Никола Вапцаров


Категория на документа: Литература


няма открити!
"Сън"
1. Обща концепция – стихотворението се възприема като продължение на творбата "Вяра", защото изобразява как е възможно сънят, т.е мечтата да се превърне в реалност. Стихотворението е част от Вапцаровия цикъл "Песни за една страна", който е посветен на Испания и на Испанската гражданска война. В този цикъл традицията на Вапцаров към циклизиране на стихотворенията достига върха си, защото отделните текстове са свързани чрез свой общ лироепически сюжет и чрез еднаквите си герои. Между тях ключов е героят Фернандес, който в стихотворението "Сън" е мечтателят, разказващ прекрасния си сън. Името Фернандес означава свободен човек и чрез него поетът внушава концепцията, че висшата човешка свобода се състои в дарбата на човека да мечтае и да дава живот на мечтите си.
2. Реализация на концепцията
а) Като се идеализира светът на мечтите чрез следните детайли:
а1) идеализира се заводът, изобразен като място на творчески труд. Това става чрез хиперболата „машини от злато” и чрез метонимията „и ставите им някак по-могъщи”, които очавечават мъртвата материя.
а2) идеализира се природата, като нарочно се използват Вапцаровите уранични елементи – „широк е небосвода”, „блести небето”, „въздухът блести”.
а3) идеализира се човекът, като се подчертава детското начало у него, защото детството е възрастта на най-прекрасните мечти (очите на Фернандес са детински). Промяната на човека в така ярка, че се предава чрез хиперболата „и сам не вярваш, че това си ти” и така се припомня, че първото значение на съня е да бъде символна инициация.
б) чрез символиката на съня да обозначава ясновидството – пророчеството да виждаш бъдещето се съдържа в последната строфа чрез следните мотиви:
б1) метафората „мрака отстъпваше в паника” предсказва победата на светлината над мрака, на доброто над злото.
б2) последният стих „Започваше атака…” завършва с драматичната апосиопеза и в нея се съдържа предчувствието, което ще стане реалност в друго стихотворение от цикъла, че в тази битка Фернандес ще бъде убит. Така се оформя концептуалното послание, че единствения път, чрез който човешките мечти могат да станат реалност, е кървавата саможертва.

"Завод"
1. Обща концепция – това е първото стихотворение на Вапцаров, в което еволюцията на човека се изобразява като бягство от света на хтоничното към идеалния свят на ураничното. Тази идея се осъществява, като образите на двата поетични свята се изобразят чрез еднакви мотиви, но взети с различен смислов знак.

2. Реализация на концепцията.
а) идеята, че земният хтоничен свят е трагичен се предава чрез следните детайли:
а1) чрез трагичния образ на живота – той се открива в най-ярката формула на Вапцаров, че животът е непоносим:
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
Сравнението на живота с демоничното куче се хиперболизира, защото се повтаря още веднъж чрез образа на вбесеното псе:
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
а2) чрез трагичното пространство на завода – това става възможно чрез следните мотиви:
- заводът се обвързва с хтоничните латерии на "дима" и "боклука"
- заводът се уподобява на затвор, защото неговите стени, подобно на затворническите, не допускат вътре да влезе дори слънцето, и защото неговите топоси носят представата за страшното и чудовищното („В залите плющят каиши, трансмисии скриптят”).

а3) трагичен е образът на човека поради следните детайли:
- той се изобразява единствено чрез грубата телесност на своите „работни жилави ръце” и животът му е сведен единствено до борбата за „парченце хляб”.
- в неговата душа е помръкнало най-човешкото чувство, а то е способността да се радваш на красивото. Ето защо любовта изглежда "чужда" и "ненужна", и съдбата й е да бъде изхвърлена на боклука.

б) вторият сегмент изразява духовната и нравствената природа на човека – Вапцаров изразява силата, която я предизвиква, чрез мотива за крясъка – „И аз крещях години. Цяла вечност!”. В този контекст крясъкът е образ на човека срещу злото и затова той се отъждествява със силата на божието слово. Поетът хиперболизира тази сила, като използва метафората, според която крещят дори мишините и заводът. Прекрасният ураничен свят, който се ражда сред човешката борба, е моделиран чрез предните образи, но вече взети в своята оптимистична символика:

б1) образът на прекрасния живот се съдържа в двустишието:
И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така

Поетическата фраза „своя живот” внушава, че човекът вече не е отчужден от живота си, а метафората „брониран живот” е ясна препратка към стихотворението "Вяра" и бронирания образ на вярата.
б2) оптимистичната метаморфоза на завода се разкрива чрез неговото превръщане в школа по борба („Ти ни учи да се борим”) и в неговото очовечаване чрез финалната метафора „едно сърце в тебе неуморно пулсира с хиляди сърца”.
б3) най-голяма е духовната промяна на човека, защото той вече се изобразява чрез метонимията "сърце", която маркира висотата на неговия дух, и защото чрез борбата той може да превърне своя идеал – слънцето, в реална земна категория – „ще снемем ние слънцето при нас”.
"Писмо"
1.Обща концепция и нейната реализация – в българската литература е създадена традицията Вапцаровите стихотворение "Писмо" да бъде уравнявано с творбата на Смирненски "Юноша", защото двата текста развиват общата концептуална идея за духовното и нравственото съзряване на младия човек и защото правят това по един и същ модел, който се нарича "възпитание на чувствата". Реализацията става чрез следните принципи:
а) чрез жанра на творбата – Вапцаров е първият, който въвежда в българската литература жанра на стихотворението, изградено като писмо и чрез това постига двоен художествен ефект:
- От една страна, той уподобява текста си на обикновено битово писмо и това прави стихотворението по-интимно, по-изповедно.
- От друга страна, както следва от епистоларната литература (писане на писма), стихотворението асоциативно се свързва с посланията на библейските апостоли и така се подчертава философския му смисъл.
б) чрез противопоставянето на минало и настояще посредством опозицията между наивността на юношеството и духовната зрялост



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Никола Вапцаров 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.