Предмет и задачи на литературната наука


Категория на документа: Литература


Съществува обаче и пренасяне на методи от духовните науки върху природните, което отново се случва през XX, колкото и да е противоречиво като явление. Пр. квантовата физика – невъзможно наблюдение в/у микросвета. => Нилс Бор отхвърля принципа на причинността и го замества с принципа на Сьорен Киркегор (хуманитарист) на допълнителността (разглежда как отделните квантови явления взаимно се допълват, без ад може да разглежда самите кванти).

С-ралистите опитват да постигнат онова, което класическото езикознание не успява: да намерят простите и общи закони, лежащи в основата на всички езикови явления. За тази цел езикознанието трябваше да се превърне във формална теория и да погледне на езика като на с-ма от чисти отношения, както в математиката.
За експеримент или за повторни опити при произволно менени или еднакви условия не може да става и дума при л-рната наука. При тия сложни, индивидуално обагрени п-си на душата, или при невъзвратими явления от худ. дейност в миналото. Невъзможно е пълното вникване в творческия п-с, за изследователя той остава недостъпен.

В) Заинтересованост, субективност на л-рния учен, свързана със светогледа, с личния живот или личните възможности. Проблемът за субективния елемент в литературата остава водещ. От голямо значение е и личността на изследователя, пр. Сент Бьов не е успял да оцени таланта на своя въвременник Балзак.

Г) Л-рната наука досега е подчинявана на други науки (психология, социология, история, философия). Къде тогава е нейната специфика?

2. Специфика на закономерностите в л-рната наука.

- Дилтай – говори за двете полукълба на интелектуалния глобус – на хуманит. и природни науки. Разграничава:

Външният, опосредствен опит – прир. науки.

Вътрешният, непосредствен опит – хуманит. науки.

Осн. теза: Ние обясняваме света, докато духовния живот разбираме. Разбирането на духовния живот
е опит за пренасяне на собственото аз в нещо външно и преобразуване на този аз в п-са на
разбирането.
Константин Павлов за разлива м/у духа и света.
Дилтай: при преживяването и разбирането действа целостта на душевните сили и то така, че и в най-абстрактните изрази на науките за духа да звучи това богатство на вътрешния живот.
Природните науки => са генерализиращи, докато хуманитарните са индивидуализиращи, като в свързването на общото и индивидуалното се състои най-дълбоката същност на с-матичните науки за духа. ЕТо защо теоретическите постановки не бива да се отделят от практическите. Появява се принципът (законът) за смесените чувства (пр. Яворов, стихотв. за Мина и „В полите на Витоша”; елегиите)
ХХ – проблемът за търсене на собствена основа на литературната наука;

Специфика – лингвистичността <=> лит. наука е езиково изкуство.
* В литературната наука има неща отвъд медиума на словото!!!

3. Комплексни методи в литературната наука

Един литературовед трябва да бъде добър:
- езиковед
- да познава историята
- фолклора
- светоусещането на един народ
- психологията
- философията



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет и задачи на литературната наука 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.