Никола Вапцаров


Категория на документа: Литература


Никола Вапцаров
(1909-1942)

И сега виждам оня двадесет и осем годишен мъж с продълговато матово лице, с високо чело, с гъсти сключени вежди, с топли и дълбоки очи, които излъчваха някаква пленителна мекота. Мекота звучеше в гласа на тоя странен работник, с ръце, изцапани от машинно масло, и с матова бледност на лицето...

След продължително пътуване той идваше много изтощен. От дългите нощи пред огненото гърло от локомотивната пещ лицето му бе станало по-бледо и удължено, очите му потъмнени от безсъние. Но той беше горд и никога не се оплакваше. Макар, че тежката работа в локомотива изсмукваше силите му, той обичаше машината - и техниката изобщо - със силна човешка страст. Имаше нещо романтично в тая му любов към машината...

Той смяташе писането на стихотворения за крайно сериозна работа, за която се иска голяма подготовка и преди всичко талант. С вродената си скромност той мъчно можеше да допусне за себе си, че е даровит поет. Когато за първи път ми прочете свои стихотворения, а това му бяха едни от най-хубавите му работи - стиховете за Испания - и аз с възторг ги посрещнах, по бледото му лице пробягна руменина и той наведе глава, сякаш чувстваше някаква вина, че е написал такива прекрасни стихотворения...

В отношенията си към хората той винаги беше внимателен и топъл. Имаше нещо подкупващо в мекия тембър на гласа му, в кадифената мекота на погледа му, в широката му човешка усмивка. Инак, безкомпромисен, той беше крайно отстъпчив за дребните неща пред хората, никога не влизаше в лични разпри, сплетни и клюки. Но когато трябваше да отстоява позициите на своите идеи, когато трябваше да брани принципите на свободата и на бъдещото човешко щастие от нападките на враговете, тогава той ставаше друг. Гласът му ставаше суров, от мекия му поглед проблясваха мълнии, гъстите му черни вежди настръхваха като разперени криле на орел, политнал в бой.

КРАТЪК ЛЕТОПИС
1909 - Роден в гр. Банско. Баща му е участник в македонското освободително движение заедно с П. К. Яворов. Яворов е посещавал техния дом.
1916 - 1926 Учи в родния си град и в Разлог. Прави впечатление с богатите си литературни интереси и склонност към изкуството - умее да рецитира, свири в ученическия оркестър на мандолина.
1926 - 1932 Учи в Морското машинно училище във Варна, а след това е на практика в Божурище, Русе и Варна. По време на практиката се движи с хора, които се препитават с тежък физически труд - хамали по пристанищата, моряци, рибари...
1932 - Като корабен техник на парахода "Бургас" пътува из Средиземно море.
1932 - 1938 Работи в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново, в мелница, в железопътно депо - София, като огняр на локомотив. В с. Кочериново е участвал в любителска театрална трупа - актьор и режисьор.
1939 - 1941 Активно се включва в нелегалната антифашистка дейност.
1942 - Арестуван от полицията и изпратен в затвора. В съдебния процес получава смъртна присъда. На 23 юли е разстрелян.

Какво е обичал да чете Никола Вапцаров?

Той беше прочел много книги, за които обичаше да говори с увлечение. Говореше за романите на Майн Рид, за романите, повестите и разказите на Иван Вазов, Елин Пелин и др. В V и VI клас (днешните IX и X) четеше класиците на руската литература: Пушкин, Толстой, Тургенев, Гогол; френските романисти: Виктор Юго, Емил Зола, Алфонс Доде и др. Много от стиховете на Пушкин ("Евгени Онегин") и на Лермонтов ("Демон") знаеше наизуст. Най-любими от българските поети му бяха Ботев и Яворов.

Мирчо Юруков





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Никола Вапцаров 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.