Основни персонажи в комедията "Ревизор" на Гогол


Категория на документа: Литература



Югозападен университет "Неофит Рилски"
Филологически факултет

К У Р С О В А Р А Б О Т А

НА ТЕМА:
Основни персонажи в комедията "Ревизор" на Гогол

БЛАГОЕВГРАД

Върхът на драматургичното майсторство на Н. В. Гогол бележи неговата знаменита комедия "Ревизор", един от шедьоврите на руската и световната класика, която служи като свързващо звено между "Мъртви души" и цялото му предишно творчество. Сюжетът на комедията, както признава и самият писател, му е подсказано от Пушкин.

Сюжетът на "Ревизор" разкрива дълбоката социална основа на конфикта в комедията. Самият Гогол в своята " Авторска изповед" подчертава обобщения сатирико-изобличителен характер на творческия замисъл. В " Ревизор"- пише той- "реших да събера на едно място всичко най-грозно в Русия... всички несправедливости..." и изведнъж да се надсмея над всичко. Субективно писателят е искал да окаже "добро влияние" на обществото, "да осмее само самоуправното отстъпление на някои лица от оформения и узаконен порядък".

Основният конфликт в "Ревизор" е изграден не върху сблъсъка и противопоставянето на отделни персонажи или социални слоеве, а върху дълбокото разкриване на обществените язви и противоречия в действителността. Белински много сполучливо определя характера на този конфикт.

Гогол се интересува не от личните пороци и бюрократичните прояви на отделни хора, а от същността на самия живот. Занимава го не частният случай, а характерът на общественото битие на крепостническо-полицейска Русия. Затова в основата на сюжета не стои задължителната и традиционна за догоголевската комедия любовна интрига, която тук е изведена на заден план и придобива пародиен характер. И цялата комедия е изградена не върху индивидуалната съдба на отделния герой, а върху събитието, в което "герой" е цялото чиновничество на града, цялата власт. Следователно сатирата тук не бичува отделни прояви и носители на порока, а е насочена срещу всички страни на съществуващия бюрократичен управленчески механизъм, срещу целия несправедлив обществен порядък. Вниманието на писателя е насочено към общотипичното, характерното за цяла Русия.

В "Ревизор" руският обществен живот е осмислен чрез образа на обикновения провинциален град. Както в "Мъртви души", той е даден без име, обощено и това разширява социалния аспект на комедията. По-късно, в отговор на упреците на Булгарин, че в Русия няма такъв град, Гогол отговаря, че това е "сборният град на цялата тъмна страна". Гоголевият град е последователно йерархичен. Неговата структура е строго пирамидална: "гражданство", "търговци", по-високо- чиновниците, градските помешчици и накрая най-отгоре- градоначалникът. Извън града остават само двама души- Хлестаков и слугата Осип. Руската драматургия до Гогол не познава подобно разположение на персонажите.

Моделът на гоголевия град наистина изглежда странен, но той е жизнено реален, необикновено правдив. Героите на комедията се движат в хаоса на събитията, действат едва ли не като в куклен театър. Комичните, положения, в които попадат, технте смешни пози и жестове, алогизмът на речта им-всичко напомня за театъра на куклите. Затова и фантастично отсъства от поетиката на "Ревизор". "Необичайното произшествие"- пристигането на мнимия ревизор- е само подтик и повод за разкриване на установени вече характери и взаимоотношения.

Социалният аспект на конфликта в "Ревизор" е подчертан още в началото с обществения характер на завръзката в комедията . Тази завръзка веднага затяга в един общ сюжетен възел всички персонажи на произведението и стремително тласка развитието на драматичното действие към неговта развръзка. Още в първата фраза на градоначалника, която предизвиква всеобща суматоха, представлява сюжетна завръзка. По този начин Гогол нарушава общоприетите сценични норми и в неговата комедия действието започва не с въведението, а със завръзката, с най- важното събитие- вестта за пристигането на ревизора. Скритата експозиция съвпада с началото на действието, с неговата завръзка. По- нататък всичко е устремено към развръзката и финала. Действието е максимално концентрирано около ревизора и създадената около него ситуация. Преди появата на Хлестаков атмосферата е изпълнена с очакването на ревизора, около който се въртят страхът и надеждите на всички действащи лица.

Самият Хлестаков не се представя за ревизор и дълго време поради глупостта си не може да схване положението, в което е попаднал. В средата на четвърто действие той започва смътно да долавя, че го приемат за държавен човек. "Ревизираните" са искрено възхитени от него, смятат го едва ли не за свой кумир. Никой не схваща нищожеството на Хлестаков. Градоначалникът не се усъмнява в поведението му, причината е преди всичко в страха - страх от възможно разкриване на извършените обществени злоупотреби и безобразия. Белински с основание смята Хлестаков за създание на изплашеното въображение на градоначалника, за призрак и сянка на гузната му съвест. Страхът е един от основните двигатели на руската комедия и преди Гогол. Заслугата на автора на "Ревизор" е, че необикновено много разширява диапазона и "обема" на този страх, като усложнява неговото присъствие на различни равнища и с множество оттенъци. В неговата комедия макар и по различен начин са обзети от страх, дори и тези, които формално нямат основание да се боят от ревизията. Думата "страх" се среща многократно в репликите на героите. Комедията е преситена от страх. "Ревизор" е велика комедия на страха. Страхът от разобличаване мотивира поведението на всички герои.

Образната структура е построена върху два центъра, които насочват развитието на единното драматично действие. Това са Градоначалникът и Хлестаков. И двамата герои имат кулминация в развитието си, след което са развенчани. Различията им са не толкова социални или физиономични, колкото нравстено-психологически. Но между двамата има и сходни черти- те са лъжци. Обща е и логиката на поведението, както и на речта им.

В комедята на Гогол градоначалникът Антон Антонович Сквозник- Дмухановски е най-пълното и ярко олицетворение на николаевска бюрократична Русия. Всичко у него показва типичната фигура на провинциалния чиновник-бюрократ от времето на аракчеевския деспотичен режим. "Чертите на лицето му са груби и твърди като у всички, започнали службата си от най-ниските чинове. Според Гогол той не е карикатура, не е кумичен фарс, а самата реална и страшна действителност- безогледна и хищна личност, необикновено гъвкава в действията си, ловък и безсрамен кариерист. Неговият ум и енергия са насочени само към нечестни дела. Той е пръв сред мошениците- успял е да измами даже "тримата губернатори". Винаги поставя над всичко собственото благополучие и търси да извлече полза за себе си, мушеник и рушветчия лишен от чувство за обществен дълг, има свой изпитан "кодекс" за йерархично право на обществен грабеж. Особено силна е собствената му изповед в края на комедията, когато пред събраното в дома му "общество" той напълно се саморазобличава: "...мошеници над мошениците съм измамвал..." Градоначалникът е не само цинично откровен, но и професионално обиден. Разярен е и не може да си прости, че въпреки високата си "квалификация" на мошеник е измамен и надхитрен от един съвсем млад човек като Хлестаков. Рухва честолюбивата му мечта за генералския чин. Заключителният монолог на Сквозник-Дмухановски е изключително силно, безпощадно изобличение на бюрократична николаевска Русия. Последната му гневна реплика, отправена вече към публиката ("Защо се смеете? над себе си се смеете!... Ех, вий!..."), още повече засилва социалното обобщение на Гоголевата сатира. Сатирата на великия худижник-реалист не е пощадила и всички останали "мъртви души" в "Ревизор". Инспекторът на "богоугодните заведения" Артемий Филипович Земляника, съдията Ляпкин-Тяпкин, училищният настоятел Лука Лукич Хлопов, са обобщено типизирани и жизнено правдиви характери. Всяко лице служи за изясняване на главната идея и заедо с това има "свой собствен живот". В социално и нравствено отношение всички те са истински духовни побратими на Градоначалника , който стои над всички, като мушеник над мушениците. Другият централен герой на комедията, Иван Александрович Хлестаков- гениалният образ на мнимия ревизор, е не само най-ярката, но и най-сложната фигура в комедията. Появява се във второ и изчезва в четвърто действие, комедията започва и завършва без него. Син на дребен саратовски помешчик, неуспял столичен чиновник, Хлестаков стои на най-ниското стъпало на административната йерархия. Той е лишен от всякакви морални устои. Него го правят "герой" обстоятелствата, "всеобщият страх", а не толкова личната му амбиция или воля. Докато Хлестаков е "лице фантасмагорично, лице, което като лъжлива, олицетворена измама изчезва заедно с тройката бог знае къде", то Градоначалникът, който съвсем не е толкова простосърдечен и глуповат измамник, какъвто е Хлестаков, се оказва измамен не толкова и не само от Хлестаков, а преди всичко от самия себе си, от "нечистата си съвест" и от онова, което психолозите наричат ценностно или поведенческо устройство на личността.

По своя характер Градоначалникът-умен, предпазлив, практичен човек с дълг и труден опит в службата, който е "излязъл от низините" - е пълен антипод на Хлестаков. Най-напред, когато той убеждава подчинените си да сложат поне външно някакъв ред в поверените им учреждения: "Аз исках отдавна да ви го кажа, но не помня какво ме отвлече". Тогава съвсем не е стилът на Градоначалникът, а на Хлестаков.

В последното действие Градначалникът се превръща почти в двойник на Хлестаков. Очакваното "щастие" той, както и Ана Андреевна, си представят съвсем в духа на неудържимото самохвалство на Хлестаков, в духа на въображаемото му величие и значение.

Идеята на "Ревизор"най- пълно се реализира чрез отражението на един характер в друг и преди всичко на Хлестаков. Гогол упорито и напразно се опитва да я разясни в последните многочислени автокоментари към комедията. Свръх задачата на Гогол е да накара всеки зрител и читател да открие у Хлестаков и останалите характери в комедията частица от самия себе си и чрез очистителната сила на смеха над онова, което става на сцената, да се ужаси от собствените, дотогава неосъзнати пороци, да се избави от тях.

Най-близо до Хлестаков по дух е неговият лакей Осип. Той е единственият герой, който се смее на Хлестаков, и то тихомълком. Прави впечатление подчертаният паралел между монолога на Осип и следващия не след дълго монолог на самия Хлестаков. В тях е изразена еднаквата за господаря и лакея "галантерийност" на въздишките им за "тънкия и политичен" петербургски живот и грубостта на селския живот.

В "Ревизор" безкритичното отношение към себе си, чувството за превъзходство над другите и убеждението, че имаш неоспоримо право на това, в което обвиняваш другите, се осмива като порочна и най-обща черта в обществената психология. Най-осезателно се осмива в монолога на Осип, но не само там. Търговците се възмущават от рушветчията Градоначалник, но без угризения на съвестта и с негова помощ, подпомогната от доброволен рушвет, мамят държавата. Хлестаков съвсем искрено се възмощава от рушветчийството на Градоначалника и веднага след това спокойно приема и изисква под формата на "заем" рушвети от чиновниците и търговците. Ана Андреевна, която е кокетна до мозъка на костите си, обвинява в това, и то без достатъчно основания, дъщеря си и прислужницата Авдотя. Хлестаков не се съмнява в правото си да бъде сит и в задължението на другите да се погрижат за това, но не дава това право на собственика на хотела и на Осип.

Хлестаков и Осип, Градоначалникът и унтерофицерската жена и др.- всички те са социалнодиференцирани и в различна степен инивидуализирани характери, но освен това имат и еднаква същност-"лошото" и "смешното", което ръководи желанията и постъпките им, което намира непосредствено худижествено въплащение. Това е необходимо на Гогол, за да "изкара на бял свят" незримия и главен антигерой на комеията- общосъсловния и общочовешкия "подлец", прокраднал се в душата на "руския човек". Общосъсловния и общочовешки затова, защото той се крие у всички граждани на крепостническото общество, подхранван в една или друга степен от низки и подли, но все пак обикновени човешки страсти. Всеки от зримите антигерои в комедията освен конкретното си социалноразобличително съдържание и с негова помощ представлява типов модел на една от многообразните социалнопсихологически "дрехи", с които се кипри този "сборен подлец" от съвременния на писателя руски живот.

Поради "сборността" си антигероят е безличен, но живее не само във всяко от действащите лица, но и в мнозина зрители на комедията, като подтиква и едните , и другите към всякакъв род злоупотреби според чина, званието, пола и възрастта на всеки.

Финалът на "Ревизор" "няма сцена", с появата на жандармена, тази сцена изразява идеята за "закона", който обаче е изразен доста абстрактно. Стуктурата на "нямата сцена" е изградена главно върху всеобщия страх и вцепенението. Това не е допълнителна развръзка или придатък към комедията, а последен и то трагичен акорд на произведението. Външно развръзката е основана върху неочакваната внезапна промяна на драматичната ситуация. Оттук и нейният фарсов характер. Развръзката привидно връща цялото действие в изходно положение, оттук и кръговата форма на композицията. Единственият положителен герой в комедията е "смехът" който преминава в "смях през сълзи". Гогол насочва вниматието си към изображение на цяла галерия от отрицателни персонажи. Той освобождава комедията от просветителска дидактика, разграничава се и от традиционния начин за наказание на порока. Авторът на "Ревизор" се отказва и от любовната интрига като централно ядро на драматичния сюжет. Неговата комедия се отличава с необикновено съвършенство на архитектониката, с изключителна стройност и завършеност на формата.
Използвана литература:
1. Германов,Г. Върхове на руската класическа литература
2. Ковачев,Ж. Чешмеджиев, Б. История на руската литература през ХIХ, I том
3. Троев,П. Голол




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни персонажи в комедията "Ревизор" на Гогол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.