"Песен за човека" - поема за прераждането и възкресяването на човека
Никола Вапцаров живее и твори през 40те години на XX век, в "епоха на дива жестокост". Неговите стихове са поетичен документ за драматичната действителност, но и за вярата и надеждата в един по-справедлив свят.
Вапцаровият лирически герой непрестанно търси истината за живота и света, за законите, по които те съществуват, както и за възможностите да бъдат променени. Близка му е екзистенциалната проблематика, която е изключително модерна в цялата световна литература от 30те и 40те години на 20 век. Това е търсещият, променящият се човек. В този смисъл лирическият герой на Вапцаров е видян в двойнствена перспектива. Той е жертва на трагичните обстоятелства на времето, но и творец на бъдещето. Битието му тук и сега е сурово, безнадеждно. Но съществува възможното утре- светло, оптимистично, справедливо. Това е вапцаровият утопичен проект, който той изгражда в поезията си, подобно на Смирненски и Гео Милев.
Много често героят достига до болезнени заключения за несправедливо устроения свят, който е истинско предизвикателство за човек. Същевременно Вапцаров вярва в човека и това е разкрито в поемата " Песен за човека", една поетична възхвала на човечността. Вапцаров прониква в съкровения свят на ближния, преживява неговата драма като своя и така превръща "Песен за човека" в творба за човека-грешник и праведник, и за живота, в който винаги има място за вяра, надежда и любов. Песента е израз на волята на човешкия дух, а в текста тя възпява възкресението и пробуждането на човека. Основни проблеми са престъпление, наказание, възмездие, духовно прераждане, вяра в доброто начало у човека, силата и безсилието на човешкия дух срещу неразрешителните противоречия в живота.
В текста авторът представя едновременно низостта и величието на човека, способността му за нравствено прераждане чрез невероятната метаморфоза на "ужасното" в "прекрасното". Текстът създава характерната за Вапцаровата лирика полемична ситуация, рамкираща няколко лирически сюжета. Самият читател също е включен в тази ситуация, защото текстът съдържа ?-си, отправени към него ("как мислиш, читателю, ти?").
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
Редактор: Снежина Стоянова
