Развити теми по литература


Категория на документа: Литература


Главният герой е дванадестгодишно момче. То е сираче. В дома на селската жена леля Станка то е наето да пасе овцете и всяка събота да носи храна на говедарите в планината. В чуждия селски дом обаче то е намерило ново семейство, топлота, сърдечност, срещнало е добротата. Момчето живее с усещането, че е част от общността. Издава го изразът: “Ние, дечурлигата...”
В селския дом подрастващият юноша слуша всекидневно разказите за леля Дъмша. Не минава и ден, в който селската жена да не спомене “най-малко три пъти” за своята далечна роднина от София, която леля Станка е превърнала в свой “светъл идеал”.
От впечатлителния малък герой не са убегнали особеното вдъхновение, с което сърдечната леля Станка говори за гражданката Дъмша, щастливата усмивка, озаряваща лицето й при произнасяне на името й.
Интересна е разказваческата позиция. В ролята на разказвача влиза момчето. Но в неговия разказ се вплита и закачливо-ироничната оценка на възрастния човек, който с умиление и любов си спомня за наивното световъзприемане на селската жена, но и за копнежа й по друг, различен живот, защото човекът има нужда от красиви илюзии, от блянове, от празници, в които душата му търси убежище от делничния еднообразен, монотонен живот. Това насища разказа с много шаржови елементи. Добронамереното чувство за хумор пронизва текста на творбата. То ни завладява още в началния абзац: “С каква сърдечна радост пееше и играеше безконечният поток от думи и похвали, на които леля Станка не знаеше мярка! И ако случайно тя млъкваше да се прокашля, да си вземе дъха или да свърши нещо на бърза ръка, то в очите й се виждаше как мислите й продължават се още да се усмихват на нейния светъл идеал.”
Малкото пастирче формира своята чувствителност, своите блянове и копнежи в атмосферата на ежедневни възторзи от съществуването на друг, различен живот.
Редом с името на леля Дъмша в разказите се споменава и името на дъщеричката й - Ангелинка. Именно нейният образ пробужда трепета на първата любов. Във въображението на момчето Ангелинка обитава небесното пространство: “На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше едно създание кротко и добро, русокосо като звездица.” Нейният образ е обвързан със символиката на светлината, със света на ангелското, с чистотата и детската приказна невинност. За това говори и изборът на името на момичето, а сравнението й със звездица поставя образа в света на несътворената красота.
ІІ. Чародейството на планинските нощи и копнежът по щастие
ІІ. 1. Омагьосващата красота на природата.
ІІ. 2. Изчезването на реалността и тържеството на празничните настроения.
ІІ. 3. Гласовете на тишината.
ІІ. 4. Хармонията между човека и природата.
Планинските нощи са истински жадуван празник в трудовото ежедневие на момчето. За разказвача се оказва недостатъчно да обобщи “... преспивах по две нощи”, но подчертава красотата на изживяването чрез епитета “чудни” в повторението на израза. Носейки всяка събота храна на говедарите в планината, момчето се докосва и усеща романтиката на волните простори и безмълвния шепот на звездите. Момчето е пленник на красотата, с която го дарява природата и затова подчертава този значим миг в бързопреходното време: “преспивах по две нощи, две чудни нощи под самите звезди”. Високото планинско пространство е свързано с приказните светове, с празничното състояние на душата,с вълшебството, с победата и тържеството на доброто. Двете нощи, прекарани в планината,са особен щедър дар на съдбата за ратайчето. Долу в селото е неговият еднообразен, монотонен, обикновен живот, а горе планината и близостта на звездите откриват пред него хоризонтите на необятното, очарованието на необикновеното, постижимо само в мечтите. Приказките на пастирите край “тлеещия огън” го омагьосват, изпълват душата му с копнеж по красивото и възвишеното. Образът на този тлеещ огън в контекста на творбата метафорично очертава чувствителната душа на юношата, “вътрешните” му сетива, през които вижда света. Писателят е нарисувал природна картина, в която властва хармония и съвършенство: “Вън цареше върховно планинско мълчание и аз чувах само лекия шум на самодивските хора, сънното проскимтяване на кучето, тайнствените гасове на нощните птици...” В тази изящна картина реално и приказно, съществуващо и въображаемо се смесват. Нещо повече - те живеят в единство и цялост. Това е образът на детския свят, успяващ винаги да се извиси над бремето на ежедневието. Улавят се звуци, подчертаващи нощната тишина. Пълна е хармонията между човека и природата: “... над мене бдяха кротко от синия небесен купол белите звезди”. Неочакваното словосъчетание “белите звезди” внася още един акцент, който отвежда към прекрасния и чист свят на мечтите. Омайната природа, вълшебните приказки вдъхновяват момчето за пътешествия във вълшебното царство, родено от копнежите и мечтите. В неговия свят властва героичното, прекрасното, необикновеното. В мечтите му има поезия и нравствена красота.
ІІІ. Нравственият идеал на момчето и красотата на любовното му чувство
ІІІ. 1. Ангелинка - царица на фантазиите му.
ІІІ. 2. Образът на Ангелинка в представите на момчето.
ІІІ. 3. Ангелинка - вдъхновител на героични победи и възвишени чувства.
ІІІ. 4. Копнежът за победата на Доброто над Злото.
Мечтите на момчето са обсебени от образа на Ангелинка: “През тия нощи, изпълнени с видения и страх, аз не мислех за никого на света освен за Ангелинка.” А това е знак, че детската душа се устремява към зрелостта, възмъжава. Любовта към Ангелинка вдъхновява момчето да разпери криле за полет, да извърши най-юначните подвизи в името на своята избраница.
Във въображението на героя Ангелинка приема различни образи. Като истинска вълшебница тя му се явява ту в образа на “някакво бяло врабче”, ту с лице, “сияещо и усмихнато като на ангелчетата, изписани в черковата”. Тези представи разкриват чистотата и невинността на момичето. В образа на Ангелинка копнежът по нравствен идеал се слива с красотата на първата любов. Героят мечтае да бъде юначният покровител на своята любима, да я пази от “всичко зло”. Тези желания разкриват благородния му характер, тихите възторзи на душата му. Момчето е одухотворено, то се стреми към доброто и воюва за него в мечтите си. Убива огнения змей, който иска да открадне любимата му, спасява я на крилете на орел, развързва страшни магии, които са я преобразили в златна пчела и царува заедно с нея в своето вълшебно царство. Любовта се оказва вдъхновителка на благородни, красиви, героични пориви. Тя вдъхва сили и увереност, че Доброто побеждава и тържествува над Злото. В това е нейното очарование, нейната магия. Затова светът на любовта е пленителен. И героят пламенно заминава да види царицата на своята фантазия: “И колко, колко желаех аз да видя с очите си царицата на моята фантазия...” Повторението на въпросителното местоимение “колко” подчертава неизразимо дълбокия копнеж на момчето да срещне Ангелинка.
Експозицията на разказа изцяло разкрива илюзиите и мечтите на героите, но завръзката на разказа - получаването на писмото от леля Дъмша, среща илюзията с действителността. Писмото донася много радост в дома на леля Станка, но и много тъга. То напомня на малкия герой, че е чуждият в къщата, защото не е споменат поименно в писмото. В този фрагмент от разказа смешното и тъжното, страданието и радостта се срещат. Но леля Станка е “загубена от щастие” заради вестта за гостуването на леля Дъмша и дъщеричката й, улисана е в приготовлението по посрещането на скъпите гости и не забелязва тъгата на сирачето. А неговата гордост и достойнство не му позволяват да сподели мъката си, огорчението си от забравата. Авторът рисува една трогателна детска сцена, в която магарето е единственият свидетел на сълзите на все още невъзмъжалото момче. В тази ранимост на детската душа откриваме нравствената красота на героя, който прави усилия да бъде по-зрял, отколкото възрастта му позволява. Голямо е страданието му при мисълта, че няма да види бленуваната Ангелинка. Смирено приема участта си, докато леля Станка преобразява къщата “с трескава бързина”. Прекарваните нощи в планината, които досега са били празник за душата му, изведнъж се превръщат в наказание, защото го лишава от сбъдването на дълголелеяната мечта.
В деня преди Възнесение, в мига на изпращането му към планината, уязвимата детска душа избухва в горък плач.
В тази сцена с много симпатия е нарисуван и образът на леля Станка - обикновена селянка с необикновено добро и любящо сърце. Тя си дава сметка за убягналото й от погледа страдание, за горчивината, предизвикала сълзите: “При тия думи на леля Станка, мъжът, когото тя увещаваше с такъв нежен укор, се разплака още повече.” Със своята сърдечна доброта, с вродената си майчина деликатност, тя успява да върне надеждата и усмивката върху лицето на момчето. Художникът е използвал въздействието на контраста, за да изрази промяната в настроението на героя. Леля Станка с майчинска ласка утешава наранената момчешка душа: “Тя ме помилва с коравата си ръка, прекръсти ме и ме изпрати. Аз... хвръкнах успокоен и пълен с надежда”.
ІV. Вълненията на момчето по пътя му от планината към селото за среща с любимата.
- тържеството на радостта;
- цветята като символ;
- празничният звън в душата на героя.
В деня на Възнесение празнично настроение изпълва душата на момчето. Мислите му са свързани с Ангелинка и душата му ликува от предстоящата среща. Пътят му от планината към селото е белязан с любовни трепети. Израз на ликуващата му душа са песните и виковете, с които пробужда птиците в гората. За Ангелинка момчето набира росна иглика, а цетята носят символиката на любовното чувство. “Набрах цял сноп от нея и го носех пред себе си, прегърнат с две ръце като дете.” Това твърдение, в което носенето на цветята се сравнява с обичта, с която се прегръща детето, разкрива лъчезарната душа на героя, неговата влюбеност. Когато слиза долу в равнината, прегазвайки реката - знак за пречистената му и светла душа, го посреща набожният утринен звън на празничната камбана, огласяваща сякаш и празника в собствената му душа. Видът, поведението и жестовете на малкия герой са похвати за изразяване на вътрешното му вълнение: “Краката и ръцете ми трепереха, а лицето ми трябва да е било по-бледо от игликата, която носех.”
V. Срещата с реалната Ангелинка.
V. 1. Ангелинка - “слънчево петно” в “тъмната къща”.
V. 2. Ангелинка - неземно видение.
V. 3. Сбъднатото щастие - по-красиво от мечтаното.
V. 4. Благоговението пред любовта и красотата.
Срещата на момчето с Ангелинка става в “тъмната къща”, в която тя се появява като “слънчево петно”, паднало от “зирките на тавана”. Яркият контраст между тъмното и представата за най-светлото - слънчевото - подчертава ослепителната красота на Ангелинка. Така образът й отново се свързва с небесното и е по-близък до въображаемото, отколкото до реалното. Портретът й е изцяло обвързан с белия цвят - това е цветът на небесното видение, на чистотата и невинността (“цяла облечена в бяло”). Отрупаната със “сини и червени панделки”, “мека златна коса” е особен знак на виталност, игривост, детска волност. Ангелинка е серафично същество, видение, дошло от друг свят, за да направи пленница момчешката душа: “В нея нямаше нищо земно. Тя надминаваше сънищата ми.” Текстът изгражда внушението, че дори и самата мечта не може да бъде по-красива от реално преживения миг на щастие, какъвто е срещата с любимата. Щастието, изпитано от момчето, е изразено метафорично: “Усетих се слаб и недостоен, но сърцето ми се изпълни с радост, както цветната чашка се пълни с лъчи”. Ангелинка е донесла със себе си светът на вълшебствата, вярата в сбъдването на чудесата. Като малка вълшебница тя увлича момчето в своя свят. Трептящите й панделки заиграват пред неговите очи и става чудо: “... на мен се стори, че в къщи влязоха и заиграха хиляди полски пеперуди”. Удивените й “сини очи”, пеещият й глас му разкриват нови светове, несънувани вълшебства. И треперещ, прималял от щастие, малкият герой поставя игликата в скута й като жертвеник. Този жест разкрива благоговението на влюбения, преклонението пред красотата и е своеобразен израз на благодарност към Бога за щедростта да изживее този миг.
В разказа “Ангелинка” се сливат в един свят Доброто, Възвишеното, Красотата и Любовта, който опазва божествената искрица у човека до края на земните му дни. Разказът е свързан с послания, утвърждаващи стремежите към красивото и доброто, защото вярата, че ги има, ни кара да обичаме живота.

ПЪТУВАНЕ С АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ КЪМ ГОЛЕМИЯ СВЯТ
(План за съчинение разсъждение върху пътеписа “До Чикаго и назад”)
Въведение
Своите непосредствени впечатления от пътуването си до Америка в края на 19 век Алеко Константинов разкрива в пътеписа “До Чикаго и назад”. Тази “книжка” покорява с образността на описанията, с пъстротата на преживяванията и най-вече със задълбочеността на размислите и обобщенията за човека и явленията в Новия свят, поставящи многобройни въпроси и пред нас, съвременните хора. Истински празник за читателя е да се остави да бъде воден към далечното и непознатото от духовно богата личност, от любознателен пътешественик, надарен с аналитичен ум, от безкрайно честен човек с демократични и хуманистични убеждения, който открито споделя както удивлението си, така и тревогата си от видяното.
Теза
Америка притежава необикновена притегателна сила за европееца. Човекът от Стария свят, изпълнен с жадно любопитство да опознава достиженията на световната цивилизация, е изумен от научно-техническия напредък, от мащабите на строителството, от динамиката на живота в големия свят. Съхранил своята чувствителност, българинът искрено се радва на красотата на този свят, който уважава инициативните, първите, успелите. Демократичното общество е развило ценности, които предизвикват възхищение. Едновременно с това до нас достига разтревоженият глас на автора, който се вълнува от сложните противоречия, породени от техническия прогрес. Хуманистът Алеко е неудовлетворен от избора на човека на Новото време, който усъвършенства живота, но губи своята чувствителност и свободата на духа си, превръщайки се в пленник на всемогащата ”парица-царица”. Почтеният човек се възмущава от деморализацията, до която води стремежът към материално благополучие на всяка цена.
Доказателствена част
1. Какво е настроението на Алеко и всички пътници преди заминаването за Америка?
Америка в края на 19 век - най-развитата индустриална страна, обетованата земя за много хора по света, страната на неограничените човешки възможности.
- Много хора от различни националности, с различно социално положение се устремяват към Новия свят. За тях Америка е ново начало, изборът на нов живот, различен свят, в който се надяват да намерят щастието си.
- Радостна превъзбуда, нервозно вълнение са обзели душата на Алеко Константинов преди заминаването за Америка. Той съзнава, че това е незабравим миг в живота му. Има усещането, че отива в един съвършен свят, който ще му предложи среща с бъдещето на човечеството. Пътешественикът ще осъществи една своя съкровена детска мечта, ще реализира непреодолимия си копнеж по опознаване на нови страни, хора и земи. Пътеписецът определя състоянието си преди дългоочакваната среща като жажда - жаждата на човека от малка и изостанала държава за среща с чудото на човешката цивилизация. Минутата на потегляне към Новия свят е тържествена. Назад остават Европа, разочарованието. Напред са надеждата и щастието.
Пътешествието с кораб, достигането до Новия свят през океана неслучайно заема толкова голямо място в началото на творбата. Водата засилва чувството за противопоставеност и несъвместимост на два свята. Голямата отдалеченост в пространството означава и голяма разлика в нравите, бита, традициите на американското общество. Българите заминават предубедени в разликата, готови са да я видят и да я почувстват навсякъде.
2. Изумителен технически напредък, колосален свят, изключителна динамика
А) Грандиозната гледка, откриваща се от борда на парахода
- Въпреки че има предварителна информация от книгите и рекламите за всестранния напредък на Америка, Алеко е поразен от грандиозната гледка, откриваща се от борда на парахода, навлизащ в пристанището на най-големия американски град Ню Йорк. Пред погледа и на читателя застава величественото зрелище на един колосален свят, поразяващ с мащабите и с динамиката си.
- Как писателят е изразил впечатленията си? - чрез думи и изрази, акцентуващи върху богатството и величината на всичко, което се вижда:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развити теми по литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.