради художесгвената резултанта на народната песен. Оразличеният единичен предмет може да бъде не само различен, но и ясно противоположен по някои белези на предходното множество: "тежко имане - дребен маргарец". Оразличеният, противопоставен по бройност, смисъл и строеж единичен предмет може да бъде и по-обособен спрямо множеството. Примерът, който ни дава професор Георгиев е:
та минаха девет гори зелени,
а десета - вода е студена

оставила й болна майка,
болна майка, болен баща,
девет братя във тъмница,
а десета мила сестра
на носило пред венчило

Според изследователят преходът от бройното числително "девет" към редното числително "десети" със своята забавяща прибавност преминава в изпълняващ функцията на "приблизителния" предлог "до" в бройните определения. От друга страна авторът на изследването споделя, че си задава въпросът - “каква е наистина тази десета сестра? Та нали тя може да бъде "десета сестра" само след или между девет други сестри, а не и братя?”. От пръв поглед народната песен, според професор Георгиев извършва своите "невинни" хипербатонни сгъстявания, но отклонението от "здравия смисъл" е достатъчно очебийно, за да подчертае неслучайната художествена целенасоченост на похвата. Не случайно и целенасочено народната песен и тук преодолява съпротивата на отделните смислови единици и слива в нови цялости "брат" и "сестра" или дори "дъщеря" и "снаха". Следващият подход в изследването е употребата на цифрата три не само като число, но и като брой повторения. Ако в едни случаи дадена ситуация се повтаря трикратно без промени, в други случаи третото извършване е вече подчертано оразличено спрямо първите две. Така в своите общи рамки повторителността се раздвоява и вътрешно самоподкрепя в унисон с цялостния строеж на народнопесенната система. От друга страна, както твърди в своя труд Никола Георгиев, механизмът на скокообразното оразличаване чрез съпоставяне, противопоставяне или отрицание простира действието си и върху още една много типична конструкция, която, най-просто казано, се състои в следното: всички вършат едно, а отделният герой не го върши или пък върши нещо противоположно. Този вид противопоставяне той нарича противопоставяне между вид и колектив. Но освен прякото отрицание съществуват и конструкции редовно включващи и противопоставянето на контрастна и антитезна основа. Това свое твърдение филологът доказва с песента за набитите на кол юнаци:

всичките гледат надолу,
надолу към ч е р н а з е м я.
Стоян сн гледа нагоре,
нагоре към с и н ь о небе

Според Никола Георгиев що се отнася до преките отрицания, те се групират в две основни разновидности. Първата - всички правят нещо, един не го прави, във втората - никой не може или не иска да свърши нещо, а един се наема, при което този един може да бъде не само "утвърден" юнак, но в духа на народнопесенната уравновесеност между комично и героично и всепризнат глупак или несретник:

В следващата част от текста си авторът на изследването споделя наблюденията си относно отрицанието и споделя, че неговата строта и обособяване често бива усилвана от подчертаното струпване на повторителни единици в първата част на конструкцията и съответно неравностойно кратката отсеченост на втората част или от главоломното логическо противоречие на втората част спрямо първата, или от разколебаното отрицание, което често минава и по най-страшната граница, границата между живота и смъртта. Всичките тези варианти, според мнението на Никола Георгиев, съвременното естествознание би отнесло към “измамените очаквания”.

Текстът на Георгиев твърди, че утвърждаването чрез отрицание се проявява най-отчетливо в описанието на действия. Преди да обясни какво възнамерява да стори, героят най-напред отхвърля вероятните предположения на слушателя си / както например става в песните за юнака и неговия сокол/, а когато героят подтиква слушателя си към действие, той предпочита най-напред да му каже какво не трябва да прави, а едва след това - какво трябва да прави. Често срещан похват е, когато намерението на героя не се осъществи, намерението и действителността да се поставят в подчертано отрицателно съседство, то оразличава, но в същото време поражда и нови връзки. Интересно е и откритието на професор Георгиев, че глаголнодейственият тип на отрицанието, както трябва и да се очаква, действува силно задържащо върху събитийния развой на творбата - именно върху развоя на събитията, а не само на изказа, както най-често става при другите разновидности на конструкцията. Никола Георгиев дава пример за това колко хармонично се съчетават възможностите на тази конструкция с темата на любовното лутане и дирене:
ранила мома рано на вода,
ранило лудо с конче след нея.
Тук да я стигне, там да я срещне,
нито я стига, нито я срещна.
Ам я завари сай долу, долу,
сай долу, долу, на кладенците
Изследователят на народната песен възклаква, че накъдето и да хвърлим поглед из народната песен, навсякъде се сблъскваме с проявите на конструктивна тенденция към оразличаване и отрицаване. Решителна в своята сила, разнообразна и разностранна в своите изяви, тя налага своя специфичен отпечатък върху българската народна песен. Съчетаването на крайна отрицателност и противоположност с крайна утвърдителност и повторителност намира в народната песен още един конкретен облик, според твърдението на професор Георгиев - богато насищане с контрасти и антитези. Но той въвежда и още един термин - незавършена антитеза. Тя се структурира от една контрастна двойка, съпроводена с друга двойка свойства, която противно на "естествените" очаквания не е контрастна, а само количествено различна. Тънък познавач на езиковата психология - народният певец, от една страна, подхранва очакванията за двоен контраст с противопоставния, а - от друга страна, им "изневерява" като че ли непосредствено преди изпълнението им с количественото оразличаване. С това тя напомня и нещо по-важно - че уравновесяването на крайностите и избистрянето на мъдрия уравновесен поглед на народната песен върху битието не е застинал процес и готов резултат, а динамично развитие и синхронно напрежение. Това свое твърдение Никола Георгиев подкрепя със следното двустишие:
що е старо, посякоха.
що е младо, поробиха
Въвеждането на контраста "младо" в началото на втория стих "обещава" някаква друга, противоположна или поне по-различна участ на младите. И тя е наистина по-различна - младите са "само" поробени... Това противопоставяне и същевременно връщане към сродни значения, това люшкане между надеждата и разочарованието живее със своята художествено специфична логическа неразложеност и смислово-емоционална подвижност.
В заключенето си професор Георгиев езрежда основните двадесет въпроса, на които отговаря неговото изследване. Относно първият – засягащ събитийната логика и последователност на повествованието, изследователят припомня песента за юнакът, който храни сокола, за да може да го прати до бащината си къща, а се оказва, че той вече е бил там. Това е характерен пример за потискане на събитийната увлекателност и насочване на интереса към вътрешения драматизъм в състоянието и преживяването на затворника.

Втория въпрос, който ситуативно авторът назовава с - какво общо има между убитата черна арапкиня, тъмницата и черницата – намира своя отговор в типична народнопесенна връзка, основана върху съчетанието между простото и очебийното родство по цвят и словесен строеж и сложното, дълбоко имплицирано сродство по конотативен ореол на съставките.
Третият въпрос - за цифрите, авторът ни припомня изследването еднаквите и постоянни числа, в случая троичността, изпълнява не само разпределителна и забавяща композиционна функция, но и хвърля прост, очебиен мост между сложно свързани помежду си съставки.
Четвъртият въпрос, потърсил връзката между слабо свързаните пространствени определения като "Стара планина", "равна Романя" и т.н., според автора свързва денотация и конотация в едно.
Петият въпрос, според автора, изразява почудата от необичайното и скокообразно встъпление, което изразява ужаса от мистичното и последвалото го реално – скокове, напълно типични именно на границата между встъплението и по-нататъшното развитие на творбата.
Шестият въпрос от изследването на Никола Георгиев обръща внимание върху неправдоподобието на ред ситуации в песента и доказва, че народната песен смело използува възможностите на художествената условност.
Седмият въпрос отначало внася леко недоверие към възможностите на народния певец да гради творбите си в единно глаголно време, но по – късно, според авторът на изследването бързо разкрива една сложна, системно провеждана и осмисляна черта на народната песен - честата смяна на глаголните времена,която е активен принос към раздвижването на гледната точка в народната песен, а с това и на нейната многостранна обхватност.
Осмият въпрос – отнасящ се до предлога "до".
И деветият въпрос, насочен към привидна дребулия - възвратната частица "си" и нейната честа употреба.
Десетият въпрос – относно изострената комуникативност и потиснатата повествователност.
Единадесетият въпрос, който както твърди авторът, изразява изненадата, че глаголът "отговаря" въвежда реплика, която не е отговор.
Дванадесетият въпрос - доказва, че скокообразността е редовен спътник на народната песен и че тя много често се изостря по обратен път чрез съчетаването й с някаква много проста и очебийна връзка, например епаналептичната или пространствено верижната.
Тринадесетият въпрос – за съсрсдоточаващо-повторителния център на народната песен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат върху "Българската народна песен" от Никола Георгиев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.