Никола Вапцаров - "Песен за човека"


Категория на документа: Литература


НИКОЛА ВАПЦАРОВ – „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА”
ПОЕМА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО И ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО
Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее (Втората световна война), го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си. Тази негова позиция определя трудностите и препятствията в по-нататъш­ния му живот.
Екзистенциалният избор на Вапцаров не­минуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност. Вап­царов превръща прозата на живота в пое­зия. Поет-мечтател, той успява да прозре бъ­дещето на човечеството - бъдеще на висок технически и технологически прогрес, на „един живот желан и нужен". Вапцаров вяр­ва в тази идея, в правотата на своя избор и го отстоява до степен на саможертва. Чрез своята поезия той предава тази вяра и стре­межа към светлото бъдеще и на своя ли­рически герой, който е сложен и амбивалентен. В стиховете си поетът внушава, че идеалът е постижим. Възкръсването на човешкото у човека е реална възможност за прогрес и осъществяване на мечтата живо­тът да стане „по-хубав от песен". Именно тази духовна „трансформация” на човека, с неговата сложна природа, е разкрита най-цялостно в поемата „Песен за човека”.
Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опо­нент на тема „Човекът във новото време”. Този спор разкрива отношението на двама­та опоненти към човека като нравствена си­ла и достойнство. Творбата е изградена на принципа на контраста, изразен с различните гледни точки на дамата и на лирическия повествовател. Чрез кратко и еднопосочно изложение дамата разкрива своята неприязън и отвращение от човека:

-Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека. Не струва той вашта защита.
В контраст с темата за братоубийството е широко разгърнатият разказ за отцеубийст­вото. Вторият тематичен акцент, който води до развой на сюжетното действие на твор­бата, е разказ за промяната на човека. Ге­роят на драмата, въвеждаща темата за отцеубийството, извършва непростимо престъпление заради пари. Но е заловен и осъден на смърт, защото злото не остава не­наказано.
На пръв поглед тезата за нищожността на човека, незаслужаващ защита, е доказана. Но близостта с хора, запазили ценностната си система,води до коренна промяна на човешката същност на героя:
Но във затвора попаднал на хора

и станал
човек.
Осъзнаването на греха-отцеубийството, е сложен процес във вътрешния свят на ли­рическия герой. Мотивът за престъпление­то е социален:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
Това сложно прозрение води отцеубиеца до дълбоко прозрение. То носи обновле­ние на вътрешния му човешки свят. Погле­дът към света вече е друг, разбирането за човека и човешкото - променено. Екзистен­циалният избор е от позициите на хуман­ността:
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!

А може, по-иначе може... Нравственото изстрадване на греха и из­бора води лирическия герой към „трансфор­мацията”, към прераждането надуха и съз­нанието. Неясният порив към материално „щастие”, тласнал човека към греха, се заме­ня с ясно определен безкористен и човеко­любив избор, въплътен в неговата бавна и ти­ха песен.
Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо. Пред него живота изплаввал чудесен и после
заспивал
усмихнат...
Но осъзнаването и изстрадването на гре­ха не носят изкупление. Идва очакваното възмездие. Близката смърт пробужда у ге­роя естествения инстинкт за самосъхране­ние и порив за живот
Но постигнал вътрешен катарзис и пречис­тил душата си, героят разбира, че „страхът е без полза”. Просветлява съзнанието си, за да достигне нравствената извисеност на своята целеустременост. Последвалият контраст между мрака в килията и зората навън засил­ва още повече внушението за чистия хуманен смисъл на живота, до който осъденият на смърт достига твърде късно. Хуманното у човека е осъзнато, но трагично непостигнато. Окъпаната в блясък звезда е в хармония с пречистената му, възкръснала душа. Неговата силна вяра и убеденост в правотата на избора пробуждат отново песента в душата на осъдения на смърт и тя избликва като пречис­тващ извор, спокойно и твърдо. Дори в пос­ледните мигове на своя живот лирическият герой е с пламък в очите:
„...Животът ще дойде по-хубав
от песен, по-хубав от пролетен ден... ”
Вярата, че не е сам и неговият избор е из­бор на хиляди други свободни хора, пораж­да усмивката. Палачите, безсилни да сломят човешкия му дух, го гледат със страх. Затворът трепери, а мракът бяга от ярките, светли зари, напиращи в душата на обречения, но духовно прероден човек.
Основателен е поетичният възторг на Вапцаров, поднесен метафорично: „Браво, човек! ” Нататък е ясно.
Смъртта е неизбежна, но „в разкривени­те, / в сините устни/ напирала пак песента ”. Тази песен символизира непобедимия, об­новен човешки дух, порива към щастие и справедливост. Лирическият герой знае, че ще умре, но не се проклина, не се вайка, а пее, защото „да умреш, когато/ се отърс­ва,/земя та/ от отровната си/ плесен, / ко­гато милионите възкръсват, / това е песен, / да, това е песен!” („Писмо”)
В поемата е ярко откроен и характерният за Вапцаров художествен процес на форми­ращи се отговори, който дава възможност различни мнения и гледни точки да бъдат из­разени и аргументирани. Включен е и чита­телят в спора:
Как мисли ш, читателю, ти?
Чрез него се разкрива изключителната слож­ност и уникалност на поемата и на Вапцаровия поетически стил. Двете развръзки: на втория разказ и на спора, са поредното доказателство за изключителността на творбата.
Чрез сложния и амбивалентен образ на ли­рическия герой повествователят в поетична­та дискусия доказва величието и стойността на човека, на „ човекът във новото време”.
Отстояването наличния екзистенциален из­бор в живота и творчеството превръщат Вапцаров в поет на дълбоко изстраданата вяра в човека.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Никола Вапцаров - "Песен за човека" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.