Полски Ренесанс


Категория на документа: Литература


Железен, непробуден сън е тя заспала..
И рокличката бяла,
колана сърмен,панделките теменужни
останаха ненужни."
В осми и тринадесети трен Кохановски директно се обръща към Оршула.
"Домът ми оглушал е, сякаш е пустиня,
Откакто ти,Оршуло скъпа, си замина!"

В осми трен още се разкрива мъката на автора,който си припомня каква е била Оршула приживе,как се е усмихвала, как е пеела,подскачала..В същото време показва контраста - жестоката действителност, в която детския смях няма да се върне,къщата ще е пуста..
" Говореше и пееше ти вместо всички,
Навред подскачаше,размахала ръчички.
..сега отвсякъде настъпва пустота,
Смеха край нас го няма,няма я играта."
Смъртта на Оршула е представена в три алегории - В първи трен откриваме първата,в която в лицето на смъртта е представена змията, а Оршула е дребно славейче погълнато от змията пред очите на своята майка.
"Тъй змия,съгледала гнездото скрито,
Грабва дребни славейчета, със които
алчно гърло да насити; а горката
майка писка, върху убийцата се мята
но напразно!"
В четвърти трен откриваме втората проекция за смъртта, в която Оршула е определена като " обрулен неузрял плод". Третата проекция е открита в пети трен, където Оршула е " прекършена клонка от маслина" а в мантията на смъртта се е "настанил" овощарят.
" Стреми се към небето пръчка от маслина,
Край майка си расте във старата градина
И още няма нито клонка,нито листи,
а овощар забързан,който тръни чисти,
коприва буйна и пелин изкоренява,
я среже и увяхва мигом тя тогава.."

И във трите проекции е разкрит мотивът за сляпата смърт,която е навсякъде около нас,разрушавайки равновесието в света.

В "Трени" се разкрива ренесансовият дух. Кохановски се изправя срещу ренесансовата философия, с пълното си право да скърби. Той показва своите емоции и чувства, разкрива скръбта си, "разголва" душата си, плаче.. В " Трени" присъства дълбокият драматизъм и психологизъм.
За разлика от първи няколко трена,в които виждаме отчаяние, несмирение , бунт -срещу съдбата, срещу живота, природата, дори и срещу бог , в края отново търси християнското упование в бог но без да се разкайва за своя бунт. В шестнадесети и осемнадесети трен автора търси опрощение от бога.
" Душата ми за греховете прошка търси,
Но,боже, ти добър си,
За тебе са излишни
Враждите.Имай милост, о , всевишни!"
В деветнадесети трен авторът води диалог с майка си.Тя носи детето на ръце,заедно със него носи човешките съдби. Смъртта е неизбежна..
"Внезапно появи се майка ми тогава,
Понесла дъщеря ми прелестна- такава,
Каквато беше,сякаш идва за молитва,
Когато от леглото сутрин рано литва."
Сънят се явява врата към отвъдното, той е сън- откровение, сън- видение.Бог е слънце, Оршула е описана като Зорница - звезда на божията любов.
Във финала на творбата страданието и бунтът са заменени от покаяние и примирие.Той преминава през огромно страдание за да помъдрее.

Кохановски така изпреварва ритъма на съвременното си художествено мислене,така ярко надхвърля творческите хоризонти на своите събратя по перо,че след неговата смърт полската литература се изправя преди един недостижим връх на поетическото майсторство.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Полски Ренесанс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.