Омирово общество


Категория на документа: Литература


ОМИРОВО ОБЩЕСТВО

Най-достоверните и богати писмени извори за историческото развитие на Гърция през „героическата епоха" са безспорно „Илиада" и „Одисея", които в древността, а и досега се приписват на слепия певец Омир. Като един от най-характерните паметници за старата родово-племенна организация на гръцкия обществен строй може да се смята значителна част от II песен на „Илиада", от ще черпим информация в няколко наши броя. Особено съществени за разбирането на тези откъси са следните мисли на Енгелс: „В гръцкия строй от героичния период виждаме още в пълна сила-старата родова аристокрация, но виждаме и началото на нейното подкопаване."
При подбирането и подреждането на останалите места, от Омировия епос се е държало преди всичко на това да се охарактеризира икономическият строй на Омировата епоха, а след това да се илюстрират и основните черти на социалния строй на това общество. Обърнато е и особено внимание на това да се представи по-нагледно разположението на първобитнообщинния строй, а именно да се очертае неравенството при разпределението на клерите (поземлените дялове), индивидуалната собственост върху добитъка, върху движимото имущество, обособяването на занаятите и търговията, възникването и обособяването на родовата аристокрация, свободните общинници, гетите, възникването най-сетне на ранните (патриархални) форми на робство.

Изостаналите в своето обществено-икономическо развитие области в Гърция, отразени в разказите за циклопите

Одисея, IX, 105—115. Разказва Одисеи

Тъй ние продължихме да плаваме по-нататък с наскърбено сърце и стигнахме до земята на дивите и беззакония киклопи, които, като се осланят единствено на безсмъртните богове, нито сеят с труда на своите ръце, нито пък орат земята, а всички растения се раждат тук, не засети и неразорани. Земята ражда и пшеница, и просо, и хубави лози, чиито налени, набъбнали гроздове дават вино. Дъждът, дарен от Зевс, напоява и подсилва лозите. Киклопите нямат народни събрания и закони, а всеки един от тях живее по върховете на планините, в хралупите на скалите и всеки разполага произволно с жените и децата си...
Одисея, IX, 122—129

Никъде тук не пасе стадата овчар и никъде не оре орач. Неразорана и незасята стои вечно земята на острова и отхранва само вресливи кози, защото киклопите нямат кораби с червеноцветни носове и между тях няма мъже-корабостроители, които да умеят да правят добре построени кораби, та да могат да извършват всякакви работи с тях, като навестяват селищата по света, както хората общуват помежду си обикновено по море.
Походите на „микенските" базилевси срещу Троя
като обединяване на общините от Балканска Гърция,
от островите в Егейско и Адриатическо море,
както и от Йонийска Гърция в Мала Азия

Днес с право се смята, че т. нар. „Списък на корабите" е вмъкнат по-късно в рамките на II песен от Илиадата. Много от изброяваните в него елински и неелински племена, както и от героите, които действат като техни предводители, не се срещат в други места в Омировий епос. Въпреки това обаче сведенията, които се съдържат в „Списъка на корабите", са от голяма важност за ранната история, география и етнография както на Гърция, така на съседния с нея „варварски" свят.
Илиада, II, 484—493

Кажете ми сега, музи, вие, които обитавате дворците олимпийски, вие, богини, които присъствате на всичко й знаете всичко, кажете ми кои бяха вождовете на заповедниците на данайците. А ние не знаем нищо и слушаме само мълвата за славните дела. Кои бяха князете на данайците и техните вождове? Аз не бих могъл да ги назова, нито да изчисля тяхното множество дори да бях имал десет езика и десеторна уста и да бих бил надарен с неотслабващ глас и бронзови гърди, ако олимпийските музи, щерките на великия Зевс гръмовержец не ми казваха броя на онези, които дойдоха пред Троя.
Илиада, II, 527—558. Локридци, абанти, атиняни

Предводител на локридците бе бързият Аякс, синът на Ойлей, на ръст по-малък от Теламоновия Аякс. Но макар и дребен на ръст и облечен в ленена броня, той се отличаваше измежду гърците по своето умение да се сражава с копие. Неговите бойци обитават полята на Кин, Опунт, Калиар, Бес, Скарфа, както и полята на приятната Авгея, на Тарфа и Троний, а също и земите по течението на р. Боагрий. Следваха го 40 черни боядисани кораба, пълни с локридци, които живеят срещу свещената земя на Евбея.
След тях вървяха абантите, дишащи бойна ярост; те идеха от Евбея, Халкида, Еретрия и от богатата с лоза Хистиея. От приморския Коринт, от Дион, който се възвисява над долините; вървяха и онези, които живееха около Карист или обитаваха Стира. Елефенор, синът на Халкодонт, потомък на Арес, предвождаше сърцатите абанти, Вървяха след него бързите абанти с развети назад коси. Те се сражават отблизо и копнеят от желание с устремени напред ясенови копия да пронижат с трясък бронята на гърдите на своите врагове. Този вожд бе следван през морето от 40 кораба.
Сетне вървяха онези, които идваха от Атина, великолепния град, в който царуваше някога Ерехтей, оня великодушен вожд, когото роди плодородната земя и когото отгледа Атина, дъщерята на Зевс, и го постави в своя богат храм, в който в края на всяка изминала година атинските юноши го. умилостивяват с обилни жертвоприношения на юнци и агнета. Петеевият син Менестей предвождаше тези войски. От всички смъртни никой не можеше да се мери с тоя вожд в изкуството да строява в боен ред конете и щитоносните бойци. Само Нестор можеше да му оспорва тази слава, тъй като беше по-стар и по-опитен от него. Петдесет кораба следваха Менестей.
Аякс от Саламин пък водеше дванадесет кораба и ги разположи тъй до корабите на атиняните, че образуваха една редица с тях.
Илиада, II, 559—590. Пелопонес, Аргос, Микема, Лакедемон

Бойците от Аргос и от укрепения с мощни стени Тиринт, от Хермиона и Азина, които са разположени на дълбоки заливи, от Трезен, от Ейоне и от пребогатия с лозя Епидавър, най-сетне бойците от Егина и от Масет, предвождани от славния Диомед и от Стенел, сина на прочутия Капаней; техният трети вожд беше Евриал, богоравен смъртен, синът на Мекист, чийто баща беше юначният вожд Талайон. Начело на всички бе обаче прославеният Диомед, подир когото следваха осемдесет черни кораба.
След това вървяха пък онези, които живееха в прекрасната Микена, в Орнея и в приятната Аретирея; в Сикион, в който първо цаурвал Адраст; също и онези от Хиперезия и от високия град Гоноеса, онези, които живееха в Пелена: и Егион, в просторната Елика и по цялото крайбрежие (Егиал), дойдоха със сто кораба. Техен вожд беше властният Агамемнон, синът на Атрей. Племената, които го следваха, бяха най-многобройни и най-храбри. Той самият бе надянал бляскавата си броня, бе най-личен от всички герои, защото бе най-храбър и бе потеглил с най-многобройни племена, които населяваха разположения в дълбока низина и обкръжен от планински теснини Лакедемон,Фар, Спарта и многогълъбната Меса; сетне онези от Бризия и от привлекателните поля на Авгея; онези които живеят в Амикле, и жителите на крайморския град Хелос, както и онези, които бяха съградили Лая и обработваха околностите на Етил, бяха изпратили шестдесет кораба, предвождани от брата на цар Агамемнон, храбрия в битки Менелай. Той държеше войската си отделена от Агамемновата и като вървеше всред нея, уверен в своята сърцатост, той я подтикваше към бой, защото неговото сърце гореше най-силно от желанието да отмъсти за грабването на Елена и за нейните страдания.
Вождовете на троянците и техните помощни войски.

Илиада, II, 816—843

Начело на троянците беше синът на Приам, великият Хектор, със своя бляскав шлем. Около него бяха събрани най-миого и най-храбри бойци, които, строени в бойни редици и с вдигнати копия, напираха стремглаво напред, обзети от боен пламък.
Начело на дарданците пък бе благородният син на Анхиз— Еней, когото бе родила Афродита в дебрите на Ида от прегръдката на смъртен човек. Но той не бе сам, защото от двете му страни вървяха двамата синове на Антенор — Архелох и Акамант, които бяха изкусни във всякакъв вид битки.
След тях вървяха онези, които обитават Зелея и самите поля на Ида, богати троянци, които пият черните води на реката Езеп, предвождани от Пандар, знаменития син на Ликаон,-чийто лък му бе подарен от самия Аполон.
Бойците от Адрастия, от Апез, от Пития и от стръмната планина Терея бяха предвождани от Адраст и Амфий, бойци, облечени в ленени ризници, двамата синове на Мероп Перкосиев, който бе най-вещ от всички в изкуството да гадае. Той не желаеше да позволи на синовете си да потеглят в убийствената битка, но те не го послушаха, защото и двамата бяха водени от парките, които орисват черна смърт.
След тях идеха онези бойци, които обитаваха около Перкота и Практий, около Сест и Абид и около божествената Аризба, предвождани от Азий, сина на Хиртак, вожд на бойци. Той бе дошъл тук от Аризба на брега на реката Селеент с едри черни коне с лъскав косъм.
Хипотий пък бе довел тук пелазгийските племена, опитни в бой с копие, които обитаваха тлъстопочвената Лариса. Предвождаха ги Хипотий и Пилей, потомъкът на Арес, двамата синове на пелазга Лет, сина на Тевтам.
Илиада, II, 851 сл.

Начело на пафлагонците бе мъжественият Пилемен от страната на енетите, където се въдят диви мулета. Това бяха бойците от Китора и от областтта Сесам, пък и онези, които имаха славни селища по бреговете на река Партений, както и онези, които населяваха Кромна, Егиал и скалистите Еритини.
Ализоните имаха за вождове Одий и Епистроф; те идеха от далечна Алиба, земя среброродна.
Хромий н птицегадателят Еном пък предвождаха мизите. Но птиците не можаха да го предвардят от черната смърт. Той загина при реката от ръката на бързоногия внук на Еак [Ахил], който изби там и много други троянци.
Форкис и богоподобният Асканий пък предвождаха фригите, дошли от далечна Аскания и жадни да се втурнат в боя.
А меонците бяха предвождани от Местъл и Антиф, синовете на Талеман, родени от богинята, покровителка на Гигейското езеро . Те предвождаха меонците, дошли от подножието на планината Тмол (Дн. Боздаг)
Наст предвождаше карийците, говорещи варварски [т. е. не гръцки] език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове им бяха Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий. Вторият от тях потегли на бой, покрит със злато като мома. Неразумният! Златото нямаше да може да отклони от него жестоката смърт. И той щеше да загине при реката, сразен под ударите на бързоногия Еаков внук [Ахил] и смелият Ахил щеше да отнесе със себе си всичкото това злато.
Разлагане на гръцкия род. Натрупване на земи и други



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Омирово общество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.