Образите на Чичовците


Категория на документа: Литература


Образите на Чичовци

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти - история , духовност на българския език , природа. Един от основните проблеми , който провокира творческото му съзнание е връзката между националния характер , историята и националната съдба. В творбите си Вазов търси съотносимостта между личност и общност , между човек и живот.

Написаната през 80-те години на 19век , повестта ,,Чичовци'' се оказва любопитен експеримент пародия на митологизиращите модели , създавани от самия Вазов през същото десетилетие в повестта ,, Немили - Недраги'' и в одическия цикъл '' Епопея на забравените '' . В прозаичната творба е нарисуван един необичаен , комичен портрет на българското везрожденско общество, изобразени са отработените рефлекси на самосъхранението на негероиния , малкия човек преди Освобождението ''Чичовци'' е повест за най-незнчителното в историческото движение на епохата. Персонажите принадлежат към различни съслови на градското общество. Колкото са типични като образи , толкова са и различни като характер и живейска философия.
Варлаам Копринарката свързваме с навика му да не се разделя нито зимата , нито лятото със салтамарката си. Носи ''широкодънести потури , които му придаваха много красен вид'' , а ръцете му са вечно изцапани от индигото с коеот боядисва. Обича да се изразява с ''притчи и издълбоко''. Иван Селямсъзът е '' 60-годишен човек , висок , брачест , валикан , почти Голиат'' , който има четиринайсет деца , закача младите булки и поздравява целия свят освен Варлаам Тарильома. Двамата герои са пародийно припознати като носители на историческия дух на епохата и като участници в значими събития. Варлаам е набеден , че разпространява бунтовнически провъзгласвания , а Селямсъза - че прилича на Филип Тотьо. Хаджи Смион има навика да събува калеврата си когато се готви да каже нещо. Облеклото му съчетава по странен начин европейското и ориенталското : '' Шаячни възкъси ,панталони до колене , френска риза без вратовръзка , плитки калерви , дълбок голям фес.. и сиво шаячево сетре , на което дясната половина на гърба имаше възчервен цвят ,а лявата побелязняв''. Безгрижният ерген Мирончо има своята знаменита качулка , която дава знак на настроенията на стопанина си и неговата философия за света и живота: '' Лъжовен свят и суета сует!.. Всичко е дим'' или пък '' Няма файда от кахър''. Любител е на философските размишления. Иванчо Йотата е '' человече дребно , сивооко с четиняста коса и мустаки , с исполински нос и голямо честолюбие''. Възприема се като учен човек затова се изравява '' по книжовно'' дори и балканицата.

Всичко важно ''чичовците'' обсъждат в Джаковото кафенете. Там се усеща провестителския пасот на предосвобожденската епоха, културното пробуждане и жажда за свободен живот , но и заплитанието на дребни интриги и вражди , поводени от често любливи настроения с превес на личните интереси

Повеста ''Чичовци '' поражда представа за ония черти от характера на българите от епохата , които ги разкриват като реални и пълноценни хора.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образите на Чичовците 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.