Основни проблеми в "Мамино детенце"


Категория на документа: Литература


Основни проблеми в повестта "Маминото детенце"
1.Ирония-гротеска-сатира-феноменология на смешното
2.Неправилното възпитание-като част от проблемите на семейството и обществото
3.Връзка между романтичната природна картина и героите
4.Представяне на ч.Нено
а/портрет/хиперболизирани черти в портрета /
б/характер
5.Неновица
а/противоречие между традиционните представи за българката и героинята,както във физическия портрет,така и духовно
6.Неновица като майка
7.Реакцията на Неновица от І кражба
8.Защо Каравелов представя Неновица в ср.р/"нещо"неодушевено,неопределено,което не може да се нарече човек,а още по-малко жена или майка
9.Речева характеристика на героите
10.Защо за Николчо няма портретна характеристика/"такива са почти всички галени,отгоени и охранени чорбаджийски деца"/
-безличност на персонажа;
11.роля на ретроспекцията като похват за разкриване на младостта,миналото на героите...
12.От къде Нено е станал чорбаджия?
13.Отношението на Нено към съпругата му
14.Защо Каравелов разказва за Николчо едва след като е навършил 11 години-/пропуските във възпитанието му са на лице/
15.Какви са "идеалите" на чорбаджийското семейство?
16.Ролята на тишината и спокойствието/за да си ги осигури ,Нено се отказва от човешкото си достойнство/
17Спестовността ,егоизмът...
18.До къде води сребролюбието на Неновица?
19.Какъв модел за подражание изграждат "обичливите родители"?
20.Загубата на парите-единственото нещо,което може да раздвижи "лоевото "сърце на ч.Нено.
-с пари не може да си купи нито спокойствие,нито щастие,нито достоен син;
21.как се самоизявяват героите/за действена изява трудно може да се говори/
22.Отношението към другите и Иван-Нищото
23.Роля на училището
24.какви грешки допускат родителите при възпитанието на своя син?
-формират безполезно същество
-липсва единно родителско мнение при възпитанието
25.Женитбата-опит за спасение на Николчо
26.Падението на Николчо -от Казанлък до Гюргево
27.Приятелите,безразличието на обществото към Николчо
28.Закъснялата лекция на бащата
29.Парите надделяват над морала
30.Какво е загатнато чрез съдбата на сина и майката в края на повестта?
31.Разбрала ли е истината за живота си Неновица,след като се обръща към Бога с думите:"Като ми зема парите,то защо ми зема и здравето?"

Представата, която добиваме за Нено н Неновица
от І и ІІ глава на Каравеловата повест
"МАМИНОТО детенце"

Творчеството на Любен Каравелов представя пъстра галерия от образи, характерни за предосвобожденското ни общество. Чрез тях той насочва вниманието на читателите си към проблемите на своето време, които с усета си на родолюбец и просветител е доловил.Нено и Неновица- герои от повестта "Маминото детенце",са част от този свят, но те са носители на черти, които са общочовешки,непреходни и в този смисъл-срещани и днес.
В първа и втора глава на творбата портретната характеристика съчетана с наблюдение над речта и мислите на героите, дава ясна представа за тяхното бездейно съществуване извън света на възрожденска България. За да засили акцента върху безполезността им като хора, авторът ги обрисува със средствата на карикатурата и гротеската и така успява да дистанцира читателя от уродливия,безперспективен модел на живота им. Каравелов подчертава, че те са опасни за обществото паразити, неспособни да възпитат единственото си дете.Нено е човек, превърнал чревоугодничеството в смисъл на живота си. Сравнението с либеница подсилва представата за неговата неподвижност. Тялото му е загубило своята форма, коремът е "погълнал" човека, обезличил го е. Авторовата характеристика е изградена с помощта на карикатурата, всички детайли от тялото са представени в хиперболизиран вид или умалени до нищожност. Ушите и носът иронично са сравнени с "подлоги", а мустаците - с "урезалки козина". Елементите на гротеската допълват представата за уродливост, като я заострят. Докато описва Нено, писателят не споменава, че става дума за човек. Така той подчертава отсъствието на човешка стойност при героя. В потвърждение на този извод се явява описанието на очите: "две черни точки, които ... шавнали насам-натам". Обикновено очите на човека се възприемат като прозорец към неговата душа, те са връзката с божественото, с идеалното в личността. При Нено, който е едно неподвижно туловище, очите не могат да отразят наличие на духовен живот. Липсата на порив за всякаква дейност вероятно е характерно състояние на господаря от години. То го е приравнило със създание от нечовешки вид: неподвижно, отпуснато, лениво, без активни връзки с живота наоколо. Тази идея допълнително се подсилва от представата за майския ден, пълен с песни, жизнелюбие и труд. Пейзажът, въведен в началото на повестта, не е в синхрон с темповете на живота под кичестата круша.Дебелината на героя е причина дори дишането да го затруднява, а усилието на чорбаджията да говори, е оприличено на изригване на вулкан. Така естествените човешки дейности, които всеки извършва, без да забелязва, че полага усилие, за Нено са извор на мъки и проблеми. Явно е желанието на Каравелов да дистанцира героя си от другите граждани на Казанлък. Социалното на Нено положение е загатнато чрез облеклото му. Облечен в "копринена риза и ленени гащи", той явно няма намерение да се труди, въпреки че полето е изпълнено с работлив народ. Скъпите дрехи са израз и на господарското самочувствие, чрез което той ще демонстрира превъзходството си над слугите. Чрез портретната характеристика Каравелов ясно определя критичната си оценка на битието на чорбаджията, като обръща внимание на хармоничното единство между физическа уродливост и духовната бедност на човека, загърбил в леността си пълноценния живот. В подкрепа на създадената вече представа за Нено се включва и речевата характеристика. Макар и с усилие, господарят контактува със света около себе си. Слугата е удобна мишена за неговия гняв и ирония: "Ти мислиш?" Чорбаджията трудно свързва думите в изречения, а тях - в смислен текст. Той непрекъснато забравя онова, което е започнал да говори, мисълта му се лута, вплита различни теми: "Иди при детето... А де е чорбаджийката?". А ракията изстуди ли се?" Честите паузи са рожба на неумението на Нено да се съсредоточи в една посока. Процесът на мислене при чорбаджията е с много недостатъци, но въпреки това се долавя една основна идея, че господарят има преимущество над слугата защото е по-високопоставен. Затова в речта му преобладават повелителните изречения грубите фрази, дразни назидателният тон. Вероятно за изплашения за службата си слуга-Нено е страшен, но за читателя той е смешен в усилието си да даде няколко заповеди наведнъж, както и с желанието си да учи Нищото как да говори. Смешното обаче се съпровожда от тъжния извод, че това е човекът, който има власт и може да се разпорежда безцеремонно с чуждите съдби: "Удряй, тия хора нямат ни срам,ни очи!...". Заповедите показват експлоататорската същност на богаташа, която е активна, въпреки привидно отпуснатото му бездействие под крушата. Героят като че ли се променя, когато захване тема, свързана с парите му. У него се събужда и заговаря хищната природа, толкова явно демонстрирана и от други Каравелови герои като Хаджи Ничо, например.Деспотичният господар умее да изиска дължимото му се уважение, но само от подчинените. Когато трябва да разговаря със своя наследник или с "милата" си съпруга, тактиката му е различна: "Ти го не гони... гледай да не падне... кажи,че съм хванал пиле...."Молитвената поза пред невръстното хлапе доказва рано загубен бащин авторитет. Трудно е да се доловят измеренията на родителското чувство при Нено. И то е деформирано - в посока към прекомерно угаждане и глезене. За чорбаджията Николчо не е просто син, когото да обича, той е бъдещият наследник на парите, затова слугите му дължат уважение,също като на самия него. Бащата строго следи за спазването на социалната йерархия. Същевременно се долавя неувереността му, че синчето ще чуе неговата наредба, затова вплита в нея различни обещания, купувайки си мним авторитет: "Баща ти те вика да ти даде ново гроше.Неподражаемо е майсторството на Каравелов чрез диалога да създаде представа за порядките в чорбаджийския дом, за един установен ритъм на живот, тясно обвързан с господарката. Макар и да се явява в творбата само чрез името на съпруга си, Неновица е семейният тиранин, който се грижи за реда и го създава. Авторът я представя като достойна половинка на "лебеницата", като подчертава сходството й "с ония животни, които се гояват за Коледа". Сравнението с представител от животинския свят насочва към примивната същност на тази "доволно апетитна госпожа". Неновица е отблъскваща, трудно подвижна, нечистоплътна. Детайлите, разкриващи физическото й присъствие, създават отблъскващ образ. Тя също като Нено няма конкретни черти,сякаш липсва лице. Този факт подчертава нейната безликост. В същото време Каравелов щедро ни запознава с мислите на чорбаджийката. За разлика от задрямалия си съпруг тя непрекъснато обмисля нещо .Твърде очевидна е иронията на повествователя, когато говори за мислите, които се "въртят" и "провират" в мозъка на Неновица, както и когато представя принципни въпроси битови проблеми, свързани с яйцата, зелето... Неусетно заедно с иронията се прокрадва и горчивият сарказъм, защото в своето скъперничество чорбаджийката стига до желанието: "Добро би било да не плащаме на работниците..." Пословичната- пестеливост се е превърнала в център на нейния ограничен духовен свят. Дори мечтите й се простират до намирането на сто гроша, пръстен или нещо друго. Човешкият труд за нея не е достоен за положителна оценка. Навикнала да живее на чужд гръб,тя не е в състояние нито да усети сладостта на труда, нито да разбере неговата истинска стойност на базата на положените усилия и умората. С няколко щриха Каравелов рисува типичния образ на скъперник, който осмисля живота си чрез един постоянен контакт със скрито имане. За Неновица парите не са средство за живот, те са съкровище, което радва и пълни душата,затова тя с такова постоянство мисли как да увеличи своите запаси:"... да се не дават 28 пари, когато могат да се дадат 27...".Като се има предвид нагласата на грижовната съпруга да превръща всичко в пари, твърде умело е проследена мисълта й по време на краткия диалог с Нено под крушата.Разговорът, беден по своето съдържание, е блестяща характеристика на двамата съпрузи. Чрез него се затвърждава представата за тях като за примитивно мислещи хора. Вълнуващи проблеми за господарите са горещината, големият кестен и ползата от него. Докато останалите казанлъчани се радват на майското слънце, затлъстелите чорбаджии се чувстват като мъченици. Мислите им се въртят в кръг около усещането за физическо неудобство: "Горещо ли ти е?"/ "Горещо ми е..." Кратките фрази се разчупват от практичното предложение на "икономичната" жена да се отсече големия кестен. Поразяващо е умението й да отклони разговора към вечните си грижи за парите, както и да намери оправдание за скъперничеството си в Евангелието: "Поп Илия прочете в Евангелието, че дърво, което не..."Мислите на стопанката също са прекъсвани от множество паузи, възклицания, които нарушават логическата постройка на израза и неусетно замират под натиска на съня.Сънят на чорбаджиите във време, когато всички са будни, ги характеризира като излишни хора - паразити. Затова Каравелов го представя като застрашителна вулканична дейност: "... вулканът се разярил до последните граници...". Гротеската отново отваря пропаст между света, вън от пространството под крушата, и безцелното съществуване под нейната сянка. Чрез безделието си двамата господари са представени като хора, които са усвоили един недостоен за подражание начин на живот,осмян и отречен от хуманиста Каравелов.В този свят с преобърнати ценности расте и се възпитава Николчо. Още във втора глава авторът представя чорбаджиите и като родители. Нарушили дрямката си,Нено и жена му се оказват "съдии" във възникналия проблем с Нищото. От гледната си точка на господари те не могат да допуснат, че детето им може да лъже,склонни са винаги да виждат истината на негова страна. Обръщението на майката: "Ела, мами, ела сине!",предначертава позицията й на жена, свикнала да глези своето чедо, с опасното заблуждение, че това е правилното възпитание. Нейните очи гледат към единствената рожба с криворазбрана любов, чорбаджийката не осъзнава, че възпитава в един подрастващ вече младеж.Чувството на безнаказаност, което с годините ще го превърне в опасна личност,както за обществото, така и за самата нея. По същия начин се държи тя, подкрепена от съпруга си, когато маминият любимец тръгва на училище. С аргумента, че той е един на майка, чорбаджийката изисква по-различно отношение към Николчо. Молбата да не бият чедото й,изглежда съвсем уместна, защото не побоят е начин да се научат децата на знание, но авторът подчертава чрез думите й нейната представа, че щом ученикът е от богато семейство,а родителите му са първенци в града, то за наследника им трябва да се правят изключения. Не същността на молбата, а настойчивостта Николчо да бъде оценяван различно, да се радва на специално благоволение - ето кое е отровното биле в кратките препоръки на
Неновица, допълнени от либеницата, която не възприема дори и възможността да се карат на палавника,за когото трупа имането си. Повдигането на майчините вежди и бащината въздишка се оказват достатъчни аргументи за свикналия с подобна несправедливост даскал Славе. Той усеща зад сладникавия глас на "нежната родителница" достатъчно ясна заплаха и бърза да я убеди,че дори и без напомняне си знае, че чорбаджийските деца са привилегировани: "От Стояновите деца е проплакал всичкия град, а аз до тая минута и с пръст не съм ги побутвал". Дори само този коментар би бил достатъчен за досетливия родител да съобрази какво ще се случи и с неговата рожба, ако не получава наказания, но за двамата богаташи е трудно да мислят, да преценяват, те са безнадеждно заблудени по отношение на заложбите, които има галеното им дете. Може би затова авторът ги поставя ситуация, в която са принудени да страдат от собствените си грешки, да осъзнаят вината ,но твърде късно.

Представата, която добиваме за Нено и Неновица от първите две глави на повестта, оказва основа за правилното им тълкуване като образи в по-нататъшното развитие на сюжета. Макар и да са сред видните личности в града, те всъщност сами са се дистанцирали отдавна от пълнокръвния възрожденски живот. Гражданската съвест на твореца Каравелов не може спокойно да възприеме консуматорския начин на живот и несъпричастноост" към проблемите на нацията, затова изобразява героите си като представители на един уродлив свят, в който няма нравствени ценности и развитие.
БЕЗНРАВСТВЕНАТА СЪЩНОСТ НА НЕНО И НЕНОВИЦА /І и ІІ глава от "Маминото детенце/




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни проблеми в "Мамино детенце" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.