Развити теми по литература


Категория на документа: Литература


= станциите на железопътните и параходните компании опасват целия остров
= “стотини” са параходите от “всевъзможна величина и конструкции”
= “стотини” са фабричните комини на индустриалния квартал Джерсей, грамадни са фабричните постройки, доказващи красноречиво развитието на икономика
= най-поразяващ е Бруклинският мост, метафорично представен като дремещ гигант
- За какво свидетелства тази панорама? - за размаха на човешките способности, за изобретателността на техническата мисъл, за неимоверен напредък, какъвто българинът по онова време трудно може да си представи.
Б) По пътя към хотела учудването на българите не намалява. Неотразимото впечатление на туристите от високите сгради.
В) Повод за подобни изживявания българските екскурзианти имат и в хотел Бродуей, който ги смайва със своята “широка мраморна зала”, с грамадния ресторант, с 860-те си стаи, с асансьорите, хумористично определени от автора като тъмни стаи.
Г) При разходката си по най-голямата нюйоркска улица Бродуей Алеко с възхита отбелязва колко грамадни са частните и обществени сгради и ги нарича “гиздави колоси”.
Д) Мащабите на човешките постижения поразяват Алеко и на Чикагското изложение - основната цел на неговата екскурзия. Българските туристи са смаяни от размерите на експозицията, която е толкова богата и разнообразна, че сякаш целият свят е събран на едно място. С присъщото си чувство за хумор Алеко се шегува, че само в двореца на манифактурата може да се помести не само цялото наше пловдивско изложение, но и целият Пловдив. Косвеното сравнение с българския павилион-барака в “турско-мавритански стил” - откроява огромната разлика между материалната култура на една изостанала държава и постиженията на човека от бъдещето.
Невероятното техническо съвършенство, до което е достигнало човечеството, искрено удивява пътешественика, идващ от малка България, скоро отхвърлила петвековно азиатско робство.
Е) Не убягва от вниманието на писателя и бясната динамика на живота в Новия свят, струпването на толкова много техника и хора на едно място. Докъдето стига погледът на чужденеца, се вижда “едно трескаво, бясно, вавилонско движение”. Подобна динамика е непозната за българина, свикнал на бавен и спокоен ритъм на живот в своята страна, а и за европееца, почувствал спокойното достолепие на градовете в Стария свят.
3. В Америка всичко е колосално, постигнато с колосален труд. Алеко е впечатлен от умението на американеца да работи неуморно, стимулиран от благородна надпревара с другите, да твори блага, да създава красота. По време на цялото пътешествие нашите туристи са потопени във великолепието на американските градове, съградени от хората на бъдещето.
А) Красотата на Бродуей
Алеко е естет и съзнанието и чувствата му винаги са подвластни на красотата, където и да бъде открита тя. Великолепната илюстрация на красотата на американския град е нюйоркската улица Бродуей. Завладяваща е чистосърдечната радост, с която пътеписецът разказва за напредъка на американците в областта на строителството. За да разкрие очарованието си от архитектурното многообразие на зданията, от пъстротата и красотата на нюйоркската улица, той я сравнява с виенската Рингщрасе. Писателят извайва въздействащи метафорични образи на двете улици. Рингщрасе прилича на “изящна, от мрамор изваяна хубавица”, а Бродуей на “една мила, с шаровете на дъгата облечена, вечно танцующа балерина”, която прави “несравнимо по-голямо впечатление”. Алеко се вълнува от размаха на човешкото въображение, от жаждата по надскачане на установените норми и граници.
Б) Ролята на благородната конкуренция, стремежът към индивидуалност, към собствен стил.
С възхищение писателят говори за конкуренцията, която ражда красота. Според него благородната надпревара е продиктувана от човешкия стремеж към съвършенство. Чрез нея човекът осъществява собствената си индивидуалност и върви по-бързо към прогреса. Алеко одобрява стремежа на американеца да бъде пръв, да бъде забелязан, да изяви собствените си предпочитания.
4. Демократизацията на обществото и ценностите, които е развило то.
Демократичната обществена система е развила ценности, които възхищават човека от Стария свят.
А) Добре организирано общество, подчиняващо се на строг ред и дисциплина.
Българските туристи са впечатлени от акуратността на митническите служители, от “полисмените”, които “ни една минута... не губят съзнанието за великата обязаност”, възложена им от обществото и внушават респект със своята строгост, с почтителното си отношение към гражданите. И в този свят, в който треновете хвърчат, а хората сноват в бясна надпревара - няма хаос. Всичко е подчинено на строг ред и дисциплина, които се противопоставят на познатата неразбория в балканските нрави, на вечния хаос. Но прекаленият ред притеснява българина Алеко, защото вижда в него някаква емоционална недостатъчност.
Б) Писателят хуманист приветства постиженията на американското общество и по отношение на зачитането на всеки вид труд, на равнопоставеността на хората от различни съсловия. Новият свят е съграден от хора със самочувствие, които не се срамуват от своя труд. Американците изпълняват с достойнство и отговорност задълженията си, защото чувстват уважението на обществото и държавата към честно трудещия се човек.
В) Високоразвитото общество предполага и материален просперитет на своите граждани, висок жизнен стандарт. В изблик на въодушевление от видимото благоденствие на американците, които среща във филаделфийския парк, Алеко възкликва: “Боже мой, няма ли поне един беден човек в тая Америка?”
Г) С трескаво любопитство и автор, и читател пристъпват не само към настоящето, но и към историята на Новия свят. Българинът е възхитен от уважението, с което американците се отнасят към историята си. Посещението в музея на Колумб и на каравелата “Санта Мария” убеждава нашите туристи, че за американците миналото е свещено, че те помнят откъде е тръгнала нацията им и сами творят родовата си памет. Неволно се налага съпоставката с българите в края на миналия век, забравили славното си минало, страдащи от липса на национално самочувствие.
Безспорно много са поводите българските екскурзианти да изпитат радостно удивление от докосването до един толкова непознат и интересен свят. Но пътеписецът не е склонен да изпада в безрезервен възторг. Любопитството не замъглява чувството му за трезва преценка. Своите наблюдения прави от позицията на демократ и хуманист, който приема всичко добро за човека, създаващо красота и хармония. Едновременно се тревожи от всичко, което застрашава човека. И читателят разбира, че Америка не само възхищава, а и плаши българския интелигент, възпитан в духа на възрожденските хуманистични идеали.
Втора част
Анализирайки своите наблюдения върху съдбата на човека в модерния, цивилизован свят, Алеко е притеснен - хората на новото време стават жертва на своя стремеж към успеха на всяка цена. Натрупват се детайли и подробности, които понижават градуса на възхищението.
1. Противоречия, резултат от техническия напредък.
Не може да се отрече, че човешката мисъл е създала чудеса в Америка, но Алековата гледна точка за техническия напредък не е еднозначна. Хуманистът би го приел, стига той да не носи зло на хората, да не унищожава природата и здравето им.
А) Оказва се, че жадните за просперитет янки са “жадни” за светлина, чист въздух и простор. Един поглед към промишления квартал Джерсей е повод за безпокойство. Още в края на миналия век българският писател предусеща един от най-сериозните проблеми на развитите държави - екологичната катастрофа.
Б) Творецът внушава идеята, че постиженията на науката и техниката трябва да служат на човека, а не да бъдат насочени срещу него. До нас достига гневът и възмущението на Алеко от грозните оръдия на Круп, “предназначени да требят човечеството и да предизвикват милиони клетви и потоци сълзи”. Съседството на музея на Колумб - символ на съзиданието, и зданието на Круп - символ на унищожението, е обидно за човешкия съзидателен труд.
В) Читателят, завладян от хуманистичните идеи на автора, не може да остане равнодушен към факта, че на фона на своите собствени творения хората в Новия свят изглеждат незабележими, нищожни. В сравнение с гигантския Бруклински мост те са “микроскопични двуноги животинки”, безпомощни пред онова, което е създал собственият им интелект.
Г) За Алеко хората са най-висшата ценност в природата и затова той с тревога отбелязва колко объркани изглаждат сред бясното движение в американските градове. Двукратното сравнение с жителите на Вавилон напомня древната мъдрост за човешката самонадеяност, стигнала до самозабрава и наказана от Бога. Забързани са американците към своя успех, към материалното си благополучие, но като гражданите на Вавилон трябва да платят висока цена.
2. Студенина, отчуждение, егоизъм.
До читателя достига тревожната констатация на хуманиста, че човечеството върви към упадъка на своята нравственост. Според Алеко американците са се откъснали от простите земни радости, станали са жертва на студенината, на егоизма, на отчуждението.
А) Будната съвест на писателя не може да приеме равнодушното присъствие на седналите пред дюкяните си американци. Те сякаш са изгубили способността си да забелязват света около себе си и не се трогват от нищо.
Б) Свикнал със сърдечността в балканските нрави, българинът е отблъснат от студенината на “онемелите хладни посетители” в американската пивница, които напомнят “изкуствени человекоподобни машини”. Така Алеко изразява безпокойствието си от автоматизирането на човешката личност. Безспорно американците умеят да работят, но са изгубили най-ценното за един човек - чувствителността, живия интерес към другите, съпричастието. Пътеписецът отхвърля американската студенина и егоизъм, противопоставяйки им славянската топлота и европейското общуване при срещата на българите със сръбския емигрант бай Неделкович в пивницата на немците.
В) Постепенно пред читателя се откроява едно общество, в което най-важната фигура - Човекът, е обезличен от колосална, но пагубна страст - капиталът. Израз на негативното отношение на твореца е сравнението на американците с чаркове на машина за долари. Щастливеца не може да приеме изместването на утвърдените в човешката история ценности от пагубната страст - жаждата за богатство, която отнема от “немите уста” способността да изобразят усмивка.
3. Разочарованието на Алеко от несбъднатите очаквания да види осъществен идеала си за демократично общество.
А) Срещата с бай Неделкович - преломен момент при формирането на обективна преценка за американската действителност, разочарование при сблъсъка между въображаемата представа и действителност.
- “Парица е царица” - тъжно признание за всевластието на парите в Новия свят
- трагичната истина за подкупността дори и в най-висшата администрация, за деморализацията на обществото: “Със злато можеш купити и самог президента”.
Б) Сам Алеко стига до горчивите прозрения на бай Неделкович, убеждава се в изключителната власт на капитала. Той разбира колко нереална е илюзията за съвършено общество.

НИАГАРА - ЗЕМНИЯТ РАЙ
(Съчинение разсъждение върху пътеписа “До Чикаго и назад”)
Съвършен свят, в който цари хармония на красивото и доброто, блаженство, Божие творение, щастие, духовен мир, защитеност и мир, далеч от хаоса.
Увод
Ниагарският водопад - далечен, недостижим божествено красив, възбужда силно въображението на Алеко Константинов още от детство. При посещението си в Америка писателят осъществява своята съкровена мечта да се наслади на великолепието му. Незабравими остават лиричните страници от пътеписа “До Чикаго и назад”, посветени на Ниагара. Описанието на водопада е прелестна картина, откриваща пред читателя поетичната душа на автора - страстен поклонник на природата, естет и художник на вълнуващата й красота, сред която се чувства истински щастлив и изживява мигове на пълна духовна наслада.
Теза
Невероятно е умението на Алеко Константинов да открива на Земята райските кътчета и да им се наслаждава с всичките си сетива и с цялата си душа. Такова място е Ниагарският водопад. Трепетно очакване, нетърпелива жажда и копнеж, благородна завист към щастливците, видели този земен рай, изпълват душата на пътешественика, преди да се изправи пред величествената гледка. Срещата с Ниагара е миг на щастие, в който човекът се извисява духовно, слива се с вечността, попада в ново измерение на живота. Тук той открива божествената енергия, завладяващата хармония и душата му се изпълва със страхопочитание и безгранично благоговение. Ниагара е земният рай, в който самият Бог твори съвършенство, носещо наслада, душевен покой, раждащо красиво мечтание. Затова и раздялата с вечната красота на природата поражда тъга, но остава удовлетворението от сбъднатия блян, от постигането на истинските ценности в живота.
Първа подтеза - в очакване на срещата със земния рай.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развити теми по литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.