Пенчо Славейков


Категория на документа: Литература



(Я не ставай рано в зора... - Славейков 1852).

В периода на своето формиране литературният ни канон се нуждае от текстове, които обслужват националната идентичност, които емблематизират българското и го аксиологизират. В този смисъл, произведения, които експлицират модусите на чуждостта, освен ако не я осмиват и пародират, какъвто е случаят с "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников например, нямат шанс да се впишат в сферата на каноничното10.

На трето равнище, почти всички песни на Славейков, които представят оптимистичността на любовното преживяване с неговия активен, удоволстващ се субект, попадат в зоната на несериозното и смеховото, а смехът, както знаем от М. Бахтин (освен ако не е "критически ангажиран", вписан в някакъв морализаторски дискурс), преобръща идеята за йерархична подреденост, т.е. самата идея за канон (Бахтин 1978).

И най-сетне, всяка канонична творба се отличава с многозначност, с наличието на втори план, което предполага активизирането на различни модели на четене, преминаващи отвъд нейната буквалност. Любовното преживяване в песните на Славейков остава в сферата на телесно-низовото, на сексуалната еднозначност. Дори когато страда за своята любима, субектът всъщност оплаква не личността, а липсата на телесно присъствие, на обект, който да бъде обладан и разсъблечен от своите културни и социални импликации. Вездесъщността на тялото може да бъде разчетена както в скрупульозното му детайлизиране, в разчленяването му на телесни синекдохи (в стихотворението "За хубостта на жените" например всяка част от женското тяло е номинирана и характеризирана11), така и в свободната подмяна на възжелавания обект (в текста "Любовни думи по име" се изброяват над двайсет женски имена, чиито притежателки с еднаква готовност биват възхвалявани за своята красота12). Доминантата на физиката, както може да се предположи, потиска психологическия аспект на сексуалното. Единственият психологически механизъм, който ръководи поведението на субекта, е поставянето (с цел отлагане на удоволствията) и евентуалното преодоляване на определени препятствия между него и обекта-тяло, наложени от обществото или от конкретната ситуация:

...Знам, премиличка душице,/ че не си свободна, знам. - Откак нежно ме погледна... (Славейков 1852); ...Как да търпи това сърце,/ да те гледа в чужди ръце.../ ти си чужда веч за мен. - Как да търпи това сърце... (Славейков 1852); ...Ала колкот’ те обичам,/ толкоз се от теб отричам,/ щото сме пуста роднина/... Не бива, либе, не става,/ клетия закон не дава... - Прибрала се е разходка... (Славейков 1852), и т.н.

В повечето случаи тези препятствия произхождат от особения тип избор на сексуален обект при влюбения, който, ако се доверим на психоаналитичния прочит, може да бъде обяснен с т.нар. "условие на ощетения трети": "въпросното лице никога не избира за обект на любовта си свободна жена (...), а само такава, към която собственически права може да предявява друг мъж - съпруг, годеник, приятел. В някои случаи това условие се проявява толкова неумолимо, че същата тази жена, докато не принадлежи на никого, може да остане незабелязана, дори да бъде пренебрегната, но щом завърже някоя от посочените връзки с друг мъж, веднага се превръща в предмет на влюбване." (Фройд 1991: 159).

Раздялата с любимата и невъзможността за близост намират израз най-вече във физическия дискомфорт на субекта, в сексуалната неудовлетвореност на тялото. В този смисъл, загубата на психологическото измерение на сексуалното води до блокиране на алюзивността и многозначността на текста, до проиграване на възможността типът поезия да попадне в корпуса на каноничните творби.

Тъкмо тази проиграна възможност обаче, в контекста на все по-нарастващия интерес към маргиналните и неканонични явления в последните десетилетия13, се оказа печелившата стратегия, която отново актуализира любовната лирика на поета. Наивно е да се смята, че споменатият интерес ще инспирира съществени трансформации в относително стабилното канонично пространство на литературата. Той обаче може да проблематизира това пространство, да доведе, ако не до промяна, то поне до разколебаване на неговата нормативност.

БЕЛЕЖКИ

1. За брака като "рамка на позволената сексуалност" вж. Батай (1998). [обратно]

2. В частта си "Заради безмерното употребление на любовните наслаждения", тази книга сочи вредните последствия от сексуалната невъздържаност:

"От всичките причини, които са доволни, за да умалят животът ни, няма никоя толкози да скасява животът, колкото безмерното употребление на любовните наслаждения. Умалява животните сили, коравината и гладкото на кожата и на месата на орудията, зачивръства вътрешното погубление и забраня храненето на тялото. Между колкото повреждания докарва безмерното употребление на любовните наслаждения, тряба да гудим в първият чин обезсилението на умът: вижда се чи детеродните орудия и орудието на умът, сиреч мозъкът, имат твърде голямо сходство помежду си (...), колкото по-много упражнява някой детеродните орудия, толкози по-много душата загубва действието си, остроумието си, паметта си и разумът си; нищо друго не може да бъде по-вредително и да развали най-хубавите дарби на умът..." (Доброплодни 1846: 151-152). [обратно]

3. Тук ще припомня най-прочутите реализации на мотива през XVIII век - "Манон Леско" на абат Прево и "Пол и Виржини" на Бернарден дьо Сент-Пиер. Последната повест е преведена от Ан. Гранитски и публикувана в "Цариградски вестник" (04 ноем. 1850 - 05 май 1851 г., бр. 8-33). Вж. по този въпрос (Аретов 1990: 165-175). За обвързаността на тази повест с идеите на Фр. Фенелон и физиократите вж. Минкова (2003). [обратно]

4. Подчертаванията в текста навсякъде са мои - А.А. [обратно]

5. По повод песнопойката на своя учител Спас Зафиров "Българска гъсла" Иван Вазов пише: "Тия любовни песни, подражание на гръцки, аз учех наизуст още като юноша заедно със Славейковите лирически песни от същото естество. Чудно е как в онова време на робство любовната и анакреотическата поезия цъфтеше, тя се гълташе от стари и млади, от деца и моми". Вж. Вазов (1901: 78). [обратно]

6. Употребявам понятията "център" и "периферия" в смисъла, който им дава Тинянов. Според него литературното движение се осъществява посредством трансформационни промени, които се извършват при преминаването на явленията от единия модел в другия. Вж. Тинянов (1929). [обратно]

7. Вж. предговора на П. П. Славейков към П. Р. Славейков (1901). [обратно]

8. Мисълта на Гьоте: "Творбата на великия художник е във всяко състояние завършена", е цитирана често от П. П. Славейков като основно изискване към художествения текст. Вж. повече по този въпрос: Тиханов (1998: 108-109). [обратно]

9. До 70-те г. на XIX век в няколко свои песнопойки П. Р. Славейков помества песни на турски език, напечатани с български букви, и дори упоменава тяхното присъствие в заглавието на книгите: "Нова песнопойка, избрана от ветата и от Веселушката с приложение на млого еще други нови песни и сатири. И от по-употребителните турски песни. Цариград, 1857"; "Славейче или събрание на разни песни български и турски. Цариград, 1864"; "Песнопойка или събрание на разни песни български и турски. Цариград, 1870". [обратно]

10. Неслучайно във възрожденските текстове сферата на сексуалните практики е провидяна като приоритет предимно на чужденците. Темата за тяхното сладострастие, развратност, отдаденост на чувствени наслади, е експлоатирана както в художествените текстове (например в първата оригинална българска комедия "Ловчанскийт владика или бела на ловчанскийт сахатчия" от Т. Икономов), така и във всекидневното общуване, за което, например, свидетелства следното писмо на Ст. Костов до Н. Геров:

"Преуважяемый Г-не Найдене! Имам чест да Ви донеса на знание, че миналата неделя ся случиха две смешни нечта за гръцкий консул. Пръвото е: консулицата била отишла на Станимака, а г-н Канакари (опростете) начнал да прави любовна залъжка с гръцката учителка, думат, че ся наситил от суха пастърма, та му ся дощяло да вкуси по-тлъсто и по-прясно мясо. Това нечто Госпожата му усеща, незабавно доходи и прави с мъжя си една доста борителна дандания; а най-после щяла да убие себе си, ако не я били додръжяли присъствующити...". Вж. Писмо на Стоян Костов до Найден Геров (Пловдив, 14 авг. 1862 г.) - Из архивата (1911). [обратно]

11. Позволявам си да цитирам това дълго стихотворение на Славейков, за да обърна внимание на автономността, с която се ползва телесното в него; автономност, която измества отношението към личността и "забравя" за психологическите й измерения:

Слушайте, вие ергени,

моето славно учение,

дето от женско разбирам,




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пенчо Славейков 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.