Ранно българско възраждане


Категория на документа: Литература


Ранно Българско Възраждане

Възрожденските процеси в българските земи могат да се разглеждат като част от възрожденските процеси на Балканите и общия ход на Ренесанса в Европа. Така проблемът с Българското Възраждане може да се разглежда като частен случай от един глобален процес, протичащ в рамките на Европа и света като цяло . От гледна точка на общата история за периода по - известни автори са:
-Яков Бургхард – Ренесансът в Италия
-Андре Мороа – История на Англия ; История на Франция.
-Авторски колектив под редакцията на проф. Орлов – История на Русия
-Йордан Андреев – Великите князе , царе и императори на Русия .
-Ахмед Садулов – История на Османската империя .
-Витол – История Османской империи.
-Ирма Фадеева - Официалънъi Доктринъi в идеологии и политике Османской империи
-Кръстю Манчев – История на Балканските народи
-Виталий Шеремет – Османская империя и Западная Европа.
-Ключевский – Россия и Европа.
-Наталия Нарочницкая – Россия и мировой Восточнъiй вопрос.
- Робер Мантран - История на Османската империя .
- Жорж Кастелан – История на Балканите XV – XX век.

От гледна точка на българската история по - известни изследователи са :
- Николай Генчев – Българско Възраждане ; Научни трудове ; Българската култура през XV – IXX в.
- Александър Бурмов – Избрани произведения
- Марин Дринов -Избрани съчинения
- Никола Станев – България под иго
- Петър Ников – Възраждане на българския народ
- Иван Стоянов – История на Българското възраждане
- Велко Тонев – Добруджа през Възраждането
- Константин Иречек – История на българите
- Христо Гандев – Българската народност през XV- XVIII в
- Николай Т одоров – Балканския град през Възраждането
- Жак Натан – Стопанска история на България
- Любен Беров – Икономическото развитие на България през вековете
- Димитър Саздов , Илка Петкова и Иван Стоянов – По някои проблеми от стопанската история на България .
- Душанка Лукач – Видин и Видинския санджак.
- Михаил Андреев и Фани Милкова – История на българската държава и право.
- Димитър Токушев – История на новобългарската държава и право.

Френският учен Робер Мантран разглежда XVIII в. като limes-ът между Средновековието и Новото Време. Това е времето на прелом между изпадналите в криза феодални отношения и проспериращата буржоазия, налагаща капиталистическите отношения. През XVII в . избухва първата буржоазна революция в Нидерландия и само половин век след нея - Английската буржоазна революция . Това е показателно, че буржоазията, осигурила си лидерно място в икономиката, вече търси политическата власт . В Англия армията на парламента, водена от Оливър Кромуел и неговите ‘’айронсайди’’ (железни войници ), утвърждават хегемонията на капитализма и последва екзекуцията на анлииския крал Чарлз II. Това доказва, че когато монархията е срещу новите сили те не се колебаят да я отстранят .

Основното съдържание на започналата епоха е преходът от феодализъм към капитализъм, което е закономерно явление предположено от разгръщащите се пазарни механизми и господството на буржоазията в икономиката. В този период френската аристокрация се дели на две категории – ,,аристократи на шпагата ‘’ (потомствени аристократи) и ,,аристократи на мантията’’ (буржоа, които са закупили аристократични титли) . Това вече е доказателство, че в някои случаи капиталистическите отношения могат да съжителстват със стария феодален ред . Така първият голям фактор за извършващия се преход са промените в икономическия живот и тоталното налагане на капиталистическите отношения.

Вторият голям фактор е започналото усвояване на Новия свят и разгърналата се борба за колония. Особено значение за новото мислене има създаването на САЩ . Разгръща се борба за суровини , пазари , работна сила и колонии , а това още повече катализира производството . Точно през XVIII в. Англия осъществява промишлен превра и благодарение на изобретението на Джон Кей - ,, летящата совалка ‘’ и Джон Уайът – предачната машина , Англия се превръща в текстилното сърце на света и това е началото на нейната колониална , стопанска и политическа експанзия, която ще я превърне във ,, владетелка на моретата’’.

Радикалните изменения в стопанския живот на Европа са свързани с “революция на цените”, при която стоковото покритие става много по-значимо от златното в монетите.Всички тези промени в Запада оказват съществено влияние върху Османската империя. През XVI – XVII в османците главно водят тежки войни с могъщи европейски държави, облечени във формата на Джихад на меча. В самия край на XVII и XVIII век силата на тези религиозни противоречия между превърналите се традиционни противници рязко отслабва и е заменена с новите икономически интереси. Християнските държави са навлезли в Ренесанса и са променили изцяло икономиката си, докато Османската империя продължава по традиция да залага на религиозните войни , но изоставането й в техниката води и до големите военни катстрофи от Голямата война (1683-1699). Познатият от Средновековието антагонизъм между християнският Запад и мюсюлманският Ориент вече през XVIII век е заменен с нови реалности . Елиминирали османската опасност за Централна и Западна Европа , западноевропейските владетели започват да гледат на Ориента не като поле за бойна слава и завоюване на територии, а като една огромна територия, представляваща пазар, зона, богата на суровини , евтина работна ръка и икономическият интерес вече изисква османското наследство да не бъде разчленявано , а съхранено за инвестиции и навлизане на западния капитал. След Голямата война Османската империя е вече “болният човек на Европа”. При съществуващият централизъм в империята всяка една военна загуба на бойното поле бие директно вурху авторитета на султана и Портата. Това води до рязко засилване на сепаратизма , като централизмът е заменян с децентрализация и политическа анархия най-вече в периферните области.

От началото на XVIII век християнският свят е в настъпление срещу дар ал ислям и международната тежест на Османската империя рязко спада, като тя се превръща в една второстепенна военна сила . Бойните неуспехи вече не водят до изблици на фанатизъм сред гаазиите, те не носят желаната плячка , роби и приходи в бейт юл мал, рязко нараства броят на дезертьорите в армията и това показва криза в спахийската военно – ленна система. Хиляди дезертирали спахии са обвинени, че не изпълняват военните си задължения и спахилъците им са отнети, като са включени в султанските хасове или са предавани на новопоявилата се категория в империята - мукатаи (чифликчии). Първоначално това са арендатори на земята, които поемат стопански задължения към държавата и чифликът в самото начало е условно владение, по силата на мирие. Постепенно в децентрализацията на империята чифлиците от условни владения се превръщат в наследствени, а това подронва съществуващата класическа система на османския феодализъм, утвърдена с “Канун – наме”. Следа да се подчертае, че до началото на XIX век чифлиците не са повече от 7-10% в империята от общата територия на империята, а останалите са спахилъци, т.е. те не са решаващи за османската икономика.

Османската империя е типичен пример, когато върховете на държавата са силно консервативни , с агаларско мислене и считат себе си като пазител на ислямската традиция, което изключва възможноста за реформи. В същото време османският сепаратизъм също не носи белезите на капиталистическите отношения , а представлява борба за власт между отделните феодали. При тази застинала консервативност борбата между старото и новото в империята протича на ниво аянска институция, т.е. местна власт, на регионално ниво, а това са българските земи.

В началото на XVIII век е проведена административна реформа в империята, като съществуващите до този момент 250 санджака са трансформирани в 380 пашалъка, което подсказва , че областите са намалени като територия и е увеличен техният брой. Явно в този случай империята ползва стария византийски опит, защото при управлението на василевса Никифор I Геник (802-811), темите са намалени по територия и увеличени като брой. Идеята на османската централна власт е да намали сепаратизма като съсредоточи в ръцете на пашите по-малко власт и постепенно ги превърне в държавни служители.

Абсолютна новост в селското стопанство са чифлиците, които представляват еднолични стопанства, обработвани с чифт волове, от където идва и името им. Те са с територия 60-150 дюнюма (55-140 дка), като мукатаят има правото да ползва наемен труд. Чифликът е фермерски тип стопанство, ориентирано към пазара и докато спахията няма интерес да инвестира във владението си, то мукатаят е заинтересован от нови култури, нова техника за обработване на земята, иригация(напояване) и др. Нарастналото производство в селското стопанство оживява връзките между християнското село и градът с мюсюлманкси облик и пазарът предизвиква побългаряване на градовете.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ранно българско възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.