Нобелова награда за литература - Селма Лагерльоф


Категория на документа: Литература


 Нобелова награда за литература 1909г. - първата жена лауреат

1909г. е свързана с нещо ново по отношение на Нобеловата награда за литература. Не, тя отново не напуска пределите на Европа и отново механизмите и критериите по номиниране и избор са същите. Новото е, че този път неин носител става жена. Това е шведската писателка Селма Отилиан Ловиза Лагерльоф, родена на 20.11.1858г. в провинция Вермланд, Южна Швеция. Тя е четвъртото от пет деца в семейството на офицера в оставка Ерик Густав Лагерльоф и Ловиза Валрот. На три години Селма се разболява от детски паралич и за цяла година е лишена от възможността да ходи, а и за цял живот остава куца. Нейното възпитание минава у дома, най-вече под надзора на нейната баба, която обичала да й разказва увлекателни истории, приказки и легенди. Още в детството си Селма жадно четяла и съчинявала стихове. По-късно решила да стане учителка и постъпила в Кралската висша женска педагогическа академия в Стокхолм, която през 1882г. завършила. Но в живота радостта обикновено носи след себе си тъга. През същата година умира баща й, който оставя семейството си с множество дългове и то е принудено да продаде родовото имение Морбака. Въпреки двойната загуба, младата жена се впуска в професията си на преподавател и скоро става една от най-популярните учители сред ученичките си в девическото училище в Ландскрон. Селма започва да пише и първия си роман, като първите глави изпраща за един литературен конкурс, организиран от списание "Идун". Редакторът е силно впечатлен от ръкописа на Селма. Той не само й присъжда първа награда, но й предложил да отпечата целия й роман. За целта Селма, подкрепена финансово от своята приятелка баронеса Софи Алдеспаре, взима отпуск от училището и завършва романа си "Сага за Йоста Берлинг". Романът й доста се различавал от творбите на съвременните й автори в скандинавската литература. Той бил написан в романтичен стил и разказвал за приключенията на свещеник-отстъпник от байронов тип. Може би по тази причина в началото романът й бил възприет много лошо от литературните кръгове, но това се променило, когато известният датски критик Георг Брандес написал, че вижда в романа на Лагерльоф възраждане на романтичните принципи.
Макар и след публикуването на романа Селма да се върнала към преподаването в девическото училище, скоро след това напуснала, за да напише своята втора книга. Това бил сборник с новели "Невидими вериги", който се появява през 1894г. Лагерльоф получава стипендия от крал Оскар II и финансова помощ от Шведската академия, което й позволява изцяло да се отдаде на писането. Тя предприема пътешествие до Сицилия, по време на което събира материал за своята следваща книга "Чудесата на антихриста" (1898г.). Действието в тази книга се развива в Сицилия, но тя е написана като сатира на социализма.
Селма Лагерльоф не само имала нужда от пътуванията като вдъхновение, но събирала материал и впечатления за книгите си. Следващата й книга я отвела в Палестина и Египет. Това бил двутомния роман "Йерусалим" (1901г., 1902г.), в който се разказвала историята на шведско земеделско семейство, което емигрирало в Палестина. Романът бил широко обсъждан и получил високи оценки, особено за дълбокия психологизъм и доброто познаване и изобразяване на шведските селяни, които търсят своя духовен идеал. Книгите й станали толкова популярни и продаваеми, че през 1904г. тя успяла да откупи семейното имение Морбака. Изобщо това е щастлива година за Селма. Връща загубеното късче от детството си, получава и златен медал от Шведската академия, а две години по-късно е публикуван и знаменият й детски роман "Чудното пътешествие на Нилс Холгерсон из Швеция". Книгата е написана в духа на народното предание, като по много успешен начин са съчетани мечтателността и вълшебствата от приказките и селския реализъм.
Популярността на Селма Лагерльоф, не само в литературните среди, е толкова голяма, че тя е номинира за Нобелова награда за литература и през 1909г. това най-високо отличие й е присъдено. В мотивите на комисията са посочени "високия идеализъм, яркото въображение и духовното проникване, които характеризират всички нейни произведения". Думата за произнасяне на тържествената поздравителна реч била предоставена на члена на Шведската кралска академия Клаус Анерстедт, който нарича "Сага за Йоста Берлинг" "най-знаменитата книга и то не само, защото тя решително прекъсва нездравия и фалшив реализъм на нашето време, но и защото се отличава с изключителна оригиналност". В цялото си творчество тя "съчетава чистотата и простотата на езика, красотата на стила и богатството на въображението с етическа сила и дълбочина на религиозните чувства". Прочувствена е ответната реч на лауреата. Селма разказва как си представя, че пред нея се явява нейният баща - "на веранда в двор, пълен със светлина и цветя, а над нас кръжат птици". Тя споделя с баща си, че много се страхува, че няма да може да оправдае голямата чест, която й оказва Нобеловският комитет. Замисляйки се, баща й почукал по облегалката на креслото, в което седял и отговорил: "Не смятам да си блъскам главата над проблеми, които е невъзможно да бъдат решени нито от мен, нито от когото и да било. Аз съм толкова щастлив за това, че ти дадоха Нобеловата награда, че не мога да се безпокоя за каквото и да било."
След получаването на наградата, Селма продължава да пише за Вермланд, за неговите легенди, ценности, хора. За нея той олицетворява родния дом. През 1911г. Селма Лагерльоф става член на международната женска конфедерация в Стокхолм и отдава голяма част от времето си на идеите на феминизма. През 1924г., в качеството си на делегат на женския конгрес, посещава Съединените щати. В началото на двайсетте години на миналия век тя се нарежда в редицата на водещите шведски писатели, като в същото време издава няколко популярни автобиографични книги, а някои от романите й биват екранизирани.
Преди началото на Втората световна война, немското правителство привества Селма Лагерльоф с признание и почест, като една чисто "нордична поетеса". Това отношение към нея бързо се сменя, тъй като тя не пести време, сили и енергия да помага на немски писатели и деятели на културата да се спасят от нациските преследвания. Германското правителство я осъжда, но Селма успява да оформи шведска виза на немската поетеса Нели Закс, което и спасява последната от нациските лагери на смъртта. Златния медал, който получава заедно с Нобеловата си награда, Селма дарява на националния фонд за помощ на Финландия, заради разярилата се съветско-филандска война.
След продъжително боледуване Селма Лагерльоф напуска този свят на 81г. възраст.
Остава особено популярна в Швеция, а и зад граница, макар да не липсват и много критици на нейното творчество. Литературоведът Ерих Йохансен в своите "Скандинавски изследвания" отбелязва: "Вселената на Лагерльоф е морална вселена, в която основният конфликт е между доброто и злото, в която вселена Бог уверено води героите към щастливия край. По тази причина книгите й понякога имат дидактичен оттенък." Хуго Алфен пък, шведски композитор, се потапял в изградените от нея светове, тъй като четенето на книгите й е "като че ли седиш в полумрака на испански събор, където не знаеш дали всичко това се случва на сън или наяве, но с цялото си същество чувстваш, че се намираш на свята земя".

Библиография
* Сага за Йоста Берлинг (Gösta Berlings Saga), 2 тома (1891)
* Невидими връзки (Osynliga Länkar) (1894)
* Чудесата на Антихрист (Antikrists Mirakler) (1897)
* Имение (En Herrgårdssängen) (1899)
* Кралици в Кунгахела (Drottningar i Kungahälla) (1899)
* Йерусалим (Jerusalem), 2 тома (1901-1902)
* Имането на хер Арне
* Легенди за Христа (Kristuslegender) (1904)
* Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция (Nils Holgerssons underbara resa genom Sverige), 2 тома (1906-1907), известно още и като "Чудното пътешествие на Нилс с дивите гъски".
* Момичето от стопанството край голямото мочурище (Tösen från Stormyrtorpet), (1907)
* Сага след сага (En saga om en saga) (1908)
* Домът на Лилекрона (Liljecronas hem) (1911)
* Кочияши (Körkarlen) (1912)
* Императорът на Португалия (Kejsaren av Portugallien) (1914)
* Тролове и хора (Troll och människor), 2 тома (1915-1921)
* Прокуден (Bannlyst) (1918)
* Закрис Топелиус (Zachris Topelius) (1920)
* Морбака (Mårbacka)
* Пръстенът на Льовеншьолдови (Löwenskoldska ringen) (1925) - книга първа от трилогията за Льовеншьолдови
* Шарлоте Льовеншьолд (Charlotte Löwensköld) (1925) - книга втора
* Ана Сверд (Anna Swärd) (1928) - книга трета
* Мемоари от детството (Ett barns memoarer) (1930)
* Дневникът на Селма Лагерльоф (Dagbok för Selma Lagerlöf) (1932)
* Есен (Höst) (1932)
* Произведения (Skrifter), 1-12 (1933)
* От разни времена (Från skilda tider) (1943-1945)
* Научи ме да бъда свободна! (Du lär mig att bli fri), писма до Софи Елкан (1992)





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Нобелова награда за литература - Селма Лагерльоф 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.