Проблемът дълг – любов в стихотворението “До моето първо либе”


Категория на документа: Литература


Проблемът дълг - любов в стихотворението "До моето първо либе"

Христо Ботев е един от най-добрите ни поети. Той е написал стихотворения като "На прощаване", "Хайдути", "Майце си", "Към брата си" и други. Също така написва стихотворението "До моето първо либе". Никой друг наш поет не е изпял по-сърдечно, по-драматично искрена песен за любовта въпреки всичките заклинания на омразата, родени от бунта на сърцето срещу робството. "До моето първо либе" е песен, изпълнена с огнено дихание на любовта, с оная сърдечно свята, безпаметно искрена любов въпреки всичките заклинания на омразата, родени от бунта на сърцето срещу робството. "До моето първо либе" е песен, изпълнена с огнено дихание на любовта, с оная сърдечно свята, безпаметно искрена любов - истина, която завинаги определя верността на сърцето, непостижимите блянове за щастие, въпреки това гордо отрицание на любовта в името на свободата, на самопожертвувателната смърт за родината. Всичко което гаси жертвения пламък на любовта, ражда свещената Ботева омраза срещу злото най-точното олицетворение на робството. "До моето първо либе" носи същата интимна, дълбоко осъзната изповедност на чувството, песенно очарование и вдъхновение, понесено на крилете на същата героична младост, решила категоричните истини за своят лична съдба в голямата драма на народа. Клетвената му вярност към народа и свободата, решимостта му да отдаде младостта си на борбата, на единствената алтернатива "свобода или смърт"! В "До моето първо либе" тази своя ненаситна жажда по свободата, жертвената си всеотдайност на идеала, на единствената правда на своя живот достойна самопожертвователна смърт. И в тава стихотворение поетът няма да изневери на себе си. Не мислимо е от него да се очаква песен за постигнатото щастие, за пълна самозабрава в любовта пред непостигнатото дело на живота. Дори "Ней", една песен, родена от мъжествената неудовлетвореност на порива на любовта, който разрушава установените нравствени норми на обществото в защита на свободната воля на личността, ще задоволи преди всичко неговата витално-действена сила. "До моето първо либе" запазва същата правда на любовта, постигната като неотменна истина за личността. Унищожава в себе си любовта в името на по-голямата, единствена любов в своето сърце свободата, то остава вярно на гласа на поета, на неповторимата поетична красота и правда в неговото творчество. То е песен за любовта, мъжествена и дейна, една от най-оригиналните и най-прости песни в цялата наша любовна лирика. "До моето първо либе" не е в никой случай програмно стихотворение в революционния катехизис на поета, които величае свободата в името на любовта и отрича любовта в името на свободата.. Наистина Ботев е изживял любовно опиянение и разочарование. Може би любовното разочарование е родило у поета това странно противопоставяне, малкото недостатъчно щастие в любовта на решителните призиви към свобода и смърт. Каква странна метаморфоза е претърпяла в душата на поета любовта. Тя е станала за него отрицание на омразата и същевременно е съхранила в душата му още по-дейна любов към живота. Тя предизвиква младата му активна сила за живот и борба и отново тържествува в едничката си истина като любов - правда за човешкото сърце. Първата му любов и омраза, за която няма да го напусне и в гроба.Какво по-лесно доказателство от това свидетелствуване на поета, издигнало омразата като защитна броня на любовта, станало пример за някакво заплашващо превъзходство на омразата към собствените окови. Когато в душата му започва да тържествува другото лице на любовта, претворено в страстна омраза против всичко, което гласи жертвения пламък на любовта. И какво е това наравно правно съжителствуване на любов и омраза в душата на поета, възможно ли е да се съхрани личността в тая неотстъпна борба на две противоположни сили в нея. Всичко което може да достигне магията на любовта - чувство, спомен, и блян по живота, се ражда отново и противопоставя на друга дейна и категорична сила в душата на поета. Дори в усмивката на любимата чезне тази дейна любов към живота, надмогната от песента на бурята, от страстните призиви на душата към друга кървава напивка. Жертвеното заклинание пред любовта тържествува своята победа. След нея вече по-лесно могат да излетят тези смели призиви на сърцето, които вещаят смърт или победа. Въпреки това гордо отрицание на любовта в името на свободата. "До моето първо либе" е песен за тържествуващата любов, не е отрицание на любовта, която унижава личността на революционера, отнема му правото на интимно-личната любов, за да го направи защитник единствено на любовта към свободата. В сърцето му след раздялата с това негово единствено първо либе, доколко е останал верен на любовта към свободата, отхвърляйки от себе си любовта като субективно-лично чувство за щастие, забравят някои от най-жизнените страни на Ботевата поезия. Любовта може да се осъществи без свободата. Тя самата е свобода. Поетът призовава във вдъхновението си образа на своята любима, защото единствено в любовта той може да открие чистите истини за живота, изкупната цена на свободата. В тази песен той отново намира себе си в редовете на борбатаи жертвеното му вдъхновение открива един непостижим образ.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблемът дълг – любов в стихотворението “До моето първо либе” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.