Основни литературни термини и понятия


Категория на документа: Литература




ОСНОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ПОНЯТИЯ

І. Тема, идея, сюжет и композиция на литературно произведение.

1. Тема. Темата се формира въз основа на изобразената в литературното произведение област на човешкия живот, историческата епоха, съпътстващите проблеми, както и задачите, които си поставя авторът при написването на съответната творба. На темата са подчинени както изобразените герои, картини, ситуации и конфликти, така и сюжетът на творбата. Понякога темата се подразбира от самото заглавие. Така например в романа на Иван Вазов "Под игото" главната и обединяваща тема са борбите на българския народ за национална независимост. По-често обаче темата не се покрива със заглавието, което може да има преносен или метафоричен характер и да се отнася само до един или друг проблем на художественото произведение.

Най-често срещаните теми в българската художествена литература са историческите, социалните, битовите, военните, градските, селските, любовните.

2. Идея (идея на литературното произведение, художествена идея)

Идея ( от гръцки - представа, понятие), общ извод, прокаран със средствата на художествената реч, който произтича от осмисляне на жизнените явления, изобразени в литературното произведение. Идеята на литературната творба е художествена идея, изразена по законите на красотата. Тя не се покрива с философските, политическите, социалните, нравствените, естетическите и др. схващания на писателя, а се изгражда върху тях като вътрешен извод, като дълбок смисъл на системата от художествени образи в произведението. Художествената идея е своеобразно откритие на писателя въз основа на негови наблюдения на живота и на обобщенията, до които е достигнал. Художествената идея най-често се нарича главна или основна мисъл на литературното произведение.
В най-широк смисъл идеята е предмет на изследване, разсъждения и обобщение в литературното произведение. Тя е тясно свързана с темата, като предлага някакъв нов и оригинален поглед за изобразяване на проблеми, конфликти и ситуации, както и подходи за тяхното решаване или възприемане. Така например в романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо" идеята на автора е да представи в един образ (герой) отрицателните черти на българина, като им придава сатиричен характер. За това Бай Ганьо е олицетворение на примитивизма, безкултурието, простащината, еснафщината, арогантността и интересчийството.

3. Сюжет и композиция
Сюжет (от френски sujet - предмет на изображение). Сюжетът е система от събития, която изгражда структурата на литературната творба и позволява да се разкрият характерите на героите, както и участието им във възникналия конфликт. Структурата на сюжета включва следните елементи:

1. Експозиция - в тази част читателят се запознава с мястото, героите, условията и историческата епоха;
2. Завръзка - тук се разкрива началото на конфликта и причините за него;
3. Кулминация - върхов момент на действието, сблъсък на характери и идеи, централен момент на конфликта;
4. Развръзка - представят се условията и резултата на изхода от конфликта;
5. Епилог - заключителна част на творбата, в която се дават сведения за понататъшната съдба на героите.

Сюжетът е тясно свързан с композицията на литературното произведение, така както темата е свързан с идеята. В по-големите епически видове (романи) могат да се открият две или повече сюжетни линии. В романа на Иван Вазов "Под игото" се преплитат три сюжетни линии: лична, битова и обществено-историческа. Те се развиват едновременно и обхващат различни страни от живота на действащите лица.

Композицията е постройката на литературната творба. Тя има връзка със съдържанието. Чрез композицията всяка сцена, действие и образ в произведението заемат определено място, съобразно със значимостта си. Композицията може да бъде сюжетно-събитийна, (когато говорим за подредбата на различни събития и етапи от развитието на действието) техническа ( напр. структурирането на романа в отделни глави, части и книги, или изграждането на стихотворението в отделни стихове, четиристишия, стихотворни стъпки).

ІІ. Родове и жанрове на художествената литература.

В художествената литература има три основни рода Епос, Лирика и Драма, които обединяват в себе си трите основни групи от произведения: Епически жанрове, Лирически жанрове и Драматически жанрове.

1. Епос (епически жанрове). Епосът обединява в себе си всички художествени творби в немерена реч (проза). За епоса (епическите жанрове) е характерно повествователното описание на картини и ситуации, свързани с живота и бита на изобразяваните герои с техните характеристики, мимики, жестове, с техните действия, постъпки, дела и поведение. За разлика от лириката и драмата епосът изобразява цялостно и многостранно типични човешки характери в тяхното жизнено развитие, задълбочена психологическа характеристика и индивидуална неповторимост. За епически жанрове се приемат романът, повестта, разказът,приказката, фейлетонът, пътеписът и анекдотът.

2. Лирика ( лирически жанрове). Към лириката се отнасят всички произведения в стихотворна, мерена реч (поезия). Основното съдържание на лирическите творби е изобразяването на характерни и типични човешки преживявания, чувства, страсти и настроения. Лириката отразява характера чрез конкретното му преживяване. Различните структури на стихосложението (римата, ритъмът и вътрешната мелодика) дават богати възможности за обрисуване на човешките преживявания. Към лирическите жанрове спадат стихотворението, поемата, одата, елегията, сонета, одата и пр.

3. Драма (драматически жанрове). Към този род спадат всички жанрове, които имат диалогичен вид и се играят на сцена. Драмата разкрива живота чрез показване на конфликти. Конфликтът се изразява посредством действието ( играта и диалозите) на актьорите. Конфликтът определя и вида на драмата. Трагичният конфликт стои в основата на трагедията, комичният - в комедията. Към рода драма спадат такива жанрове като: комедия, трагедия, драма, пиеса, оперета, водевил, сценка.

ІІІ. Анализ на литературно произведение.

Анализ ( от латински - разчленяване на частите на цялото, тяхното съпоставяне и описание, търсене на определена логика и правене на изводи). Основните въпроси на литературния анализ е връзката между идейното съдържание и художествената форма на литературното произведение, разглеждане на темата и идеята, образа и характерите, композицията и сюжета, средствата на художествения език, стихосложението и неговите особености, художественото майсторство на писателя. Обикновено анализът на литературно произведение се прави по предварително зададена тема, като по нея се извършва наблюдение върху стила и композицията, героите и техните характери, конфликтите, темата и основната идея на творбата. При анализ не трябва да се допуска преразказ на творбата, а да се развие зададената тема, като се спазва определена структура:

а) Увод (въвеждаща част), която има за задача да даде необходими за поставената тема сведения за писателя и творчеството му или само за творбата му, и да се постави проблема, съдържащ се в зададената тема.

б) Интерпретативна теза - тя трябва да бъде целенасочена и ясна. Тук трябва да се даде разширен и мотивиран отговор на поставената тема, да се посочат доказателства, сравнения или ако е нужно да се направят кратки цитати от творбата. Интерпретативната теза има характер на разсъждение, като се спазват нормите на научно-критическия текст и се използва литературна терминология. Пишещият трябва да изложи своите наблюдения върху текста и да направи съответните изводи.

в) В заключителната част се правят обобщаващи изводи, чрез които разработващият темата дава окончателната си оценка в различни насоки на анализирания текст.

В цялостния текст на писмената работа се правят и междинни изводи. От особена важност е да се осъществи логическа връзка между отделните моменти, конструиращи съчинението. Направените наблюдения над текста и предварително извършеният анализ в съчинението, трябва да намерят израз в осмислянето, разбирането и тълкуването му.

Външно оформление на литературния анализ. Дадената за заглавие тема се пише с по-едър шрифт и добре центрирано. Страниците се оформят с горно и долно, ляво и дясно свободно поле. Нов абзац се оформя, като първият ред от него се пише по-навътре. Необходимо е страниците да се номерират. Задраскването се прави само с една права черта.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни литературни термини и понятия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.