Пътят към освобождението на един народ в "Под игото"


Категория на документа: Литература


Романът "Под игото"е художествен резултат от нуждата за историческа равносметка в годините след освобождението."Под игото" за всичко случващо се вътре в българското общество преди по време и след Априлското въстание.Метафора на духовния и нравствен подем е "пиянството на един народ"узрял за бунт и саможертва.
Вазовата мини енциклопедия на българския живот от последните години на османското иго създава многопластова панорамна картина на българското общество в един момент на историческото развитие, който разкрива най-високото издигане на националния дух и цялостното разгръщане на националната идея.Иван Вазов пише романа "Под игото" в Одеса,където живее като емигрант от 1817 до март 1889година.
Книгата е размисъл за историята и народната съдба, за превратностите и неочакваните случайности,за великите цели и дребнави страсти.Чрез живота в малкото подбалканско градче Бяла черква се създава един типизиран модел на възрожденска България.Израстването на духа, достигането до мисълта за борба, приемането на идеята за свобода като висш идеал са най-важното и най-достойното постижение на българския народ. Вазов проследява този процес в различни социални групи,създавайки идеализираната представа за всеобхватност на революционния подем.
Израстването започва с промените в родовия свят.В началото на романа животът е затворен в патриархалните нрави и обичаи.Чрез спокойствие,уют и сигурност в домовете се съхранява българското самосъзнание.Онова, което подсказва променящата се духовност, е засиленият интерес към знание, просвета, към околния свят. В главата "Радини вълнения" и "Представлението" е разкрит възрожденският стремеж към познание, готовността на героите да приемат новото и различното, като напуснат затворения свят на познатото и традиционното.За първи път идеята за свобода става обществено достояние в "Радини вълнения"ключова за романа.Кулминация в главата са спонтанно изречените от Събка думи"...От гръцко робство избави българите цар Асен,а от турско робство ще ги избави цар Александър,от Русия..."Така просто и естествено Вазов разкрива чувствата и мислите на българския народ в годините на най-високо революционно напрежение,когато патриотичното въодушевление е обхванало дори децата.Тези думи са заветната вяра на цели поколения,почти никой не се съмнява в тяхната правота всички говорят за това по между си ,но тяхното публично изричане е вече един малък революционен акт Не случайно авторът посвещава на театралното представление цяла глава в романа, обрисувал го е ярко, с удоволствие и лек хумор.
Магията на театъра опиянява. Напрежението расте. И когато настроението достига своята кулминация, неочаквано за всички гръмва: "Пламни, пламни ти в нас любов гореща, противо турци да стоим насреща!". Поемат я възторжено всички без дори да се замислят, че пеят бунтовна песен в присъствието на турския бей.Публиката забравя робското си ежедневие и се приобщават към идеята.

Разговорите в Ганковото кафене илюстрират отвореността на възрожденския българин към света, желанието му да излезе от провинциалното си битие и да стане част от света. Духовното пробуждане и израстване на народа върви във възходяща линия. В началото на повествованието героите дори не се замислят за възможността да постигнат освобождението със собствени сили. Промяната настъпва с идването на Бойчо Огнянов, който преобръща света на героите.Тишината и примирението завинаги изчезват от Бяла черква, а пламенните слова на бунтовника събуждат духа на очакването на свободата и отговорността за собствената съдба. Бойчо Огнянов внася в колективното съзнание идеята за въстание.Той е човекът,който помага на хората да осъзнаят, че свободата е висша ценност.Заедно с другите революционери- Соколов и Кандов- със силата на своята всеотдайност, с примера и словото си, той се явява водачът, който е способен да поведе народа в името на свята цел.Постепенно обществото се променя. Всички започват да вярват в пророчеството носено от годината1876г.-"Турция че падне". Събирането на Силистра Йолу се превръща в трибуна на разгорещени речи. Поставил си за цел да изобрази най-вече подготовката на въстанието, Вазов убедително и достоверно мотивира дългия и сложен процес на национално съзряване.
Най-ярката илюстрация е преобразяването на чорбаджи Марко. Докато за Огнянов, Соколов, Рада не съществува друг път освен борбата, защото те изцяло са се посветили на революционната идея, чорбаджи Марко е човек практичен, улегнал, човек с богатство и голямо семейство.Той не може да взема прибързани решения.Чрез неговото израстване Вазов показва всеобщия духовен подем на епохата.След като този практичен човек е способен да се ентусиазира от идеята, това означава, че народът е дорасъл до свободата.
"Пиянството" на борбата се отразява на всички.Образите на революционерите са носители на героичното и възвишеното.Те притежават най-достойните черти-безкористен патриотизъм, смелост, всеотдайност, безпределен идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност.В романа постепенно се изгражда обликът на народа като едно цяло. Революционната борба е подготвена от тайни комитети и събрания, за да се превърне в общонародно дело. Въстанието и потушаването са показани главно чрез участта на героите. Опиянението завършва с изтрезвяване. Повечето хора, участвали с жар в подготовката,остават само наблюдатели на действието."Под игото"поставя трайна тенденция за изобразяване на важни, определящи съдбата на народа, събития в големите епически творби. Романът постига своята цел- той става част от българското самосъзнание и формира устойчивите представи за нравствени и национални ценности като патриотизъм, високи идеали и свободолюбие.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пътят към освобождението на един народ в "Под игото" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.