Проблемите в румънското общество („Светец в асансьора“ на Петру Чимпоешу)


Категория на документа: Литература


„Проблемите в румънското общество“
( „Светец в асансьора“ на Петру Чимпоешу)

Петру Чимпоешу е роден през 1952г. в Румъния. Той е един от най-известните съвременни румънски автори. Носител е на тринайсет румънски и международни награди. Първата му творба излиза през 1983г. Романът „Светец в асансьора“, който е публикуван през 2001г., а шест години по-късно, през 2007г. е преиздаден, е обявен за най-известния му роман. Неговата поява би могла да бъде забавена, ако през 2000г. на колоквиума в Синая, посветен на румънската проза, Чимпоешу не бил убеден, че на читателите им в омръзнало от тежки книги и очакват нещо забавно и лесно за четене. Така мотивиран, Чимпоещу пише „Светец в асансьора“ за 9 месеца, период повече от символичен. През 2001г. книгата печели награда за проза от Съюза на писателите и награда на списание „Дума“, а през 2006 г. е преведена на чешки и получава две награди: книга на годината на Магнезия Литера и награда за най-добър превод.

В България романът „Светец в асансьора“ излиза през 2010г., едва 9 години след написването и публикуването му в Румъния. Той е единствената книга на Чимпоешу преведена на български език.

Книгата „Светец в асансьора“ е един роман на прехода, вдъхновен от непосредствената реалност в румънското общество след 90-те години на XX век. Историята в творбата е поднесена с много хумор, карикатури и самоирония. В нея не липсват и препратки към библейските митове от Стария завет, като потопа по времето на Ной, Вавилонската кула или Содом и Гомор. Факт, който не трябва да бъде пренебрегнат, е че имената на повечето герои са взети директно от православния календар ( Пелагия, Тома, Йон, Василе, Елемосина, Ангел, Симеон, Зеновия) или от библейски епизоди.

Оригиналното заглавие на книгата на Петру Чимпоешу „Светец в асансьора“ е „Simeon liftnicul“. В буквален превод от румънски „Симеон Асансьорчик“, като „асансьорчик“ е игра на думи, вид алюзия за това, че днешните „стълпници“ достигат до праведността си посредством асансьори. Като цял заглавието загатва връзка с делата на християнския светец Симеон Стълпник. Според житието му е роден през 357г. в Мала Азия в бедно семейство. Когато станал на 18 години, постъпил в манастир. Отдал се на непрестанни трудове, но все не му се струвало достатъчно. Започнал пост и постоянна молитва. Братята в манастира се хранели само веднъж на ден, а той цяла седмица не слагал нищо в устата си. Един ден Симеон излязъл от манастира и се качил високо в планината. Там се отдал на постоянна молитва, далеч от всяко смущение. В него се появил страх да не би от умора в душата му да се породи желание да се върне при братята в манастира. Затова се привързал с верига за голям камък и така останал доста време, като се молел постоянно. Тогавашния Антиохийски епископ Мелетий научил за подвига на Симеон и решил да отиде в планината и да го види лично. Когато го открил прикован с верига за големия камък му казал, че човек трябва да може да владее себе си и без окови, само чрез своята воля и разум.
Слухът за неговия постнически и молитвен подвиг се разнесъл из цялата околност. Отвсякъде започнали да идват поклонници, които искали да го видят, да го чуят, да се докоснат до дрехата му. Кротък, благ, смирен, Симеон се плашел от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си, за да не се възгордее и да падне в смъртен грях. За тази цел решил да си изгради стълп-кула и да живее на върха му. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него тясна килия. Там се подслонил. На гъсти тълпи прииждали поклонници, които се удивлявали от подвига му, викали към него, искали да го видят. Това станало причина той да си издига все по-високи стълбове. Последният бил висок 40 лакти и около него – каменна стена. Заради това, че живеел на върха на стълба бил наречен Стълпник. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст. След смъртта му, антиохският патриарх отишъл при стълпа с епископи, свещеници, дякони и голямо множество народ да вземе тялото на светеца и да го пренесе в Антиохия. Сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14- годишна възраст. Когато внесли тялото на Симеон в храма, нещастния човек се изцерил веднага. Това чудо развълнувало целия народ.
Именно по същия начин като Св. Симеон Стълпник постъпва и обущарят Симеон, като се затваря в асансьора на 8-етажния блок, в който живее. Героинята от романа г-жа Пелагия поставя въпроса: „Възможно ли е да се постигне святост в блок, и то в днешните условия на живот?“ Отговорът е да, възможно е, но в изключителни ситуации и за кратка продължителност от време.

Творбата е съставена от няколко истории на хора, които живеят в една 8-етажна панелна сграда в средноголемия румънски град Бакъу в Молдавия. Всички тези участници са хора от напълно различни социални прослойки. Чимпоешу знае как да направи гротесковите ситуации по-силни като ги свързва по невероятен начин и така постига по-голям ефект. От смешни ситуации той бързо преминава към чисто интелектуални, след което кара своите герои да размишляват върху малките и големите неща в румънското общество: вярата, душата, смъртта и други. Писателят описва своите герои (никой от тях не е главен герой) със сарказъм, като в същото време показва известна част разбиране, което е различно за отделните персонажи. Чимпоешу отива по-далеч като анализира проблемите: комунизмът, който взима все по-драматични и странни пропорции в Румъния не успява да унищожи управляващата и административната система на страната. По-лошо е влиянието на всеки един жител. След като претърпят провал, хората само чакат времето, когато ще заживеят по-добре, вместо да се опитат да променят нещо. Така те се оставят да бъдат заблуждавани от спекуланти и мошеници. Хората са грешни – изневеряват, лъжат, изнудват. Лицемерни са, клюкарят, поддават се на изкушението (хазарт, алкохол, секс). Симеон, мъжът, който се затваря в асансьора има за цел да даде урок на своите съседи, да ги сближи:
„ Не си ли забелязал, че заради тази кутия сте се изолирали едни от други? Всеки се качва в нея, натиска копчето и след това веднага влиза в апартамента си“. Иска да ги избави от моралната деградация, в която се намират и да възвърне вярата им в истинските ценности в живота.

„Светец в асансьора“ започва с персонажа на г-жа Пелагия от 2 етаж, която се моли на Богородица да ѝ прости изневярата. Тя успява с голяма ловкост да избегне любопитните очи на съседите си, като използва кодирани бележки, за да общува с любовника си от 5 етаж, който до края на творбата остава безименен. Така тяхната връзка остава тайна или почти, защото майката на г-жа Пелагия, г-жа Алис знае истината и за да изкупи греховете на дъщеря си праща парични дарения в един манастир. Друг герой от романа е г-н Тома от 4 етаж, който има пресилена склонност да приема за чиста монета искреността на другите, затова изтърпява безброй разочарования и постепенно в него се ражда едно недоверие към всички и всичко. Интересува се само от това, което казват по BBC, ако нещо не е давано по тази програма , то не съществува. Г-н Евтимий от 7 етаж е учител по биология. Той е обвинен от своя ученичка, че я е прелъстил и тя е забременяла от него, а всъщност иска той да ѝ помогне да спечели един конкурс за красота, в който той е жури. Друг живущ в блока е наивният пенсионер г-н Елевтерий от 5 етаж, който след като загубва депозираните във взаимен фонд пари започва да мечтае да спечели от тотото. И така една нощ сънува числата, които ще се паднат при следващото теглене на 6 от 49 и решава да заложи на тях, но губи всичко. Домоуправителя на блока е г-н Йон. Той е типичен администратор, който общува с наемателите чрез поставяне на съобщения. Често пъти отхвърля неща казани от друг без основание, воден единствено от нежеланието си да приеме, че някой друг освен него може да е прав. Друг герой е г-н Никострат от 8 етаж, който е голям любител на йогата и жените, на които дава уроци по Кама Сутра. Има и още персонажи с различни и странни характери, включително ученикът Темистокъл, който е влюбен в класната си ръководителка г-ца Зеновия, която пък от своя страна го е обявила преждевременно за гений.

И така, животът на тези типични румънци се обръща с главата надолу, когато един прекрасен ден разбират, че асансьора се е развалил. Въпреки това никой от тях не си прави труда да се обади на техник, за да дойде и да го оправи. Когато обаче домоуправителя открива, че асансьорът не само е заседнал на последния етаж, но обущаря г-н Симеон от партера нарочно го е блокирал и е останал в него, изолиран от другите, г-н Йон решава да премълчи този факт. Но много бързо тайната е разкрита, благодарение на добрия слух на баба Елемосина и за кратко време целия блок разбира за постъпката на съседа Симеон. След това малко по малко започва да се разпространява слухът, че обущарят е започнал да прави чудеса и е изцерил съседа г-н Ангел, който страдал от заболяване на кожата. Обаче не са единствено чудесата , за които съседите само са слушали, но и пророчествата и притчите, които Симеон разказва от вътрешната страна на асансьора. Тези неща му гарантират слава и той става известен с прозвището Симеон Асансьорчик, като следва модела на Св. Симеон Стълпник. След близо 2 седмици на пророчества и истории, Симеон излиза от асансьора напълно неочаквано, напускайки завинаги блока, в който е живял до сега. Но той не си тръгва сам, а взема със себе си останалото без родители момче Темистокъл.
Заслужава си да се прочете романа „Светец в асансьора“, защото той разказва за хора, които живеят в един блок и които не се интересуват от нищо друго, освен от собствените си проблеми, което показва егоизма техния егоизъм и безразличие към това, което преживяват съседите съседите им. Това са неща, които по принцип се среща в живота и са доста актуални и днес. Те могат да се видят във всеки един блок, вход, където хората живеят. Другото, което показва тази книга е пренебрежението на хората към проблемите - никой не го интересува, че асансьора е спрял, това показва отново едно безразличие. Щом този проблем не засяга мен, значи не трябва да му обръщам внимание, щом аз не съм развалил асансьора, няма защо да го оправям. Никой не се наема да се обади на техник защото знае, че ще трябва да плати известна сума за това и какво става оттук нататък . Прави се едно намекване за стиснатостта на съседите , за това че знаят че ще трябва да платят за ремонта на асансьора , но не искат да харчат излишни според тях пари , щом могат и без този асансьор да се движат из блока. Симеон решава да остане в асансьора, да се изолира от останалите, да се отдаде на размисъл, да се моли на Господ и по този начин да се оповава на вярата си... това е човек, който по принцип е свикнал да е сам, човек , който не се привързва към другите, избягва да се привързва към тях и всъщност е може би образ на всички тези хора, които живеят там, сами , изолирани в собствените си проблеми, светове, в своите домове. Това, което казва , че хората „са се изолирали в тази кутия“ и че сега като я няма ще могат да се видят и да разговарят е поучително, защото по този начин им отваря очите , че хората трябва да общуват помежду си, казва им , че те са изолирани един от друг, че са самотници, живеещи в една сграда - живеяят заедно, но не се познават, нямат чувството за принадлежност или привързаност към нещо или към някого. В книгата се говори за егоизмът като човешка черта и за това , че и днес все още има такива отношения между хората... това никога няма да се промени.., така е било преди , така е сега и може би така ще си остане винаги , дотогава, докато човек не проумее , че на този свят не е сам, а има и други хора около него и че когато живее с други хора на едно място трябва да се съобразява и с тях, да поддържа комуникация с тях, защото просто всеки един човек има нужда от общуване, от близост с някого.
Преведената творба на моменти е много силно въздействаща. Авторът успява да създаде комични сцени почти от нищото като умело залага на недостатъците и предразсъдъците на своите герои. Неговата ирония е променлива в зависимост от ситуацията. Чумпоешу може да е язвителен, но не толкова много, че да превърне персонажите в идиоти. Героите са наивни, лековерни, похотливи, ненаситни, мечтатели, но никога идиоти. Романът „Светец в асансьора“ ви кара да се смеете, докато четете като ви представя някои комични и не толкова комични ситуации, които ви помагат поне за малко да избягате от тежката действителност.

Според моята преценка превода на романа е добър, но не мога да отбележа дори ако има някакви малки разминавания между румънския текст и превода, понеже не съм чела книгата на румънски език. Нещо, което не може да не даде нов поглед към творбата, но остава извън бългатския й превод е нейното подзаглавие „Roman cu îngeri și moldoveni“( в буквален превод: „Роман с ангели и молдавенци“ ).

Библиография: http://www.pravoslavieto.com/life/09.01_sv_Simeon_Stulpnik.htm



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблемите в румънското общество („Светец в асансьора“ на Петру Чимпоешу) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.