Персонална библиография


Категория на документа: Литература


1. Типологична характеристика на ПБ. Поява и развитие на този тип Б в Европа

1. Б в света – зараждането на ЕБ се отнася към късната античност. Първите библиографически трудови като напр. „Книга за знаменитите мъже” от Йероним Стридомски от 4в. отразява борбата на християнската църква с езическата лит. на древния свят. През средните векове във Б преобладават библиогр. речници на църковните писатели, такива са били и първите печатни библиограф. трудове. Напр. „Книга за църковните писатели” от Йоан Трихей 1494г. През 16-ти век се появяват първите отраслови библиограф. справочници – „За славните писатели по медицина” от Шанте 1506г. и „Разпис на кн. По нашите права” Джон Нерицано 1522г. Връх в ЕБ през 16 в. е книгата на швейцарския учен Конрад Гестнер „Всеобща библиотека” 1545 – 1555 г. През втората половина на 16-ти в. се появяват ретроспективните библиограф. трудове в Англия, Франция, Италия. През 17 в. термина Б отначало е заменен с названието „библиографически справочници”. Маручели се опитва да създаде м/ународен библ. репертоар.
В 17 в. се явява 1-я показател на библиограф. пособия. Кн. на Филип Лабде „Б-ка на б-ките” 1664г. През 18в. преобладава библиофилската Б – „Поучителна Б” на Дебюра 1763-1782г., в която са повече от 6 хил. кн. ценни за Б. Съществено развитие бележи отрасловата Б. В 1700г. излзиа 1-ви библиограф. показател на дисертациите. Той е съставен ор Труман и се нар. „Б-ка Академика”. 19в. се появява класическото произв. на Жак Шарл Брюне „Ръководство на книгопродавеца” и „Любителя на книгите” 3 тома 1810г. След смъртта на автора се е превърнал в „Библия” за колекционерите. От 1811г. излиза ежеседмична „Б на френската империя”, които от 1814г. се казва „Б на Франция”. Систематичното подреждане на док е въведено за 1-и път през 1870 във Всеобща Б на Германия. Крупен ретроспективен показател на периодич издания се явява работата на Атена „Историческа и критическа Б на френския периодичен печат” 1866г. Б на офиц изд води началото си от 1836г. в Хансарт „Каталог на парламентарни док”. През 1895 Пол Отле и Анри Лафонтен основават м/ународния библиогр институт в Брюксел, който детайлно разработва схемата на УДК на базата на ДКД и започва съставянето на м/ународен библиогр репертоар. „М/ународната централна зоологична Б” е първата съществена текуща инфо на литература на печатни картички снабдени с УДК индекс 1896 – 1931г. 1896 немският издател Феликс Дитрих полага началото на текущата рег на статиите от сп-я. Развитието на публичните б-ки в САЩ предизвиква необходимостта от препоръчителна Б. Първото крупно произведение в тази обл е „Каталог на б-ките на американската б-течна асоциация” от 1893, което е примерен каталог на публичните б-ки на 5 хил тома книги. Той е бил съставен под редакцията на Мелвин Дюи и нееднократно преиздаван и допълван.

2. ПБ като вид система за библ информ

1.Характерни белези:
-Стреми се към абсолютна пълнота
-Името на автора в описанието е излишно с цел да се избегнат ненужните повторения
-Рецензии за определени произведения се поставят след произв за което се отнасят, за да може по-бързо ползвателят да намери рецензията
-Трябва да представим псевдонимите, тъй като някои лица пишат творчеството си с псевдоним
-Относно подреждането в 1 година е желателно да бъде на първо място – книги, на 2-ро – студии, статии
-Състоят се от две основни части – 1-ва част публикации от „еди си кой” и 2-ра част „тези публикации за него”. Може да има и трета част, ако автора се е изявявал, като творец в други области – театрален артист, филмов артист, режисьор и т.н.
-Като вид Б - тя е посветена по принцип на едно лице за това името и произтича от фр. дума „персона”. Като за разлика от Био – Б, които са за повече лица – 2-ма, 3-ма, 4-ма автори творци работели в един жанр, в една епоха, в различни епохи и т.н.
-Полиграфическото оформление – Корицата, библиограф записи , справочно–методически апарат, съавторите в персоналията се дават в забележка
-В серия 8 от ТНБ на РБ-я са събрани вс. Библиографски указатели издавани през съответната год. на територията на страната. Подобни библиограф указатели съществуват и за по-ранни периоди напр. „Б на бълг. Б от 1852-1944г.” съставена от Хр. Тренков и „Б на бълг. Б от 1944-1969г.” от Зорница Петкова
-За местни дейци (изявени лица и отдаден край, което я прави краеведска)
-За национални личности
-Международна
-По различни отрасли на науката (георг, ист, физ, математ, химия)

3. ПБ в Б-я от зараждането и до края на ВСВ

Същински и в съвременния смисъл ПБ и био-Б до Освобождението,но се срещат своеобразни библиограф. прояви. През 1852г в „Цариградски вестник” бр.79 и 150 от 1853,бр242-1855,бр424-1859 са отпечатвани списъци на съчинения от Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. По същество тези док представляват перспективни библиограф известия, защото съдържат кн-и, които предстоят да бъдат издадени, въпреки това могат да се приемат като персонални прегледи за книжовното дело на едно лице. Подобни списъци публикуват Тодор Шишков- 10 кн поместени във в.”България” от 14.09.1860, Емануил Васкидович-13 кн. По повод смъртта на видния сръбски учен Вук Караджич-1864г.,двама бълг обнародват в руския печат биографични очерци и библиографски сведения за делото и творчеството му. Кратки, но интересни биографични очерци за 5-ма бълг писатели-Г.Раковски,Петко Славейков, Л. Каравелов, Кирил Жензифов, Добри Чинтолов са поместини в труда „Поезия на славяните” 1871г. Авторът на тези очерци Райко Жензифов дава и по-важните им печатни трудове, освен библиограф данни за тях. През 1860 в Чехия ПП се появява публикация от Васил Стоянов, която включва отделни очерци с кратки биографични данни и значителни библиограф посочвания за Петко Р. Славейков, Драган Цанков, братя Миладинови, Л. Каравелов, Неофит Рилски и др. За персоналия се счита и отпечатаната автобиблиогр. на Л. Каравелов в 2 писма до Егор Ковалевски. Вс. тези персонални библиографски източници се различават от съвременните и са далеч от изискванията за създаването на подобни издания, но именно с тях се поставя началото на този вид Б у нас. Периодът 1852-1944 е един от най-трудните в историята на бълг. Б. Най- значителното събитие до края на 19в е създаването на ТНБ. В първото десетилетие на 20в съществуват 2 основни центъра-СУ и БАН, които поставят началото на организиран научен живот в Б-я. Създаването на специализираните дружества свидетелстват за ограничения бр специалисти в различните обл на науката. Това дава тласък в развитието на Б, която се осъществява в 2 основни аспекта- 1-библиографски преглед и ПБ свързана с имената на видни наши учени. След приемането на ЗЗД – 1897 НБ, не успява да се справи с националните библиографски задачи, за това проф. Тодор Боров препоръчва автономен ББИ, които да бъде създаден в помощ на НБ. ПБ през първите си появи е свързана с делото на Марин Дринов, Константин Иричек и др., продължава своето развитие като един от най-значителните библиогарф. видове и свързаната с имената на видни наши учени-Васил Златарски, Петър Ников, Ал. Теодоров Балан, Беньо Цонев и др. Без грижи и внимание от страна на държавата Б се развива по инициативата на отделни учени. През 20-те и 30-те бълг наука има значителни успехи в развитието си. Засилва се интереса към отделни исторически личности, на които се посвещават самостоятелни изследвания. Първата отпечатана Б за периода от създаването на 3-тата бълг държава до 1944 е от 1991г. По вид ПБ показатели за периода 1852-1944 са самостоятелни библиографски указатели и списъци, указатели поместени в кн или периодични издания, критикобиблиографски преглед ..В някои случаи библиограф. публикации са представени в текста под статията или под линия.

4. ПБ в Б-я след ВСВ

1. Исторически преглед – Б широко тълкувана като познание за книжнината е неотменна част от временната ни култура. Б на една страна играе ролята на свидетел на нац. памет и изпълнява вс, обществени ф-ции. Руският учен Димитрий Лихачов пише, че „без Б не биха могли да се развиват науките. Бълг. нац. Б през своето 160 год. съществуване преминава през различни етапи на развитие. ПБ у нас след 9.9.1944г. е дело на ББИ, който издава малки библиограф. списъци в годишника на ББИ. През 1946 ББИ издава персонални библиограф. списъци за авторите Д. Дебелянов, Максим Горки, Адам Мицкевич, Уилям Шекспир и т.н. Първата самостоятелна ПБ ББИ издава през 1947г. тя е изработена от Елена Саева-Салова. През 1950 ББИ публикува 2 по-големи по обем ПБ-ии за Вълко Червенков и Владимир Маяковски и две препоръчителни б-ии за Ленин и Вазов. Вс б-ии изработени от института са ред от проф. Т. Боров, който по това време е директор на института. През 1953-54г. дейността на института е свързана с излизането на 3 препоръчителни ПБ-ии посветени на Хр. Смирненски, Ив. Мичурин и Елин Пелин и една научно-спомагателна за Антон Павлов Чехов. В периода 1956-1963г. до сливането на ББИ и НБ са публикувани пристатиини б-ии за Хр. Смирненски, Д. Благоев, Др. П. Берон, Пейо Яворов и др. публикувани в годишника на ББИ. Институтът изготвя и прикнижни б-ии за видни дейци работили в обл. на библиотечното дело и Б, като акад. Никола Михов, акад. Ал. Балан, акад. Никола Начов. В годишник 1-ви на ББИ е поместен хронологичен списък на трудовете на акад. Н. Михов – библиограф със сериозни заслуги за развитието на бълг. Б. През 1956 е публикуван критичен преглед на трудовите на Ал. Т. Балан – член на бълг. книж. Дружество, наложил се като организатор на библиографската дейност. Той изгражда основите на бълг. библиограф. наука и създава основно ядро от библиограф. термини и понятия. Представител на плевенското библиотечно и библиограф. дело за когото през 1958г. Стоян Шиклер публикува Б в сп. „Библиотекар” е Ив. Данов. Приносът н Ив. Данов е че заедно със своите колеги библиографи Петър Ненков и Ячо Хлебаров формират второ ядро на библиограф. термини и словосъчетания, но вече на основата на термина Б. Плевенската библиотечна школа е първата библиограф. школа у нас. Б за дейността на др. виден деец на библиотечното дело е публ. в сп. „Библиотекар” през 1969г. Тя е за Ст. Аргиров – първият у нас библиотековед, професионалист, дир. на НБ в Пловдив, на уни. б-ка в София. През 50-те год. ПБ се развива твърде много. Увеличава се броя на по-малките препоръчителни библиограф указатели. През 1953 НБ издава персонални препоръчителни б-ии за Лев Толстой, В. Левски. А през следващите год за В. Коларов, Димитър Полянов, Моцарт. НБ-ка „Ив.Вазов”Плд издава през 1965 П. краеведска Б. на тема „Димитър Благоев и Плд”. В периода след 1952 централната б-ка на БАН започва серията „Био-б-ии на бълг учени”, която обхваща забележителни имена от бълг наука. През 1953 за акад. Гавраил Коцаров, 1954-акад Методи Попов, 1955-акад Николай Стоянов,… 1958-акад Михаил Димитров. 1959- Никола Пушкаров.. С тази серия б-ии на БАН поставя началото на тип ПБ разработена главно по примера на руската Б. Вс б-ии за наши и чужди учени са изработени по един образец. Те съдържат библиограф очерк или само кратка хар-ка на дейността на учения с хронология на по-важни дати от неговия живот. Описанието на трудовете са придружени от пълни анотации и са снабдени със спомагателни показалци. Дейността на мин. съвет издава постановление №167 от 17.07.1957 за развитие на биб члиотечното дело у нас, с което се активизира и библиографската изд. дейност на ОБ-ки. През този период се издават най-често библиограф списъци за писатели- Л. Каравелов, Петко Славейков, Й. Йовков, Гео Милев. Освен препоръчителни ПБ-ии в обл на лит-та ОБ-ки изд персоналии за политически и просветни дейци, участници в нац. освободително движение. Вс препоръчителни библиограф списъци са с кратка статия за живота на дееца, неговите произведения и писаното за него на бълг.ез. От 1958 до 1969 ОБ-ки разработват 91 препоръчителни б-ии и библиограф. списъци за дейци. Соф градска б-ка за Гогол в 1962, за Елин Пелин, за Шекспир-1965, за Ленин-1967. Централният дом на журналистите за Георги Димитров, Сталин, В. Левски-1953. Дом на детската кн започва през 1962 поредица детски писатели- Ст. Дринов-1963, Асен Босев-1964, Сергей Михалков. От вс б-ии само 5 са на руски ез, общия бр е 570. В количествено отношение преобладават препоръчителните б-ии. Най-добре изработените са дело на НБКМ, тъй като тя е методичен център за цялата страна. Сравнително малък е бр на научно-спомагат. Б. Те са изработени предимно от специалисти на ЦБ-ка на БАН и НБКМ.

5. Съставяне на план за ПБ

Вс един библиограф указател, независимо каква е неговата тема трябва да притежава план-конспект. Той е неотменна част от неговото съставяне още от самото начало на работата до цялостното приключване. Изработва се преди да е започнала работата, а не след това и по време на цялото му съставяне се нанасят нужните корекции. Прави се единствено от библиографа.

План-конспект на библ. указател на тема …
1. Обосновка на изданието-набелязват се мотивите за избора на темата, кое ни е накарало да я изберем.
2. Наличие на др библ. указат по темата-дали нашия указател е нов.
3.4.Читателско предназначение и вид на изданието-може да бъде за специалисти, учени, преподаватели-тя ще е научно-спомагателна Б. Ако Б ще се ползва от ученици, студенти и др., тя ще е препоръчителна. ПБ ако е за автор от даден край ще е краеведска.
5. Тематични рамки-дали цялото творчество ще е библиографско или само част
6. Хронологични граници-определя се от кога до кога е периода.
7. Езикови граници-на какви ез. са включ. произв.
8. Териториални граници-само публикации излезли на територията на Б-я или на др. страни.
9. Ограничения във връзка с вида на лит-та-разкриваме творчеството на писателя
10. Основни пътища и източници за издирване на лит
11. Принципи за подбор на публикация- дали ще се включи вс от неговото творчество или не.
12. Описване и анотиране- да се цитират стандартите, които са използвани за БО, за анотациите. Ако липсват анотации, означава, че библиографа е съставил своята Б на базата на библ. издирвания
13. Структура на указателя-съдържанието на самата Б или основни глави,раздели,подраздели.
14.Справочно-методически апарат-кои от елементите присъстват-предговор, уводна статия, по важни дати, интервю, съкращения .
15. Съставители-често пъти не е само едно лице, може да е дело на сътрудници и т.н.
16.Срокове за изработване- за издирване на публикациите, описване, изработване на показалци, страниране, тиражиране.
17. Полиграфически въпроси- указателя трябва да се издаде на редовен печат, в коя печатница, тираж, формат, шрифт.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Персонална библиография 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.