Проблеми при писане на курсова работа


Категория на документа: Литература


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

по „Въведение във философията”

Тема:

ПРОБЛЕМИТЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ВЪЗНИКВАЩИ ПРИ ПИСАНЕТО НА КУРСОВА РАБОТА

Гр. Пловдив

2011

Курсова работа, когато ние, студентите, чуем тези думи, се побъркваме. Звучи някак плашещо и твърде ангажиращо, за млади хора като нас. В случая обаче, мисля, че не е така.Това е една наистина много интересна тема, защото на всички нас, като студенти, ни се е налагало или тепърва ще ни се наложи да разработваме Курсова работа. Много от нас, се чудят как става това нещо, как изобщо се пише, какво е необходимо да знаем за самото проектиране и какви ли не още въпроси. А отговорът, според мен, се крие точно тук, в нашето незнание. Колкото и шеговито да звучи, точно нашето нехаене би ни помогнало в писането на такава тема. Всички тези въпроси, които възникват при писането на курсова работа, са отговорът към тази тема, от които смятам абсолютно своеволно да се възползвам. Все пак, нали „се учим от грешките си“.
Темата сама по себе си е много двусмислена смея да твърдя. Ако за пример съпоставим тази с да речем „Как се пише курсова работа“ изворите, от които ще черпим знания биха били едни и същи. В самата си същност едната и другата тема крият едни и същи отговори, представени по различен начин. В тази тема те просто трябва да бъдат представени отрицателно, по негативен начин, за разлика от втората. И все пак има смисъл в разграничаването на темите, поглеждайки под друг ъгъл, темите наистина имат някои различия.
Проблемите, които могат да настъпят, при писането на такава работа, могат, дори и несъзнателно за нас, да се появят още преди да сме започнали своето образование. В книгата на Умберто Еко „Как се пише дипломна работа“ , авторът е дал точно такъв пример, как ученици, изучавали технически профил, отиват и записват да изучават философия. Само по себе си, това ще бъде една немислимо голяма спънка за тях. Те нито са запознати поне малко с това, което ще изучават, един вид нямат начален тласък към такава сфера на образование. Ако мога да споделя, точно такъв е и моят случай. Обучавах се за биотехнолог в хранително вкусовата индустрия, а ето ме сега в съсвсем различният свят на Етнологията. Аз също съм от тези, които се срещат именно с тази трудност, да изучаваме напълно непозната досега за нас материя.

Но да премина към същността на темата, все пак тя не е насочена дирекно към това, как се пише дипломна работа по специалността ми. Ако трябва дасъм честен първият сериозен проблем, който възниква е контакта и връзката между преподавател и студент. Много рядко преподавателите имат време да обръщат достатъчно внимание на всичките си студенти, все пак в някои университети броят им е наистина значителен. Няма кой друг да ни обясни как се пише такава работа, ако не преподавателие ни, които го изискват от нас. Има някои сред нас, които немогат да разберат всичко в казаното в лекция с стотина и нагоре хора около тях. Именно тази връзка между преподавател и учащ е много важна. Важно е как е предадена материята, дали е обяснена добре, за да може от там, студентът да поеме по правилният път. Мисля, че повечето са срамежливи или нехайни и не поемат сами инциативата да отидат и да говорят с преподавателите, така че мисля, че за да отпадне този проблем, трябва да се предприеме инициатива от страна на професорите. Подценяването на този фактор може да бъде фатален. Въпреки разликата във възрастта, в университета всичко е на академично ниво, така че всички въпроси, които могат да възникнат може и трябва дабъдат задавани.

Друг проблем, който може да бъде засегнат е набавянето на материали. За една добра курсова работа, всеки трябва да има добър подбор от материали, но за нещастие на много места това е невъзможно. А това си е една наистина сериозна спънка към пристъпването към проекта. В много библиотеки няма нужният набор от книги, в повечето интернет сайтове също по-голямата част от информацията е ограничена, дори платена. Да не говорим за часовете, които трябва да прекараме в библиотеката, имайки в предвид, че повечето от нас нямат реална бредстава и зап ърви път се сблъскват с „дома“ на книгите. След влизането започва едно бурно търсене, преминаване през няколко рафта по няколко пъти, когато книгата е намерена следва да намерим нужните страници и разбира се, ако не си член на библиотеката а понякога и да си, не те оставят да вземеш книгата със себе си. Това води до седенето с часове в библиотеката. Интернет пространството вече е доста бъз източник, но и там възникват проблеми, разбира се. Уеб-сайтовете, в по-голямата си част, са създадени с умисъл да бъде плащано, за да може да се прегледа книгата или директно да се закупи. Разбира се, че това си е тяхно право, но на такива като нас, на които книгата ще послужи веднъж или два пъти не ни е от полза, а и финансово не всеки може да си позволява да закупува книги онлайн. Няма го това универсално място, където всеки да може да намери всичко, което му е нужно, за да напише курсова работа. Все пак, не може преподавателите за една учебна година, да ни рпедадат всичко, което трябва да знаем.
Едно от предизвикателствата е и налагането на тема или изборът на такава. Ще разгледаме и двата примера, като се започне с първият. Няма я тази свобода, която е нужна за разгръщане на пълният потенциал на пишещият. Винаги преподавателите налгат теми, които те смятат за интересни или важни, след което ни дават възможност да избираме между 5 или 10 въпроса, по които ние да работим, независимо дали на нас тези въпроси са ни приятни, интересни или не. Самото ограничение ни предразполага да търсим алтернатива. Според мен тези „окови“, които са ни сложени пречат до голяма степен на самочувствието и увереността ни, което е още една пречка. Колкото и да е вещ даден човек в писането на курсова работа, при една тема, която на него не му е позната много добре или иначе казано „хал хабер си няма за какво става дума“, веднага изникват в съзнанието въпроси от рода „Дали ще се справя?; Ще успея ли на време?;Дали да не се откажа?“. Тругият пример е свързан с това, когато темата не ни е наложена и изборът и зависи изцяло от нас. Грешно е да се опитваме да провеждаме експерименти и да избираме тема, която е непосилна за нас. Изборът на удачна тема, с която можем да се справим.
Психическото ниво и здраве винаги е било от голяма важност, независимо за какво става дума. Ако ние не сме уверени в себе си, ако нямаме мотивация или стимул да продължаваме напред, рано или късно в един момент, това започва да се отразява на работата. Започват да се правят грешки, да се колебаем в използването на материали, дали са правилни или не, ще бъдат ли от полза. Дори, това е можеби и най-голямата из между най-големите препятствия. Много хора подценяват наличието на спокойна среда за работа. След работа, след дискотека, след излизане с приятели ние вече сме психически натоварени. Съзнанието ни не е чисто и спокойно и не можем да разсъждаваме на сто процента трезво. В такива случай просто трябва да се изчака всичко да отмине, умората събаря желанието за писане и когато насилствено се опитваме да седнем и да напишем няколко реда, в даден момент започваме да правим грешка след грешка. Не са малко и тези, които подценяват почивката. Искат, когато седнат на масата и започнат да пишат, да го правят до края на определеното за задачата време. Отказват да дадат „свеж въздух“ на мозъка си само и само, за да приключи всико по-бързо и след това да се възползват от свободното време. Но това натоварване особено без почиване не влияе добре нито на крайния резултат от работата нито и на самите нас.

Следваща пречка, потеглянето по „лесният път“. Лесният път наричам оставянето на съдбата ни в чужди ръце, а именно кражбата на чужд труд. Много студенти се възползват от знанията на други свои колеги или познати от по-горен курс, дори и преподаватели, които да им помогнат. Оставят собствения си талант настрана, смятайки, че да дадеш примерно тридест или петдесет лева на някой друг за да ти свърши работа, е много по удачно. Но това, колкото и да е решение, е временно решение. Всеки може да се възползва от това, не е подсъдимо да го правиш, но в даден момент в живота, когато стигнем до по-голямо положение и социален статус, от нас също ще се изисква да изработваме проекти, ако ще, да пишем доклади, подобно на това да пишем курсова работа, но тогава няма да бъде същото. Тогава този, към който се обърнем би си рекъл „Защо да права това вместо него срещу скромно заплащане, след като мога да работя на негово място и да получавам неговото заплащане?“.Само по себе си бягането от отговорност и кражбата на чужд труд, е проблем.
Времето, също спънка в процеса на работа. Има учащи, които не отдават необходимото време, за свършване на проекта. Не си отделят достатъчно време да се запознаят с темата по-обширно, да вникнат в нея, да си осигурят всичко необходимо за работа. Втурват се в последният момент, когато срокът вече ги притиска, започват да грешат и проблема вече е на лице. Пришпорени и притиснати до стената започваме да се паникиосваме и много от проблемите, които изредих по горе започват да излзиат на яве. Опитваме се да направим нещо на бързо, без изобщо да мислим, дали то ще ни свърши работа или не, с една дума, колкото да „отбием номера“. По-късно, когато разберем, че това, което сме свършили не е добро, не е достатъчно, започваме да се притесняваме и обвиняваме, но е твърде късно, така че отделянето на подходящо дълъг период от време за проекта е една често срещана пречка, дори грешка.
Друга пречка, която по мое мнение противоречи на друга, която споменах по-горе е това, че твърде много се разчита на литературата. Когато започнем да пишем курсова работа, до такава степен се впускаме да използваме странична литература, че личното ни мнение, нашият принос в нея се изгубва. В крайна сметка личното мнение остава на заден план. В един такъв случай в последствие ние един вид, ще преразкажем това, което е написано в две пет или десет книги, след което ще включим две или три думи от нас и това е. Прекомерното използване на дадената литература според мен пречи на личният труд. Може да се опираме на нея, но не и да разчитаме изцяло на нея. Друго което бих добавил към този проблем, е оспорването на фактите. Във връзка с личното мнение, ние като изследователи на науките, трябва винаги да се съмняваме, да се опитваме да проверяваме, да спорим с фактите, не да ги приемаме на сляпо. Винаги трябва да гледаме от всички ъгли, от всички гледни точки. Дори това, което ни е дал преподавателя като литература, да видим нещо, което според нас е съмнително или недостоверно, трябва да се опитаме да го преоверим по някакъв начин, да го изследваме. Никйо няма да усмее опитите ни, дори съм сигурен, биха били поущрени. Въпреки всичко, наистина не искам да пренебрегвам важността на литературата. Все пак тези автори писатели са се занимавали с това, за което са писали може би в продължение на целият си живот, но нали именно точно това съмнение и жажда за достоверност е била ключов фактор в еволюцията ни. Все пак ако всички бяга приели например, че по времето на големите откривания, когато земята е била обект на изучаване, тя е била смятан за плоска, щяхме и до ден днешен да живеем с тази мисъл, в тази заблуда.
Така че си струва, според мен, да включа тази обосновка, към темата си.
Съсредоточаване. Това също е от голямо значение и спънка към успешната работа по проекта. Всеки има навик, когато се захване да прави нещо, да не се ограничава само с него, а се захваща едновременно с това и с нещо странично. Например, сядаме да пишем и в този момент телефонът звъни, говорим известно време, след което продължаваме. Забравяме телевизорът включен и в даден момент, започват да излъчват нещо интересно, зглеждаме се и ето къде отива един час на вятъра, така че всичко, което по никакъв начин не е свързано с курсовата работа, и което може да бъде повод за разсейване е проблем.
Ниска езикова култура и грамотност. Никой не може да започне да пише каквото и да е, без да има нужните знания засобственият си език. Честа грешка е именно неграмотността. Спазването на препинателни знаци, големи;малки букви, стилистика и прочие.
Например не може да започнеш да работиш върху своят проект и да поставяш запетаи или тирета, изобщо каквито и да било препинателни знаци, когато в същност нямаш представа от реалната им подредба и предназначение.Курсовата работа се причислява към тези разработки от които зависят крайните оценки на студентите в повечето случай, а никой не иска да вижда неграмотност именно в това последно представяне. Преди да започне писането, всеки трябва да обърне внимание на правилата за писане, да отвори учебника по български език и да го прегледа отново.
Липсата на подкрепа с примери също може да се окаже с отрицателно влияние върху крайния резултат. Когато дадена теза се доказва, трябва непременно да бъде обоснована с доказателства, а какви по-добри доказателства от това, да даваш примери към своето мислене. Понякога използването на, да ги наречем ‚доказателства‘, е доста трудно начинание. Има много теми, чиято аргументация е доста трудна и когато си мислим, че сме намерили точният пример, се оказва, че той е прекалено тясно свързан с темата и започваме процедурата отново и отново. В много редки случаи в литературата, която ползваме можем да намерим с какво да подпомогнем достоверността на информацията, която изнасяме. В тях по-често е изнесено всичко във формален вид, без особени отклонения и в повечето случаи доста неразбираемо, така че от нас зависи дали ще съумеем да намерим точната ситуация, която да ни помогне да аргументираме по-силно мнението си.
Конкурентността лично според мен също може да се причисли един вид към тези спънки, съпътстващи изготвянето на курсова работа. Винаги има такива, които са надарени с повече талант или дори може да се каже ум и раззсъдък, които съумяват да се справят много по-добре от останалите и разбиа се, техните работи ще блеснат повече. В един такъв момент преподавателят би могъл да се повлияе от по-добрите работи и когато стигне да останалите да бъде вече повлиян и да прецени повърхностно ситуацията и разбира се това ще доведе до намаляне на шансовете за по-добра оценка. Затова конкуретността между студентите е фактор/пречка, макар и да може да бъде и много силно оръдие към успеха, защото все пак ако нямаше с кого да се конкурираме, нямаше да имаме желание и стимул за развитие, по логиката на което щяхме да стоим вечно на едно и също място. Всичко това е в зависимост от гледната точка.
Ако търсим някакъв вид извод от всичко казано до тук, той би следвало да е, че трудности при пизането на курсова работа са всевъзможни. Тук става дума за намесата на човешкият фактор, а знаем, че той далеч не е безгрешен като действия и последствия от тях. Сблъсквайки се с разработването на такава задача, се усеща, че исканото от нас като студенти вече се повишава, както като сериозност, така и като трудност. Според мен грешките, които са свързани със същността и мисленето на пишещият са с по-голяма тежест върху изходни резултат. На практика ми се струва много по-фатално да сбъркаш с това как разбираш и осъзнаваш исканото от теб, да започнеш да работиш и в крайна сметка това, което е изялзло на яве е нещо далеч, далеч от това, което в същност е трябвало да бъде. Въпреки това винаги можем да се успокоим с това, че все още сме начинаещи в тази сфера и има още доста да учим за нея. Останалите грешки, като граматика, набавяне ан материали, комуникация с преподаватели и всики близо до тези са формалност ако можем да ги наречем по този начин. Някои от тях са с по-голяма значимост от останалите както можем да предположим, че без да комуникираме достатъчно с професора може да е спънка, но не толкова фатална такава, колкото може да бъде липсата на подходящо четиво и извор на ифнормация. Преодоляването на тези препятства можем да оставим изцяло на времето, с течение на което малко по малко ще обработим нашето умение да се справяме с писането на курсови проекти, което да ни даде една сигурност за в бъдеще, когато може би отново ще ни се наложи да представим на някой друг подобен проект.

БИБЛИОГРАФИЯ:

„Как се пише дипломна работа“ – Умберто Еко

http://xn--80ajan0bcpm.net/%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8/%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE/

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=6&ved=0CEYQFjAF&url=http%3A%2F%2Fwww.tmtmm.com%2Fsc%2Ffiles%2FSR6-1.doc&rct=j&q=%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0&ei=xNzbTdKMLc6hOp-tmJMP&usg=AFQjCNEykmL5cDTHTvYg1qBS7KXvvmBCmg&cad=rja



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми при писане на курсова работа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.