Пътищата на героя от ,,На прощаване,,


Категория на документа: Литература


царство на скърби — зло безконечно! —
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Тук Азът, който е минал през мъчителните фази на своята цялостна или частична несподеленост в обществото („Майце си“, „Към брата си“, „Делба“, „Елегия“), най-сетне говори от името на „ние“, като този нов, множествен субект вече не е безсилен да промени хода на света (както в „Елегия“). Той е намерил своите заклинателни думи — „Хляб или свинец!“, а съответно и формулата на своята борба.
Разцеплението между общоприето и лично, между традиционно и индивидуално е пределно изявено в „Моята молитва“. Доброто, истината, вярата тук са ценности активно отстоявани, мислени извън и въпреки всякакви канони. Това всъщност е голямата Ботева свобода. Тя се мери по дълбоко лични критерии, не само по общоприетите представи за национално и социално освобождение. За него свободата е преди всичко феномен на индивидуалното съзнание и воля. Двата бога в стихотворението са алегориите на двете истини. Едната, традиционната, разбира се, е възприемана като псевдоистина от лирическия Аз. Другата, неговата, е действителната. Тази антитеза прозвучава още в първото двустишие:
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата [...].
Кой е „правият“ (правилният, истинният) Бог? Текстът веднага пояснява: „ти, що си в мене, боже, — / мен в сърцето и в душата“. Около псевдобога се напластяват всички типични за Ботев отрицателни смисли: на него се кланят „калугери и попове“; на него свещи палят „православните скотове“; той е направил „от кал мъжът и жената“ (тоест създал е човека априорно унизен); допуснал е човекът да бъде „роб“, помазал е „царе, папи, патриарси“, а „сиромасите“ е оставил в неволя. Това е богът на „лъжците, на безчестните тирани“, „на глупците, на човешките душмани“. В това изреждане откриваме цялата галерия омразни за големия бунтар образи. Естествено, най-голямото прегрешение на този бог е, че учи роба „да търпи и да се моли“. Текстът е своеобразна граматика на Ботевата идеология, съдържа всичките й основни пунктове. Макар да е привеждана като пример за богоборството на автора си, „Моята молитва“ не е богоборски текст в действителния смисъл, Ботев също не е точно богоборец. У него откриваме по-скоро чертите на онова, което Гео Милев десетилетия по-късно ще нарече „жестоко богоискателство“ (по повод на Достоевски). Ботев страстно търси неопороченото лице на християнския Бог и големите каузи на тази религия. Не случайно официозният бог е наречен „идол“ — идоли са изображенията на езическите божества, които християнството не признава за истински. Ботев отрича изопачената представа за Бога именно чрез собствено християнската понятийност. Той търси божественото, неопорочено от интересите на църквата и държавата. Той така и разбира християнството — като религия на робите, като социален и духовен бунт на потиснатите (каквото то първоначално е било, преди да се превърне в официална религия). Затова и поетът не просто отрича традиционния верски модел, а дава своя, почувстван и преживян, идеал за Бога:
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Ботевият Бог е съпреживяем, човешки, не мистичен идеал. Той води към благоденствие, не към безсмислено и неразбираемо страдание. При това Ботев не търси идиличното благоденствие, защото като първа стъпка към него той вижда собствената си смърт („та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът!“). Страшното за Ботевия лирически Аз (който обикновено, и особено в този текст, съвпада с авторовата личност) е друго — гласът му да премине „тихо като през пустиня“. Безответността, неосъщественият порив („не оставяй да изстине / буйно сърце на чужбина“) са големите заплахи за него — а не смъртта в стихията на бунта. Така висшият романтически идеал за свободата, съчетан с просвещенската утопия за общество, основано изцяло на разума, формира Ботевия мит за божественото, Ботевия Бог.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пътищата на героя от ,,На прощаване,, 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.