Развитие на елегията от Каравелов до Дебелянов


Категория на документа: Литература



В часа, когато Тя ще победи

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай – любовта ни

недосънуван сън не ще остане,

и ти при мене ще се върнеш пак.

Раздялата, тази малка смърт за влюбените, става някакво злокобно, заплашващо “безверие”, което отнема здравия смисъл на живота. Не, не е такава любовта на Дебелянов! В трагичното предчувствие за смъртта (означена с главна буква “Тя”) се крие безпомощният повек на душата да победи Тя – любовта! В малката драма на раздялата бурята разтърсва дървото на живота и от него окапват най-ароматните му цветове.

Като нестихващ повик на душата на поета прозвучава стихът: “Аз искам да те помня все така” – с него започва и завършва елегията. Той не само носи емоционалния ритъм на стихотворението, високото напрежение на чувството, но и цялостната художествена сила на изображението.

Най-голяма художествена роля в елегията имат прилагателните имена. Любимата на поета, склонила скръбен лик до сърцето му, е “бездомна, безнадеждна и унила”. Тук всяко отделно прилагателно е частица от едно сложно художествено определение на нейния образ. И “скръбният лик”, и “пламналата ръка”, стиснала с безсилна болка ръката на любимия, изразяват едно напрегнато психологическо състояние на бездомност и безнадеждност.

В сложна психологическа връзка, в органическо единство с драмата на влюбените се намира градският пейзаж. Външно “безучастен” към тяхното страдание, градът тръпне в “мътен дим”, тръпнат дървесата на близкия хълм, за да изразят заедно с тях елегичното безпокойство на душите им. Оттук идва художествената изразителност на образа на нощта. Тръпнеща и очакваща заедно с влюбените закрила за тяхната любов, тя пада страшно над тях с някаква безсилна трагическа обреченост.

Трагична самоирония на страданието се изтръгва от последните стихове, отправени към тази “бездомна, безнадеждна и унила” любима на поета, която го напуска, “поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила”. Защо поетът иска да я помни все така? За да запази завинаги в себе си спомена за тази трагична и свята раздяла, в която трепти собственият му копнеж по неосъществено щастие.

Дали защото националната съдба на България е страдалческа, дали защото ние, българите, сме чувствителни към страданието, но в националната ни поезия едни от най-високите завоювани върхове принадлежат именно на елегиите. Чрез тях българските поети заявават своята чувствителност към хората и света и показват, че непримирението със злото във всичките му проявления е белег за морал и нравственост, от които всяко изкуство става по-стойностно.

Използвана литература:

Игов, Светозар – Кратка история на българската литература С., Просвета 1996г.
Германов, Г, Зарев П.; Георгиев, Л.; Филипова, С.; Велчева, Л.; Цонев, Св. – Литература, С., Народна просвета 1971г.
www.wikipedia.org
Материали от посещаван курс по БЕЛ в МФ. “Св. св. Кирил и Методий”.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на елегията от Каравелов до Дебелянов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.