Полски романтизъм. Адам Мицкевич - водач на полския романтизъм. "Пан Тадеуш".


Категория на документа: Литература


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св.св. Кирил и Методий”

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ
ПО СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ НА ЗАПАДНИТЕ И ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ

НА ТЕМА:ПОЛСКИ РОМАНТИЗЪМ.АДАМ МИЦКЕВИЧ-ВОДАЧ НА ПОЛСКИЯ РОМАНТИЗЪМ.”ПАН ТАДЕУШ”

Изготвил: Проверил:

2010 година

СЪДЪРЖАНИЕ

Полски романтизъм......................................................1
1.Адам Мицкевич-водач на полския романтизъм..........2
2.„Пан Тадеуш”.............................................................4

Мощното течение,наречено романтизъм,което се появява в първата половина на ХIХ в. в литературите на цяла Европа и Северна Америка,възниква навсякъде въз основа на обществено-политическите отношения,предизвикани от Френската революция и нейните последици.Нейните идеи залягат дълбоко в съзнанието на обществените класи и групи,а дори и на цели народи.Постоянно и навсякъде литературата ратува за революционните идеи,изковани от множеството тайни организации с национален или по-рядко интернационален характер,а сеячи на тези идеи стават поети,друг път военни дейци и патриоти,които често загиват на бойното поле или биват умъртвявани.

Полският романтизъм се утвърждава сравнително бързо.Историческите предпоставки са борбата на поляците след ликвидиране на полската държава,въстанието на Тадеуш Косцюшко,въстанието във Варшава-десетки хиляди жертви,други заточени в Сибир.Задушена е полската култура на родна земя,което подтиква да се създават други духовни огнища в условия на емиграция(Франция,САЩ).
Полският романтизъм има статут на героична епоха;в културен план-отрицание на епохите на Просвещението и Класицизма;словото се музикализира,твори се поетика на тайнството,която се основава на посвещаване в света на скритото,ритуализирано е отношението към природата-вид тайнопис,чиито знаци изкуството се опитва да декодира.Създаваната в емиграция поезия доказва елитарния дух на нацията,нейната културна сила и идентичност.Родината се превръща в духовна територия,а понятието „народ” - в основно романтично понятие.

Времето на Романтизма разгръща литературната литературната феноменология на пътуването.Разходките на полските романтици имат мистичен,светски и туристически смисъл.Усеща се парадокса на обратното движение, т.е. колкото по-ясно върви напред във времето,през цивилизацията,историята и природата,толкова по-категоричносе връща назад към матерното,към родината – феноменът „носталгия”.Ражда се романтичният двусвят – романтичният герой пътува извън рационалната видимост,към тайното знание,знанието на Отвъдността.Оттук е мотивът за смъртта,афинитет към гробовете – врати към одвъдния свят;опит за преодоляване на историческото безвремие.Полския романтизъм има статут на героична епоха;създава своя героическа митология,за да се противопостави на историческото време;отрицание на просвещенско-класицистичнототвори поетика на тайнството,ритуализира отношението към природата,открива тайните на фолклора – родова памет,магично и историческо слово.Пътищата на полската емиграция са пътища на поклонничество-пилигримство.Пътят към свободата е търсене на Обетованата земя.Създаваната в емиграция полска литература (1830) доказва елитарния дух на нацията,нейната културна сила.

Най-известните представители на полския романтизъм са композитора Фредерик Шопен(1810-1849) и поетите Адам Мицкевич(1798-1855),Юлиуш Словацки(1809-1849),Зигмунт Крашински(1812-1859).

1.АДАМ МИЦКЕВИЧ(1798-1855) - Водач на полския романтизъм.

Роден е на Коледа през 1798г.Син е на дребен съдебен чиновник и произлиза от средите на дребната шляхта,населяваща околностите на градчето Новогрудек.През 1815г. Мицкевич се записва във Вилненския университет и получава стипендия,която го задалжава след завършването на университета да работи като учител в държавно училище.Сред студентските му произведения се срещат две стихотворения,които скицират програмата за действие на филоматите и филаретите:малкият етюд „Падна вече от ясните небеса мракът тъмен” и веселата песен „Хей,от радост очите блестят”,скоро след това засенчени от „Ода на младостта”,която пропагандира същите принципи,но е насочена по-нависоко и по-надалеч – към естествения привърженик на прогреса ии свободата –младежта.

През 1824г.е осъден и изпратен да учителства в Русия,като престоява в Петербург,Одеса,Москва и отново в Петербург.Скромното по обем творчество от този период,което освен малки стихотворения обхваща два цикъла сонети,една поетична историческа повест и поемата „Фарис”,свидетелства за двойното съзряване на поета: като художник,който осъзнава своите сили и задачи,и като идеолог на романтизма,който се опитва да оказва влияние върху своя народ.Повестта „Конрад Валенрод” е не само поема за миналото,тя носи една ясна програма,впряга литературата в колесницата на политическия живот,а като цел на този живот сочи свободата и борбата за нея.

През 1829г. Мицкевич напуска Петербург,пътят за връщане в Русия,както и в Полша е закрит,името му изчезва от печата за тридесет години,а за издаване на произведенията му не може и дума да става.Трите години,след като напуска Русия,за Мицкевич са период,през който той се запоънава с Германия,Италия,прекарва известно време в Швейцария и Франция.Когато в Полша избухва въстание,той има намерение да участва в него и тръгва към родината,но не може да стигне по-далеч от нейните граници.След като въстанието бива потушено,Мицкевич остава в Дрезден с полските емигранти и решава завинаги да свърже съдбата си с тях.Трите години,прекарани в Дрезден и Париж,забележителното появяване на „Книги за полския народ” и „Книги за полското пилигримство”,написването на „Задушница.Част III” и „Пан Тадеуш” са последния етап в поетичната кариера на Мицкевич.От момента,когато завършва поемата си за Соплица и нейния болезнен епилог – гениалният поет в Мицкевич умира завинаги.

Последните двадесет години от живота на Мицкевич представляват наниз от трагични схватки на великия човек със съдбата;той отчаяно се хвърля във водовъртежа на историческите събития,излиза от тях с чувството на поражение,но без да е победен,вярва в делото,на което е посветил живота си, и в щастливата си звезда,която отново ще изгрее.Тези години започват с неуспешни опити за по-наташна литературна дейност на полски и френски език.По-късно Мицкевич се захваща с университетска работа в Лозана,където чете лекции по латинска литература.От спокойното швейцарско кътче го откъсва емигрантската политика,тъй като е назначен за професор по славянска литература в College de France в Париж.През 1849г. Поема редактирането на френското списание „La Tribune des Peuples”,което ратува за освобождение на потиснатите народи и проповядва радикални идеи за общественото преустройство на Франция.Тъй като идеите на „Трибуна на народите” не съвпадат с политическата линия на бонапартистко-републиканското правителство,начело на което стои кандидатът за императорска корона Людовик Наполеон,списанието е спряно,а редакторът едва се отървава от арест.
И това ново разочарование не е в състояние да отчае Мицкевич.Избухването на Кримската война(1855) го кара да вярва ,че след като Франция,Англия и Турция влязат в битка с царизма,полският въпрос ще заеме централно място в тяхната политика.В битката трябвало да вземат участие и полски въоръжени сили.Мицкевич решава да играе активна и непосредтвена роля в преломните според него събития и при подкрепата на емигрантските политически кръгове и на Фенското правителство тръгва за Турция.На 26 ноември 1855г. умира от холера край Константинопол,където участва в организирането на европейски легион за участие в Кримската война срещу Русия. Тленните останки на поета – борец за свобода,биват пренесени с почести във Франция и положени край Париж,в гробището мавзолей сред гробовете та многобройните полски изгнаници.Тридесет и пет години по-късно те биват пренесени триумфално във Вавелската катедрала в Краков,която съхранява тленните останки не само на кралете от Локетек насам,но и на княз Юзеф Понятовски и Тадеуш Кошчушко – рицари на същото това дело,за което с поетичното си слово и политическото си дело се бори и Адам Мицкевич.

Адам Мицкевич е героизиран като пророк и водач на свената тройка романтици – Микевич – Словацки – Крашински – върхов национален гений.В неговото творчество полският романтизъм извървява своята пълна генеза – класицизъм – романтизъм, романтизъм – реализъм.Сред творбите му са: балади - „Свитеж”, „Свитежанка”, „Лилии” , „Рибка” ;драмата „Задушница”,поемата „Конрад Валенрод”, „Ода на младостта” , „Балади и романси” , „Кримски сонети” , „Книги за полския народ и полското пилигримство” , „Пан Тадеуш”...

„Ода на младостта” е произведение,облечено в почетните одежди на класицизм,но в същото време е прощаване със старите литературни традиции на поета,за да започне истинския си полет в света на романтизма.Постиженията в тази област показват двата тома,появили се във Вилно през годините 1822-1823 под заглавие „Поезии”, и по-късно създадените „Балади и романси”, „Гражина” и „Задушница.Част II и IV”.Мицкевич излага принипите на романтизма в написания от него предговор към първия том,а „Балади” и романси със самото звучене на заглавието показват посоката,в която се движи автора.Тук се срещат такива забележителни произведения като баладите „Свитеж” и „Свитежанка”,изградени върху „простолюдните” мотиви за русалки;почерпаните от народната песен „Лилии” – предания за жената мъжеубийца,наказана за своето злодеяние;забележителната хумореска за „Пани Твардовска”, както и любимата балада за деца „Завръщането на бащата”.Навсякъде в тях преобладават народните мотиви,които разработени по майсторски начин,обединяват фантастиката и романтичната „необичайност” с реалистично-пластичното виждане на хората и техните проблеми.

Още по-изразително показва тази посока встъпителната балада „Романтичност”.Поетът избира за тема най-типичния и най-често повтарян баладичен мотив – завръщането на мъртвия любим при отчаяната девойка,и механично го свързва с отгласите на полемиката,предизвикана от романтизма.

Класически спокойната и сдържана поетична повест за героичната княгиня на Новогрудек „Гражина” подхваща мотиви от „Свитеж”.Гражина,чийто мъж Ливатор при политическите си комбинации иска помощ от кръстоносците,самата тя загива,но проваля замисления съюз с враговете на своя народ.Тази анахронична от гледище на историята нишка,която приляга повече за балада,отколкото за чисто епическо произведение,препраща към характерните за романтизма патриотични влечения – от една страна,а,от друга – извежда творчеството на Мицкевич към неговите висини.

Тези новаторски елементи на романтизма,които са достатъчни,за да пусне той корени в почвата на полската култура,не изчерпват обаче творческите възможности на поета,окончателно развили се по време на престоя му в Русия,където през 1826г. в Москва той издава „Сонети”.Красиво издаденият том съдържа два цикъла сонети,писани в Одеса – първият,наричан най-често еротични сонети,а вторият,озаглавен от автора „Кримски сонети”.Първият цикъл фиксира под формата на албум няколко битови скици от живота на одеските салони и посвещава доста място на еротичните преживявания.Не саможертвената любов е темата на тези сонети,а лекомислените и сластни флиртове,смятани като дружеско развлечение.Страстните признания се съпровождат от лека ирония и самоирония и по този начин създават една цялост,която показва майсторско владеене на гравираното до най-малката подробност слово.Тази черта се появява и в кримския цикъл,в албума на спомените от обиколките иъ степите,планините и крайбрежието на Черно море.Морските и крайбрежни пейзажи са необикновено изразителни.По авторова воля природните картини са свързани в албумен цикъл с приключенията на „пилигрима” турист,който разяждан от тайнии страдания,тъгуващ по родината,играе ролята на полски Чайлд Харолд.

Следващата поема на Мицкевич „Конрад Валенрод”(1828) става израз на романтичната обич към миналото и забележителен символ на настоящето.От средновековните отношения между литовци и кръстоносци писателят извлича баладния мотив за младия литовец,който,не виждайки друго спасение за застрашената си от кръстоносците родина,облича кръстоносната плащеница и достига високата длъжност магистър,за да може така преднамерено неумело да води битката,че да предизвика разгрома на врага. Поместената в средата на поемата „Песен за Вайделота” изпълнява функцията на пролог и представлява пламенен манифест,зовящ към борба за запазване на най-ценните народни добродетели,за запазване на неговата голяма и жива историческа традиция,за неговия по-нататъшен разцвет,чието най-важно условие е свободата. „Песента за Вайделота”е програма за литературата,бореща се за свободата – на политическо-патриотичната литература.Така полските читатели възприемат „Конрад Валенрод” и от този момент младежта счита автора на поемата за свой естествен водач,така го възприемат и читателите в чужбина,които го познават от няколкото превода,така най-после го възприема и цензурата,която доста късно разбира значението на този голям политически символ,изпълнил ролята на един от основните постулати на романтизма.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Полски романтизъм. Адам Мицкевич - водач на полския романтизъм. "Пан Тадеуш". 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.