Реферат върху "Българската народна песен" от Никола Георгиев


Категория на документа: Литература


от един език две думи
Никола Георгиев подчертава, че старата сентенция "от едно гърло два гласа, от един език две думи" получава нова сила и нов, по-широк смисъл: тя не само въплъщава двугласното в гледните точки, семантиката и логиката на народната песен, но и подчертава физическата красота и социално-човечната ценност на на общуването. По този начин народната песен демонстрира тежнението си да застава в "граничната ситуация" между правдоподобност и неправдоподобност. Освен всичко това авторът на изследването подчертава, че в народната песен не само много се разговаря и общува
но и много се чува и слуша. Разрешават ли физическите и социалните условия казаното да се чуе, според Никола Георгиев е въпрос, който твърде малко безпокои народния певец. Нещо повече - той редовно подчертава необикновеността, несигурността и все пак осъществимостта на чуването. А тази добра "чуваемост" се свързва с две важни насоки на народнопесенната поетика: с пространствената и комуникативната, както твърди изследователят. Друга характерна функция на чуваемостта се изразява в "Дочуването" в народната песен, което изразява и една интересна соцнално-нравствена представа, според професор Георгиев - майка и син могат и да не се послушат един друг, юнаците и арапите могат да воюват помежду си, но не могат да не се чуят един друг. Здравата комуникативна обвързаност е насочена към към общителното спояване между героите и към мисловно-емоционалното разделение на техните гледни точки.
Професор Георгиев обръща внимание и на строежа на народопесенния диалог, като излага своето мнение, според което нейната така широка изява може да породи предположението, че народната песен е по-скоро драматична, отколкото епична, но на диалогичността в народната песен липсват белезите, присъщи на драматическия диалог - дори когато в отделни случаи тя е наистина напрегната и носи развой на конфликтни отношения между героите.
Разглеждайки структурно текста на народната песен Никола Георгиев открива в една значителна група песни, че диалогът протича в границите на запитването-отговарянето, при което съдържанието на двете страни остава в сравнително затворен кръг, по правило без конфликти, промени и изненади. Така той разглежда типовете въпроси и охарактеризира като реторични /с високо организирана повторителност и непротиворечивост/ и повтаряне на въпроса в отговора / положителна и отрицателна/. Отново изследователят се спира и на повтаряемостта. Той открива в народните песни повторителност и кръстосване на гледните точки /повторенията между речта на повествователя и речта на героите/. Точно и изчерпателно, според изследването, се повтарят и превеждат през очите и действията на различни герои заръката да се изпълни нещо и самото описание на извършването му. Понякога заръката би могла да отнеме девет стиха, а изпълнението следващите шест, а друг път заръката и изпълнението се редуват непрекъснато в много малки отрязъци от текста с непросредствени преходи помежду си. По същия начин, според Никола Георгиев трябва да погледнем и на друга сюжетна разновидност на предвиждането - пророкуванията, вещите, сънища, клетвите и прокобите. Излишно е да се отрича, че подобни явления спояват народната песен с реалните прояви на суеверна мисловност, но престъпление към изкуството и истината би било да не се види, че нейната художествена система потиска фаталистичните и суеверни значения и ги префункционализира в съставки на голямата повторителна съсредоточеност, раздвоеността на гледните точки и уравновесеността на обобщителния ред. Самата повторителност се открива дори и сюжетно. Като пример за това Георгиев дава трикратното разказване (или извършване) на едно действие, което е много типична особеност на народната песен. Друго специфично място на вокативно-номинативното обръщение е вътрестиховото или рефренното повторение на нечие собствено име / то се среща и в звателната му форма/, а също така може да бъде неадресирано обръщение. Последното, както твърди професор Георгиев в книгата си, може да бъде еднословно и дори едносрично - "мале", "холан", "мари", "нане", "ле", - може да бъде разгърнато в цял израз - "шпирит море Яно ле"- може да бъде ясно, може да бъде и в значителна степен обезсмислено - "герджик гидийо, герджик медийо"- но във всички случаи то изразява движението към разколебаване на отделните речови позиции в името на по-обхватната, човешки интегриращата диалогичност.
По нататък в своята книга Никола Георгиев разглежда въвеждащите и заключителните в репликата изрази и си задава въпросът: Ако народната песен съсредоточава такова внимание към въвеждащите изрази - ако ги поставя в непривичното, "разтеглящото" минало несвършено време, ако ги нюансира с определения от рода на "тихо", "кротко", "бързо" или пък откровено ги удвоява - какво е нейното отношение към заключителните, извеждащите от репликата изрази? Неговото изследване достига до извода, че очакваното равновесие между въвеждащи и извеждащи изрази липсва. И нещо повече - извеждащите изрази са по принцип непознато за народната песен явление. Тя наистина не познава двустранното обрамяване на репликите, което, както отбелязва Георгиев е типично за Омировия епос. Изводът, който прави изследователят е, че тази неравнопоставеност акцентира върху въвеждащия израз, както и върху отвореността, трайността, протяжността на репликата, нейната собствена стойност и относителна независимост.

Всичко това професор Георгиев определя функция на художествено произведение, тъй като народната песен успява да извлече от тази незначително дребна съставка нова подкрепа за своята художествена специфика. Като подхваща обективните езикови предпоставки и като запазва връзка с тях, тя ги издига на равнището на ясно оформеното отклонение, където наслагването на сходствено-оразличителните белези отново образува типичен художествен възел. В книгата се казва, че напрежението между обвързаност и необвързаност на повествователя към изказа се усилва и чрез ред други интересни белези на народната песен. Един от тях е употребата на дателни местоимения в първо лице единствено число, така наречения от старата стилистика "дативус етикус". Разбира се, "етичен датив" е само това местоимение, чиято поява не е смислово задължителна, не означава преки дативни отношения между повествователя и действието.
Третата глава от книгата на Никола Георгиев е озаглавена “Съседно – съсредоточаващият метод в строежа на народната песен”. За тази цел той разглежда строежа, значението, структурата и семантиката на този вид творби. Първоначално е отделено внимание на теоретическото единство между семантика и структура, което се отразява в конкретното единство на българската народна песен, чрез едно поразително точно и богато изоморфно съответствие между двуделността в нейния смислов свят и двуделността в нейния строеж. Професор Георгиев отбелязва, че от забележимата и сама по себе си незадьлжителна употреба на показателни и дателни местоимения до фундаменталната раздвоеност между битова правдоподобност и фантастичност, между конотативност и денотативност – всичко потвърждава семантико – логическия принцип на народната песен. Същият диапазон се забелязва и в двата структурни центъра. Според изследователя принципът на близко съседното и повторително развитие започва да действува още в синтагматичните съчетания от две съседни думи, за да премине по-нататък в границите на полуизреченията и полустиховете и завърши в спояването на обширни композиционни цялости на творбата.
Като пример авторът обръща внимание на широката разпространеност на еднокоренни повторения в две, а понякога и в повече съседни думи: "сън сънила", "мисъл мислят", "глоба глобили", "гладна огладняла", "виком вика"и т.н. Отбелязано е и многократната повторителност на гласната "Е" в ключовата строфа на баладата изразът "певци песни за него пеят" добива значение на неслучайно организирана художествена единица, както твърди авторът на книгата и допълва, че предположението за неслучайния афинитет на народнопесенната поетика към тази конструкция намира подкрепа преди всичко в количествено измеримата честота, с която тя се появява по стиховете на народната песен.

Вторият качествен показател, на който отделя внимание в труда си професор Георгиев, е закономерното участие на тази конструкция в народната песен, което се крие в нейното смислово и синтактично своеобразие - необичайно високата смислова повторителност и необичайно острата синтактична разколебаност. В обичайните, стилово "нормалните" случаи връзката между преходния глагол и допълнението е високо вероятна, покритието в смисловите обеми е много близко, а синтактичната връзка - съвпадаща с най-строгите синтактични норми. Никола Георгиев посочва степента на обвързаност и стиловата маркираност в случаи от рода на "отключвам вратата", които са едни по вид, в случаи от рода на "пиша писмо", които са други, "пея песен", "живея си живота" - трети, но независимо от това той пояснява, че всички те остават в границите на стилово "нормалното". Текстът на книгата разглежда и други подобни случаи на употреба на безбройни съчетания от рода на "почнали делба да делят", "дел делили" , "врит си го дара одари" , "лова да си уловя" , "жива я мъки мъчили", "Донча са беда бедили", "дано я вара завари" и т. н. Според Никола Георгиев при тези употреби ясно се забелязва насочването на връзката към еднокоренното съществително-допълнение, което предизвиква синтактично-смислово разколебаване, а след това и своеобразна съседност, затвореност и аналитичност.
В следващия етап от изследването е отделено внимание на еднокоренното повторително обективиране на безобектни глаголи. Глаголи като "шетам", "ортакувам", "постя", които нямат възможност да се свързват с преки допълнения, но народната песен ги обвързва със собствените им еднокоренни съществителни, изпълняващи в съчетанието роля на пряко допълнение: "постил Марко великденски постя" , "ортакма ортакуваме" , "шетба шета Марко Прилепчанец" и т.н. След опоменаването на тези примери е отбелязано и присъединяването на преки допълнения към... вьзвратни глаголи: "и се веселба веселят", "бас се басила Марийка", "боя да се бием" , "Стоян се жалба нажали". А движението продължава и още по-нататък, за да завърши с конструкции като синтагматичното обвързване на преки и непреки допълнения, на допълнения и обстоятелствени пояснения, което прекрачва всички мислими граници и норма на граматиката. Всичко това, както твърди изследването на професор Георгиев, тази еднокоренната съседно-повторителна тенденцня води народната песен не само до синтактична, но и до ярка лексикална активност - под нейния натиск народният певец започва да изковава думи, които спазват словообразувателните модели на българския език, но които почти не прекрачват границите на художествената си среда и не получават по-широка езикова валидност. За пример дава събирането на малко вероятните производни "помайчил", "посестрил", "побратил" в текста на една от народните песни.

Изводът, до който достига Никола Георгиев е, че съседната повторителност, аналитичното разлагане и удвояване на едно значение продължава неотклонния си натиск и върху други части на речта и други синтагматични цялости прилагателно и съществително, наречие и съществително, глагол и прилагателно, глагол и наречие, съществително и съществително и пр. Така се стига до прилагателно-именни съчетания, които поразяват със своята ярка плеонастичност и удвоителност: "тъмна тъмница", "царска царица да станеш, жълти жълтици да нижеш" (Ст. 150), "чудно ми чудо станало" и т.н.

Независимо от вниманието, което отделя на повторителността, авторът на изследването не пропуска да насочи вниманието си и към оразличаването, което, макар и подтиснато, неизбежно започва да действува дори в дословното повторение на една и съща дума. Като пример за това дава откъси от текстове на песни като: "А дъжда ръми, ръми, ръми", където думата "ръми", променя част от смисъла си във всяка отделна поява. Понякога оразлпчаването на съществителни и прилагателни се осъществява чрез промяна в представките, което поставя в една друга граматическа категория, глагола. Примерът, който дава Никола Георгиев е следният: "се събрали, се набрали", "събрали ми се, отбрали", "поминувам, наминувам", "ела се вие, превива"и т.н.
Заключението на професор Георгиев представя народната песен в ролята на събирач в синтагматично единство на думи, чийто еднокоренен произход е или вече подтиснат в езиковото съзнание на обществото, или пък е изобщо привиден. В тази точка на народнопесенната поетика се кръстосват тенденцията към съседна повторителност и съсредоточеност с тенденцията към разкриване на езика като жива и единна система, която лежи така близо до сърцето на народния певец.
Изследването отделя внимание и на пространствената верижност, която допринася за своеобразния забавено изчерпващ облик на народнопесенния изказ, който много нагледно се проявява в описателното движение от по-голямото към по-малкото в границите на един предмет. Примерът, който ни предоставя професор Георгиев е следният:
Заплакала е горана,
горана и планинана,
и по горана дървена,
и по дървена вейкине,
и по вейкине листено,
и по листено гнездана,
и по гнездана пиленца
заради Индже войвода.

Според изследователят разнообразните възможности на верижната пространственост получават особено развитие в употребата й от детския фолклор, който е изключително малко изследван. В творчеството за деца - и народно, и лично - има силна струя игровост, която, психологически погледнато, задоволява нуждите на детската душевност, а, литературно погледнато, се постига, като някои от похватите в творчеството за възрастни се доразвиват в очебнйни количествени и функционални "крайности":

- Дека е яйцето?
- Яй го у огинот.

Никола Георгиев отбелязва, че имено в детския фолклор верижното пространствено развитие е осъзнат и целенасочен похват, който е ясно оразличим и недвусмислено представен.

В следващия етап от своето изследване професор Георгиев въвежда термина “съседно междустихово подхващане”, с който той назовава широко разгърната еднокоренната повторителност, сближаването на синоними, застъпването между съставките на пространствените и временните описания, повторителността на реплики и ситуации и изобщо на всички видове повторителност.
Другият характерен смислов белег е забавената събитийна постъпателност, като тя е най-отчетлива в случаите, в които се повтарят подлозите, сказуемите и подложно-сказуемите синтагми, тоест събитийно най-ангажираните части на изказа, без стремеж да се придаде повече важност на отделни отрязъци. Внимателното вглеждане в народната песен, според изследването на Никола Георгиев бързо ще подскаже, че на прав път - такъв стремеж липсва. Както във всяко изкуство, така и в народната песен отделните съставки трудно допускат взаимното си потискане или степенуване на повече или по-малко важни. Влияейки върху смисловото развитие, съседната междустихова повторителност сама се влияе от него, при което двете страни се събират в първия - съседно съсредоточителния център на народната песен.
Друг интересен белег на народната песен е, че при цялата нейна напрегнатост острият сблъсък между стих и синтаксис е непознат - поне във формата и размерите на личнотворческия анжамбман. Това е важно обстоятелство, и то не само в общ теоретичен или частно фолклористичен план, но - доколкото в българската литература анжамбманът се утвърждава успоредно с разграничителния процес между лично и народно творчество - важно и в литературно-исторически план. Независимо от това изследователят отделя не малко внимание на въпроса за връзката на "цезурата" с междустиховата повторителност. Както показват наблюденията, в началото на някои стихове се повтаря тъкмо този отрязък от предходния стих, който стои между "цезурата" и завършека му, т.е. повтаря се второто полустишие. Примерът, който ни дава Никола Георгиев е следният:
С чудом стои да се чуди,
да се чуди що да чини
Малка мома двори мете,
двори мете, сълзи рони
Авторът на изследването на народната песен разглежда и преходът от трисрична към петсрична група, който изисква промени в строежа на фразата и затова не е странно, че тъкмо в подобни случаи народната песен сравнително често, според него, се отклонява от тенденцията към постоянна синхронизираност на словораздела и създава отделни стихове в размер 4+4 срички вместо в основния за творбата размер 5+3 срички.

В следващата глава от книгата си професор Георгиев разглежда скообразно – дистантивният и разединяващ център в строежа на народната песен. В своя труд той достига до заключението, че в разрез и същевременно вследствие на тази силна тенденция към съседност, повторителност и съсредоточеност срещу нея се изправя противодействуваща центробежна сила, насочена в полярно противоположна посока и допълва, че когато започва да утвърждава нещо, народната песен предпочита да тръгне в обратна посока: първо да го оразличи или противопостави на нещо друго, а след това да го утвърди, и дава следния пример:
не те храня голям да порастеш,
най те храня криле да добиеш

и

ой, соколо, пиле вардарево,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат върху "Българската народна песен" от Никола Георгиев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.