Основни проблеми в "Мамино детенце"


Категория на документа: Литература


Любен Каравелов е ярък предстовител на Възражднето. В тази забележителна епоха от нашата история се проявяват най-светлите черти на българския дух. На фона на извисяването на нашата нация, на нейния просперитет и устрем към идеални цели писателят отправя поглед към онези дребни душици, наречени в повестта "нищо". Те живеят в безвремието на нищожните си наслади и нужди/ бранят ги упорито/ стръвно и безкомпромисно/могат да бъдат страшни/ ако притежават власт и пари/ и за съжаление съществуват в живота/ независимо от всички усилия на човешкия разум и на човешкия стремеж към добро.

С повестта "Маминото детенце" писателят противопоставя тези две начала и доказва с вечния оптимизъм на духовно извисената творческа личност/ че подобни явления, за които разказва/ са така ограничени/ себични и недалновидни, че се самоунищожа ват.

Непреходните проблеми, които ПОСТАВЯ Любен Каравелов
в ПОВЕСТТА "МАМИНОТО детенце"

Написана преди Освобождението, повестта "Маминото детенце" вълнува и днес с важните житейски въпроси/ които поставя. Пълноценното човешко съществувание/ трудът и леността/ страстта към парите и духовното опустошаване на личността/ взаимоотношенията в семейството/ възпитанието на младия човек и отговорността към близки и общество са непреходни проблеми/ които Каравелов поставя и разрешава по специфичен художествен начин. Но това/ което прави повестта особено интересно и полезно четиво, са незабравимите образи и колоритната атмосфера/ с които авторът провокира съвременника да се замисли за човешкото поведение въобще. Изостря чувствителността му към грозното и така събужда стремеж към красивото и доброто. С шеговит тон и много настроение Каравелов увлича читателя/ за да го постави неусетно пред един от вечните въпроси на битието - пълноценността на живота/неговия истински смисъл и съдържание.

Хората в Казанлък събират трендафила. Усилната работа през месец май е част от радостта и красотата на живота им. В двора на чорбаджи Нено царят безделие и охолство. Контрастната съпоставка е само преход към основното внушение на автора в първа глава -няма нормално човешко съществувание без труд. Той облагородява и одухотворява хората/ прави ги красиви/ осмисля ежедневието. Не случайно външността на Нено и Неновица е така детайлно и гротесково-сатирично представена. Деформацията/ грозотата са необичайни. Сравненията с предмети и растения водят към усещането за уродливост/ за близост до животинското. Неновица се е превърнала в "едно такова нещо / което е част от голя-
мото "нищо" на техния живот. Ретроспекциите на автора са обширни и колоритни. Те водят към извода/ че карикатурната външност на "двата съпруга" е резултат от дълго и безметежно съществуване в леност и паразитизъм.

Тишината и спокойствието са ключови думи в живописния разказ на Каравелов. Нено и Неновица съществуват във физическо и духовно бездействие/ което допуска уголемяване, разширяване/ преместване в пространството/ но няма нищо общо с жадуваните спокойствие и почивка след усилието на творческия труд.Паразитното битие огрубява не само телата на героите. Брутални и безцеремонни са отношенията им с хората, които ги заобикалят. Постоянният ратай в дома се е превърнал в "Нищо"/ за да оцелее/ за да преживее от останките на чорбаджийската трапеза. Нено" върти на пета"/ тормози и унижава сеиза/ наказва го за неизвършени "престъпления". Езикът на господаря е груб/ думите му изригват като поток лава и заливат с несвързани хаотични заповеди слугата.
Непълноценни са и отношенията между самите съпрузи/ загубили дори способността да общуват нормално. Отпуснати/ потни/ мазни и недоволни от горещината, те си разменят елементарни реплики. Диалогът във втората глава е неорганизиран/ речта - фрагментарна и насочена единствено към материалното. Сънят на Нено в трета глава откроява любимите за чорбаджията неща - ракията/ бездействието и приятелството с турците. Лоените сърца на съпрузите никога не са изпитвали истински чувства един към друг. Мечтите и съжителството са подчинени на една единствена и основна цел - парите.

Възрожденец и демократ, Каравелов се насочва към първопричините за този живот ,към онази житейска философия/ която предполага подобен тип съществуване. Това е хищният/ стръвен стремеж към забогатяване на всяка цена/ алчността/ желанието да трупат пари без цел/ без идеали. Чорбаджиите са получили богатството наготово. Но техните жизнени начала ги превръщат в опасна/ разрушителна сила. В градация са поставени постъпките на героите. Иван Нищото е една от обезличените им жертви. С тяхната воля безметежно и доволно съществуват продажността/ лицемерното подчинение на властта и фалшивата набожност в лицето на такива карикатурни образи като калугерките/ свещениците и знаменития даскал Славе. Кукувица "не е изпила умът" на казанлъшкия "педагог"/ че да противоречи на чорбаджиите. Но най-печалният резултат, най-голямото зло/ както за самите герои/ така и за обществото, е техният собствен син - единственото галено богаташко чедо Николчо.

Повестта //Маминото детенце" е написана преди повече от сто години. Но всъщност освен фактът/ че действието се развива по време на турското робство/ Каравелов сякаш съзнателно не е обвързал повествованието с нито едно конкретно историческо събитие.Поведението на героите, тяхната характеристика и съдба са поставени в едно "безвремие", което внушава и тяхната общовалидност. В такъв смисъл/ независимо от българския бит и националния колорит на творбата/ авторът откроява преди всичко принципната си позиция по възлови житейски проблеми/ които са важни за развитието и просперитета на всяко общество.

Съдбата на чорбаджийския син е позорна. Но печалното е, че подобен начин на съществуване има пагубно въздействие върху много хора/ че руши реда/ традицията и красотата на живота. Пропадането на чорбаджийското чедо е проследено и аргументирано още от най-ранното му детство. Така Каравелов поставя акцент върху основните виновници за пагубния край на момчето - родителите с техния пример. Много са етапите/ през които минава синът по пътя на своята деградация. За неговите детски пакости "виновникът" е Иван и той претърпява най-често "кораблекрушение". "Доволно живописната сцена" във втора глава откроява безкритичността на съпрузите/ чорбаджийското самочувствие и морал/ с които внушават на галеника/ че правото е винаги на негова страна.Грижовната родителница глади по главата "своето теле"/ утешава го незаслужено и му сипва виньова чаша ракия/ без да я разрежда с вода. Бащата бързо се отказва от нравоучечията и доволно пощипва зачервения "хлевоусти Пенко". В тишината и спокойствието на застоя родителите проявяват забележителна недалновидност. Такъв е резултатът от човешката бездуховност, от житейската философия/ според която имат значение само личните интереси.Николчо поотраства и се оформя надменен/ порочен и жесток като чорбаджиите/ но една твърде голяма разлика. Разбрал как се добиват парите, синът ги пилее безразборно и разточително. Нравоучителната "лекция" на Нено в четвърта глава доказва/ че "знающият ученик" е усвоил напълно циничните жизнени начала на майката и бащата. Според богаташкия галеник селяните печелят парите /,с кървав пот и мотика в ръка, а чорбаджиите ги убиват събрани". Каравелов постепенно води към извода, че духовното и физическо бездействие в семейството/ безскрупулният стремеж към материалното са почвата/ която "храни,както поведението, така и самочувствието на Никола/ лишава го от допира с истинските ценности на живота и така опустошава душата му. Героите на повестта не са способни на истински и дълбоки чувства.

Първата кражба на парите показва чорбаджиите в цялата им духовна уродливост и грозота. Неновица изглежда ужасно. На устата й е избила пяна/ очите й блестят/ косата й е разрошена и посипана с пръст. Тя надава такъв див рев/ който стряска дори врабчетата на крушата. Но това е само външният израз на едно друго лице нравствената деформация на героите. Съпругата крие и краде от мъжа си. Синът крие и краде от родителите. Семейният съвет решава да обвини невинни хора за собствените си престъпления. Лоените сърца на героите са престанали да "мърдат", "защото лойта и душевните качества на човекът са тясно свезани между себе си".Никола и този път не получава наказание. Насърчавано, оправдавано и подкрепяно от нежната родителница, момчето изминава много кратък път от детската своенравност и пакост до престъплението и порока.

Каравелов акцентира върху недоволството на казанлъшкото гражданство от чорбаджиите и техния наследник. Но авторът отбелязва и пасивността на жителите на града.Просветителят много добре улавя сложната връзка между личното и общественото/ която твърде често е нарушена/ и това дава възможност да се шири безнравственото/ безчовечното/ грозното. Властта/ парите, дистанцията/ която създават, и инертността на обществото са проблем/ твърде актуален във времето, и острото перо на писателя го откроява точно.

Николчо е синът на Нено чорбаджи - един от най-властните богаташи в града. Този факт не само плаши хората/ но и заслепява тези, които са податливи към външнопоказното материалното като съблазън.В стремежа да "спасят" както себе си, така и пропадащия наследник/ Нено и Неновица достигат върха на житейския цинизъм. Родителите вземат ново решение - да оженят Николчо за най-доброто и най-хубавото момиче в Казанлък. Любен Каравелов е родолюбец, поклонник на всичко светло и красиво от българския бит и природа. Писателят говори с любов за българските нрави/ за хубавите обичаи и традиции/ за чистотата и красотата на казанлъшката девойка. Ето защо е безпощаден към онези прояви на личността/ които засягат и нарушават градените от векове норми на поведение и морал, хубавата народна традиция.Дори Нено изпитва известни угризения/ когато прекрачва прага на дома, в който наистина царят чистота/ труд/ любов. Бащата на Пенка се поддава на чорбаджийското самолюбие, на алчността и разбива живота на родното си чедо. Възрожденец и демократ/ авторът е особено чувствителен към подобни прояви. Карикатурният образ на Петър Бамнята се превръща в символ на консерватизъм и недалновидност. Развален е годежът на Пенка,потъпкани са обичта, бъдещето на две чисти души. Цинични са плановете на младоженика за Цона, за игуменките/ за семейството, което трябва сам да изгради. Никола скланя да се ожени за Пенка само защото иска "да отрие носа" на Стоян.Естествено изниква проблемът за човешкия морал/ за отговорността пред близки и общество. Чувството за безнаказаност/ богатството добито наготово, превръщат чорбаджийския син в безотговорен и безскрупулен човек/ който пие, пилее, наранява и съсипва всичко, до което се докосне. Първата кражба на парите е последвана от втора, която убива собствения му баща. Неновица не може да отиде дори на погребението, пребита от родолюбивия наследник.
Много бързо в дома на някогашния богат, властен и самоволен чорбаджия остават само сълзи, въздишки/ "страдание над страдание"/ "нещастие с нещастие". Съдбата на невинните деца/ страданието на Пенка са най-суровата оценка и присъда на Каравелов над героите и техния живот.
Основни проблеми в повестта "Маминото детенце" от Любен Каравелов
Повестта е част от трилогията "Три картини от българският живот", без да е свързана сюжетно с другите - "Извънреден родолюбец" и "Прогресист". Писателят изгражда цялостна представа за живота на народа, като разкрива битието и психологията на отделните социални среди не само в българските земи, но и сред емиграцията в Румъния.Творбата започва с известяване на трите забележителности на град Казанлък - гюловата ракия, трендафилът, момите и със сезона, в който най-силно се проявяват чудесата на природата - пролетта. Приказното е съчетано с присмеха, комичното с умилението, възторгът със снизяването, но те съжителстват естествено, защото са обединени от присъствието на авторовата личност в повествованието. Характерното за приказката "и аз бях там, и аз ядох и пих" тук е изразено по сходен начин от писателя: "И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоят аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност". Или при изразяване на възторга от казанлъчанки: "Не зная вие как, а моя милост никога не би се отказала да поживее между тия весели чучулиги барем един ден, барем един час..." Тъкмо присъствието на личността на писателя свързва двете посоки в повествованието:
- осмиващата, на места стигаща до сатиричност при изображението на Нено и Неновица;
- утвърждаващата, когато се разкриват природните дарби и нравственост на народа и способността на българката да улавя красотата - например при изображение на моминската градинка на Пенка.Основни похвати при изграждане на образите са: комичната ирония, гротеската, описанието и сравнението.Иронията се постига тогава, когато приемаме с противоположен смисъл значението на дума, израз или ситуация. Например описанието на Николчовото учение: "Той се е учил дотолкова добре, щото след четири години, или в онова време, в което ние го намираме, че скуби чуждите гъски и че лови врабчета, той знаял вече и "Помилуй мя, боже", и "Верую". Неговото поведение било така също достойно за уважение"...
Чрез гротеската човешката фигура се представя преувеличено или разкривено с цел да се предизвика най-вече смях особено когато се правят сравнения между хора и животни (предмети) - образите на Нено и Неновица писателят вижда като "разновидни либеници".
Повестта "Маминото детенце" е изградена чрез свободно вплитане на различни сюжетни нишки, така че описаните събития да представят живота и атмосферата в град Казанлък. По този начин повествованието се изгражда чрез: разказ за живота на Нено и Неновица и за възпитанието, което чорбаджиите дават на сина си, Николчо.Нено и Неновица са изградени като образи чрез разкриване на физическия им портрет, на битовата им философия и поведението им спрямо другите. Физическият им портрет е представен гротесково: Нено е съставен от две либеници, а Неновица наподобява животните, които "се отговяват за Коледа". Те са рожба на "сляпото щастие" и на ориенталската леност, търсеща блаженство в тишината, спокойствието и безмълвието. Това би ги направило и философи, ако не беше духовната им нищета. Леността и деятелността са двата крайни момента, около които се изграждат повествованието и образите в повестта. Писателят отбелязва: "Ако е живот, да бъде живот, а ако е дрямка - да бъде дрямка - средата никога не може да се нарече блаженство. Казанлъчани имат пълно право." Нено и Неновица са в блаженството на дрямката и след като и "сляпото щастие" им се усмихва, те биха могли да изчерпат с това живота си, ако не беше възпитаният от тях син Николчо. В семейството на Нено чорбаджи в началото не липсва уют, а така също чистота, топлота и спокойствие. След раждането на Николчо до неговата пета година Неновица се променя забележително - изоставя себе си и всичко женствено - в първите години не й липсва чувство за ред, не забравя да запали "кандилото пред иконата", нагръдниците й са бели, а след раждането, на Николчо тя затлъстява, край нея дори и Нено не може да стои, без да си "затъка носът" от острата миризма на пот, започва да посреща своя "нижайши повелител неопрана, несресана и неумита", главата й била "разрошавена", а дрехите "с различни белези", нагръдниците й пожълтяват. Нено не възроптава от това състояние, а го намира за нормално: "Който има наследник, той трябва да пести и да ходи неопран и неумит... Майка е!". Следователно първият пробив във възпитанието на детето писателят вижда не в правилата, на които ще го научат, а в поведението и в състоянието на родителите. Ето защо той отбелязва, че най-значителното, което се е случило в живота на Николчо до неговата пета година, е промяната у майката - немарливостта към собствената й външност и реда в къщата. Авторът отбелязва, че Неновица пред съпруга си "повече мълчи и не гургулика", във същото време е една от най-устатите сред казанлъшките свахи и заема достойно място сред тях. Героинята живее със самочувствието, че твърде добре познава "сърцата на сичките наши граждани" и умее да разнищва историите в града. Тя доста живописно разказва анекдота за поп Иван и поп Желязко и много умело си служи с народни пословици и поговорки, например: "Кови желязото, дорде е топло". Неновица не е чужда и на рели-гиозното вярване, но твърде примитивно възприема библейските текстове: "Поп Илия прочете в евангелието, че сяко дърво, което не принася кестени, трябва да се отсече и да се изгори...". Посланието от Библията е сведено до конкретно практическо действие - отсичане на стария кестен в двора. Тъкмо по отношение на религиозното поведение Л. Каравелов представя една от най-важните промени у Неновица. В началото на повестта тя пали кандилото на иконостаса с възпитаното у нея чувство за важността му в домашния живот, в края на творбата героинята има отношение само към "раклето с пари, което е поставено под иконостаса. "После тия практически размишления Неновица извадила пет бели меджидиета, взела изново кесията и затворила я в раклето, което се намирало под иконостасът!" Писателят е поставил и удивителен в края на изречението - истинският бог, на когото се кланя Неновица, са парите - те са за нея същинския иконостас. Мечтата й е кандилото на този иконостас да гори вечно. Постепенно Неновица се оформя като практична жена, лишена от оскъдната духовност, изразена в младежките й години.А промяната у Нено по отношение на семейния живот е непосредствено след раждането на Николчо --фактът, че вече има наследник, го успокоява напълно и той оставя всички важни въпроси около неговото възпитание в ръцете на майката. "Николчо се е возпитал изключително под ръководството на майка си" - отбелязва авторът, която му внушава единствената идея - да "забогатее". Важно е да проследим житейската философия на бащата й майката и да видим, кое от нея приема синът:
-МАЙКАТА НЕНОВИЦАСИНЪТ НИКОЛЧО:в дома "трябва да се внася, а не да се изнася"-синът изнася половината богатство на родителите си и става причина за смъртта им да се не дават 28 пари, когато могат да се дадат 27
- в удоволствията си Николчо не се съобразява с тази максима ;да не се доплаща или съвсем да се не плаща на ония, кои-
то не могат да ни накарат насила да им платиме Николчо купува на вересия, тъй като разчита баща му да плаща сметките.Обича "да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от ближните си любов и почитание,чегато тия две душевни движения са прясно сирене".Същото се отнася и за сина."Ако те тегли сърцето, то си попивай по малко.""Гюловата ракия, която била изпиена от него в градината, имала такова чудно влияние на неговата натура,щото после тоя знаменит ден той добил воля да продължава захванатото дело с особена енергия и да покаже на своите родители, че техните спестени капитали, няма да му приседнат ...
БАЩАТА НЕНО
..Сляпото щастие" се "търкаля" над него.
СИНЪТ НИКОЛЧО:Роден е на Спасовден, който според народните вярвания е добър ден за добруване на човека.
Нено:Търси жена с имот и да е "Дайте ми да поживея и да е една на майка и баща, за се порадвам на младините да наследи богатство. си". Вижда брака само като блаженство и спокойствие. Слабохарактерен и ограничен. Отчужден напълно от семейството, човек, подчинен, напълно на жена си;Погубва се не от морални тревоги ,а от в пълна морална разруха и терзания заради развратния си син, а защото не може да преживее загубата на парите.
Какво би могъл Николчо да приеме от баща си и майка си, за да стане по-добър? С пълния си прагматизъм и лишени от духовност, Нено и Неновица биха ли могли да дадат и друго възпитание на детето си? Намирате ли за по-добра съдбата на Николчо, ако той беше станал като своите родители? Каква би била картината, ако проследим отношенията между Николчо и казанлъшкото общество?Баба Ерина казва, че "чорбаджийските синове могат
да турят под петата си и унуката на дяда ви сатана", те са тези, които "чапкануват" из града. Можем ли да вярваме в тези думи на баба Ерина? Оказва се, че Николчо не намира другари за развратните си гуляи сред чорбад-
жийските синове, защото "те имали доволно важни причини да живея самостоятелно и да управляват своите поданици по своята воля". Те не са могли да се сближат с Николчо и поради лошото име на родителите му.В същото време "обществото" се решава да се противопостави на неморалния Николчо само тогава, когато той изпива и прахосва парите на баща си. Тогава "честните хора" се сещат, че не трябва "да пущат в къщата си такъв един човек, който е имал дете от друга жена, преди да се ожени, и който е уморил баща си". Защо това общество не осъжда и не се справя по-рано с човек като Николчо? По своята нравственост и мислене те не са по-различни от него и от Нено и Неновица. Това се потвърждава от включването на другите герои в по-вествованието. Наказанието на майката чрез сина й е логическият завършек на "педагогическите й опити", но по-страшно за нея е терзанието, че не може да изкупи вината си пред тези, които също са потърпевши. Мъката на Неновица е голяма, но тя е виновна и отговорна за страданието на Пенка и невръстните й деца. В осъзнаването на това е същинското наказание на чорбаджийката. Като прозрение то би я превърнало от комичен в трагичен герой, но тук писателят спира разказа си, считайки, че е казал достатъчно.

МОРАЛНАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА НИКОЛЧО
Повестта "Маминото детенце" на Л. Каравелов е картина на нашата предосвобожденска действителност от XIX в. Писателят-възрожденец пресъздава живота, бита и морала на чорбаджийското съсловие в лицето на едно чорбаджийско семейство. Авторът осъжда в сатирично-изобличителен план неправилното възпитание на чорбаджийския син в това семейство, възпитание, Което главния герой Николчо до морална разруха.Без съмнение най-голяма вина за моралната деградация на сина си имат неговите родители. Докато е малко, детето взема пример от майка си и баща си и им подражава. Те, със своите постъпки, изграждат характера му. Какво може да види Николчо в семейството си? Един безличен баща без авторитет и една властолюбива майка, от която се научава да лъже. Двамата чорбаджии не могат да го научат на здрав морал, честност или скромност.защото самите те не притежават такива добродетели.Трудът им е непознат.какво да кажем за Нено? Той е обграден от много"тишина и спокойствие". А след раждането на сина си, чорбаджията напълно се подчинява на съпругата си."Главата" на семейството се свива "на две дъги пред своята властолюбива жена" и е станал неин "безответен роб и всепокорнейши слуга". Авторитетът на Нено пред Николчо е сринат. Той не може да даде положителен пример за добър съпруг и баща. Ала чорбаджията знае това, ето защо се стреми да купи обичта на сина си. Красноречива е заръката му към слугата: "Кажи му, че го викам аз: .Баща ти те вика да ти даде ново гроше" - му кажи".Неновица взима всички решения. Тя се заема и с възпитанието на Николчо. Именно тя го превръща в едно глезено мамино детенце. Ала майчината обич и нежност се свеждат до щедри обещания; "Не плачи, мое детенце! Аз ще кажа на баща ти, да ти купи жълто поясче". Именно Неновица плаща дълговете на сина си. Родителите не са взискателни към детето си, а това граничи с
безотговорност спрямо него. Те не познават приятелите му, нито пък се интересуват къде ходи по цели нощи чедото им.Николчо е един достоен наследник на родителите си. Неговият образ е не по-малко гротесков от този на създателите му. Той е логичният край на едно загнило чорбаджийско съсловие. Младият чорбаджия е безотговорен още като дете. И докато някои от неговите връстници градят бъдещето на народа и са озарени от светли идеали, то Николчо по цял ден гони врабците и скуби чуждите гъски. Той бързо усвоява високомерието и безделието, подтикван от своите родители. Които постоянно ядат,пият и спят. Лесно възприема факта, че е чорбаджия и започва да се държи като такъв. Свиква да е център на внимание. Родителските грижи и ласки обаче преминават всички норми и Николчо от глезено момче се превръща в деспот. Лъже, краде и клевети, без да признава вината си.Грубото и безмилостно отношение на Нено и Неновица към слугите дава плодовете си и в отношението на Николчо към тях. Те са едно нищо, те са по-низши човешки същества.
Училището е първата среща на НиКолчо с обществото, ала той не се учи. За четири години научава само две молитви. Но момчето не е подтиквано да учи.Даскал Славе не се кара и не бие чорбаджийските деца,защото родителите им му плащат. Друг е въпросът, че Нено и Неновица трябва да изискват знания от сина си. Но тъй като самите те са необразовани, не чувстват потребност от науката. Единственото им желание е Николчо да е добре: "Не бийте го, даскале! Той е един у майка". Нито родителите искат повече, нито даскал Славе може да даде нещо, за да изгради духовността на НиКолчо.Еднаква е вината и на семейството, и на училището за погрешното възпитание на детето.Хората Казват, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Това е вярно. Приятелите на НиКолчо са нехранимайковци Като самия него. И тъй Като са водени от еднакви желания, си прекарват великолепно заедно. По цял ден безделничат. Писателят-възрожденец осъжда този начин на живот, осмивайки го. Иронията преминава в сарказъм: ,... трите надежди на Казанлъшкото бъдеще" тези мамини чедица", спали да пият, яли да пият и живяли за да пият".За един човек съдим по общественото мнение за него. А какво е мнението на обществото за НиКолчо?Всички шушукам и злословят за зле възпитания чорбаджийски син, ала никой не изказва мнението си пред Нено. Баба Ерина негодува:.... от НиКолчо няма да се роди ни сухо, ни сурово". Правилни са думите й:" ако попските синове са дяволски унуКи, то чорбаджийските синове могат да турят под петата си и унуКата на дяда ви сатана". Али ага, представителят на турската власт, също си мълчи, за да не огорчи Нено. Обществото застава срещу НиКолчо, чак Когато той губи силата на парите си.Пороците смазват вътрешната съпротива на НиКолчо. Той остава без пукната пара. Майка му, Жена му и децата му са изоставени. А НиКолчо се озовава на дъното на човешкото падение в Румъния. И тогава остава верен на принципите си: да бъде безделник и да живее на чужд гръб.Вече е факт моралното падение на Николчо. Каравелов е категоричен в оценката си:"И така, виното, развратният живот и разваленото общество доволно скоро произвели своето разрушително влияние".С какво съвременният читател запомня Николчо? С моралната му деградация, с умението на Каравелов да изгради образа на чорбаджийския син, зле възпитан, син,който носи беди, злина на семейството си и на обществото.

Истината за спокойствието и тишината в Неновия дом
(IV глава от повестта на Любен Каравелов "МАМИНОТО детенце")



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни проблеми в "Мамино детенце" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.