Обредно-митологични кодове в славянските литератури


Категория на документа: Литература




Реферат на тема:

Изготвил: Михаела Стоянова Христова Проверил: доц. Маргрета Григорова
Спец. Българска филология IV курс
Задочно обучение
Фак.№: 12773

Думата "мит" идва от гръцки и означава предание.Той може да бъде народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ. Митът е пряко свързан с религията. В древността е бил форма за опознаване и обяснение на света. Древногръцките, древноегипетските и други източни митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура. Често митовете са в основата на религиозни и теологични учения и теории.В съвременния език думата мит е придобила една забележителна двоичност: мит може да притежава както и значението на "измислица" или "плод на въображението", така и коренно противоположното значение на "достоверен" или "свещен разказ".

Едни от най- интересните,а може ни и едни от най-красивите митични кодове в литературата са тези ,които са свързани с фолклора и обреда.Много от тези кодове откриваме в обичайте на различните народи.Например у нас има такова повери,че на коледа мъжете излизат, търсят бъдник(свещено дърво),който се пълни с масло или олио и гори по време на вечерята на Бъдни вечер.Друг много интересен наш обичай е коледуването за момците и лазаруването за момите.Почти всичко обичай и традиции са свързани с танца,хорото или песента. Такъв обредно -митологичен код ,който де е свързан с танца и хорото откриваме при Негуш и поемата му " Горски венец".Тук хорото хронологично представя живота на черногорците Този народен танцът в поемата има фолкорно-романтичен характер. Хорото се явява 6 пъти и чрез него се отключват събитията. То също така и и ги тълкува, явява се като символ на колективната памет. Народа води хорото по -точно определение,правила - това е обредно хоро, което се играе в кръг около църквата, а първото и последното хоро се играят на най - големите християнски празници- Малка Богородица и Бъдни вечер. А
символиката на кръга (венеца ) , в който е оформено хорото,от една страна оформя един цикличен момент- модел на времето, а от друга - излизането от кръга означава навлизане на лишената от сакралност история.

Друг много интересен обредно - митичен код е сватбата.Тя представлява свързването на двама влюбени,но не винаги това събитие е представен като щастливо,много често то е демонизирано. Появява се контрастна опозиция от една страна на живота,защото сватбата може да се приеме и като символ на живота и от друга смъртта .Сватбата- смърт, има демоничен характер, това е сватбата която взема своята жертва. Такава сватба е показана в романа на Владислав Реймонт " Селяни" . Това е сватба между стария Борина,който докато умира къщата му се тресе от веселие,защото се жени за по-младо момиче, и Ягна, която е най-красивата девойка в селото. Самото име на героинята значи жертвен агнец,защото агнетата още в библията са се приемало за жертва. Но тук Ягна се превръща в езическо божество,пред което се прекланят всички,било от суеверие,било от възхищение,тя е кумир за красотата на селото. Но тя може и да се възприеме като персонификация на земята и затова страстта у стария Борина се смесва в съзнанието му с отношението към земята. Може и да възприемем Ягна и като персонификация на две от славянските божества,защото според славяните, божествата са били по-съвършени от човека същества, които са знаели, можели и имали повече. Поради тези си качества те са можели да контролират

и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него. Така, ако човек ги уважавал достатъчно, ако ги почитал по установения от традицията начин, ако следвал предписанията им, те го закриляли и му помагали, а в противен случай всячески го затруднявали, причинявайки му множество вреди. Поради това вярване славяните виждали зад всяка беда проява на божието възмездие и възприемали несгодите като предупреждение, че са поели по грешен път. Ако пък родът благоденствал, ако реколтата била изобилна и липсвали неприятности, те били сигурни, че живеят в съгласие с божествения закон, т.е. в хармония с природата. Ягна е представена както като славянската богиня Лада,която е богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот. Тя е човешката майка, защитничка на човешкия живот и закрилница на жените., а от друга страна и като Мати Земля .В славянската митология тя е почитана наравно с боговете, но по-вероятно е едно от основните начала-земята .На Мати Земля е отдавана изключителна почит, поради жизненоважното й значение за тясно земеделските славянски общности. Изцяло от нея е зависела реколтата, следователно храната и оцеляването на рода. В същото време тя е осигурявала и вечен подслон за тленните останки на мъртвите, т.е. пряко зависим от нея човек е бил през целия си живот, а и след смъртта, защото състоянието на мъртвото тяло директно е рефлектирало върху състоянието на душата-стопанин.
Уважението към Мати-Земля е намирало израз в обичая да се държи шепа пръст при даване на клетва. По този начин Богинята е ставала свидетел на обещанието и е гарантирала неговото изпълнение под заплаха, че ще спре да дава плод на прекрачилия клетвата си. А какво по-страшно възмездие за земеделеца, от това земята му да остане безплодна.

Друг важен елемент от сватбения обред е сватбената рокля,всеки народ има различно обичай как да изглежда младоженката.Например в "Нечиста кръв" на Станкович ,младоженката е отрупана с накити и жълтици. В други произведения тя е облечена в народна носия. Такъв митичен код със сватбената рокля срещаме и при Мицкевич в " Пан Тадеуш". Там ролята е по скоро,като предзменование за предстоящата сватба. 17 годишния Тадеуш минава през поля и ниви ,през двора и къщата, спира в детската стая,където се вижда бялата рокля в Огледалото,където се отразява влизаща Зошя. Тук се среща и още един митологичен код,кодът на огледалото.Огледалото като прозорец между два свята настоящия и бъдещия. В това произведение срещаме и още един обредно-митологичен код,които е свързан с пролетта. Мицкевич ни показва Зошя ,която облечена с народна носия преди сватбата дарява прясножълт сноп билки пред образа на Богородица, на главата си по стар полски обичай носи като украса сърпа, с който е набрала осветената пролетна зеленина. Това бране на цветя,може да се свърже и с нашия пролетен обичай на Еньов ден,когато млади моми стават преди изгрев слънце и берат билки,защото се вярва,че тогава билките имат най-силна магическа мощ.

Обредно-митологичните кодове,представляват интерес за различните славянски автори,защото те са както добре ,познати на народа,защото са свързани с техния фолклор,така и различната възможност за тяхното преобръщане.

??

??

??

??

Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и Методий"
Филологически факултет, спец.Българска филология

Михаела Христова
Българска филология
Задочно обучение
Фак.№ 12773





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обредно-митологични кодове в славянските литератури 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.