Образът на свободата в поезията на Ботев


Категория на документа: Литература


...

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

Смъртта се посреща не със страх, а с любов, защото е в името на свободата и в контекста на Ботевия поетически свят се явява неотделима от нея. Текстът внушава, че истински свободен е човекът, който е готов да умре за свободата. Чрез противопоставянето на робския живот смъртта за свободата се изживява като живот в смъртта. Като дълбинен интертекст на Ботевата философия на единството смърт-свобода можем да приемем едно от най-важните етически послания на Христос:
“... който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.” /Марк. 8:35/

В поетическата система на Ботев идеята за висшия смисъл на жертвата на живота остава. Но вместо Христос и Евангелието идеалът, осмислящ саможертвата, е свободата на Отечеството /в “Борба” и на човечеството/.

Подобно на “До моето първо либе” недовършената поема “Хайдути”, чрез антитезата юнашки – любовни песни, въвежда темата за избора между духовната свобода и духовното робство като екзистенциално-ценностна идентификация на личността:

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна – запея

песни юнашки, хайдушки,

< … >

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

...

Като поетика тази творба е близка до народно-песенната традиция. Чрез психологизацията на диалога между Чавдар и майка му тя представя екзистенциалния драматизъм на свободата като жертване на личното щастие.

“Пристанала”, едно друго произведение, което творчески използва фолклорни мотиви и поетика, е със съвсем различна тоналност. То е най-жизнерадостно звучащата творба на поета. Текстът е апотеоз на съпричастността с битието на свободата. Той е и антитезна реплика към сюжетиката на “До моето първо либе”. При прочит на цялата Ботева поезия като единен текст образът на Стояна може да се възприема в опозиция с образа на отчуждената от революционните борби изгора от “До моето първо либе”. В творбата хайдушката романтика е символ на свободното битие на свободните хора. Във финала словото на Стоянкиния баща внушава идеята за вечност на копнежа по свобода. Като символ на свободата присъства образът на гората /аломорф на Балкана/, който носи значенията свещена, изконно българска, никога непокорена родна земя.

храни, горо, таквиз чеда,

дорде слънце в светът гледа;

дорде птичка в тебе пее,

тоз байряк да се ветрее!”

Три Ботеви стихотворения интерпретират по различен начин и с изключителна естетическа пълноценност мисловните модели на народната митология и християнската религия – “Моята молитва”, “Хаджи Димитър”, “Обесването на Васил Левски”. Те са най-концептуалните проблематизации на идеята за свобода в творчеството на поета.

В “Моята молитва” свободата се постига чрез смъртта за нея:

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образът на свободата в поезията на Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.