Проблемите в "Житие и страдания на грешния Софроний"


Категория на документа: Литература


С горчива ирония обобщава преживяванията си разказвачът, благодарен за човещината на обикновените турци, сами страдащи от беззаконията на властта.

В разказа за младостта си Софроний изгражда един отчетлив свой образ – образа на пътуващия човек, на търсещия, деен и неспокоен дух, надмогнал ограниченото пространство на дома и родното място. Този нов герой на епохата измерва времето не само с посоките и с разстоянията, но и с цифрите. Парите, движещата сила на новите обществени отношения, в “Житието” заживяват свой собствен живот, открояват се като отделен герой, който върви заедно със самия автор, неотлъчно определят позиции и възгледи.

Времето на врачанското архиерейство поставя друг акцент – от пътуването като духовно търсене и приключение към съзнанието за дълг към паството. Или както пише Сава Сивриев в “За парите и за богатството в “Житие и страдания... ” на Софроний, епископ Врачански”:
“Разбирайки светския дух на новите времена, епископ Софроний търси пътищата за българската святост.”
В хаоса на кърджалийското време той се опитва да подреди нещата, но те непрекъснато се преобръщат и се разпадат. И след като не може да установи порядък в динамично променящия се свят, владиката търси упование единствено във вярата – спасителния нравствен коректив на българина.

Образът на мемоариста израства жив и релефен както в житейски достоверния разказ, така и в структурата на творбата, в построяването на диалозите, в изграждането на характерите – винаги лаконично,пестеливо, но точно и находчиво. Сякаш Софроний ни казва – аз съм всичко това, част от него, аз съм във времето и ако то се променя, променям се и аз. Но вечна ще остане болката от неизпълнения докрай духовен дълг:
“Имам обаче една скръб о боя се от Бога, да не ме съди Бог, че взех онова паство на плещите си и го оставих. Но пак се надявам на всемилостивия Бог, понеже го оставих не за да си почивам, но от голяма неволя и заради тежкия дълг, с който ме натовариха, и дето не вярват, че се е разсипал светът, а най – много оня край, дето е близо до Видин, който е живелище варварско и разбойническо.”
Житиеписецът е станал просвещенец, смирен, но и духовно устремен към паството си, защото най – вече от него самия започва великото бъдеще на цял един народ:
“Затова се трудя и аз сега денем и нощем да изпиша няколко книги на наш, български език. Та като не бе ми възможно да им казвам с устат си, да чуят от мене, грешния, някакво полезно поучение, а нека тия да прочетат написаното от мене и да получат полза.”
Искрена, съкровена, изповедна пред народа е като пред Бог – безпощадна до саморазголване. Едничката надежда е “на ползу роду ”, затова и Софроний свежда пред него глава в молитва:
“И за мене, недостойния, Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби, за да получим и ние място отдясно в деня на страшното въздаяние. Амин! ”

Библиографска справка:

1. Минчев, С., П. Тотев. Теми по литература за 10клас.

С., 2006
2.Николова, Ю. Възрожденски уроци. Пловдив., 2001
3.Серафимов, Ц. Биографии на писатели или стълбове

на българската духовност. ВТ., 2006



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблемите в "Житие и страдания на грешния Софроний" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.