Писателската общност в България


Категория на документа: Литература


ПИСАТЕЛСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Въведение. Щрихи към целостта.

Диференцирането на две социокултурни формации - предосвобожденска и следосвобожденска, играе основна роля в настоящото изследване. Така се установява рамка, която разделя явления с елементарно значение и с най-висша фреквенция. Включването към модела на много важни промени и търсенето на връзки между формациите е предмет на друго изследване. При нас подялбата на две формации има други цели. С помощта на прости мерки за изследване ще опитаме да довършим хрониката на избрани аспекти от литературната култура от 1878-1920 г., които имат значение за установяването на статута на писателската професия.

Методологичните изисквания на нашата дисциплина привилегироват надличностната скала и постановяват да се интересуваме от проблеми, които засягат литературното поведение на цялото общество. Теоретично сме подготвени за предприемане на тези изследвания. Документационните недостатъци в значителна степен затрудняват обаче реализацията на амбициозната програма. Затова трябва да се задоволим с частичното знание за групата на продуцентите. Тази група обаче, освен изпълняването на чисто писателски роли, взема участие в процесите на възприемане, съхранение и разрушаване на културните текстове. Следователно те са едновременно публика от по-особенно естество, положена в елита от експерти и професионалисти - хора, обикновено живо заинтересовани от литературната ситуация, от дейността на другите творци, от структурните и конюнктурните промени на ценносните системи. Очевидно дейността на тези две групи в количествен смисъл става мерило за литаратурна активност на цялото общество.

В случая обаче терминът "група" не е особенно удачен. Факт е, че размерите на групата не са решаващи за нейната социална позиция. Важна роля тук играят структурните фактори. Ето защо важно и задължително в случая е понятието общност. От многото интересни определения на тази социална категория най-пригодни за нашите цели се оказва концепцията на A.Етциони. Според тази теория общността се характеризира със следните елементи:
1. Макроскала;
2. Склонност към действие;
3. Наличие на макроскопийни нормативни връзки;
4. Косвени форми на контакт;
5. Вертикална или диагонална позиция;
6. Наличие на вътрешна подялба на подгрупи;
7. Екологично разпръскване;
8. Многоизмерност;
9. Наличие на различни спояващи структури, системи за интеракция
и комуникация (16,98 -102).

Литературната общност се диференцира измежду другите общности според вида дейност и типа социална активност. Извън тези разлики обаче, тя е част от състава на надобщност, обхващаща цялото общество.

Не се знае точно състава на тази общност и нейният брой. Рязко се се променя и броят на цялата българска общност в периода 1878-1920 г. Вместо да оперираме с приблизителни оценки, отнесени към глобалните категории на формациите, смятаме, че е добре да се задоволим с условни констатации: литературната общност представлява винаги малцинство в обществото. Това твърдение е тривиално, но показва, че основната система на литературната комуникация има асиметричен характер. Така се действа в случай, когато голяма група творци обслужва малобройна група възприематели, както и тогава, когато малка група писатели насочва своите текстове до голяма публика. Възможен е и трети вариант, характеризиращ се с равновесие (понякога даже отъждествяване) на групите на подателите и възприемателите. Подобна ситуация срещаме вътре в литературния елит със затворен характер. В скалата на цялото общество явление с подобна симетрия би било наистина изключително.

Една от възможностите за принципна диференциация на писателите е принадлежността им към различни слоеве в обществото. Ентусиазмът ни за подобно предприятие, обаче бързо бива пресечен от крайно идеологизираната информация в източниците, използвани за набиране на подобен вид данни. Писателите, удобни на комунистическата власт, разбира се, са родени в бедни работнически семейства. Пример: "майката на И. Мартинов го приобщава към борческите среди, защото е тютюноработничка - комунистка".(7) Враговете пък са едри буржоази. Значителна част от творчеството и биографията на така наречените "реакционни" писатели е съвсем съзнателно премълчана или най-малкото изкривена. Рядко срещано явление е творци от други етноси да присъстват в литературните енциклопедии. Затова, предвид твърде малката обективност на една евентуална социална спецификация, в това изследване е предпочетен друг метод - диференциация според това къде са родени авторите. Този принцип позволява да се отчетат важни стуктурни процеси в младата българска държава (важни и за статута на писателската професия) като урбанизация, породена от търсене на професионална реализация и по-добро образование, обособяване на културни центрове, на емиграция и имиграция. Става ясно в кои селища младият писател може да се наложи, къде условията му позволяват да проявява литературна активност. Писателите са разделени на пет групи :
1. Родени в София;
2. Родени в по-големи провинциални градове (около и над 10000);
3. Родени в малки провициални градове ( под 10000);
4. Родени в села;
5. Родени в чужбина.

Самата предосвобожденска действителност не предразполага към подобно изследване като количество, защото няма такова рязко разделение на обществото, каквото е то в Западна Европа и Русия по това време - ясно разделени по това време са аристокрация, буржоазия, интелигенция, селяни и т.н. За сметка на това обаче, този принцип разкрива социалната и пространствена мобилност, механизмите на дебюта, характера на професиите и литературните специалности на писателите. Изследването на писателската общност трябва да започне от обособяването й от социума. В предишната част от работата обърнахме внимание на характера на изменчивост при разбирането на самата литература. Сега наблюдаваме аналогична ситуация. Към главоболния въпрос "Какво е литература?" добавяме проблема "Какво е литературния писател?".

Библиографията. Начин на употреба

Като модел за изследването е използвана книгата "Literatura - spoleczenstvo - przestrzen" на К. Дмитрук.

Като източници на необходимата имформация са използвани литературни енциклопедии, биографии на отделни автори, биографични данни от пресата, кореспонденция, литературни произведения. Изследването не претендира за изчерпателност, но броя на включените в него писатели е достатъчен за изясняване на общите тенденции. Затруднения произтичат от това, че за по-известните писатели има богат биографичен материал, от който могат да се извличат "особено показателни случаи" като код за разбиране на литературната култура, а твърде оскъден материал за по-неизвестните и дилетантите. Така или иначе, при съставянето на таблиците това несъответствие е пренебрегнато и практически няма значение дали поетът /писателят/ се казва Вазов или Петко Буюклийски. Няма енциклопедия, в която да са включени точно приет набор от биографични данни. Колкото по неизвестен е писателят, толкова те намаляват. Това поражда липса на данни в таблиците. Внасянето на порядък в цялата лавина от информация също е труден процес. Случва се, писателската специализация да е част от професионалното разделение. Ето защо, понякога една професия или специализация е наречена по различен начин. Накрая остава да изясним защо, въпреки всичко, изследването е успешно. Преди всичко това е един обширен сбор от информация за участниците в литературната комуникация.Този сбор, въпреки споменатите липси и проблематични решения, съдържа разнороден и богат материал. В нашия случай не става дума за техническо улеснение в точния опис на фактите. Желаем само да внесем допълнителна сугестия при създаването на работните хипотези, формулирани паралелно с помощта на други източници. Избираме периода от 1878 до 1920 г., защото това е времето на създаване на българското литературно пространство и на съществената промяна на статута на писателската професия .
Литературни специалности

Предмет на анализ в тази глава са писателските специализации. Тук се допуска голям процент липса на данни, понеже в литературните енциклопедии писателите са представяни най-често с водещата си специалност. Вниманието ни ще се насочи най-вече към случаите на свързване на различни области на литературната активност. От направените наблюдения става ясно, че писателите, които творят в няколко области са мнозинство. Водещи позиции имат специализациите - поет, прозаик, преводач, драматург, детски писател, хуморист и литературен критик.

Таблица 1 Литературни специалности и видове писателска активност


Литературни специалности
1
2
3
4
5



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Писателската общност в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.