Образът на Гергана в “Изворът на белоногата”


Категория на документа: Литература


Нищо и всичко са ценностни изпълвания, уплътнявания на световете; нищо и всичко разделят световете и правят невъзможно сближаването, общуването, взаимопроникването.
Волиш ти него, та него -
отвърна везир сърдито, -
но своя воля ти нямаш,
мойта е воля над тебе;
господар аз съм над тебе,
аз ще ти бъда стопанин...
Емоционалната обагреност на говоренето на господаря е сигнал за усетената вътрешна разколе*аност, произтичаща от учудването, че нещо и някой може да не се подчини. Затова след идентифицирането на себе си с властта везирът извървява пътя към конкретизациите на властовите полагания: срещу искането (воля аз него) застава невъзможността другият да има своя воля, тъй като другият е априори обречен да бъде нечий: мойта е воля над тебе; // господар аз съм над тебе, // аз ще ти бъда стопанин...
Везирът изрича желанието на властта за тоталност, за всеобхватност - не само налагането на своята воля, не само господаруването може да създаде комфорт при упражняването на властта, мъжът иска да господства и в стратификацията на Герганиния свят: той иска да бъде стопанин17, т.е. да изпълни и друга, характерна за традиционната култура роля.
Краят на разговора, както е известно, е увенчан от Герганините думи, които отзвучават трансформирани в "Ралица" на П. П. Славейков:
Гергана дума подума:
- На живота ми си господар,
но на волята не ми си;
без воля стопан ставаш ти
на мрътво сърце студено...
Тези думи, несъмнената поанта на поемата, изчерпват възможностите на словото, когато то е човешко притежание, защото след като словото не може да твори или поне да съхранява сътвореното, то отвежда само и единствено в смъртта. Последните думи на Гергана са издумани и повече няма какво да се говори и казва, тъй като тези "подумани" думи са за живота, волята, властта и смъртта. С изреченото от Гергана сюжетът на поемата е изчерпан18, дори смаяният господар престава да говори, но запазва за себе си последната заповед - "изворът чешма да стане". Преди да поръча превръщането на извора в чешма, везирът почита верността в любовта и пусна момата свободна, т.е. връща илюзията за свобода на роба, което може да се разглежда и като своеобразен, но дълбоко в себе си коварен "рицарски" жест.
Несъмнено изграждането на чешмата е ключов момент в поемата на Славейков - не само поради актуализирането на мотива за вграждането. Самото съграждане на чешмата поставя редица проблеми и очертава различни възможности за тълкуване.
На пръв поглед, такова е и най-разпространеното тълкуване, чешмата увековечава българката, защото именно чрез чешмата продължава да живее преданието. Но чешмата е знак и за властово-символно овладяване на всичко онова, което Гергана брани в диалога си с везира. Така могат да се оформят въпросите - какво всъщност увековечава чешмата; кого прославя; какви са културните измерения на превръщането на извора в чешма.
Както текстът на поемата казва, изворът става чешма по заповед, като резултат от осъществяването на волята на господаря. Чешмата е паметник, нещо създадено за помен (двусмислието на "помен" е повече от симптоматично), но, както е известно, именно мъртвите биват съхранявани в паметта чрез паметници. От тази гледна точка съграждането на чешмата може да се тълкува и като поредно утвърждаване на властта на господаря - неосъществилото се пренасяне на Гергана в чуждото културно пространство е компенсаторно заменено от овладяването на свободно течащия извор и превръщането му в чешма - българката попада в прегръдката на камъка. Така е сигнализирана трансформацията на природата извор (естествената живост) в културата чешма (овладения живот). В тази посока на разсъждения парадоксално словото на господаря придобива магическа сила, съчетавайки в себе си привидната градивност - словото ражда чешмата, и същностната деструктивност - чешмата каптира свободата и... поглъща Гергана. Във властното слово сякаш отзвучават помислите на черната веда и в случването на градежа се хармонизират различните типове безапелационна, злотворна властност. Така увековечаването на подвига на жената е коварен дар, целящ единствено да овладее свободния й дух, да не я даде другиму.
"Изворът на Белоногата" сплита в един възел, описва в цялата им естествена сложност редица значими проблеми, а тяхното представяне (изобразяване) е показателно за начина, по който българската литература осмисля както българското, така и отношението към другите, чуждите, господарите.
Мъжът завоевател не престава да мисли себе си в тази полоса, дори и когато встъпва в контекста на привидно мирното живеене. Господарят се стреми да адаптира другия към себе си, да го впише в своя културен кръг, като го отнеме от естествеността на неговото битие. Жената само на пръв поглед не е лов, както в "Стоян войвода", а е обект на желание за притежаване и опитомяване и когато подобни желания не могат да се осъществят физически, остава опитомяването, овладяването на свободната другост.
Българката остава самотна, лишена от мъжка подкрепа и закрила, засланяна единствено от силата на своето слово и показателно намира покой и хармония в отвъдното - там, където никой не може да посегне на нея и на любовта й. Ярката белота на красотата се съхранява в магичната сумрачност и загадъчност на осветената от месечината чешма, чрез чийто студен камък оживяват свирнята на Никола и преданието за Гергана.
Целостта на текста, чрез неговата рамкираност от нереалното, предлага и възможно префокусиране, проблематизиране на привидно ясните категории "реално" и "нереално", защото от определена гледна точка нереалността на своето е много по-истинска от реалността на случванията, произтичащи от контакта с другия свят, иначе казано - нереалността на мержеещите се дървета е по-значима от реалността на превърнатия в чешма извор.
Така предметен смислов център на поемата става чешмата, със своето зримо, неподвластно на времето стоене на пътя - чешмата, в която сякаш са вкаменени проблемите, пряко назовани или недостатъчно ясно откроени от героите. Чешмата става каменен знак на случилото се, на предаваното в разказа. Тя представлява паметниково прославяне на жената, но и овеществено проявяване на властта в нейната слабост и в нейната сила, тъй като везирът е предпочел да потисне мъжкото си желание, за да съхрани и прояви господарското. Насладата от притежаването на Гергана е заменена от студената наслада, носена от каменния дар. Изворът е култивиран, цивилизован, обгърнат от градежа, около който витаят сянката на Гергана и "песента" на Никола - витае паметта за вече изчезналия (унищожен) извор.

**************************************************************************************************************************************************




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образът на Гергана в “Изворът на белоногата” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.