Организация на строителството


Категория на документа: Литература


ОРГАНИЗАЦИЯ
НА
СТРОИТЕЛСТВОТО

ВЪВЕДЕНИЕ
Понятието организация има латински произход и може да бъде тълкувано със следните четири значения:
1) съчетание на нещо в една цялост, в стройна система;
2) група хора, обединена с обща програма, обща цел и задача;
3) отделна местна единица като колективен член на нартия;
4) организиране.
В строителната специализирана литература някои автори обединяват първото и четвъртото значение и ги разглеждат в следните две направления:
а) като подреждание, нагласяване, устройване, привеждане на нещо в цяло, т.е. като действие, процес;
б) взаимна връзка, взаимно разположение, съотношение между частите на някакво цяло, т.е. като статика, поредица от състояния или резултати от този процес. Дефинирането на дисциплината "Организация на строителството" може да се направи като естествено продължение и конкретизиране на тези две направления:
Организация на строителството - това е комплекс от мероприятия, чрез които се определя количеството, реда и използването и взаимодействието на необходимите дейности и ресурси за материализиране на строителната инициатива в завършен и функциониращ обект с оптимални технико-икономически и естетически показатели.
Методически обхватът на дисциплината "Организация на строителството" може да бъде разделен на две части:
- организация на инвестиционния процес в строителството, която включва: организация на проучването, проектирането и строителството на обектите, разглеждани като отделни етапи и фази на инвестиционния процес, заедно с процедурите за провеждане на конкурси и търгове за намиране на най-подходящ изпълнител; договорите за проектиране и строителство като правна и икономическа основа за регламентиране, взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес, както и различните схеми и структури на тези взаимоотношения;
- организация на строителното производство, която обхваща мероприятията, свързани със самото строително производство- определяне и планиране използването на необходимите трудови и материално-технически ресурси за реализиране на проектирания обект със стремеж за постигане на минимална стойност, високо качество и минимално времетраене на строителството. Тук се отнасят въпросите, свързани с нормиране разхода на строителни ресурси, организацията на труда, методите за организация на строителството, календарното планиране, обзавеждане на строителната площадка.
Двете части са неразривно свързани - първата определя общите глобални дейности и цели, отнасящи се до строителния отрасъл като цяло; вторите - конкретните неща, свързани с отделния строителен обект. Първата част представя националната политика и организацията на инвестиционния процес, втората - нейната конкретизация за отделен обект.
Към проблемите, отнасящи се към Организацията на строителството, в нашата страна винаги е проявяван заслужен интерес - нещо повече, гледано е на Нея като притежател на големи потенциални възможности за постигане на значими икономически резултати. За последните 25 години този интерес може да бъде представен в следните три периода:
a/ 70те години се характеризират с търсене на възможности за подобряване организацията на строителството на отделния обект и внедряване на нови форми в календарното планиране. Топа е времето, през което усилено се говори и пише за научна организация на труда /HOT/, научна организация на производството /НОП/ научна организация на управлението /НОУ/ и ергономия на труда; правят се научни изследвания и опити за внедряване на научна организация на труда на отделните работни места и за ергономична оценка и преустройство на някои строителни и транспортни машини; използват се методите на критичния анализ и на изследване на операциите за подобряване оргапизцията на производството на отделни обекти; създават се инженерни проекти за подобряване на труда и производството; въвеждат се и широко се използват мрежовите графици и т. н. Тъй като тези изследвания и разработки се отнасят до единични обекти, то и резултатите са частични и скромни за строителния отрасъл като цяло;
б/ 80те години: През 1978 под. се проведе Национална нартийна конференция, посветена на социалистическата организация на труда. Отчете се, че строителството се изпълнява по съвременни технологии, използва високо ефективна и предимно вносна строителна и транспортна техника, работи с материали, с които се строи в цял свят и т. н., т.е. обективните условия са идентични с тези в най-разпитите страни, а резултатите - незадоволителни: скъпо по стойност, Д7,лготрайно по време и ниско по качество строителство. Изход от това положение се потърси в подобряване организацията на строителството: Премина се към пови форми на организация на труда - технологични екипи в жилищното строителство и нова бригадна организация на труда в останалите видове строителства; въведе се и широко се популяризира бригадната стопанска сметка; разшири се използването на поточния и поточно-възловия метод за организация на строителството. През първите години се получиха много добри резултати, което е потвърждение на тезата, че организацията на строителството има големи потенциални възможности;
в/ настоящият етап след 1989 год. се характеризира с резки промени в целия строителен отрасъл , които могат да бъдат представени в три направления: 1/ промени в характера на самото строителство; почти "спряло" промишлено и енергийно строителство и намалено по обем жилищно строителство; изграждане предимно на частни жилищни сгради по една конструктивна система и реконструкция на малки и дребни обекти; главно ремонти по поддържане на пътната мрежа и железния път в транспортното строителство. 2/ Създаване на много и най-разнообразни частни фирми - за строителство, за проектиране, за ремонт, за проектиране и строителство, за производство на строителни материали и полуфабрикати, са строителна механизация и т. н. - и силни "трусове" в държавните проектантски фирми, 3/ "отваряне" на нашето строителство за света чрез работа на различни български проектантски и строителни фирми на редица международни обекти и чрез навлизане на чужди фирми и капитал за строителство у нас.
Тези резки промени рефлектираха върху организацията на строителството, която за да стане адекватна на новите условия трябваше да се преустрои на назарни икономически основи. Това постави допълнителни изисквания върху организацията на инвестиционния процес - използване на нови икономически механизми, поощряване на конкурсното начало при възлагане на проектирането и строителството, засилване ролята и задълженията на . собственика на обекта, балансирано регламентиране на взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес и поддържане на лоялна конкуренция между конкурентните фирми, издигане до ранг "закон" на подписан договор между възложител и изпълнител, и т. н. С предварителното договаряне на срока и цената на строителството се засили ролята и значението на организацията на строителното производство, в т.ч. - на Проекта за организация на строителството: Изисква се точно определяне на необходимите строителни ресурси, подходящ метод за организация на строителството на конкретния обект, "гъвкав" календарен план, позволяващ ефективен контрол и управление на строителството, рационално и икономично обзавеждане на "пестелива" по площ строителна площадка, и т. н.
В тези години на преход все още не всичко е точно премерено и правилно решено, напротив - нормативната уредба изостава, липсва Закон за строителството и т. н, но се създават условия и предпоставки Организацията на строителството да разгърне своите потенциални възможности за постигане на минимално по стойност, максимално по качество и минимално по времетраене строителство.
С настоящата книга се прави опит да се отговори на повишеното изискване към подготовката на бъдещите архитекти и да се балансира между повишената роля в съвременните условия на организацията на строителството и ограничения хорариум на лекциите в специалност "Архитектура" (30 часа лекции без упражнения). За тази цел подробно е разгледана организацията на инвестиционния процес в строителството: участници в инвестиционния процес и техните взаимоотношения, организация на проектирането и строителството, конкурси в проектираното, търгове в строителството, договори в проектирането и строителството, проектиране организацията на строителството. Трябва да се отбележи следното: Организацията на инвестиционния процес е показана такава, каквато е В сегашния преходен период - с несъвършенствата на нейната нормативна база, с комбинираното прилагане на отменената Наредба и неприет Проектозакон, с неуточнени термини и методология, дори с нормативната неизясненост на Проектите по организация на строителството. Представен е и международния опит, позовавайки се на нормативни документи от чуждестранни литературни източници и работата на български фирми, строили в чужбина. Изразено е и собственото мнение на авторката, като навсякъде, където това е направено, е отбелязано, че то трябва да се приема само като препоръка;
- намалена е до минимум теорията в частта "Организация на строителното производство" като са включени само тези въпроси, които са особено необходими и задължително трябва да се познават;
- в Приложения са дадени готови решения от практиката. Имано е предвид, че недостатъчната теоретична подготовка би могла да се компенсира с календарни планове, разработени за конкретни строителни обекти, които да дадат цялостна представа за проблема и при необходимост да се ползват като информация и изходна база за собствени разработки.

ЧАСТ ПЪРВА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС В СТРОИТЕЛСТВОТО

глава първа
ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЦЕС В СТРОИТЕЛСТВОТО
1.1. СЪЩНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС
Инвестиция е латинска дума и в най-широк смисъл означава "влагане на капитали в покупка на недвижими имоти на средства за производство или на ценни книжа" .
В строителството под инвестиции (капитални вложения) се разбират всички разходи, направени за: изграждане на нови или обновяване на съществуващи дълготрайни активи ; рекултивация на терени, защита на морския бряг от абразия и борба със свлачищата; поддържане мощностите на рудниците; възстановяване на дълготрайни активи, унищожени от природни бедствия.
Инвестиционен процес е съвкупност от всички дейности, свързани с материализиране на капиталните вложения в дълготрайни активи - от замисъла до усвояване на проектната мощност. Обикновено тези дейности за един обект с производствено предназначение са следните: проучване, проектиране, строителство, доставка на машини и съоръжения, въвеждане на обекта в действие и достигане на проектанта мощност .
_______________________________
' Икономическа енциклопедии. Сп "Наука и изкуство", б.4, 1984
'' В лекциите понятията "инвестиции" и "капитални вложения" се възириемат като синоними и в тяхното съдържание се включват само наличните средства.
'" Дълготрайните активи са материализираният основен капитал на собственика (фирма или физическо лице). Биват материални (сгради, земи, гори и трайни посаждения); машини, съоръжения и оборудване; други. Закон за счетоводство, ДВ бр. 4/1991 год.
"" Има и редица други определения със стеснено и разширено тълкуване на инвестиционния процес - различията се свеждат до приемането на различно начало до започване на инвестиционния процес и различно негово завършване, както и в обобщаването или разчленяването на отделните дейности.
____________________________________
Инвестиционният процес се характеризира със значителна продължителност (от няколко месеца до 10 и повече години), с голяма капиталопоглъщаемост, стигаща до милиарди лева за по-крупни обекти, с голям брой участници в неговото осъществяване и с определена цикличност, т.е. инвестиционният процес представлява цикъл (инвестиционнен цикъл) от повтарящи се фази. Как ще се реализира зависи главно от две неща: от неговата организация и от участниците в него, т.е. той има и комплексен характер, при който субективният фактор играе особенно важна роля.
Чрез организацията инвестиционният процес се разделя на отделни фази (етапи, стадии и др.), определя се съдържанието на всяка от тях и последователността в тяхното провеждане . Определянето на фазите и рационалното им разграничаване оказва голямо влияние върху общата му продължителност, икономическа ефективност, качество на изпълнението и стойност.
През последните двадесет години организацията на инвестиционния процес в строителството бе изменяна три пъти. С всяка нова промяна са сменяни не само названията на отделните фази, но са извършвани и вътрешни структурни размествания относно съдържанието им. Търсена е възможност за по-ефективна организация на инвестиционния процес.
До 1974 год. проучването на обектите беше отделено от проектирането и последното беше обособено в три стадия - идеен проект, технически проект и работен проект. По-късно част от проектирането беше изведено в етапа на проучвателните работи и се изискваше разработването на Технико-икономически доклад (ТИД) за обектите с производствено предназначение и за уникалните обекти и Технико-икономически условия (ТИУ) за обектите с непроизводствено предназначение. И ТИД и ТИУ "грубо казано", изпълняваха ролята на идейния проект в по-предишната постановка.
__________________________
`Терминът "фаза", с който се характеризира част (период) от инвестиционния процес при някои от авторите се нарича "етап", "стадий" и др.
``В литературата освен "организация на инвестиционния процес" се среща и "организационна структура на инвестиционния процес" като смисълът, който се влага в тях, е почти един и същ.
______________________________



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организация на строителството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.