Одата "Левски" от цикъла "Епопея на забравените"


Категория на документа: Литература


Цикълът "Епопея на забравените" е създаден от Иван Вазов в Пловдив през 1884 г. В него общочовешки са проблемите за нравствения дълг, за смъртта и за безсмъртието, до което води индивидуалният подвиг и колективната саможертва. Идейните внушения в "Епопеята" имат за задача да припомнят една "незабравена длъжност." "Епопея на забравените" разкрива величието и трагизма на една мрачна и кървава епоха. Време смутно, време на героизъм и подвизи, което със своите "бели кости и със кървав мъх" доказва истинската същност на българина. Противоречията са тези, чрез които се достига до тази истина, защото поетът е верен на максимата "Истината се ражда в спор, в противоречие."
В "Епопеята" първа е одата "Левски", при която в най-голяма степен е застъпена идеята за нравствения дълг и саможертвата. Героят на Вазов е в момент на колебание дали да изпълни своя дълг, а колебанието му се състои в това как да го изпълни най-достойно. В стихотворението Вазов представя смъртта като върховно изпитание на личността и идеала, защото отвежда героя до безсмъртието и така се задава легендарен модел за подражание. В одата се съдържат повечето от основните опозиции за цялата "Епопея": смърт - безсмъртие, срам - чест, славно - мрачно, робство - свобода, геройство - предателство, а също така и специфичните за одата - противопоставянето на Левски и предателя и оподобяването им на Христос и Юда.
Одата Левски поставя универсалния за целия цикъл проблем за смисъла на човешкия живот,като съществуване,посветено на хуманни цели. Поетът благоговее пред Левски-Апостола на българската свобода.За народа Левски е една легенда,недостижим връх.Дякона показва посоката,а българите извървяват пътя до реалната си победа.Героят извършва подвиг,твори чудеса и дава личен пример за следване. Левски се заема с невероятно трудната задача да накара обикновения българин да повярва,че свободата е възможна,но трябва да се извоюва.Това разбира се не е трудно за Апостола,тъй като той притежава едно много ценно качество-способността да убеждава.С думи прости и кратки успява да събуди народа.
В образа на Левски са въплътени най-положителните черти на българския народ. Самият апостол е емблематичен герой, оживял идеал за личност по време на национал-освободителното движение. За разлика от стихотворението на Ботев "обесването на Левски",отличаващо се с подчертано елегично звучене, в одата "Левски" основното чувство е възхвалата. Основните моменти в тази ода показват как се разширяват времето и пространството - от манастирската килия, в която сякаш времето спира до цялата територия на поробеното отечество.

Съществен елемент от модела на легендата у Вазов е сравнението. Левски е извисен чрез поредица сравнения с велики мъченици на човечеството - Хус, Симон, Прометей, Иисус. Сравнението във Вазовата "Епопея" има една особеност - българският герой не е просто като другите, той е повече, "по-голям" от тях - Левски е готов "сто пъти да умре на кръста Христов". По този начин поетът поставя акцент върху изключителността на персонажа, върху уникалността на неговата саможертва. Идеята за святата жертвеност на всенародното освободително дело е вече част от съзнанието на българина. Той вярва в думите на Апостола, "че щастлив е оня, който дигне пръв народното знание и пролее кръв".
Лайтмотив на цялата ода за Левски са неговите предсмъртни думи: "Всичкото, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството."
Смъртта на Апостола е "слава нова за земята". Това е апотеоз на националното величие и път към безсмъртието на българския дух. Вазов сакрализира паметта на Левски, вписва името му в най-светлата страница на българската история, в която оживяват делата на безкористно загиналите за свободата на родината. Тяхната национална саможертва е художествен обект на трагична възхвала в "Епопея на забравените".

Националното жертвено пространство се освещава от смъртта на героя и се изравнява с жертвата на Христос в името на човечеството. Левски изкупва греховете на робството. Чрез високото равнище на художествена обобщеност, Вазов преодолява границите на конкретното и превръща Левски в героичен модел, на който потомците да подражават. Тук сакрализацията на образа се различава от представянето на смъртта в "Обесването на Васил Левски". Ботев акцентира върху скръбта на цялата вселена, докато Вазов задава модел на поколенията, забравили идеала си. Чрез величавата си смърт Апостола се извисява над материализма на следосвобожденското общество; над преходността, за да премине във вечността и да остави светлата диря, по която поколенията да вървят към свободата и себеосъзнаването.
С одата "Левски" Вазов поставя началото на една поредица герои, които са част от "другото" време, от "другия" свят. Героите в "Епопея на забравените" са светци, мъченици на вярата, на българската свобода. Те са извисени, превърнати в духовен абсолют, който трябва да служи за ориентир на българската нация във времената "преди" и "сега", а стихосбирката е религиозен текст за българина, който помни, че миналото на нацията е основа за нейното настояще и бъдеще.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Одата "Левски" от цикъла "Епопея на забравените" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.