Разобличителният порок и възнаградената добродетел в комедията „Тартюф” на Молиер


Категория на документа: Литература


Разобличителният порок и възнаградената добродетел в комедията "Тартюф" на Молиер (ЛИС)

Комедията "Тартюф" на Молиер е поставена на сцена за пръв път в цялостен вид през 1669 година. От епохата на Класицизма до днес творбата на Жан-Батист Поклен е най-играната пиеса в "Комеди франсез".

В центъра на произведението е лицемерният набожник Тартюф. Действията на героя не отговарят на думите му. "Праведният" човек не успява да устои на земните изкушения и дори проявява порочни наклонности. На неговия порок се противопоставят здравият разум, съобразителността, прозорливостта, верността- добродетели, които разобличават порочното поведение на Тартюф и биват възнаградени в края на комедията.

Тартюф е герой, за когото е характерно разминаването между думи и дела. Представата, която той създава за себе си, е противоположна на истинската му същност. За да манипулира околните, героят използва както различни средства, така и психологически похвати. В поведението му откриваме много, но фалшиви думи, жестове, репетирани сцени и лъжливи сълзи. Тартюф носи черно расо, за да подчертае силната си вяра в Бог и свещената си мисия. Речта му изобилства от непрекъснати и понякога неуместни цитати от Евангелието, позовавания на Бог и "вечното небе". Гласът на героя е тих и спокоен, движенията- бавни и отмерени. Лицето му има отнесено изражение, имитиращо изключителна набожност и вглъбяване. С действията си Тартюф цели да убеди хората около себе си, че олицетворява Божията воля, "нетленната любов", "Божествения взор" към грешната земя.

Оргон и госпожа Пернел виждат Тартюф като набожен и праведен човек ("с такава страст и жар си шепнеше молбите; "въздиша из душа, привежда бледен лик/ и хладната земя целува всеки миг"). Целуването на земята е висш акт на преклонение пред Бог. Тартюф се показва като милостив и състрадателен християнин, който раздава на просяците това, което се дава на него самия. Като "небесен" пратеник той се грижи за морала на Оргоновото семейство, отделяйки особено внимание на младата съпруга Елмира. Стремежът му към праведност граничи с религиозен фанатизъм:

"В прашинката дори той грях ще си открие,

За нищо всеки миг вини се възмутен

и стига веч дотам , че чух го оня ден

как сам да се кори пред мене се опитва,

че бил убил бълха по време на молитва!"

В този пасаж се долавя авторовата ирония, насочена не само към мнимата праведност, но и към лековерието.

Образът на Тартюф е въведен във втора сцена на трето действие. Влизайки, героят "съглежда" първо Дорина. Със своите думи "Сложете бича там, до ризата корава", той изтъква себе си като аскет. Неговото самонаказване контрастира напълно с външния му вид- "пълен, с румено лице и устни като вишни"- и с количеството храна, което поема- "бедният човек", "лапа за шестима", "закусва с литър вино" и вечеря с "две пилета на шиш и половин свински бут". Друго известно произведение на Молиер е "Мнимият болен". Имайки предвид нравствените качества и постъпките на Тартюф, можем да го наречем "Мнимият светец".

Чревоугодничеството на героя не е единственият му порок. Лицемерието, притворството и измамничеството се допълват взаимно в ценностната му система. В нея няма ясно разграничение между добро и зло, правилно и грешно, възвишено и профанно. Зад добродетелното поведение на Тартюф се крият лицемерие и двуличие. Героят не се свени да покаже страстта си към съпругата на Оргон. Според Тартюф любовта към Бог не пречи на любовта към земните красоти:

Нетленната любов ,

що свързва ни с небето,

пред земните неща не спира ни сърцето

и тая красота, що Бог е тук създал,

ни мами и зове да вземем своя дял.
Неясни са представите за добро и зло в нравствената система на Тартюф. Според него злото е зло, единствено "когато нашуми", "и ний не вършим грях, когато грешим тайно". Неговите думи са в противовес с религиозните схващания, според които Бог е всевиждащ. За един свят и праведен човек дори изневярата не е "порок", а "райско цвете". Мнимият набожник смесва понятия като любов и похот, за да предизвика колебание в "разтегливите юзди на съвестта". Съвкупността от всички тези компрометиращи детайли изгражда напълно образа на измамника, прави го завършен и цялостен.

Тартюф умело се възползва от наивността на своя домакин. Когато бива разобличен от сина на Оргон- Дамис, благочестивият гост влиза в ролята на жертва, като поема върху себе си множество грехове:

Пред вас е грешник лих и роб на похотта,

разбойник и злодей, невиждан във света,

аз цял воня на грях и цял в проказа гния,

живота ми е низ от сласт и мръсотия!

Не знайте ли, че аз на всичко съм способен?

Осланяте се вий на скромния ми вид




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разобличителният порок и възнаградената добродетел в комедията „Тартюф” на Молиер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.