Никола Вапцаров - "Песен за човека" (анализ)


Категория на документа: Литература


 Песен за човека
В ‚'Песен за човека''както и в останалите стихотворения на Вапцаров сме свидетели на умението му да дискутира с читателя, да сблъсква гледни точки и да разкрие сложността и нееднозначността на такива понятия като живот, вяра, романтика и преди всичко човек. Поетът не идеализира човека, той е наясно и с тъмните страни на човешката природа, и с волността на човешките мечти, и вярва, че човекът винаги може да се промени към добро, когато се събуди душата му, когато се отърси от товара на всекидневното, когато устреми погледа си по-високо и по-далече.
Самото заглавие на стихотворението -песен е една от често присъстващите думи в поезията.Песента е начин да изразиш себе си,свободната си воля, песента е начин да се противопоставиш на робското мъртвило, песента е израз на волята за свобода, песента възпява пътя, който човекът изминава от робското живуркане до готовността за саможертва.
Много от тези значения на думата ‚'песен''присъстват и тук, във Вапцаровия текст. Творбата, както и другите стихотворения на поета, е изградена като полемика, сблъскваща две гледни точки за човешкото. Като съдия в този спор е привлечен читателят, който трябва да прецени чии аргументи надделяват.
На пръв поглед спорът на тема "Човекът във новото време" е предрешен. "Дамата", чрез случката, който разказва, акцентира върху тъмните страни на човешката природа. В нейния пример човешкото е принизено, човекът е посегнал не само върху друго човешко същество, човекът е посегнал на брат си. В нейния пример човешката съвест е приспана. В нейния пример християнската любов към ближния не съществува. Това поражда и омразата на дамата, която неистово настоява: "Аз мразя човека./ Не струва той вашта защита."
Нейният събеседник е съвсем различен, той не мрази човека - това става ясно още с описанието на реакцията, която има, след разказаната от неговата събеседничка история. ("стана ми тежко"). Но това не го кара да се откаже, защото човекът има право на защита, защото у него не са заложени единствено инстинктите на биологично същество, защото съвестта и светлината могат да бъдат пробудени и у най-тъмния "субект".
Примерът, който лирическият герой използва, е почти аналогичен. Човекът от "село Могила" "затрива" баща си. Отново християнските принципи са потъпкани, но защитникът на човека не анализира това, не коментира и причините, които са накарали героя от неговата история да "стъпи" "в погрешност на гнило". Онова, което интересува лирическия човек тук, е промяната, която настъпва, промяна, която е възможна дори със "злодея злосторен". И повод за тази промяна парадоксално е "песента". Така понятието заживява в рамките на текста с първото си буквално значение. Злодеят, се превръща в човек, именно защото е погледнал себе си отстрани, видял е собствения си живот в различна светлина,''но в затвора попаднал на хора и станал човек''Лирическият герой не се опитва да се оправдае,да успокои пробудената си съвест с лошо устроения живот. И тук отново се появява песента като знак за промяната. Песента е израз на способността на възродената човешка душа да мечтае, да се надява, да вярва в живота, в който човек няма да се чувства притиснат и обречен "като скот / в скотобойна". Вярата, че човешката съдба може да бъде променена, дава сили и спокойствие на душата.
Моментът на смъртта е голямото изпитание пред злодея, превърнал се в човек. Лирическият говорител не идеализира своя герой. Той се опитва да регистрира всички душевни терзания, които затворникът преживява: и смута, и объркването, и първосигналния ужас от смъртта. Неслучайно в този момент героят е наречен "онзи", реакцията му е сравнена с животинското "и гледал с див поглед/ на бик". Но това е само за миг. След поредното "но" разбираме, че човекът у него се е пробудил "И някак в душата му/ станало светло". Светлината в душата пропъжда мрака, затворът вече е тесен за възродилия се човек. Градацията ни прави съпричастни с тази драматична равносметка преди смъртта. Но човекът от Вапцаровия текст не хленчи пред смъртта, той я приема като логичен край на своя живот. Онова, което му дава сили, е съзнанието, че е само брънка в житейския кръговрат, че в бъдеще човешката съдба ще бъде различна, защото Животът, който хората ще устроят, ще бъде по-добър и справедлив. Израз на неговата вяра, която му дава сили преди смъртта, е песента. Човекът напуска пространството на затвора. Той се съизмерва с огромното звездно пространство. "Усмихнати чули звездите отгоре и викнали" засилват художественото обобщение на текста. От конкретната история за убиеца, осъзнал собствената си съдба и намерил своите опори, текстът се превръща в пламенна възхвала на човека, който е способен да се разкае и да намери смисъл, за човека, който не се страхува от смъртта, а я приема с достойнство, за човека, чиято вяра го прави силен и красив.
След възторжения възглас на звездите, отново се връщаме към полемиката между ‚''дамата'' и лирическият говорител. Дамата отново е изпаднала в истерия, тя не е способна да проумее разказаното, затова лирическият човек се обръща към читателя :"Как мислиш, читателю, ти?" Така темата ""Човекът във новото време" остава с отворен финал, остава отворена за нови мнения, аргументи и най-вече за размисъл, макар че позицията на лирическия говорител е ясна "Това е прекрасно, нали?"
Стихотворението "Песен за човека" е израз на Вапцаровия хуманизъм, на неговата вяра, че никога не е късно доброто у човека да надделее, че никога не трябва да губим вярата си в човека, защото така ще изгубим и вярата си, че животът може да се промени и да стане "по-хубав/ от песен,/ по-хубав от пролетен ден".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Никола Вапцаров - "Песен за човека" (анализ) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.