Образът на Гергана в “Изворът на белоногата”


Категория на документа: Литература


Конкретно сблъсъкът в текста е осъществен в разговора и преди да бъдат описани неговите правила, логика и стратегия, могат да се откроят относително по-малозначни, "странични", фактори, вплитащи се в цялостния образ на властта и нейното отнасяне към поставения в подчинение човек:
а. Ремарките в тази едноактна драма са свободни от оценъчност и са стереотипно клиширани ("дума подума"); те са само четири на брой, като в две от тях се заявява емоционално състояние - жално въздъхна Гергана, умилно дума подума и отвърна везир сърдито.
б. Обръщенията - абсолютно еднотипни от страна на Гергана - аго с едно нулево (отсъстващо) обръщение, като самото пропускане е особено значимо, защото сигнализира, че българката е забравила своето робско положение, че се е освободила от стоящата над нея власт - липсата на субординиращо обръщение е едно от възможните проявявания на желанието за равнопоставеност (поне в рамките на словесното общуване); обръщенията на везира са също малко на брой, но са заредени с възможности да се овладява другият, като му се припомня неговата младост, незнание, подчиненост и т.н., макар че до екстремуми се стига едва в края на разговора.
в. Предметната пластичност на придобиващите образ чрез словото светове е употребена за разграничаването между органичността на връзката с природата и рода в естествения контекст на българския живот и разпадането на тези връзки, по-точно казано, - невъзможността им в друга семиотична сфера. Тук могат да се потърсят различни измерения на възрожденските тълкувания на връзката човек-общност и човек-общество9, всяка в нейната опосредена представеност.
г. Неназоваността на въпроса за вярата, т.е. изисква ли господарят отказ от своята вяра и преминаване в лоното на неговата, или не, неприсъствието на обръщение като "гяурко" може да означава две неща - или че този проблем е неважен, че той е загърбен, защото не реализира власт, или че промяната на вярата се подразбира - тя може да бъде задължително, неизбежно условие за другия живот.
д. Отсъствието на българина - симптоматичното неидване на Никола на извора е не само основа за възможни оценъчни съждения, но може да се употре*и н като база за градене на неособено коректни хипотетично-въпросителни конструкции от типа: Какво би станало, ако той беше дошъл? Важното в случая, струва ми се, е това, че текстът на Славейков може да се впише и в схемата за "отсъстващия българин", макар присъствието на Никола да е задкадрово, да е в говоренето на Гергана, която му е отдала сърцето си.
Самото присъствие на мотива за отсъстващия българин в значителна част от най-представителните възрожденски художествени литературни текстове е показателно. Прави впечатление не само респектиращото отсъствие на мъжа (мъжете) в "Обесването на Васил Левски" - отсъствие, което е станало основание за различни тълкувания; сходни липсвания са налице и в "Плач бедния Мати Болгарии'' на Бозвели - на зова на майката откликва синът, но не синът - юнак, мъжът - герой и борец, а рефлексивно устроеният млад блуден син; в началото на "Черен арап и хайдут Сидер" на Никола Козлев юнака (мъжа) го няма и светът е владян от черния арап - страдалческите стонове на хората, неспирният плач над умрелия живот сякаш пробуждат героя, призовават го, за да може той да утвърди-възроди и да благослови живота в своята песен след победата; в част от руските повести на Каравелов, като "Турски паша". "Божко", "Неда" и др., ако усещането за мъжкото отсъствие не е очевидно, то е осезаемо разбирането за непълноценното от гледна точка на героичната съпротивителност мъжко присъствие; в "Изгубена Станка" на Блъсков мъжете се появяват, след като злото е сполетяло семейството, те идват, за да поправят нарушената и разрушена хармоничност на битието, но ги е нямало, когато са можели да предотвратят злото - така от "бежанец" в началото на веригата от събития Станкиният годеник Петър в края на текста е вече назован "юнак Петър" и бива помнен именно като юнак - може да се допусне, че Блъсков споделя виждането за екстраординерността на героичното, тъй като събитията създават юнака; сходен, макар и несводим до знаменателя на героическото, е и случаят с другата Блъскова повест "Злочеста Кръстника" - изчезването на мъжа, на бащата лишава децата от закрила, превръща ги в идеални, не само защото изкупват бащините грехове, жертви.
Типологически сходно е случващото се в "Криворазбраната цивилизация" и във "Фудулеску" - българинът се хваща за оръжието едва в ситуацията на пределна напрегнатост, едва когато няма друг изход, т.е. той действа така едва тогава, както е описан от Ботев в "Народът. Вчера, днес и утре": "Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина в къщи с челядта си, и както и днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен, вместо стрелата и сабята, хвана ралото и сърпа, ходил е по сборове и по седенки, по тлаки и по черковища - и щом варваринът е погазвал огнището му, кое, както и днес, е било обиколено със снахи и дъщери, със синове и унуци - той е оставял ралото и сърпа, гегата и кавала, хващал е бащина сабя, братова пушка и с "дружина вярна и сговорна" отивал е в Стара планина да мсти за обиди от турци и чорбаджии, да им отнима грабено имане и да пази село и сиромаси."
Разбира се, мъжкото отсъствие във възрожденската литература в никакъв случай не е абсолютно, тъй като огромен блок текстове налагат образа на героичния българин. Общо погледнато, разгърнатостта на мотива за отсъстващия българин може да има две основания:
- От една страна, отсъствието на мъжа (юнака, героя) сигнализира огромна празнина в битието, напомня за множеството загуби вследствие на робството, за изчезналата сила; периодично осъзнаваното и художествено промисляно отсъствие на героя поражда страховити кризи, една от които е драматично изживяна в "Не пей ми ся" на П. Р. Славейков; героят трябва да се появи, да дойде, да бъде събуден, да се завърне, за да се осъществи хармонизирането на българското битие, за да се постигне истинският живот, възможен единствено в свободата.
- От друга страна, отсъствието на съпротивляващия се мъж може да бъде и опит от страна на авторите да овладеят травмата на робството.
В поемата на Славейков проблемът за отсъствието на мъжа е решен в сферата на героичната словесна съпротивителност на жената, но сблъскванията в полето на диалога са изпълнени - кога по-явно, кога по-дискретно - от желанието на притежаващия - изначалната мъжка и придобитата чрез завоеванието власт да овладява другия, т.е. да доказва властта си, да я консумира непрестанно, манифестирано е, и то в един много широк спектър, желание да се поглъща чуждата култура, отделни нейни късчета да се вписват в собствения културен свят - като в случая преимуществено може да става дума за интегриране или хомогенизиране, но не и за съхраняващо различията хармонизиране.
* * *
Тъй като - с оглед интересуващите ме аспекти - именно диалогът в "Изворът на Белоногата" представлява средоточие на проблемите, няма да се спирам на интродуктивната по отношение на словесния сблъсък част. За диалога, който свързва по свой начин господар и роб(иня), е от изключително значение изборът на езика9a.
На пръв поглед въпросът за езика е неуместен, тъй като става дума за текст на български поет, за текст, създаден на български език. Все пак въпросът за езиковия избор е важен, доколкото може да има очакване и за езиково легитимиране на чуждостта на притежаващия власт. Особено значимо е мястото на чуждия език, дори само като лексикална заявеност, като се имат предвид типовете функционализирания на турцизмите в немалко български художествени текстове10. Вглеждането в текста на поемата ориентира към възможния извод, че чуждата властова позиция не се стреми към директното си речево налагане, което може да породи допускането за налично в тази чужда властност желание именно чрез речта робът да бъде допуснат по-близо до господаря. Така самият избор на чуждия за везира (агата) език представя своеобразна смесица на проявявания на сила, признаване на другостта и на фоново присъстващо знание и съзнание за предварителната овладяност на тази другост.
Липсват акцентирани речеви разгръщания на съзнанието за подчинената чуждост - всичко е сякаш сведено до обръщението БЪЛГАРКО, но женското има и другите свои назовавания - (млада) девойко, момиче. Самата господарска чуждост се опредметява не в обозначаванията на собствената власт - чадърите сякаш биват забравени след първоначалното им споменаване, липсват и други в ролята на слушатели: просто светът се концентрира в общуващите и в частност в тяхното говорене. И макар да са ясно заявени различията както между героите, така и между повествователя и тях, то все пак е налице обгръщащата всички и всичко, оценностяваната по един и същ начин БЕЛОТА.
Сред множеството тълкувания на белотата в българския бит11 се е наложило преимущественото й свързване с универсални ореолни значения - на чистота, непорочност, праведност, доброта, ала подобна доминация не може да елиминира, а само може да заглуши, да потисне символиката на бялото като граничен цвят12. Защото Гергана е не само в граничността на междусветието, тя самата проявява преодоляването на психични и на други типове разграничености.
В текста на Славейков белотата е уловена още в заглавието, затвърдена е от съкровищното име на селото и е контрапунктирана спрямо мержеещите се, чернеещите се дестина дървя върбови13. Тя е налице още в среднощния разговор на Гергана и Никола и е естествено свързана с желанието за утро, за предвидимост и уловимост на бъдещето, дори когато то е толкова близко. Утрето и утрото са цветово синхронизирани:
аз с бели менци ще дойда
за прясна вода студена... .
Белота и чернота са взаимно привлечени и с появата на черната чест и черната веда. Белотата в повествованието е припомнена със сварените край извора бели чадъри, с измитите бели крака, белотата е удържана в разговора, тя бива ритмично припомняна в различни позиции.
Диалогът на Гергана и везира, след като девойката е отделена-отведена от извора, може би лишена от естествената му подкрепа, започва чрез цитиране на думи на повествователя и на думи на самата Гергана, изречени в тайнствеността на нощта пред Никола.
- Българко, млада девойко (а!)
що ми си рано ранила (1)
за прясна вода на извор? (2)
- Рано съм, аго, ранила (1)
за прясна вода студена, (2)
по-рано да си ошетам...
Тейко ми, стара стария,
бърза на нива да идем.
Последователното повтаряне на репликите на започващия разговора в немалка степен е пронизано от станалото вече ритуално (в рамките на робския живот) приемане на реторическите "правила" на високопоставения, на господаря. Освен тази непосредна повторителност е налице и друг вид цитатно повторение: везирът повтаря, оформяйки въпросително думите на повествователя - "Рано ранила Гергана" > "що ми си рано ранила", както и думите на Гергана:
аз с бели менци ще дойда
за прясна вода студена > "за прясна вода на извор".
Така, струва ми се, още преди желанията на господаря да са директно заявени, той се е промъкнал в интимния свят на Гергана, "чул" е и гласа на разказвача. От тази гледна точка везирът е не само чуждият господар, но е и дошлият на мястото на срещата мъж, който легитимира себе си като свой, тъй като сякаш знае изречените в уединеността на нощта думи - везирът се е вмъкнал в кожата на ситуацията.
Но веднага след отражателното повтаряне идва и "бягството" на Гергана, завръщането в дома, защото тя усеща фалшивите нотки в имитирането на познатия глас: "по-рано да си ошетам", посочването на домашния авторитет - бащата, и желанието за разтваряне на човека в свободността на природата (полето) са трите словесни бягства на героинята. Така огговорът-завръщане цели да блокира по-нататъшния разговор, да отклони словото от себе си и да го насочи в безопасна посока, а безопасността се търси в пространства, различни от ТУК и СЕГА, в заслонеността, която те предлагат.
Ходиш ли, млада девойко, (а2)
ходиш ли и ти на нива
да гориш лице снежано,
да косиш ръце нежани?
От първата част на обръщението (а1) вече е елиминирано излишното, обръщението е освободено от ненужното от гледна точка на везира - БЪЛГАРКО. Обръщението вече цели да напомня не българското, а нещо друго, ценностно различно, и да зададе нов ракурс към пространствата, в които Гергана иска да намери закътаност, в които иска да изчезне. Полето е видяно в неговата адска, изгаряща, трудова същина; прави се опит то да бъде отчуждено в описването му като враждебно и унищожаващо - почернящо белотата, разтапящо и покосяващо. Задаването на подобен контекст цели разподобяването на естествената свързаност на героинята с едно пространство, което тя определя като свое14. Везирът чертае лика на една антихуманна (робска) същност, за да прекъсне връзката със своето поле и да премахне значимостта му като опора. Импликациите на въпроса на господаря са свързани с внушението - Ти не си като другите/Ти не си робиня. Самото оформяне на тази реплика като въпрос възпроизвежда добронамерената въпросителност на започването на разговора, но изричаното не остава при въпроса, защото питането, както става ясно в първия блок, е и опасно, тъй като дава възможност за отговор, т.е. предоставя инициативата на другия.
Тогава съвсем естествено идва нетърпящото оспорване експлициране на първата проява на властност - везирът притежава патерналистично знание, т.е. знае отговора на въпроса, кое е добро за младия (другия); той дефинира някакви полагания на човека в света и задава предопределящите контури на бъдещия живот, но тези контури се налагат и върху миналостта и така везирът заема ролята на най-висшето властопритежание - да предопределяш:
Ти не си за туй родена,
най си родена, дарена
б я л а ханъма да бъдеш,
все по чардаци да ходиш... (подч. м. Н. Ч.)
Разбира се, графичното оформяне на тези стихове, които следва да разкрият същността на другия, за да му дадат възможност да разбере себе си -
не си за туй родена
родена си ... да бъдеш,
да го представят в същинската му роля, да го впишат в контекста, на който този друг трябва да принадлежи, - показателно завършват с многоточие, отварящо вратата към новата проява на властопритежание - възможността на везира да поправи грешката, да постави Гергана там, където (според него) й е мястото. Но да поставиш някого на мястото му, е операция, която има и друго, насилническо лице.
Я хайде, б я л а българко,
хайде на Стамбул да идем,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образът на Гергана в “Изворът на белоногата” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.