Повестта "Преди да се родя" в контекста на 60-те години на XX век


Категория на документа: Литература



Повестта "Преди да се родя" в контекста на 60-те години на XX век

В българската литература по време на Възраждането народностните традиции и родовите ценности се ползват с голям интерес,като с това се цели утвърждаването им и се изразява уважение към тях.Почитта и преклонението са към рода,към бащата и майката,а подържането на реда в семейството е надеждна гаранция за оцеляването му.Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени,които се губят в историческата и художествена памет на времето.Светът се променя,но родовото начало остава под знака на традиционно извечното и непроменимото.Ивайло Петров се занимава с устройството на патриархалното общество,понякога ги идеализира,а понякога говори за тяхното разпадане.Ценностната система на обществото,в което живее авторът,е формирана от принципите на равноправието,но в техния огрубен и материализиран вид.

Повестта на Ивайло Петров излиза от печат през 1968г. Това е първото и последното издание на тази книга, но това съвсем не намалява стойността на повестта и интереса на читателите към нея Родовите традиции и ценности са предмет на изображение в автобиографичната повест,но те не са идеализирани,както обикновено.

Повестта "Преди да се родя" представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на времето и всичко става различно. Авторът е "свидетел" на събития още "преди да се роди", рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена. Познатият ни опоетизиран от Йовков патриархален космос - носител на човешките ценности, е разколебан.

Заглавието на творбата привлича вниманието с необичайната си смислова насоченост. Читателят може би очаква повествование, изпълнено със спомени на други хора за основния персонаж, които биха били свързани с времето, отбелязано в заглавието. Едва ли обаче може сериозно да се възприеме възможността някой да разкаже за всичко преживяно от все още неродения човек. Точно това предполага един нестандартен и по-различен стил и маниер на повествованието. Ивайло Петров предлага своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият, както и неговите най-близки хора. Умението да насочва своя добронамерен смях към примитивното и първичното, към преодоляването на профанацията в мисленето и в отношението им към начина на живот издава естествената му човешка връзка с родовия космос и привързаност към родовите ценности. От друга страна, това разкрива и неговата непримиримост към изостаналостта във времето и нравите, към всичко онова, което спира и обвързва хората с един консервативен морал, изолирайки ги за дълго от големия свят.

Авторът на повестта" Преди да се родя" вижда себе си като част от множеството, сред което е израснал - хората от рода, съселяните, връстниците - и по този начин се сродява с времето и събитията, протичащи в него. Той постига интересни обобщения при характеристиките и на бита, и на човешките взаимоотношения. Дистанцията, която приема като съдник и разказвач, улеснява този стил на повествование. Към него се прибавя и носталгично-ироничният присмех, съпътстващ почти всички разказвани или коментирани случки от живота на селото. Ивайло Петров споделя, че този поглед към преживяното е нещо обичайно за неговите земляци: "Кой знае защо, мъжете от моя край имаха глупавия навик да се надсмиват над себе си и да превръщат патилата си във весели приключения". И допълва, че по този начин" и класиците си позволяват да се надсмиват не само над себе си, но и над цели народи, че дори и над височайши особи". Без да звучат като оправдание, тези размисли обясняват дързостта му да осмее родния свят и нрави от висотата на собствения си критерий за света, като го съизмерва все пак чрез познанията, придобити в живота години по-късно, когато вече е зрял човек.

Повестта "Преди да се родя" представлява един преобърнат космос на патриархалното общество.Ивайло Петров последователно рисува картината на селския бит,като същевременно представя своя обективен,но и иронично-съпричастен поглед.Вниманието е фокусирано върху смешното и грозното,селския бит е изобразен грубо-натуралистично.

Ивайло Петров връща читателя към своето собствено минало. Той решава да разкаже за събитията преди своето раждане по много особен начин - говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки. Според правилата на тогавашната етикеция, откупът, зестрата, пазарлъците решават съдбата на младоженците: "Бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители." Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация - открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богатата къща: "Майка ми погледна през прозореца към широкия двор, напъстрен с кръстчета от кокоши крака, и тихо заплака за този двор, за голямата къща, за градината и за цялото село, в което можеше да живее отсега нататък. "

В патриархалното общество се отделя особено внимание на ритуалите за доказване на честта и достойнството и на младите и на старите от рода. Приятелството и любовта не са движеща сила за съхранението на родовите ценности. Нямат значение душевните терзания. Съмненията, колебанията на тези, които започват нов живот, не вълнуват никого.

Личността в това общество се стреми да се изяви и да се докаже, но за осъществяване на себеизявата на героя са необходими освен желание, воля, твърдост и упоритост. Синът (героят - разказвач) не следва примера на своя баща, останал верен на патриархалните закони. Той се устремява към новия, модерен свят. Представителят на следващото поколение се отделя от идиличното родно село. Градът ще го приюти, а там патриархалните нрави са безвъзвратно загубени. В съвременните градски условия човекът с променен поглед към света ще търси нов хоризонт за личностния си АЗ.

Разказвачът в повестта представя сцени и картини, образи, като изразява ироничното си отношение към тях. Похватите на ироничното, които писателят използва, са най-разнообразни. Главният е постоянното смесване на образи и представи от двата свята. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва до известна степен и носталгия заради безвъзвратно загубените родови ценности. В новия си пристан героят не се чувства сигурен и защитен от бурите на живота.

В тематичното отношение на повестта "Преди да се родя" безспорно следва интереса на писателите, които изобразяват българското село, живота, традициите и психиката на селянина. Това са първомайсторите Елин Пелин и Йордан Йовков. Що се отнася до зрителния ъгъл, през който е видяно и изобразено всичко това, авторът на тази творба Ивайло Петров е напълно самобитен и оригинален творец, достойно заслужилия мястото си сред нашите класици.

Родовите традиции и ценности са предмет на изображение в неговата автобиографична повест. Авторът говори за реалностите от патриархалният свят с езика на модерния човек.

Първият израз на новия ракурс на Ивайло Петров към родовия свят е "непочтително" изображение на кръвно близки хора:

"Баща ми, като мнозина от нашия край, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца..." Внимателно се фокусира върху смешното и грозното , селския бит е изобразен грубо и натуралистично. Няма и следа от красота в селския живот, само отблъскваща първобитност и грозота. Дори най-важният елемент на родовите ценности, появата на живот е поставена под съмнение. За женитбата, един изключително важен момент от живота на личността, се заявява в най-неподходящото място и по също така необмислен начин - в обора, без никаква емоционална подготовка:"Петре, тази зима ще те оженим...".

В "Преди да се родя" традицията бащата и майката да избират жена за сина си е изобразена в нейната по-груба форма.И тук решението идва от тях, а подтикът не е любов между младите нето пък качества на момичето, а битова потребност. На преден план е поставена не любовта, не дори и щастието на сина им, а самата женитба откъм практическата и грубо житейската й страна - сдобиване с "още две работни ръце". Единственото, което при първата среща с неговата избраница привлича вниманието му е ръката й: "доста едричка и корава, ръка за сърп и мотика".
Авторът използва интересен художествен похват - иронията. Гледа с добродушна насмешка и присмех на събитията, хората, порядките и нравите от миналото. Иронията е насочена главно към онези моменти, които не са толкова добри, и които българинът трябва да преодолее. Ивайло Петров обича своето семейство. Познава бита и нравите на българина, но знае че не всичко, което прави той е правилно Героят на Ивайло Петров с жадни и любопитни очи ще опознава света и ще се сблъсква с противоречията му. Още в самото начало на повестта се "преобръщат" духовните ценности. Иронично е отношението на разказвача към баща и дядовци: "Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца." Родовите ценности сякаш са разколебани. Авторът се "вглежда" в миналото с духовните ценности на настоящето. Живеещият в края на XX век има самочувствието на интелектуално превъзхождащ зависимия от рода и традицията патриархален човек. Търсенето на мома се превръща в истинско драматично приключение. Главната роля в него е възложена на Гочо Патладжана, който има "дяволски усет да намира за всекиго жена". Оттук нататък действието преминава през много неочаквани перипетии и с намесата на множество различни персонажи, които съдействат или противодействат на главната цел.Самият кандидат-жених например по-скоро препятства най-важното събитие в живота си поради нежелание или прекомерен срам. По този повод повествователят цитира латинската поговорка, която гласи, че "съдбата води желаещите, а влачи нежелаещите". Това, което предприемат двете страни за сродяването си, е представено в комична светлина, като действие на разузнаване и контраразузнаване или като дипломатически преговори. Каракачанката играе роля на добре "законспириран шпионин", но по-късно пренебрегва строгите правила на дипломацията и разкрива истинската цел на посещението си в дома на момъка. Така постепенно се получава пародия на един стародавен обичай, какъвто е сватосването.

Нравите и отношенията между хората са описани в повестта не само иронично, но и изключително образно - например, чрез използваната метонимия за седефеното копче върху "робата на момата", което прекомерно срамежливият бъдещ баща единствено е видял от нея и поради това започва да си мисли, че скоро ще го оженят за едно копче и ще го накарат да живее с него. Пародията отново е използвана при заключението, че момъкът е "обзет изцяло от такива любовни мисли". Предстоящото посещение на годежарката пък предизвиква" истинска революция в домашната хигиена". Авторът умело използва в сатиричен аспект термини от политиката:" принципа за мирното съвместно съществуване между две села с различни нрави и обичаи"; Гочо Патладжана и Каракачанката са "двамата външни министри", които, ако се наложи, трябва да" стоплят атмосферата" и други. Сватовниците седят на трапезата с "привидната скромност на дипломати, преминали през огън и вода и все пак успели да организират срещата на двете страни". Към този стил на повествование се прибавят и термини от областта на психологията - дядото е "деликатна и чувствителна натура", но с "известно чувство за превъзходство". Патладжана пък е "отличен психолог в годежарските дела", а "преговорите" за сродяване на двете страни има опасност да се превърнат в" състезание за пуешко надуване".

Още в началото на повестта прозвучава ироничният тон. Като говори за баща си, авторът споделя с читателя:,,Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните...". Насмешката е насочена към рода и главата на семейството. В ироничен план е изграден и образът на бабата. Тя ходи боса в обора, чопли си зъбите със сламка от сеното, гледа сина си с ,,мазни очи"и се оригва на лучената чорба. Героинята има необосновано високо мнение за себе си и за своето семейството. Любящата майка търси за сина си най - хубавото и богато момиче, смята, че всички ще се избият за него, но авторът е напълно откровен с читателя:,,...хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия".Баба Неда и дядо Иван се интересуват само от изгодата, а не питат сина си дали иска да се жени, или не. Наемат Гочо Патладжана да им осигури мечтаната невеста. Те се пазарят и отлагат годежа, защото това за тях всъщност е една сделка. Не се притесняват да се представят като заможно семейство, за да постигнат целта си. Гочо Патладжана измисля какви ли не лъжи:,,...в джоба на баща му не се гонят бълхи. Марин Денев от Вълчи дол, ако го знаеш, за него овце купуваме...". Двете семейства се надлъгват, водени от желанието да извлекат по-голяма изгода. Никой не се интересува от чувствата на младите.

В сюжетен план повестта започва с едно от най-значимите събития в живота на всеки мъж или жена - женитбата. Обичаите и нравите обаче са представени от гледна точка на техния чисто прагматичен смисъл. Родителите на бъдещия жених не се интересуват от чувствата или от нагласата му за подобно важно събитие. Разказвачът подчертава:" Баба и дядо не туриха в сметките си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдобият с още две работни" ръце Тънката и жива ирония, с която се води повествованието, съвсем непринудено предизвиква смях - особено когато се описват"усилията" на бедните, но с доста големи претенции селяни да се сдобият със снаха. Бабата на разказвача проявява "учудващо честолюбие", като смята, че "момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник". Но когато това не става, тя не се примирява, а заявява, че "нито една мома ни й се харесва за снаха". Към тези нейни думи авторът прибавя своя остроумен коментар:" без да й мине през ум, че хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия".

Интересен мотив в повествованието е например преобличането, което създава друг, по-различен имидж на жениха. За да се представи както подобава пред бъдещите сватове, той трябва да изглежда като търговец на добитък. Коментарът на разказвача в този случай е насочен към реалните ценности в живота: "Както казахме вече, хората по онова време бяха прости и неуки, но също като нас смятаха, че битието определя съзнанието, и предпочитаха да се омъжват за търговчета или да се женят за по-богати момичета. Иначе любовта както и сега си беше истинска любов". Добронамереният хумор смекчава присъдата над користолюбивата пресметливост, но й придава снизходителност към усилията за сдобиване с желаната снаха в случая. Така, взети назаем, кожухът и астраганеният калпак трябва да имат нужния ефект, за да се спечели момата за снаха. Агресивните действия на ревнивия могиларовски ерген върху бъдещия жених унищожават всъщност не само кожуха и калпака на" търговчето", но и почти слагат край на усилията за успешно задомяване. Освен това се появяват и неизбежните"икономически проблеми" за бащата на момъка, принуден да пожертва няколко овце за излекуването му и за нов кожух. Явно е, че целта не само не е постигната, но и не оправдава средствата, а "...това вече миришеше на пълно стопанско разорение. И за какво? За една снаха, чиито очи нито бе видял, нито пък щеше да види".

Авторът говори с насмешка и за стратезите на годежа - Гочо Патладжана и Каракачанката. Иронията е заложена в имената на героите. Те набелязват в духа на карикатурата характерни черти от портрета или характера на всеки един от тях. Гочо се е сдобил с този прякор, заради големия си синкав нос, който издава склонност към пиянство. Името на Каракачанката показва нейния произход и характер. Тя е напориста и решителна. Готова е да доведе всичко, което е започнала, докрай преследва целите си, докато не ги изпълни. И двамата годежари са готови да приложат всичките си умения за да оженят двамата младежи. Приемат това като въпрос на чест. Превръщат тази женитба в битка между селата и родовете.
В иронична светлина са представени и двамата млади, бъдещите родители на автора. Когато отиват да видят булката за първи път, бащата на разказвача е толкова срамежлив, че единственото, което вижда от Бера е ,,едно копче от робата й". Бъдещата му съпруга се държи надменно и високомерно.

Когато преговорите не вървят, семейството на младоженеца прибягва до крайни средства: кражбата на булката. Обаче нещата не се развиват според очакванията им и те отвличат друга Бера, която същата тази вечер трябва да бъде взета от друго семейство. И двете Бери нямат нищо против да ги отвлекат, те не се съпротивляват. След като поправят грешката, най-после се стига до сватба. Подновяването на сватосването с помощта на професионалния годежар Патладжана е разказано с много ирония и ефектни обрати в езиковия изказ. Ивайло Петров остроумно продължава смесването на различните стилове, на простите речеви изрази от всекидневното общуване с терминология, характерна за политиката, военните действия, журналистиката или икономиката, например:" Двете страни не спаха цяла седмица, обмисляйки условията за предстоящите преговори"; Бяха тъй войнствено наперени, сякаш не отиваха да се сродяват, а да дадат последно сражение на ония от Могиларово". Бъдещите сватове, от своя страна пък, ги посрещат с аристократическа сдържаност. Патладжана като истински "външен министър" вдига тост и тъй като познава "магическото въздействие на образното слово", тържествено обявява "защо са дошли да разлайват могиларовските кучета". "Като истински художник", той не обича да повтаря многократно изпитаните формули от рода на: "ние си имаме капак, вие си имате тенджера" или "ние си имаме гвоздей, вие си имате дъска, а какво е дъската без гвоздей". Веднага след изричането им, Патладжана достолепно изчаква отговора на момините родители. Смехът извира съвсем естествено и от тези оригинални сравнения на прочутия годежар, и от поведението на всички присъстващи.

Преговорите за даровете на сватбата се превръщат в истински икономически спорове, които постепенно преминават в своеобразни сражения, за чието описание най-подходящи се оказват военните сравнения от рода на: "шрапнели и демонстрация на стрелба от най-разнокалибрени оръжия". В повествованието срещаме и изрази като "доброволно сваляне на оръжието, фатална тактическа грешка", тежки контрибуции", услови' ята на примирието, дипломатически крах". Не по-малко интересни са напомнящите философски размисли и коментари за действията на героите в повестта. С нескрита ирония авторът пише: "Цели четири часа си играха на достойнство. Но това си е в реда на нещата, защото хората винаги си играят на онова или по-точно за онова, което им липсва. Да не говорим пък за нас, добруджанците, които сме си въплъщение на самото достойнство." По-нататък отбелязва: "Колкото повече се напиваха, толкова по-делова ставаше атмосферата на преговорите. "Те обаче не стигат до успешен край, поради прекомерните претенции на двете страни. От всичко това престижът на Патладжана е "спаднал тридесет градуса под нулата". В обичайния си философско-пародиен стил авторът обобщава: "За него годежарството бе призвание, както поезията за поета, а ако трябва да сравняваме ползата за човечеството от един годеж и една поема, да речем, ще видим, че едното е къде-къде по-полезно. Човечеството може да живее векове без една поема, но без годеж и брак ще се обрече на самоунищожение".

Когато всички усилия за годеж остават напразни; в крайна сметка се прибягва до един изпитан от времето обичай - открадването на момата. Това е доста разпространен по онова време начин за сдобиване с желаната невеста. Не случайно авторът отделя място в повестта си да разкаже за този колоритен и доста авантюристичен обичай: "В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми".Остроумната ирония съпровожда разказа във всеки един момент от него. Чичо Мартин се явява като новатор в изкуството за крадене на моми. За него разказвачът твърди : "Той въведе тъй наречения метод за безследно отвличане на момите и спести на добруджанци безчетни кръвопролития и човешки жертви".Отново заемките на термини от публицистичния стил имат особено силен стилистичен ефект в повествованието.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Повестта "Преди да се родя" в контекста на 60-те години на XX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.