Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./. Биография.


Категория на документа: Литература


Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./

1. Биографични данни:
- роден на 24.ХІ.1909г. в Банско;
- баща му е известен македонски революционер;
- майка му – образована жена, получила образование в Американския колеж в Самоков; от нея Вапцаров възприема моралните ценности на християнството;
- 1924г. – завършва гимназия в Разлог; 1932г. завършва Морското машинно училище във Варна; при завършването прави морски рейс Бургас – Цариград – Александрия – Порт Саид – Хайфа – Фамагуста и обратно;
- от 1932г. работи в картонената фабрика в Кочериново;
- 1936г. се премества в София; обществената му дейност го сблъсква с властта; 1940г. е арестуван поради участие в Соболевата акция /събиране на подписи за мирен пакт със Съветския съюз/;
- 1940г. излиза единствената му стихосбирка „Моторни песни”;
- 1941г. е редактор на в-к:Литературен критик”;
- през Втората световна война се включва активно в дейността на комунистическата партия; става член на нелегална терористична група, заловен е и е осъден на смърт;
- в затвора пише двете си последни стихотворения „Прощално” и „Борбата е безмилостно жестока”;
- разстрелян е на 23.VІІ.1942г. на Гарнизонното стрелбище в София.
2. Творчество

- създава около 50 стихотворения, една драма – „Когато вълната бучи”, няколко стихотворения за деца и няколко статии;

- стихосбирката „Моторни песни” съдържа 4 цикъла:”Песни за човека”, „Песни за родината”, „Песни”, „Песни за една страна”;

- най-важен е цикълът „Песни за човека”; основни мотиви в него са: вярата, същността на човешкото, смисълът на живота;

- Вапцаров обича живота, но е готов да се жертва за вярата си;
3. Характерни особености на Вапцаровата лирика:

- прилича на Смирненски по стремежа да изгради един по-справедлив свят, но има и свои особености;

а/ индивидуализиране на човешката съдба
- при Смирненски субектът е тълпата; дори да се появяват единични образи, те не са индивидуализирани;
- при Вапцаров героите са земни, конкретни и индивидуализирани; те са делнични, плетени в конкретни житейски случки;
б/ опредметена представа за революцията
- вместо митичен Апокалипсис /Смирненски/ - значение има всекидневната борба, духовните и физическите усилия за постигане на целта.
„Тогаз,/ на твойто място,/ дружно,/ ще изградим със много пот/ един живот,/ желан и нужен,/ и то какъв живот”

в/ мотивът за „свещения гняв”
- при Смирненски се схваща като божествена сила, събираща се в гърдите на наказващия великан;
- при Вапцаров гневът е индивидуализиран и психологизиран; показан е като човешко състояние на безизходица, прерастваща в злоба и омраза; гневът не е градивна сила, а зло, което обезличава човека, превръща го в животно; светът трябва да се изчисти от този гняв /”отровна плесен”/;
г/ вярата
- тя е вътрешна сила, която ще изчисти света от гнева и ще осмисли човешкото съществуване;
- вярата е лична, трябва да проникне в душата на всеки човек, който да поеме своята отговорност за живота си и живота на общността /Гео Милев – колективна вяра, Вапцаров – вярата като всекидневен нравствен ориентир/;
4. Човекът в поезията на Вапцаров

- център на Вапцаровия художествен свят са: раждането на съвестта, осъзнаването на лична отговорност, съзнание за собствена мисия в света;

- Славейков – да изгради „человека у българина”, а Вапцаров – сред унижението и озлобението да види раждането на човека;

- за Вапцаров човещината стои над хляба, мизерията и тъмните страсти;
5. Мисията на Вапцаров

- живее и твори като работник;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./. Биография. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.