Реалност и фантазия в "Животът е другаде" на Милан Кундера


Категория на документа: Литература



Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Факултет по Славянски филологии

КУРСОВА РАБОТА
на тема
Реалност и фантазия в "Животът е другаде" на Милан Кундера

Изготвил:
Павлин Петров

Специалност: Бохемистика, IV курс
Фак. № 2306

София, 2014г.

Милан Кундера пише "Животът е другаде" още 1969 г., но романът е издаден за първи път във Франция едва през 1973 г. Това се дължи на политическата натовареност на романа, която се е видяла заплашителна на тогавашната комунистическа власт в Чехия. Около романа възниква интересен дебат години след написването му. "През 2008 г. при поредното преразглеждане на досиетата в Чехия излиза наяве документ, според който Милан Кундера е предал на Държавна сигурност беглец, укриващ се от народната власт. Осемдесетгодишният писател отрича, институциите не изразяват ясно мнение, живи свидетели няма. Удивително е, обаче, сходството на обстоятелствата в живота и в романовия сюжет. А може би наистина човешкият живот не е един и не се случва на едно-единствено място и време, може би той винаги е тук и някъде другаде, може би постоянно сме будни и спящи, себе си и другите хора?1".

В "Изкуството на романа" Кундера споделя следното като работна хипотеза за "Животът е другаде": "Поетът е младеж, чиято майка го подтиква да се изложи на показ пред света, в който не е способен да влезе"2. Това изречение се превръща в движеща сила на неговото произведение. От една страна майката на Яромил наистина се опитва да го покаже на света, но от друга тя е изградила една илюзорна стена около него, нейната любов не й позволява да го остави без надзор. Поета да е спокоен се оказва най-важно за нея, а неговото спокойствие е постигнато чрез премълчаване и криене на факти от действителността. Яромил се оказва неспособен да възприеме реалността такава, каквато е. Той заема защитна позиция, криейки се зад маска всеки път, когато се окаже лице в лице с действителността. Момчето сякаш живее в свой свят, който самият Поет е измислил. Лозунгът "Мечтата е реалност" се превръща в лайтмотив на книгата.

Още в първата глава на книгата има смесване на живота на Яромил с изкуството. Майката на Поета предпочита да бъде оплодена от статуята на Аполон пред това детето й да е резултат от една сексуална авантюра с инжинера, т.е. тя има авторизиран метаразказ за произхода на сина си, фантазия, лична легенда. Майката продължава да ориентира живота на Яромил около изкуството. В неговите ранни години именно тя решава, че Яромил има талант и насочва живота му към думите за нещата и дори трансформира казаното от детето според желаното от нея. Така още в началото се появява копнежа за удовлетворителната версия на света, пак чрез език, който обслужва фантазията й, отново чрез метаразказ. По този начин още в несъзнателните години на Яромил се създава един нереален, подлъгващ свят. Цялата семейна среда изгражда един нереален свят за Яромил, свят на фантазии, отдалечаващ го от живота на околните. Приятели се явяват хората от семейството на Яромил. Баща му играе с него футбол и Яромил си представя, че е вратар на голям международен форум, дядо му го води в козметичен магазин и Яромил си представя, че измисля нови парфюми, дори кучето му представлява обект на фантазии - как всички му завиждат, когато Алик го чака пред училището. Кучето като любим обект измества, подменя реалността на другите, на хората, които са мястото на личния инфантилен конфликт на малкия Яромил, малкият моделира реалността чрез фантазията си, също както майка си. По-късно майката сама съзнава, че жертва всичко, в името на спокойствието на Поета, а това Яромил да е спокоен става причина и условие за изолацията му от реалния свят. Майката обаче разбира, че именно нейния син е нейното спасение, нейното бягство от действителността. Той е нейното творение, в което тя намира душевен мир.

"Вилата сред тихата градина, тъмната река с привързаната лодка, събуждаща мечти за нови плавания, черният кабриолет, който спираше от време на време пред вилата и откриваше високата дама, подобна на княгините от приказките за замъци и крепости, запуснатата къпалня, в която можеше да се влезе направо от кабриолета, както се влкиза от столетие в столетие, от сън в сън, от книга в книга, ренесансовият площад с тясната аркада, зад чийто колони са се дуелирали рицари - това беше светът, в който Яромил очарован пристъпи."3 Целият този свят е пред Поета, пред неговите очи, той се обвързва в съзнанието му отново с мечтата, с фантазията, с преплитането на различни измерения. Реалността на персонажа Яромил е реалност според единствено условие - "аз".

Споменаването на художника на "вътрешния свят" се оказва за Яромил ключов момент за бъдещото развитие. Различността на Поета е обоснована от по-богатия му вътрешен свят и това изглежда напълно обяснява неговата изолираност от другите деца в училището. Яромил поставя под въпрос самото съществуване. Той затваря очи и си представя, че реката я няма и въпреки доказателството, че тя е там, когато той отваря очи и я вижда, нищо не може да му докаже нейното съществуване. В случая Кундера разгръща и проверява в романова ситуация една от тезите на екзистенциализма, а именно, че съществуването не е идентично със същността, съществуването е избор. Функцията на реалното е поставена при Поета още в тази ранна детска възраст под въпрос. Животът изглежда трябва да бъде търсен другаде.

За първи път Поетът излиза от полето на своите фантазии и се сблъсква с действителността, когато рисунките му не биват оценени високо както в училище, така и от художника. Той казва на Яромил думи, които могат директно да се свържат със сюрреализма: "Сега започни да рисуваш, каквото ти хрумне в момента, не мисли дълго, направо рисувай" (стр. 40). След което следва нов провал - нова рисунка на кучешка глава, което е устойчивият образ на фикс-идеята на Поета за фантасмагоричната подмяна на реалното с желано. Има и поредица от неуспехи на момчето в поставяните му задачи върху сюрреалистичните картини на Миро, което е и ясен знак за разграничаването на Поета от това течение.

Когато Яромил започва да рисува голи жени и да наднича под полата на прислужницата, т.е. когато започва половото любопитство на Поета, майката се вижда принудена да се намеси. Тя обаче се проваля и вместо да накара художника да вземе мерки, сама се оплита в неговите мрежи и се превръща в негова любоница. В този епозод Яромил е в дома на художника за редовния си урок. Действителността обаче отново остава встрани от Поета. Вместо това, художникът, очевидно в добро настроение, одобрява и дори хвали нарисуваното от момчето по поставената задача, в резултат на което Яромил е изключително щастлив. Изкуството в този случай се явява цялостен заместител, на живота такъв, какъвто е в действителност. За Яромил най-важна се оказва положителната оценка на художника, а това че учителят е с някаква жена е нещо, което Поета отлага за разбиране в далечното и неопределено бъдеще, т.е. най-важна е високата оценка за успешността на вътрешния му проект за реалност.

В процес на обучението си при художника Поета все повече започва да прилича на него. Чете книгите, пращани като контрабанда за майка му, но не от кора до кора, а това, което му хареса, т.е., което е съвместимо с неговите представи. Цитиран е Пол Елюар, един от основоположниците на сюрреалистическата поезия. Майката на поета откровено не разбира тези книги, тя е по-силно свързана с реалността и тази поезия за нея представлява поредица от безсмислици. Въпреки първоначалното си разминаване с тази естетика, на тринадесет годишна възраст Яромил вече е изцяло обладан от нея под влияние на художника. Стига се до поредната фантазна трансформация на първичната сцена, в която желанието на майката на Поета да бъде обладана от статуята на Аполон е изместено от нова - вече тя е естетическият предмет (превърната е в произведение на изкуството от художника) - обект на сексуална насада и е обладана от своя създател. Тя се превръща в негова фантазия, в негов образ, с който той може да прави, каквото пожелае. Реалността в този случай е подчинена на фантазиите на художника.

Детските години на Яромил се вместват в хронологично-обективното време на Втората световна война, жертва на която става любимия на прислужницата Магда. Поета гледа на това като на театрална постановка. Реалната драма на една влюбена жена, загубила мъжа си, за Яромил е единствено драматичен етюд, в който той се намесва отново чрез фантазията си, като я успокоява с думите "не плачи". Дори в този случай, когато реалността зашлевява шамар, чийто звук съвсем ясно може да се чуе, Яромил не отразява звука в неговата действителност. Поетът чува това, което неговият илюзорен свят е отразил в своя небосвод. Яромил вижда романтичното в ситуацията, изпитва "влажна възбуда" и "копнеж да обгърне това лице с нежност, да го милва и утешава" (стр. 60). Поета дори превръща Магда в част от своите любими произведения, отъждествява прислужницата със стих на Елюар - "тъга лице красиво". Дори когато вижда голата Магда през ключалката на вратата, докато тя се къпе, Яромил прибягва до услугите на въображението си. След като тя сяда във ваната и Поетът може да види само лицето й, въпреки че той вече я е видял гола, Яромил трябва "да си доизмисли към това лице и голите гърди, корем, бедра, задник; това беше лице, озарено от голотата на тялото" (стр. 63). В този случай отново особено ясно личи акта на творчество спрямо желания обект (прислужницата) - трансформацията на реалността чрез разказа на копнежа. Тя се превръща едновременно в негова муза и творение.

В следващата сцена Яромил се опитва да превърне мечтите си в реалност. Действителността обаче се оказва коренно различна от това, което Поетът си представя. Той иска да влезе непринудено при къпещата се Магда, за да си вземе четката. Представя си нейната уплаха и своята непоколебимост. В действителност обаче Магда му се обажда, че е в банята и той отминава. Тази несъвместимост между фантазия и реалност се оказва много болезнена за Яромил и той търси спасение в творчеството. Пише стихотворение, което се отдалечава страшно много от конкретната действителна сцена на слабост у Поета, тя бавно умира в "стихотворението така, както семето умира в плода" (стр. 67). Ценното от този опит обаче се оказва друго. Това се превръща в началото на живеенето на Яромил на другия живот, стихотворението се избира от Поета като действителна алтернатива на реалния живот.

Особено интересна е втората част на книгата, чието отношение към сюжетното развитие на романа се разбира много по-късно. Ксавер всъщност е въображаемото его на главния герой, това, което Яромил иска да бъде, но баналната действителност му пречи да стане. Цялата глава носи сюрреалистическата идея за силата на подсъзнанието като цяло и съня в частност. "Ксавер" е всъщност една поредица от сънища на Поета. За въображаемото его на Яромил времето не е лимитиращ фактор. Ксавер е решителен и смел, знае какво иска и как да го постигне. Той преминава от сън в сън, от история в история. Ксавер съществува едновременно в няколко измерения на реалността. Въображаемото его на Поета в случая се явява олицетворение на неговия най-съкровен копнеж - да съществува в действителност, изцяло подчинена на фантазията му.

В тази глава за първи път се появява идеята за предателството спрямо любимата. В случая е трудно да се каже дали подсъзнателната сцена е повлияла на решението на Яромил в бъдеще, или става въпрос за изведената на преден план идея за пророческата сила на съня. Също така читателят не знае кой сън за Ксавер в кой момент от сюжетното развитие е сънуван. Независимо от конкретната насоченост на епизода, обаче, е много ясно различимо поставеното равенство между реалност и фантазия. Поетът е различен от своето въображаемо его, той дори в много отношения е негова противоположност - нерешителен, сексуално неосъществен (претърпява неуспех в първия си опит за полов контакт), страхлив и съществуването му е ограничено в действителност, усещана като непълноценна, неудовлетворителна. В перспективата на сюжетното действие, обаче, Яромил в копнежа си по живота на Ксавер започва да се стреми към него и съответно да прилича на своето въображаемо его. Поетът става сприхав, властен и дори свръхсексуално активен.

Може би най-ясен знак за изравняване между фантазията и реалността е поставен от Кундера в момента, когато червенокосото момиче започва да използва Ксаверчо, Ксави и т.н. за гальовно име на Яромил. Това се случва в специален момент от живота на Поета, когато той е намерил мечтаната от него жена. Знака за равенство е поставен именно тук, защото най-голямата фантазия на Яромил, свързана с любовта, до този момент изцяло се покрива с неговата реалност. Той се превъплъщава и придобива образа на въображаемото си его всеки път, когато е с рижото момиче. Момчето дори променя "факти" от сънищата, свързани с Ксавер, нагажда ги спрямо възникналата връзка между него и червенокоската, за да пасне всяко парче от неговия илюзорен пъзел на мястото си.

След смъртта на бащата на Поета за него сякаш нищо не се променя. Той и майка му се местят в ново жилище при роднини, за което обаче се казва: "Пространството на меланхолията, разположено на горния етаж, бе отделено от веселия живот на долните стаи с дебел контур" (стр. 101). Тук Кундера употребява дума, която принадлежи към специфична комуникативна сфера, към различен стилистичен хоризонт, и която описва реалността със средства на изкуството - изобразителното. Яромил е зает да изучава лицето си и това, което се случва около него не е от значение. От значение е само вътрешният свят на Поета. В този епизод се появява образът на огледалото, който често се използва в изкуството като символ на границата, прехода, вратата между световете. "Огледалото е символ на мъдростта и познанието: магическото отражение изисква сравнение на реалния и обърнатия свят и разпознаване на хармонията. Огледалото е границата между тези светове; образът е истински и имагинерен едновременно. Действителността съществува и я няма; тя е обемна и плоска; пространството е триизмерно, но всъщност тук е двуизмерно; отразената часовникова стрелка се движи обратно"4. Това е периода, в който Яромил преминава от детство към юношество, т.е извършва се процеса на вътрешна инициация на Поета и като символен образ на този инициационен преход е избрано огледалото. В случая има и преминаване от една действителност в друга. Младежкото лице на Яромил, отразено като реален образ в огледалото, не е от значение на фона на собственото му отражение в огледалото на неговото творчество. Поетът навлиза активно в реализацията на половия си "аз" отново през призмата на фантазиите си. Той си представя протичането на една среща с жена и изгражда внимателно поведението и думите си. Моментът на официалното признаване на Поета за мъжа в къщата е свалянето на портрета на бащата от майката на Яромил.

Със зрелия период настъпват и първите разсъждения на поета за смъртта. Тя обаче не е видяна в нейната страховита същност, напротив: "смъртта не беше действителност, а блян" (стр. 112). Поета съзнава смъртта като единствения истински начин на живеене, тя е неизмерима и вечна спрямо жалкото му и несъстоятелно съществуване. Разбира се тук не става въпрос за самоубийствени наклонности. Това е един стремеж към надбитийно съществуване, в което господар е единствено Поетът. Смъртта е бленувана, защото тя представя още един начин на Яромил за бягство от безнадеждно малкия му живот. Именно затова и в творчеството му от този период смъртта се явява основен образ.

Яромил не знае нищо и затова всичко трябва да измисли. Освен смъртта, Поета трябва да съчини любовта, голата жена и половият акт и именно заради това той ги превръща в част от своето творчество. "Това тяло бе разположено отвъд границите на личния му опит и точно затова той написа за него безброй стихотворения" (стр. 119). По-късно до мастурбацията се стига именно в безсилието на момчето да разбере реалните детайли, стоящи зад сношението между мъж и жена. Хваща се за единственото нещо от заобикалящата го действителност, което се доближава до този акт.

Дори в директните сблъсъци с реалността Яромил сякаш остава изолиран от нея. На кръжока на младите марксисти, на който Поета е поканен от свой съученик, той първоначално изпитва притеснение и не вижда възможност за достойна изява. В тази ситуация на помощ му се притича образа на учителя, който изпълва Яромил с увереност. В текста се казва, че Поетът говори с думите на художника, т.е. и в този реален сблъсък на мнения момчето се крие от реалността чрез вербална идентификация с желания по-добър образ, под стряхата на подражанието на познатия авторитет. Тази имитация е извикана от въображението, за да скрие действителната нищожност на Яромил. Маската не е забелязана от никого и речта се оказва успешна, но все пак това е постигнато чрез бягството на Поета от самия него. Това криене зад чуждо лице се появява всеки път, когато на момчето се наложи да се изправи лице в лице с действителността. При караницата с мъжа на леля му, например, Яромил говори така, "сякаш сто хиляди души разговарят с един-единствен човек" (стр. 136). Приятното усещане от този фантазиен прилив на сили е и една от причините Поетът да избере да стане комунист. Това едно знаещо и интелигентно множество да се изправи срещу един профанизиран глупак, който си мисли, че Волтер е изобретател на волтовете, завладява изключително силно съзнанието на момчето и същевремнно предлага поредната илюзия.

В случаите, в които Яромил не се крие зад някаква маска при сблъсък с действителността, се оказват и провал за Поета. Това са срещите на момчето със студентката, в които се очаква консумация на връзката. И в двете сцени Яромил преживява мъчителен сблъсък с реалността; в първата прикрива неопитността си благодарение на грешно разбраната ситуация или може би проява на разбиране от страна на момичето. Обнадежден пише поема, описваща изживяването на любовта като "вечното, безкрайното, онова, което да замени майчината прегръдка" (стр. 146), но това отново е бягство от действителността на нещата в желаните думи за тях. При повторната им среща Яромил тегли още повече заради "сваления си гард" и откровената "борба" с реалните събития. Той се оказва прекалено нервен, за да извърши половия акт, който се очаква от него, и точно в този момент се скрива зад поредната маска - фантазния сюжет на мъжа с разбито сърце. И това е поредното му избавление от мъките на реалността чрез създадената от самия него илюзия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реалност и фантазия в "Животът е другаде" на Милан Кундера 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.