Основни проблеми в "Мамино детенце"


Категория на документа: Литература


Белетристиката на Любен Каравелов е нов етап в българската проза. Повестите и разказите на твореца въвеждат нови теми/ които допринасят за обществената ангажираност на възрожденската ни литература. С трилогията "Три картини от българския живот"/ включваща повестите "Маминото детенце"/ ,/Прогресист", "Извънреден родолюбец", писателят откликва на най-наболелите проблеми в българското общество през втората половина на 19 век. Творбите на Каравелов отразяват гражданските му позиции,революционните му идеи, както и благородната му цел да разкрепости робското в българския мироглед чрез ярки художествени образи. Повестта "Маминото детенце" въвежда смелата,нова Каравелова идея за обществената безполезност на чорбаджиите. Чрез средствата на смеха писателят илюстрира безн-равствеността на главните си герои Нено, Неновица и Николчо и заявява пред обществеността, че трябва да се промени коренопреклонното отношение към богаташите като към безусловни авторитети в обществения живот.Безнравствената същност на чорбаджийското семейство е детайлно илюстрирана още в първа и втора глава на повестта. Тази художествена задача авторът постига чрез метода на типизацията. Във физическите и духовни портрети на героите са синтезирани най-характерните черти на чорбаджийското съсловие. Типичното творецът пресъздава и чрез пряка,и чрез косвена характеристика. Не само портретите, но и речта, мислите на Нено и Неновица/ отношението им към слугата Иван Нищото/ към Николчо и даскал Славе извеждат идеята за отрицателното у героите. Каравелов запознава читателя с чорбаджийското семейство, като първо очертава якия контраст между живота на обикновените казанлъчани и атмосферата в Неновия дом/ в който ненарушими принципи са тишината и спокойствието. Физическите портрети на Нено и Неновица по недвусмислен начин отвеждат към извода за бездуховността на героите.Авторът продължава убедително да доказва чорбаджийската безполезност и безсъдържателност чрез пресъздаване на кратки епизоди от скучното/ безметежно/ бездейно ежедневие в този дом. От тези сцени - разговорът на Нено с Иван Нищото, диалогът между съпрузите под кичестата круша/ наставленията на чорбаджиите към даскал Славе - прозират съвсем ясно житейските позиции на казанлъшките богаташи.Прелестната природна картина в първа глава е фон за илюстрация на красотата на казанлъшките девойки. Момичетата са носители на традиционните български добродетели " трудолюбие/ чистосърдечие/ способност да се открива красотата на живота в умението да твориш радост и добро около себе си. Изгряващото слънце, трендафилът/ майската красота на градините са детайли/ съзвучни с хубостта на младите, весели девойки/ които Каравелов нарича "ластовички". Съвсем целенасочено творецът рисува тази колоритна картина на атмосферата в Неновата гюлова градина. В следващия епизод е пресъздадена съвсем друга обстановка/ в която няма да има веселие/ красота/ трудолюбие. Въздухът няма да е пълен с възклицания и вълнения. В Неновия дом винаги е тихо/ цари тягостно/ зловещо спокойствие/ а героите тук носят по лицата си и в поведението си печата на вечното недоволство/ свадливата замисленост/ защото ценностите/ към които се стремят/ не ги правят щастливи/ а бедни духом. Така, чрез контраста между атмосферата в Неновата градина и жизнеността/ деятелността на красивите казанлъшки девойки, белетристът отвежда своите читатели към извода за дълбоката пропаст между чорбаджийския начин на живот и обществените интереси. Неговите герои са коренно различни от обикновените казанлъчани, защото поведението, ценностите на Нено и Неновица са безнравствени. Чорбаджиите не са носители на български добродетели.Още преди да представи Нено/ Каравелов заявява отрицателното си отношение към него/ като излага своите житейски позиции и ги противопоставя на чорбаджийските. Това се постига чрез метафоричната съпоставка между живота на трендафила и съществуването на върбата. Според твореца/ един живот е осмислен/ красив/ ако е обществено полезен/ макар и да е кратък. Хората-трендафили, с ярки граждански позиции/ ценящи моралното/ красивото/ трябва да са повече в обществото. Хората-върби авторът не възприема. Те живеят, ръководейки се от собственото си спокойствие, и егоистично пренебрегват проблемите около себе си. Затова този тип хора са безполезни и животът им е безсмислен. Дрямката на върбата смислово отвежда към дрямката на Нено под кичестата круша. Метафората //дрямка" е обвързана с ключовия израз " отразяващ чорбаджийския принцип //тишина и спокойствие". Тези думи са синонимни заместители на традиционната метафора във възрожденската литература за робския сън/ от който народът ни трябва да се пробуди/ за да защити националното си достойнство.

Безнравственото у Нено е заявено преди конкретната илюстрация на отрицателните му качества. Чорбаджията живее далеч от тревогите и радостите на своите съграждани.

Неговата отчужденост от народните съдбини съзнателното му изолиране в дремливия егоистичен свят на тишината/ парите/ спокойствието е вече достатъчно основание за писателя/ за да критикува героя си и да го смята за безнравствен.

Изключително майсторство влага Каравелов в портретните описания на Нено и Неновица. В тях с прозрачна контекстовост, чрез виртуозното използване на възможностите на иронията и сарказма белетристът доказва бездуховността на чорбаджиите. Тялото на Нено е сравнено с две лебеници/ които не пра вят н и що освен да седят. Три пъти авторът употребява сказуемото //седели". Така впечатлението за бездеятелност/ неподвижност/ леност вече е изградено. Нено е представен като тяло/ а не като личност. Каравелов насочва вниманието първо към дебелото, безформено тяло на чорбаджията/ а не към лицето му, защото начинът на живот на героя е продиктуван от телесните/ а не от духовните му потребности. Ярък е замисълът при обрисуването на Неновото лице с помощта на грозни/ отблъскващи предмети: устата-дупка/ ушите и носът-подло ги/ очите-черни точки. В литературата очите са традиционна метафора като прозорец към душата на човека. Черните точки/ сънливи/ шаващи на лицето на Нено/ контекстово доказват бездуховността му. Чорбаджията е лишен от нравствени достойнства. Очите му са безизразни/ безжизнени, така както душата му е загубена от безволевия му, чревоугоднически/ лентяйски живот. Тя може да се развълнува само от звънна заграбени грошове/ от изстудена гюловица, от дебела сянка.Облеклото на Нено е показателно не само за социалното му положение, но и за неговия морал. Красивият майски ден е делничен за казанлъчани/ но за чорбаджията всеки празник. Нено може да си позволи да се облича в лен и коприна/ защото за него улов удоволствията са важна част от безсмисленото му съществуване. Богатството му осигурява духовност спокойствие и основание да счита/ че съвсем в реда на нещата е другите да работят вместо чорбаджийското семейство.
И при изграждането образа на чорбаджийката Каравелов започва с портретно описание. То е по-пестеливо от това на Нено/ но отвежда към същия извод за елементаон-
безнравствена същност на героинята. Сравнението на Неновица с животно/ угоявано за Коледа/ носи двойна смислова натовареност. Анимализацията отвежда към животински инстинкти на чорбаджийката. Тя е дебела/ охранена, отблъскваща като Нено. Това е изявено и чрез епитета за лицето й - "мазничко". Уседналият/ ленив/ чревоугоднически живот е сложил своя отпечатък върху външния вид на героите. Често в повестта авторът ги иронизира, наричайки ги "лоеви сърца". Ако за духовната нищета на Нено говорят очите както при Неновица сериозното/ мълчаливо/ навъсено лице е огледало на изпепелена от сребролюбие/ алчност/ дребнавост и глупава самомнителност душа на чорбаджийката,

Речта на героите е друг художествен похват/ чрез който Каравелов очертава тяхната морална низост. В диалога между Нено и слугата са отразени изкривените представи на чорбаджията за живота/ за света. Всичко/ което правят господарите/ е адресирано към основната им цел - да трупат все повече и повече пари. За Нено и Неновица парите са най-важното в живота, осмислят съществуването им/ осигуряват им власт/ авторитет и наследство. Неновица ден и нощ мисли за пари. В ума й непрекъснато витае призракът на златото- грошове/ пръстени. В желанието да трупа богатство, тя става изобретателна в експлоатирането и ощетяването на хората, които им работят. Парите дават самочувствие на власт и на Нено: //Не оставяй момичетата да седят и да лапат мухите. Парици им се плащат!Удряй!" В името на парите двамата съпрузи потъпкват човешкото достойнство. За тях благородството/ човечността са непознати понятия. За ниския интелект и без духовност на чорбаджиите носят информация техните въпроси и отговори. Речта на Нено и Неновица е бедна/ неизразителна. Излежали се под дебелата сянка на крушата/ съпрузите водят кратък/ безсъдържателен разговор/ в който отново на преден план са проблемите за техните удоволствия. Сляпа за красотата на живота около себе си/ Неновица предлага да отсекат кестена/ защото от него могат да се натоварят десет кола дърва. Умствената ограниченост на чорбаджийката й пречи да вникне в метафоричния смисъл на евангелския текст всяко дърво/ което не принася кестени/ трябва да се отсече и изгори". За Неновица библейските истини нямат значения на нравоучения. Неморалната Каравелова героиня не може да се докосне до дълбокия смисъл на религиозното слово като урок по нравственост.
В семейството на чорбаджиите добродетелите на личността се мерят със съдържанието на кесията й.
Колкото по-убедително писателят доказва какви са неговите герои по мироглед/толкова по-изненадващо е тяхното високомерие, надутост/ самочувствие на всемогъщи и важни особи в обществения живот. Нено е категоричен/ че по-нисшите от него, които са принудени да му слугуват/ нямат право на мнение/ на мислене. Иван Нищото разгневява своя господар с израза /,аз мисля../'. Според чорбаджията мисленето привилегия само за богатите/ а бедните хора трябва само да изпълняват безпрекословно. Точно в този възглед на Нено Каравелов вижда най-голямата проява на безнравственост ,която прави хората около себе си безкритични, безлични/ губещи личното си достойнство и самочувствие на човеци. Иван се превръща в нищо, което от дългите години на слугуване в чорбаджийския дом вече не може да мисли, а само изпълнява капризите на господарите си.Какво по-безнравствено от това да обезличаваш/ унищожаваш човешките добродетели и насаждаш двуличието/ примирението като безусловни морални ценности.
! Същата наглост чорбаджиите проявяват и когато завеждат Никола в училището на даскал Славе. И тук "грижовните" родители/ от висотата на своето богатство и величие диктуват своето убеждение, че чорбаджийското е най-добро и заслужава уважение. Николчо е чорбаджийче и като такова не трябва да бъде бито. Лицемерието на даскала за пореден път доказва/ че безнравствеността на чорбаджиите е зараза/ която задушава прогресивното развитие на обществото. Каква бичуваща ирония има в думите на Славе: "Кой
грижи за учителите? Чорбаджиите. Кой поддържа божиите храмове? Чорбаджиите/'. И учителите/ и божиите храмове през петвековното робство са били пазители на българщината, на духовността/ а под влиянието на чорбаджийската безнравственост и демагогия учители и училище стават разсадници на пороци/ а божиите храмове не са светилища на човешките добродетели.

Нено и Неновица са безотговорни към възпитанието на единственото си дете. Николчо в периферията на интересите им/ защото всичко/ свързано с палавника/ нарушава тишината и спокойствието на чорбаджийското самодоволно съществуване. Когато за едни родители не децата/ а парите са най-важното/ то това са хора с нисък морал. През призмата на сребролюбието си Нено възпитава сина си/ като го примамва с нови грошета. Послушанието на Николчо/ тишината, се заплащат от слабоволевия баща с пари, защото в живота двамата съпрузи всичко се мери с пари/ всичко се купува и продава. Безотговорните родители купуват вниманието на сина си/ диктуват с властта си възпитателните методи на даскал Славе и така тласкат Николчо към пороци.

Поставяйки творческия си акцент върху физическата и духовна уродливост на Нено и Неновица още в началото на повестта/ Каравелов заявява своите граждански/ нравствени принципи за доброто и възвишеното в човешката духовност. Героите са оригинален пример за обезсмислянето на живота/ когато в него основни принципи стават егоизмът/ влас

Конфликтен или Безконфликтен е животът
на Каравеловите герои от повестта "Маминото детенце"?

Поучителна/ с неповторим колорит е повестта //Маминото детенце". По своеобразен художествен начин Каравелов внушава в нея вечни нравствени категории/ успява да утвърди изконни добродетели и истини. Повествователят изобличава в рамката на един отворен за красотата и бъдещето свят затвореното консервативно битие на своите герои. Той проследява "развитието" на тези герои и постепенно откроява противоречията между тях. С перото на майстор-сатирик/ със силата на иронията и карикатурата авторът доказва/ че под привидното благоденствие/тишина и спокойствие на един осъден живот се таят конфликти/ които бавно назряват/ избухват и го разрушават/ за да бъде преправен пътят на новото. Светлата мисъл на възрожденеца разкрива всички тъмни прояви/ "оттулва" скритото/ разголва безобразното/ акцентира върху физическата и духовна деформация и по такъв начин утвърждава един морал и едно човешко съществувание/ към което се стремим и днес.

Затвореният свят на Каравеловите герои е различен от този на хората/ които се трудят и творят блага. Отношенията в него са непълноценни/ защото се крепят на леност/ корист/ аморалност/ житейски цинизъм и са в противоречие с традиционните принципи и норми на обществото. Това е свят на конфликти между родители и деца/ между господари и слуги/ между морално и неморално/ между добро и зло/ красиво и грозно.Контрастен/ несъвместим и несъизмерим е животът в Казанлък през месец май с този в дома на Нено чорбаджи. Още прелюдията към действието налага два типа съществувание: "Ако е живот - да бъде живот/ а ако е дрямка - да бъде дрямка". Каравелов откроява противоречията принципно/ ярко и внушава мисълта за тяхната непреодолимост. В малкото подбалканско градче хората се трудят. Навсякъде царят оживление/ песни/ движение/ радост/ пролетно настроение/ а пъргавите девойчета изглеждат прелестни/ очарователни божи създания в този райски кът на България.

В гюловата градина на чорбаджиите различността е огромна. Каравелов създава впечатлението за битие/ което трайно се е отразило върху всичко видимо и невидимо у героите. Не е възможно природата да създаде такава уродливост/ такава гротесково-комична външност за човешки същества. Явно/ намесило се е //нещо" друго. И това //нещо" е нищожността на съществуванието/ липсата на съзидателен труд/ на радост и наслада от него,на духовни стремежи и цели. Портретът на господарите/ колкото разсмива/ толкова и дистанцира читателя. Очи-точки, които //шават"/ нос и уши-подлоги/ мазно/ потно/ трудно подвижно тяло и поток клокочеща лава/ вместо нормална реч. И цялото това //богатство" на форми е увенчано с бял фес/ облечено в лен и коприна - белези на власт/ пари и чорба-
джийска показност.Историята на маминото детенце започва оттук. Читателят прекрачва дома на Нено и Неновица, "направляван" от умелото перо на сатирика, потапя се в атмосферата на един живот
който тече бавно, безметежно и е огрян от шанса на щастливите случайности. Всичко на което се радват доволните съпрузи, е получено наготово, търкулнало се е в топлите им шепи, намерило благодатна почва да расте и да се уголемява. Единствената заслуга на героите е всъщност и основна цел на живота им - да се внася, "да не излиза из къщата им което би могло да остане в нея" и "съвсем да се не плаща", ако това е възможно.Основните начала на Неновица окончателно противопоставят двата свята, с които започва повест Любен Каравелов. Но това не е достатъчно за автора. Обширните ретроспекции открояват тишината, дрямката, сянката, доволството и охолството на две лоеви тела, които бавно, но сигурно престават да "мърдат". И все пак в безметежното ежедневие на двамата, съпругата има подмолна и невидима борба за власт. Величайшата економка
ежедневно взема надмощие и се превръща в непоклатим господар. В първа глава пълното господство на Неновица е вече факт. Нено, наравно с Нищото/ застава неподвижно и се и слуша заповедите на онова "нещо", което наподобява пуйка и прасе едновременно.Белите нагръдки на "Неновата половин душа" стават все по-мръсни, а тялото й излъчва такова доволно количество пот, което кара дори послушният съпруг да си "затъка носа".Господарката не проявява даже привидно лицемерие. Сънят на чорбаджията показва недвусмислено/ че Нено много добре вижда и чувства какво представлява всоичайшата му съпруга, че от време на време мъжката му чест жадува реабилитация,
Но тишината и спокойствието са по-скъпи от всичко за неподвижното и несвикнало на напрежение лоено сърце на чорбаджията. Неновица направлява дома, ръководи циничните си жизнени начала/ които се разпростират, както в семейството, така и то. Това естествено задълбочава противоречията в тихия свят на съпрузите.Иван Нищото е един от ония, без които чорбаджиите не могат. Но господарят е недоволен, защото слугата си позволява да "мисли", Нено недоволства. Речта му, хаотична и типизирана, е груба, подчертава самочувствие и власт.Иван се е обезличил напълно. Той е безпомощен, безропотен, безобиден. Но Каравелов го противопоставя на чорбаджиите. Сеизът принадлежи към другите, към онези, на които не трябва да се плаща,а от които трябва да се взема.
Постепенно се откроява ново противоречие - между господари и слуги, между работаботодатели, а житейският цинизъм на Нено и Неновица го изостря.
Индивидуализацията на Иван е фрагментарна, а останалите работници са просто изизмекерките, хората, които трябва да получават парите с кървав пот и мотика в ръката, които са част от другия свят, попаднал под мрачната сянка на чорбаджийското стопанство. Чрез тях господарите се опитват да разрешат собствените си проблеми за тях-истинската беда, непоправимото зло идват от "надеждата" на двамата родители, от единствено чедо.Естествени са отношението на Нено към Николчо, начинът, по който го глези и възпитава с пари. Неестествена е и "грижата" на нежната родителница. Твърде рано галеникът разбира, че се ползва с особени привилегии, че прищевките му безропотно се изпълняват,а пакостите остават безнаказани. Ретроспекцията във втората глава проследява тази неестественост. Бащата и майката внушават на момчето самочувствието за различност, за надмощие и повече права не само в къщи, но и извън пределите на дома.
Безпроблемно и в доволство за родителите преминава детството на Николчо. Тяхното спокойствие не е нарушено и в "разсадникът на образованието" при знаменития даскал Славе. Претенциите на чорбаджиите са част от философията на казанлъшкия"педагог".В негово лице Каравелов строго осъжда криворазбраното страхопочитание пред парите и властта, роболепното подчинение пред богатия, което поддържа социалната несправедливост,създава благодатна почва да избуяват пороците, да се шири общественото зло.И когато във втора глава ние се срещаме с чорбаджийското чедо, то е вече с оформен характер. Момчето е своенравно,деспотично и жестоко. Възприело е добре примера в семейството.
Съпоставката между родители и син е ключов момент в текста, който подсказва, че много скоро фалшивата хармония в Неновия дом ще се пропука. Непълноценният плод на възпитанието на бащата и майката ще избуи до такава степен, че ще разчупи бутафорната си обвивка,ще се превърне в ярък пример за безотговорност, аморалност и порочност, в негативна сила, която ще започне да руши света на фалшиви илюзии и надежди.

Острото перо на сатирика разширява обсега на своята критика. Не е пощадена циничната продажност и лицемерната набожност в лицето на калугерките/ поп Кан и даскал Славе. Каравелов само с един щрих зачерква тъмните сили, които спъват развитието на обществото. Няма индивидуализация, а само впечатляваща типизация изобразите. Просветителят-демократ очертава пътя на доброто и отрича антисоциалното/ антинародното,
античовешкото.Епизодичните герои са само колоритен фон, върху който в детайли писателят представя регресивния път на Николчо.
Духовната леност и алчността на родителите е стигнала дотам, че в ограничения им свят са разместени и обърнати моралните и човешки стойности, местата на доброто и злото, на красивото и грозното. Размиват се границите между щедрост и разточителност,между наслада и разгуля Традиционните норми на поведение не са повод за конфликт в семейството. Нено се противопоставя на желанието на синчето да пие ракия. Но поведението на бащата/ целият му живот доказват/ че той никога не се съобразявал с общоприетите правила в обществото. Сънят на чорбаджията в трета глава откроява любимите за него неща - охолно спокойствие, подсладено с гюловица и приятелство с турците.

Ето защо явният конфликт в безметежния живот на Ненови настъпва не когато те брутално накърняват нечии чужди интереси/ а когато собственият им син засяга собственото им самочувствие и пари: "Из градът ходели даже и такива слухове, които накарали Нено да се позамисли"...

Обществото/ представено в лицето на старите хора/ клати укорително глава/ но не се намесва пряко в живота на героите. Каравелов осъжда социалната пасивност, непротивопоставянето на злото. Но с развитието на действието писателят доказва/ че живот/ който нарушава народната традиция и морал/ е обречен.

"Лекцията" на Нено/ циничното поведение на Никола поставят за първи път открито баща срещу син. Желанието на чорбаджията да поправи разпътното си чедо, откроява само едно - общия морал на родител и наследник. Конфликтът е преход към големия и неизбежен скандал в семейството.

Първата кражба на парите окончателно разбулва отношенията между героите. Нищо в този дом не е било истинско, нищо в този дом не е било чисто/ защото нищо не е изградено с труд, любов и духовна наслада. Противоречията са назрели до такава степен/ че не могат да бъдат преодолени. Гротесковият образ на Неновица, нейният ужасяващ вид доказват колко дълбоко и трайно е нарушено спокойствието на тази "знаменита" жена/ защото окончателно и завинаги са изчезнали твърде скъпи за нея неща.
Най-после Никола е напети на уплашен. Той е бял като платно, "ни жив, ни умрял". За извършеното престъпление виновникът очаква заслужено наказание. Това е/ може би/ последната възможност за родителите да съберат останките от "равновесието" в този дом.
Решението на семейния съвет обаче е връх в житейския цинизъм на героите. Неморалната и антихуманна постъпка на чорбаджиите - да обвинят невинни хора - задълбочава вътрешните противоречия в живота на богаташите, прави го още по-несъвместим с обществото около тях. Всеки един от семейството лъже/ всеки един е лицемерен и прикрит.Диапазонът на чорбаджийските възможности постепенно се стеснява.Нено не може да си позволи конфликти с турската власт. Ето защо "разрешението" на проблемите родителите търсят отново извън своя дом. Те се насочват към хармонията и спокойствието на един друг живот/ където наистина има добрина, чистота, красота. Докосването на двата свята се оказва пагубно за всички. Втората кражба на парите, смъртта на Нено, страданието на Пенка, пропадането на Никола доказват това.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни проблеми в "Мамино детенце" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.