Основни проблеми в "Мамино детенце"


Категория на документа: Литература



За пръв път истината за тишината и спокойствието в Ненови дом е разкрита в четвърта глава на повестта "Маминото детенце". В привидно безконфликтния свят на Нено и Неновица се случва първото знаменателно събитие, което ще е предвестник за трагичните съдби на Каравеловите герои.

.? Ако в първа, втора и трета глава писателят очертава атмосферата в дома на Нено, бездуховната същност на чорбаджиите, техните житейски принципи, отразили се и върху възпитанието на сина им, то в четвърта глава Нено и Неновица започват да берат горчивите плодове на своята родителска безотговорност.

Слуховете за непристойното поведение на Николчо най-после стигат до Нено и той решава макар и късно да влезе в несполучливата роля на възпитател мотивите на бащата за тази закъсняла лекция са отново егоистични. Чорбаджията е впечатлен толкова от общественото мнение, колкото че синът му го злепоставя пред турчина Али ага, а за Нено винаги е важно мнението на по-силните от него. Нещо повече- Нено започва да осъзнава, че Николчовото поведение става сериозна заплаха за чорбаджийското имане и, колкото и досадно да е да нарушава спокойствието си, чорбаджията се решава да беседва с Николчо. Страхът от загубата на пари и власт принуждават Нено да жертва драгоценните си тишина и спокойствие.
Не е случайно, че нравоучителната лекция започва с въпроса, как се печелят парите. След като цялото възпитание на сина дотук е било през призмата на родителското сребролюбие, сега бащата отново започва разговора със сина си с темата за парите. Никола е научил най-важния чорбаджийски принцип - селяните печелят с кървав пот, а чорбаджиите добиват парите наготово. Каравелов не сдържа и тук ироничната си забележка, че синът гледа баща си като знаещ ученик учителя си. За читателя не е трудно да прозре, че нито Нено е добър учител, нито Николчо е примерен ученик. Синът вече е станал лицемер и не иска да гневи баща си. Въпреки всичко, втората реплика на Николчо вече настройва чорбаджията гневно. Чорбаджийският син е научил абсолютната житейска истина: "Щото се печели лесно, то се и харчи лесно". Тъкмо тук е голямото разминаване между възгледите на бащата и сина. Нено е силно обезпокоен от категоричното мнение на Никола за съдбата на чорбаджийското имане. Синът е казал нещо, което отразява житейските реалности, но то напълно противоречи на чорбаджийската самомнителност и горделиво убеждение, че в Неновия дом спечеленото е резултат от личните достойнства на Николчовите родители. Младият чорбаджия започва да руши илюзорната представа на родителите си за собственото им величие и непогрешимост: "Ако всичките хора да би се захванали да печелят, то всеки от тях би останал гладен". Така Никола отправя първия упрек към родителите си, които са превърнали трупа охолен, безметежен живот. Това става ясно от гневните упреци на Нено към Ни'кола.

Дълбок е авторовият замисъл, когато излага прегрешенията на чорбаджийския син тъкмо под формата на Неновото възмущение. Никола е станал такъв, какъвто са го възпитали безотговорните му родители и, осъждайки сина, бащата дава красноречива оценка за собствената си_.ограниченост, безсилие и неспособност да даде положителен нравствен пример на пропадащия младеж. Нравоучителната лекция завършва с Неновото категорично решение: "Това не може вече да се търпи". То носи силния контекст на авторовото основно идейно внушение, че цялото чорбаджийство не трябва да бъде повече търпяно от обществото. Силата на Каравеловия сарказъм особено ярко личи в моментите, когато героите се самоосъждат за безнравствеността си чрез собствената си реч. Нено и Неновица живеят непрекъснато с измамното убеждение, че са неповторими в "достолепиетоли", че тишината и спокойствието им ще са вечни, че синът им ще е точно копие на техния изкривен, безнравствен свят.

Страх и гняв се усещат в упреците на Нено. Каравеловият присмех към чорбаджията е заявен чрез факта, че Николчо гледа през прозореца, докато баща му се гневи. Тишината и спокойствието в чорбаджийския дом ще бъдат сериозно засегнати и това метафорично е предсказано от писателя чрез сравнението, че Николчо напуска стаята, "чегато гори къщата им". В Неновия-Дом ще се развихри голям пожар от пороците на Николчо и този пожар ще опропасти цялото чорбаджийско богатство. Нено и Неновица ще горят от бъдещите безчинства на собствения си син. Николчо безцеремонно напуска стаята, защото думите на баща му не оказват влияние върху закоравялата му от пороци душа. Той гледа на родителите си само като средство за пари. Странната реакция на Никола, който безцеремонно прекъсва бащината лекция, защото е видял майка си да влиза в зимника, е началото на една колкото комична, толкова и трагична сцена в чорбаджийския дом. Тя поставя Нено, Неновица и сина им в особена ситуация, в която няма вече място за тишина и спокойствие. Сериозността на случилото се Каравелов предварително очертава чрез външния вид и неадекватното поведение на героите. Иронично писателят обяснява, че Николчовото лице толкова се променя, като че ли от влизането на Неновица в зимника зависи съдбата на маминото синче. Неновото лице "станало бяло като кърпа", защото поведението на Никола е необяснимо. "Но в оная минута, в която Николчо мислил вече да прескокне прагът на зимни кът и да влезе вътре, из него излязла неговата родителница, която накарала и синът, и бащата да отстъпят няколко крачки назад...". Реакцията на баща и син е оригинална хипербола, очертаваща трагикомичността на момента. Силен е контекстът на факта, че Нено и Николчо отстьпват назад, като виждат Неновица. Нейният външен вид е детайлно илюстриран, защото е показателен за сложността на преживяванията й. Дълбока ирония се крие в Каравеловюто определение на чорбаджийката като "дебелото утешение на Нено". В най-драматичната ситуация, която символично отбелязва края на тишината и спокойствието в живота на чорбаджиите, Неновица няма да е никакво утешение, а разочарование за съпруга си.

Оригинално, чрез градация, смислово закодирана в глаголите, Неновица очертава безмерната си трагедия: "Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се". За чорбаджийката осиромашаването е равнозначно на пропадане в обществото, а тъй като парите и властта осмислят живота й, Неновица без тях се изгубва, не живее. Тя се бои най-много от призрака на бедността, защото за нея сиромашията е унижение. Героите са поставени в критична ситуация и всеки от тях реагира според своята нравствена същност. Неновица е дълбоко разстроена. Тя е загубила пари, които са били нейната сигурност в живота: "Ела да търсиме. Олеле, майчице, отидоха паричките ми!...

После тия думи Неновица седнала иа прагът, въвряла пръстите си между косата и изревала така диво, щото и врабчетата на крушата оставили своите игри и почнали да служат с внимание...". Сребролюбието на чорбаджийката е илюстрирано чрез кратката форма на притежателно"то"местоимение "ми", т.е. "моите", чрез анимализирането на героинята ("изревала така диво"), чрез хиперболата за подчертаното внимание дори на врабчетата към яркия чорбаджийски израз на мъка. Анимализацията е сред често употребяваните от Каравелов художествени средства при изграждането на образите на Нено и Неновица. Животинското в героите се проявява не само в дните на тяхното безметежно, охолно, дремливо съществуване, но и в моментите, когато съпрузите се изправят пред жестоките житейски истини, които сриват илюзиите им за вечност, непогрешимост, безнаказаност. Когато Нено разбира, че е обран от сина си, той също "изревал" и "опулил очите си като стар бухал". Такава е реакцията на чорбаджията, преди да умре. За разлика от Неновица, той не преживява (в VII глава) загубата на парите си. И в двата случая героите доказват чрез поведението си, че парите са единствената им житейска ценност. Не синът, а парите са техният източник на сигурност. Душите им са изпепелени от жаждата да трупат пари, затова в реакциите си по-скоро приличат на животни, отколкото на хора.

Нено също е егоист. Той не успокоява съпругата си, а недоволства заради проявеното от нея недоверие: "Да не си ги крила в зимника, а да си ги дала мене... Кажи ми, защо си ги крила и от мене? Плачи сега...". За чорбаджията по-важно е дали парите са били много, а не дали Неновица е нещастна. Дори помежду си съпрузите поставят парите като мерило във взаимоотношенията си. Чрез употребата на умалителни съществителни в речта си Неновица очертава, че загубата на пари за нея е непрежалима ("паричките ми", "мамините парици", "рубийките").

Колкото и да е ограничен, Нено проумява връзката между Николчовите "подвизи" и откраднатите пари. Но когато заявява своето мнение пред Никола, Неновица веднага набеждава слугите за кражбата. Лъжата заблуждава Нено, поощрява сина, но не скрива истинския крадец от читателя. Чрез художествения детайл, че Николчо стои пред майка си "ни жив, ни мъртъв", авторът умело внушава, че крадецът е маминото синче.

Николчо се проявява като страхлив лицемер, който е свикнал всяка негова постъпка да остава ненаказана и затова лъже Нено и набеждава невинните слуги за своята кражба. Като защитава отново Николчо, Неновица го поощрява да бъде лъжец, крадец. И този път тя не осъзнава, че Николчовата безнаказаност ще се превърне един ден в жестоко наказание за нея.
Начинът, по който Нено, Неновица и Николчо разрешават проблема с кражбата на парите, отново доказва една от основните идеи в повестта"че. чорбаджиите са вредни за обществото и техните пороци се заплащат от невинни хора. Както в трета, така и в края на четвърта глава Любен Каравелов представя реакциите на обществото към проблемите, които възникват в него, благодарение на чорбаджийската безнравственост. Ако в трета глава мнението на обществото все още не е заявено пред Нено и Неновица и те продължават да си живеят в заблудата, че са безгрешни, то в четвърта глава Али ага става изразител на общественото негодувание и защитава набедените слуги. Той защитава казанлъчани от безчовечността на Нено: "Аз твърде добре зная, че ти и сам не вярваш, че парите на жена ти са откраднати от тия сиромаси... Не мисли, че хората са волове и че не разбират кой е крив и кой е прав... Знам и това, че ако не послушаш моите съвети, то нашите граждани ще те накарат насила да бъдеш по човек". Думите на Али ага илюстрират колко дълбока е заблудата на Нено и Неновица, че тишината и спокойствието в техния дом ще са вечни. Обществото знае вече кой е крив и кой е прав, а това е най-голямата заплаха за чорбаджийския авторитет. С егоизма, безскрупулността си, безчовечността си Неновото семейство вече е заложило конфликтите между чорбаджиите и обществото. Прозрачен е контекстът на израза "нашите граждани насила ще те накарат да бъдеш по човек". Степенуваното съществително "по човек" е пряк упрек към чорбаджиите за тяхната безнравственост и високомерие. Ярка е идеята, внушена чрез майсторския наниз от тропи за впечатлението, което думите на Али ага правят на "мазното Неново сърце, което отдавна вече е престанало да мърда". Метонимията и метафората отвеждат към абсолютната бездуховност и безсъдържателност на главните Каравелови герои. Тишината и спокойствието, дрямката и егоистичното живуркане са ги превърнали в мазни, безнравствени същества, загубили способността да се вълнуват от благородни помисли.

Ако все пак Нено предусеща към какви беди ги води чорбаджийската самомнителност и безотговорност, то Неновица злостно заявява пред съпруга си, че нищо не е в състояние да промени фалшивата й поза на най-авторитетна особа в Казанлък. За нея Николчовите прегрешения не са повод за нарушението на чорбаджийското спокойствие: "А какво ще да правим с него? Не искаш ли да го утрепеме?". Реторичните въпроси на заслепената Николчова майка отново доказват, че скоро ще настъпи краят на тишината и спокойствието в Неновия дом.

Решението, което взимат Нено и Неновица, да оженят сина си, е поредното доказателство за тяхната безотговорност, за безсилието им да пресекат Николчовия път към порока. Отново тяхната неспособност да възпитат сина си, ще се отрази върху съдбата на невинните хора. Става ясно, че тишината и спокойствието на чорбаджиите се плащат с притесненията и нещастията на невинни хора. Нено е убеден, че постъпва правилно и е спазил един основен принцип: "Дървото трябва да се изправя, дорде е младо". Оказва се, че този принцип не е прилаган въобще във възпитанието на чорбаджийския син. Нено не оценява все още колко сериозно е пропадането на Николчо и че той, като баща, все още не намира най-правилния път, за да спре Николчовия упадък.

. VI клас

М.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни проблеми в "Мамино детенце" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.