Пенчо Славейков - продължител на демократичните и реалистични традиции в българската литература


Категория на документа: Литература



Като мотивира избора на Ралица, поетът отново подчертава хармонията н любовта. Хармония на зримото - той "строен явор столоват", тя "търка, вита, кършена лоза",но и хармония в духовното - в поведение, мечти за семейно щастие, мисли. Гибелта на Иво слага край на щастието. За героинята животът се превръща в безкрайни сълзи и спомени за мъртвия. Но тя намира сили да продължи, защото в очите на сина си вижда погледа на мъртвия, когото така силно е обичала.

В майчинството си Ралица излъчва най-хубавото, на което е способна душата на българката - нежност и преданост, оптимизъм и предана грижа въпреки непосилния труд и сълзите. И отново се появява нейната хубава усмивка - знак на несломимата и същност. И отново любовта побеждава смъртта. Отново Ралица намира щастието, но този път в обичта към детето.

Не по-малко силна и обаятелна е и Райка - героинята от поемата "Бойко". На смъртния си одър тя намира нравствени сили да защити пред света този, който и е донесъл само страдание и е станал причина за ранната и смърт.Нейната благиродна жертвеност дава началния тласък в нравствения катарзис на Бойко. Чул случайно неаните слова, героят проглежда за истината, че любовта е била до него, че в егоистичния си стремеж за щастие той е наранил и погубил единствената, която е заслужавала да бъде обичана.

Насочването на художествената традиция към идеално-етичното у човека, разкриване на богатството и философията на душевността на творческата личност е заслуга на Славейков към българската поезия. В своите философски поеми той изобразява характера на силната личност, която страданията не сломяват, а чрез преодоляването им тя става по-силна. "Фрина", "CIS MOL", "Сърце на сърцата", "Микеланжело" - това са творби, в които поетът извайва обаятелни образи, разкриващи мъчителната борба на човека със себе си. Буди възхищение Бетовен, който въпреки глухотата си продължава да твори вълшебна музика. Прекрасна е мечтата на Микеланжело да противостои чрез изкуството на скулптурата на преходната човешка суета и да оправи своето послание към бъдещето чрез изваяната от него статуя на Мойсей. Сам принуден да преодолее недъга си, Славейков търси доказателства за силата на човешкия дух, за способността на изкуството да въздейства и усъвършенства човека.

Своето схващане за ролята на изкуството в човешкия живот Славейков пресъздава и в "Луд гидия". Една творба, в която звучи влиянието на народната песен. Майсторът на тамбурата носи идеята за празника. Омагьосани от неговата свирня, хората забравят делничните грижи. Нищо, ча платната бели са отвлечени от пороя, нищо, че златното жито е изпотъпкано, а зелникът е все недопечен. По важно е, че всички са се насладили на неговите мелодии, извисили са духа си. До този извод стига и съдията - старият кадия, който трябва да накаже музиканта. Той също е запленен от звуците на тамбурата, той също преживява радостта от съприкосновението с изкуството и произнася мъдрата си присъда:

Божа дарба не заптисва стар кадия.

Чрез изкуството си творецът получава безсмъртие. Това е философският извод, до който стига Славейков в редица свои произведения. "Псалом на поета" е неговото лично завещание към потомците. От мраморния одър на своя гроб поетът мечтае да наблюдава "таинствения ход на битието", той иска да бъде "свидетел на земния живот". Извисен над грозното и незначителното, поетът се слива с красотата и хармонията на природата и търси да постигне висшето равновесие между земята, небето и човека.

Следващ философските идеи и естетическите платформи на западноевропейския модернизъм, Пенчо Славейков по неповторим начин вплита в тях най-хубавото от родната традиция. Той учи да обичаме живота, радостите му, да търсим единението с природата. Чрез поезията си той изгражда образи, които паказват оптимизма му, че страданието може да бъде преодоляно и животът побеждава въпреки ударите на съдбата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пенчо Славейков - продължител на демократичните и реалистични традиции в българската литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.