Опълченците на Шипка


Категория на документа: Литература


ако би бегали: да мрем по-добре!”

В монолога на опълченците планината се превръща във вселена и тази хипербола (цяла България ги гледа) разкрива присъствието на родното в съзнанието на опълченците. Пред лицето на смъртта героите черпят сили от взора на родината. Нито за миг никой не допуска бягство от бойните позиции. Удивителното мъжество на патриотите е изразено антитезно – родината вижда тяхната саможертва. Идеята на вътрешния монолог на героите, е че носят в себе си чувството за дълг към България.

Върховното драматично напрежение на боя разкрива как българите самоотвержено извоюват необходимата победа за изхода на войната. Тя е не само военна, а и морална, защото опълченците извършват величествен подвиг. Гласът на поета се слива с гласа на тези, които изричат страшната истина:
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е; всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.

Оръжието е свършило, но опълченците трябва да защитят националната чест и достойнство. Кратките синтезирани два израза са построени върху лексикални контрасти: “няма” – “има” и “оръжье” – “хекатомба”. Тревогата в глагола “няма” се разбива в антонимния глагол “има”, който посочва, че опълченците имат силно нравствено оръжие за масовата саможертва. Четирикратно е повторението на обобщителното местоимение “всеки” – два пъти като анафорично и два пъти като мезофорично(средно). Така поетът подчертава общата воля, смелост и упоритост в патриотичното извисяване на опълченците. Липсващата глаголност позволява да се натрупат имена на удохотворени предмети. Така поетичният момент се възприема като реално случил се. Физическите сили на героите са хиперболизирани до краен предел:

“Грабвайте телата!” – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска,
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят, като живи пак!

Нетрадиционните оръжия за воюване в ръцете на защитниците на върха са средство за подвиг. Възкресените мъртви са вдигнати на последен щурм срещу поробителя. Участието на мъртвите в битката е сякаш втори шанс отново да участват в боя. Двукратното повторение на епитета "черен”, антитезата “мъртви” – “живи” повишават драматизма на поетичния момент. Животът използва смъртта, за да оцелее и постигне своята победа в името на светъл идеал. За героичната извисеност на опълченците допринася метонимията “желязото усещат с железни си гърди”. Така се внушава за героите “като скали твърди”, че носят изключителен дух, с който успешно воюват за победата. Сега те са отхвърлили пасивността и приемат смъртта сеейки смърт:

… и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч …

Лексикалната антитеза “песни” – “сеч” е творческа находка за Вазов, който така оценява легендарния героизъм на опълченците. Той подготвя читателя да приеме, че жертвената победа се противопоставя на обвинението, че свободата ни е подарена. Стълкновението между ордите “душмански” и “орляка юнашки” се предава с емоционално наситен контраст в антитеза. Епичният бой на върха Шипка дава оценка на българската саможертва, която измива срама на народа, който поема пътя на свободния живот.

Величественият образ на одухотворения Балкан е герой на епилога в одата.Той сякаш обгръща с мощните си плещи родната земя и не позволява да забравим нито за миг величавото ни минало:

И днес йощ Балканът, щом буря захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна, като някой ек,
от урва на урва и от век на век!

Споменът за подвига се е превърнал в легенда, а тя в “дивна слава”. Той е неподвластен на забравата. Вазов находчиво превръща Балкана в предавател на бойната слава на опълченците. С поетическо вдъхновение той показва как идеята за безсмъртието на героите-българи остава жива във времето. Величавият подвиг на “забравените” ги прави незабравими. Тяхната слава преодолява безкрайността на пространството, надживява вековете и се слива с вечността.

ИЗВОД: Саможертвата е пътят към свободата – на това ни учи днес героичният подвиг на шипченските опълченци. Всъщност необикновената сила на любовта им към България, жаждата им за свобода, волята им да воюват за нея се олицетворява от връх Шипка. Там шепата българи удивляват света с героизъм и свободолюбие, съизмерени с безсмъртието. Днес, припомняйки си за тези събития от историята ни, се изпълваме със законна гордост като потомци на всеотдайно смели предци.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Опълченците на Шипка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.