Обазът на българина според Пасиевата история


Категория на документа: Литература


 Образът на българина според Паисиевата "История славянобългарска"

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап. "История славянобългарска" е истинско всенародно четиво - нещо невиждано и неповтаряно в българската култура от Възраждането насам. Тя се е считала за свята книга - свята и опасна. Творбата е съзнателно построен разказ, който излага своя версия за произхода и достойнствата на българския народ. Успоредно с опознаването на историческото минало, произведението разкрива мястото на българите в световната цивилизация, приобщеността им към някои от големите общности в световната култура. Паисий настоява за това, че българите са част от голямата общност на християнските народи.

Първа тя показва на българите, че са имали славно минало, велики царе и подвизи. Патриотичният елемент не просто печели, грабва читателите. Книгата е представена като мистична с библейски сюжети. В тях доброто винаги е преследвано от злото, но злото е наказвано. Това именно е историята на българския народ: страдали сме, но сме и побеждавали. "История славянобългарска" представлява сбито и ярко изложение на историческото минало на България, като Паисий търси там идеали, упование и надежда. Той започва да разказва за храбрите българи - "люти на бран", за това "колико били знаменити крали и цари болгорских", на които се подчинявали много народи и земи, за българската църква и патриаршия в Търново. Преди всичко той си стреми да пробуди националното чувство, мисълта за принадлежност към българския народ. В името на тази цел той атакува тези, които се срамуват от своя род и се увличат по чужд език. И като припомня, че българите са имали царство и господство, че са били славни и макар, че сега да са бедни, "прости ораче и копаче, и овчарче и прости занаятлии", те са достойни за уважение. Паисий гневно жигосва отцеругателите, които се срамуват да се нарекат българи.

"О, неразумни и юроде - се провиква той. - Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свой език и не думаш!" Паисий се опитва да "отвори" очите на "неразумните" за истината, за стойностите на родното. Паисий адресира произведението си към два типа читатели : едните са родолюбиви българи ,които обичат народа и родината си и затова искат да знаят повече за миналото си . Другите са чуждопоклонниците, които се срамуват от рода си и се отричат от него , като четат и говорят на гръцки. За патриот като Паисий такива хора са лишени от разум.Признак за слабоумие е да се отричаш от народа си и от всичко негово - име, език, духовност и минало.

С тези разсъждения Паисий се основава на националната идея, изразена в стремежа да се запази българската народност в условията на робството и да се осигурият условия за нейното икономическо развитие. От историческото чувство на народа, въплатено блестящо в неговия труд, той се опитва да обоснове правата на българите. Оттук нататък неговият мироглед се основава на идеята за духовно възвисяване на българите чрез отхвърляне на църковната опека и културното влияние на гърцизма и чрез възстановяване на българската църковна йерархия.

Един от мотивите, който го е заставил да напише историята е, че живо е чувствал бедствията и страданията на своя народ и то много по-дълбоко от самия народ - толкова силно го е обичал, чувствал е горчивите обиди на сърби и гърци, унижението на народа е считал за свое. Един от малцината възродители на нашия национален дух, той е счел за свой неотменим дълг да понесе и узкупи унижението и страданието на цял народ.

Първата Паисиева цел е да пробуди у българина съзнание за ценността на родния му език, тъй както е спазен той и в писмо, и в слово - език, който има право на съществуване, както и гръцкият. За Паисия езикът е най-верният и сигурен пазител на народността. С негодуване той порицава незачитането, с което българинът се отнася към своя род и език. Може да се каже, че Паисий е първият книжовник в новата ни литература, който има ясна представа за значението на националния език и за когото език и народност образуват една неделима цялост. Паисий се отитва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, някога са имали царство и са побеждавали други народи и са били самостоятелен народ. Няколко пъти той осъжда простите и заблудени българи, загдето не ценят историческото си минало и националните си светини. За да постигне целта си - да накара българите не само да се интересуват от своето минало, но и да се гордеят с него.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обазът на българина според Пасиевата история 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.