Приносът на Ран Босилeк за развитието на българската литература за деца


Категория на документа: Литература


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ"
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

Приносът на Ран Босилeк за развитието на българската литература за деца

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:........................ Специалност: ФАК.№

Благоевград

1.Биографични данни

Ран Босилек, чието истинско име е Генчо Негецов, е роден в Габрово на 26 септември 1886 година. Баща му Станчо Негецов, опълченец от Освободителната война, се занимавал със сапунджийство и бакалия. Той умира рано и майка му Мария сама трябвало да отгледа и възпита петте си невръстни деца. Тази жена била неграмотна, но будна и интелигентна. Работела упорито от сутрин до мрак, търпяла лишения и несгоди, знаейки цената на образованието и труда, учела децата си на трудолюбие и добро. Останал сирак на седем години, той израства с мъдростта и поезията на народните приказки, които майка му разказвала всяка вечер. От нея научил много приказки за бедняци и юнаци, за умници и веселяци,за доброто и злото, и т.н. Това били неговите любими часове, които стават предпоставка за формирането на личността му като бъдещ писател. Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово. Още като ученик бил прилежен и любознателен, участвал в ученически марксически кръжоци, където изучавал съчиненията на Маркс и Енгелс. Следва славянска филология в Софийския университет. Висшето си образование завършва в Брюксел (1913г - 1915г) като "доктор по правните науки''. След време става учител в родния си град, където преподава шест години. Привързва се към малките ученици и открива, че във всяко дете има скрит поет, което го подтиква да се откаже от адвокатската професия. Той става член на БРСДП, работи като библиотекар в читалище "Априлов-Палаузов", председател е на учителското дружество, а през 1928 година става председател и на дружеството на детските писатели. Ран Босилек се намирал в центъра както на политическия живот, така и на културно- просветната работа в града. Истинското му призвание за цял живот остава литературата за деца. Умира на 8 октомври 1958 година.
2.Творчески път

Изброявайки заслугите на Ран Босилек за развитието на литературата за деца в България, няма как да не отбележим неговата дългодишна редакторска и издаделска дейност. Талантът му се забелязва още като дете, когато "издава" ръкописен вестник "Смях", с който разсмива и забавлявя близките си. От 1923 до 1948 година той редактира едно от най-популярните периодични издания за деца в България по това време - сп. "Детска радост". През този период той привлича към детската литература имена като Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Дора Габе и много други. За пръв път на страниците на списанието се появяват илюстрациите на Вадим Лазаркевич, Илия Бешков, Георги Атанасов. През 1923 година Ран Босилек се захваща и с редактирането на всички детско-юношески издания на издателство "Хемус". Дълги години е сътрудник на сп. "Картинна галерия за деца и юноши". Влиза и в редакционния състав на в-к "Врабче" и на сп. "Светулка", където през 1906 година излиза първото му отпечатано стихотворение "На косичка". Той е един от създателите на детското списание "Дружинка". Издава редица книги с оригинални и преразказани народни приказки: три книги с вълшебни приказки- "Незнаен йунак", "Неродена мома" и "Жива вода", книгата "Патиланци"; а в областта на поезията за половин век издава само пет стихосбирки: "Чик чирик" (1925г), "Синчец" (1930г), "Весели очички" (1936г), "Палави ръчички" (1945г) и "Нова песен" (1953г), а по случай 70-годишнината от рождението му излиза "Радост"(1956г), която съдържа избрани стихотворения, приказки и патилански писма. За сравнително продължителния си творчески живот Ран Босилек създава неголям брой стихове, които са включени в петте му стихосбирки. Стихотворенията му го налагат като самобитен творец, който дава своя принос в развитието на детската ни поезия, като заема място сред първенците й. Поезията му е с изключително богата и разнообразна тематика. Някои от стиховете на Ран Босилек са посветени на обичта към родния дом и език, други на красотата на природата и очарованието й през различните сезони, трети разказват за неуморимите детски игри и премеждия. Голяма част от стиховете му са ведри, жизнерадостни и закачливи ("Какво мразя", "Игра"), а други носят малко тъга ("Я кажи ми"). Но стиховете му не бива да бъдат разглеждани нито тематично, нито по тон - защото основното и обединявящото в тях е простотата на поетичната фраза, чистотата на внушението. С някои от поетичните си творби Ран Босилек достига върховете на стихотворното ни наследство за деца. Класически образци са стихотворенията му "Родна реч" и "Родна стряха", които изразяват така просто и вълнуващо обичта към родния дом и родния език. Темата за близкото и родното се среща и в друго негово всеизвестно стихотворение - "Я кажи ми", показващо тъгата по татковите "двори", таената дълбоко в сърцето обич на малкия гурбетчия към родния край. Тези стихове привличат читателя със съдържателната, сърдечна изповед, със звънкия стих и с яснотата на поетичната мисъл. Песенността на стиха, мелодичността на римата, искреното му вълнение, пронизващо лиричната изповед на поета превръщат двете стихотворения във вечни песни на детството. С тези стихове десетилетия наред децата се учат на звучна и ритмична реч, на привързаност към родния дом и език, на патриотизъм. Бодрост и жизнерадост излъчват и стиховете за пролетта ("Иде май", "Майско слънце"), за красотата на гората ("Обичам, горо, обичам"), и за неуморимия и безпирен хороводец- "Хороводец". Характерно за поезията на Ран Босилек е, че и при създаването на оригинални стихотворения, и при ползването на мотиви от фолклора той успява да изведе на преден план ония моменти, които ясно разкриват основната авторска идея, които са изпълнени с живот, с емоционалност, с деиствие.Стихотворението "Обичам, горо, обичам" е показателно в това отношение. В него откриваме пестеливата и излята стихотворна форма, характерна за народното творчество. С придаването на красота на всички поетични подробности и запазването на ритмиката на народната песен Ран Босилек създава оригиналната атмосфера на стихотворението, а чрез финала му непосредствено подчертава наивността на детското възприятие и искреността на детската реакция.

Но най- обичам, горо ле,

твойте ягодки червени,

що на трапези зелени

ти от сърце ни раздаваш

и с тях ни сладко гощаваш.
Немалка част от стиховете на Ран Босилек показват типичните детски състояния- желания, тревоги и т.н., които поета разкрива с усмивка и разбиране ("Какво мразя"). Лудориите и игрите са най- естествените състояния на децата, поради което заемат централно място в поезита на Босилек. В "Игра" той ни убеждава, че от всичко на света децата най- много обичат играта, защото чрез нея те растат и се развиват. Написани в духа на на народната песен, песенни и лирични, стихотворенията му за наи-малките са образец на типично детската поезия. Точен пример за това е стихотворението му "Чичо-пей", където песента на малката птичка символизира човешката радост от труда, носещ щастие и надежда, а пролетното настроение е израз на веселбата в детската душа.
След Девети септември Ран Босилек в поезията си залага и на някои нови теми - за силата на колективния труд, за бригадите и бригадирите, за опознаване на чуждото и други. В стихотворението "Всички на работа" малкото дете живее със съзнанието, че всеки в нашето общество се труди и то е за добро. Докато пък в "Малкия летец" е разкрито детското желание да литне във висините и да се запознае с чужди страни и с децата в тях. Поетичното творчество на един от патроните на българската детска литература- Ран Босилек, се възприема както от малките, така и от по-големите деца, благодарение на кристалната си яснота и художествена плътност. То привлича с мъдростта на внушаваните идеи, с искреността и сърдечността си.
Важен дял от голямото литературно наследство на Ран Босилек заемат неговите приказки, които и до днес не са изгубили своето въздействие върху децата. В прозата писателят също остава верен на привързаността си към народното творчество. Той е преразказал голям брой руски, шведски, японски, норвежки и други приказки, но най-безспорна е заслугата му за авторизирането на най-ярките творби на българския фолклор. Подобно на Ангел Каралийчев, Елин Пелин и Николай Райнов той дава нов живот на множество приказни творби, в които съхранява мъдростта и поетичността на народното ни творчество. Всички преразказани от него приказки се характеризират с ясна и опростена случка, с краткост на изложението. Въпреки, че запазва простотата и мъдростта на оринала, тези приказки се приемат като негово лично творчество, защото фолклорният мотив, който писателят използва е само основа, върху която е изградена една оригинална и динамична картина. От фолклора Ран Босилек черпи темите на почти всичките си приказки. Той се проявява като един от ненадминатите майстори на краткия приказен жанр: писателят не натрупва излишни подробности, спазва традиционното единство на време и действие, използва познати от фолклора похваи като хипербола, повторения, фантазност и други. Приказките на Ран Босилек могат да се разделят на три групи- битови, за животни и вълшебни. Главната и определяща характеристика на приказките и от трите групи е стегнатостта на изложението. Особено живи и по човешки написани са многобройните му приказки за животни, които в повечето случаи са преплетени с битовите като. В "Кума Лиса кръстница", "Кумчо Вълчо рибар", и "Косе Босе" писателят успява да оживи и разнообрази народния мотив. Тези приказки звучат като народни, но същевременно се забелязва и присъствието на големия писател. Всички приказки на Ран Босилек завършват с победа на справедливостта. И в приказното си творчество той поддържа нуждата от жизнена и бодра литература за малките читатели. "Бърза работа" е весела приказка, която осмива мудността и приказливостта на Ежко Бежко. Всичко в нея е разказано весело, забавно и занимателно, което кара детето да се замисли над постъпката на героя. Темата за готованството е пресъздадена в приказката "Който не работи, не трябва да яде", където е осмян мързелът на една млада девойка, която без усилие за труд си мисли че ще получи всичко даром, но това въобще не е така. Желанието да се труди човек е критерий за нравствената му ценност и точно в това писателят иска да убеди малкия читател ("Момче и вятър"). Битовите приказки освен възпитателна цел отделят внимание и на някои особености на човешкия характер. Те осмиват мързела и глупостта ("Гъргалчо"), негостоприемството ("И баба знае")..... В "Няма да се сърдиш" Ран Босилек иска да внуши, че чувството за социална сраведливост е нещо вродено в народната душа. Когато разказва писателят спазва изискването приказната творба да е ясно изградена, всяка случка да води към завършек, диалогът често замества обясненията. Някои от приказките му са римувани, което ги прави особено подходящи за деца- "Задави се Петлъо", "Дядо и ряпа". Ритмизирането (римуването) на прозата му е едно много ценно качество, което засилва идеята и помага на децата да възприемат по-лесно дадена творба. Голямо внимание заслужават и преразказаните от Ран Босилек вълшебни приказки. Те са поместени в три отделни книги: "Незнаен йунак", "Неродена мома" и "Жива вода", които излизат за първи път през 1932 и 1933 година. Те са доказателство за умението на писателя да превръща народната приказка в увлекателна, жива и запомняща се приказна история. Книгата "Неродена мома" съдържа седем преразказани народни приказки ("Неродена мома", "Златна ябълка", "Чудната кутийка", "Момче и вятър" и други). Тя е изпълнена с много мъдрост и художествен опит, който бележи един от върховете на българското приказно творчество. И във вълшебните си приказки Ран Босилек не си позволява разточителство в преразказа, но в същото време внася в тях живот и пластичност на действието, придава на героите си приказно-увличаща сила. Вълшебните му приказки имат своите реални герои и "неродени" моми, в тях фантастичното сужителства с реалното. Невъзможното става възможно, а мечтата- реалност. Широка популярност добива завещаната на българските деца книга на Ран Босилек- "Патиланци". Главните й герои Патиланчо, Смехурко и баба Цоцолана са все весели и хумористични, предизвикващи искрен смях с безбройните си неудачни постъпки. Това е занимателна, остроумна, римувана и ритмована проза, която и до днес занимава малките читатели с голямо увлечение. И тук писателят остава верен на умението си да внушава съществените истини пред децата под формата на игра и забавление. И в приказното си творчества, както и в поезията си, Ран Босилек съхранява най-отличителните черти на своя талант- простота и яснота на нравствената идея, благороден порив за възпитание на доброто в детския характер, мъдрост и човекопочитание.

Наред с Иван Вазов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев и останалите класици в българската литература за деца Ран Босилек остава един от бележитите й представители, чийто творби и до днес се пазят в съкровищницата на нашето литературно богатство.

Библиография

1. "Детска литература" - Николай Янков (изд. "Български писател" 1975г) 2. "Детска литература за институтите за детски учителки" (държавно издателство "Народна просвета" 1978г) 3. "Спътници на детството" - Тодор Янчев (изд. "Народна младеж" 1981г) 4. "Бабиното петленце" (изд. "Отечество" 1989г) 5. "Въпроси на детската литература" (изд. "Народна просвета" 1972г)

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приносът на Ран Босилeк за развитието на българската литература за деца 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.