Празници и обичаи в Куклен


Категория на документа: Литература


ΔΗΜΟΚΡΙΤΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΙΜΙΟΥ ΘΡΑΚΙΣ

Курсова работа

по

Πολιτισμικη εξελιξη τον Βουλγαρικουλαου I

на тема: Обичаи и празници в град Куклен

на:

специалност: Български език и история

Комотини, 2010г.

Съдържание:

1. Въведение....................................... 2

2. Празници и обичаи........................ 3

3. Използвана литература...................... 22

-1-

Град Куклен (село до 2006 г.) е разположен в северните склонове на Западните Родопи, по – точно в полите на Белочерковския руд от големия дял Чернатица на тази планина. Намира се от 250 до 351 м надморска височина. Последните възвишения на планината, разположени дъговидно около селището, го предпазват от студените западни ветрове. Климатът му е умерено континентален. Местоположението на града е много благоприятно за жители те му. То усигорява мек климат, равна плодородна земя за обработване, гори и пасища, речни долове за скривалища в планината. Дарява изворна планинска студена вода за пиене, реки, рекички и карстови извори за напояване, красива природа. Градът е разположен до големите градове Пловдив и Асеновград, което от своя страна помага за икономическото му развитие.

Има три версии за произходана името:
- според едни взело името на един римски предводител Куклюш, който участвал в един от кръстоностните походи;
- според други местността и самото селище били мого красиви като кукла

- според други до 20-те години на 20 век в тогавашното село Куклен живеят много гърци и самите самите те наричат селището Куклена (на гр. Κουκλενα). През 20-те години на 20 век гърцките жители на селото емигрират в Гърция и много от тях се заселват в село Явроница, прекръстено на Неа Куклена, днес Трифоло.

Населението на града с постоянен адрес е близо 6881, а с настоящ – 6000. То се състои от източно православни християни, изповядващи религията си в 3-4 църкви и мюсюлмани, за които има изградена една джамия. В града има и една католическа църква с обособена католическа общост. Куклен е известен с манастира „Свети Козма и Дамян” (Св. Врач или Св. Врачове), който се намира в близост до града (4 км), има църква и монаси – източноправославни християни. Той разполага с хотелска част, която е обновена и усъверменена тази година. Построен е и извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били известни още от времето на древните траки. В манастира се пази като ценна реликва ръката на Св. Козма. Около града има множество параклиси, изградени с лични средства на християните от града. В града има една децка градина, поликлиника,читалище, хотел със собствен басейн и две училища.

Всички граждани на град живеят в мир и разбирателство, помагат си и празнуват заедно всички празници.

-2-

27 Октомври – Мишовден

Димитровден, като важен есенен ден е свързан с множество практики и наблюдения, които имат гадателен характер. По разни явления, свързани с поведението на животните или със състоянието на времето, хората тук съдят за предстоящата зима или за следващото лято. Така напр., ако месечината е пълна на Димитровден, ще бъдат пълни кошерите през следващото лято, ако е непълна – ще има слабо мед. Това е по цяло Българско, както навред се гледа, дали говедата, излизайки на този ден ще се оближат и как ще се оближат – отпред назад или отзад напред. По това съдят за силата на зимата: дали ще е преди или след Коледа. Гледа се още, дали на Димитровден говедата се завръщат от паша със сламка в устата. Ако имат, значи че ще има люта зима и т.н. Гадае се също и по овцете за зимата. По отношение на гадателността Димитровден е един от многото празници, които се смятат като начало на нов сезон.

Октомври – Господя църква
Това са три различни и мена на един религиозен обичай, които стават в началото на месец октомври, именно в първия понеделник или в първата събота преди Петковден. Този обичай представя един вид обредно завършване на лятото с неговите земни дарове: след като от полето е прибран всичкия плод. Насред града или на някое оброчище край него заколват селски курбан – овен или бик. Като бъде сготвен курбанът, възрастните жени отиват там с мъжете си и занасят колаци, вино, паници и лъжици, та дори и празни котлета. (Съдините служат за гощаване там с госба от курбана и за занасяне от него у дома). Понякога вместо бик или овен колят известен брой кокошки. От там идва и името „Кокоша църква”, което е в смисъл на „кокошо жертвоприношение”. Както при всички курбански събирания и освещения, така и тук, преди да пристъпят към раззимане на курбана, преди да се разположат да се хранят, всяка жена раздава на съседките си за „Божи дух”.По всичко личи, че този обичай е представял първоначално обредно завършване на старата година. В такъв случай той ще да е предхождал обредното засяване на житото, което сега става на Св. Симеон, и което отбелязва началото на новата стопанска година. Че обичаят „кокоша църква’ е в първоначална връзка със земеделието, именно с последното прибиране на посевите, показва и принасянето на кокошки за курбани. А известно е, че птицата, и специално кокошката е в митологична свързаност с посевите. Не току тъй и след свършване на вършитбата се коли петел или кокошка, а някъде и след привършване на жътвата се прави това. Обичайната госба на много места при засяване бива правена пак от кокошка, като костите и биват церемониално заравяни в първата бразда при засяването.

-3-

8 септември – Мала Богородица
Рождество Богородично, 8 септември е голям празник и за църквата и за народа. „Мала Богородица” народът го нарича не толкова, защото с това желае да подчертае значението му като по-маловажен от „Успение Богородично”, а защото на този ден се чества малката, новородената Богородичка. Особено многолюдно и от далече е посещаването на Рилския манастир Св. Иван. Св. Богородица се почита като най-голяма защитница на майките, на родилките, на децата. Божествена майка, тя познава най-добре всички страдания на майчиното сърце, според песента у народа: „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа, та си роди Млада Бога, Млада Бога и Божича!” Освен тия мъки у народа съществува известно съзнание и за ония страдания, с които е свързано бягството на Божественото семейство в Египет, ами мъките по преследвания, по осъдения и разпънат Син…Ето защо и най-основателни и напълно естествени са най-честите молитви на майките при всички молитвени или благодарствени излияния, при разни случаи с децата им в живота: „Миличка Св. Богородичке, запази ми детето!” или „Св. Богородичка да го пази, да го чува!” и пр. На това основание и тук съществува и почти повсеместния обичай Мала Богородица да се празнува от майките за здраве на децата; на същото основание е и обичаят да се кръщават най-често децата с име Мария, което значи, че детето с име „Мария” се отдава на закрилата на Божията майка, която също се е наричала Мария.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Празници и обичаи в Куклен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.