Никола Йонков Вапцаров


Категория на документа: Литература


Никола Йонков Вапцаров
(1909 – 1942)
1. Мястото на поета в литературния процес
Творчеството на Вапцаров се вписва в развойната линия, белязана от Смирненски, Гео Милев и септемврийските поети, чрез общите мотиви в пролетарската литература за непоносимостта на тежкия живот, бунта, разрушаването на стария свят и нуждата от изграждане на нов, по-справедлив към обикновения човек, но с някои значителни изменения, които придават на поезията на „огняроинтелигента” новаторски характер. Внушенията за ценността на човека и вярата в неговото високо предназначение, както и във възможността да надмогне злото, го сродяват с големите хуманистични умове в европейската култура и превръщат стиховете в „Моторни песни” в универсални послания за мястото на човека в света.
2. Вапцаров като модерен поет

Без да има самочувствието на своите предходници в литературата – Ботев, Вазов, П.Славейков, Яворов, Вапцаров е чужд на представата, че чрез поезията си той изпълнява мисия на посредник между националните, социалните и духовните ценности на общността и членовете на тази общност, която трябва да го чуе. На своите поетически занимания той гледа скромно( „ и стихове пиша тъй, както умея”), но на поетическите си послания възлага задачата да вдъхновят човека за достойно съществуване. Писани в „барутното време” на приближаващата и вече разразила се война, стиховете му се превръщат в песни, възпяващи определени идеи, но и в посланици на авторовия мироглед, основан на вярата в човека и любовта към хората и към живота.

Вапцаров не е модернистичен автор, какъвто е напр. Славейков, но е модерен, защото вярва в ценностите на модерността: прогреса, техниката и социалните движения. Той предусеща, че бъдещето е немислимо без социални реформи, достойно заплащане на труда и технически напредък.
3. Поетическата книга „Моторни песни”

Дебютът на Вапцаров с тази книга е през 1940г. Тя остава незабелязана, единствените, които я оценяват, са неколцина интелектуалци с леви убеждения и приятелският кръг на поета. Написаните след появата на книгата стихотворения са издадени посмъртно под общото заглавие „Антология”. Всички издания на Вапцаров следват тази последователност на творбите.

Книгата „Моторни песни” е разделена на четири цикъла: „Песни за човека”( „Вяра”, „Писмо”(„Ти помниш ли морето и машините”), „Завод” и „Песен за човека”); „Песни за родината”; „Песни”; „Песни за една страна”- посветени на гражданската война в Испания от 1936г.(„Сън”). Произведенията, задължителни за ДЗИ, , „История”, , „Кино” и предсмъртните стихотворения „Прощално” и„Борбата е безмилостно жестока” не са част от състава на „Моторни песни”.

Заглавието на единствената стихосбирка на Вапцаров носи следните внушения: увереност в техническия прогрес; опоетизиране на машината като символ на новото време; възхвала на труда на работника, чието дело са моторите, машините, самолетите.
4. Образът на света, изграден чрез поезията на Вапцаров

Картината на света е едновременна исторична и универсална. Светът на Вапцаров е светът от 40-те год на 20.век, време на война, конфронтации, глад, обезценяване на човешкия живот – в този смисъл е исторична. От друга страна, поетът изгражда перспективи пред човека, възлага му надежди, вярва във високите му нравствени заложби и способността да изгражда светове – в този смисъл е универсална.

5. Героят на Вапцаров
Търси своето място в живота и се бори за достойно съществуване. Той е човек на труда, но хуманитарно просветлен, същество, което съзнава, че хлябът е нужен, но само с него не е достатъчно да се живее, трябват и високи идеи и идеали.
6. Основни мотиви във Вапцаровата поезия
Главният мотив е нуждата от промяна на света и личното участие на всеки в тази промяна.
Вярата като двигател на промяната( за сравнение при Смирненски е гневът на потиснатите). Други:
- вярата в утрешния ден, в разумното начало на живота
- грубият живот с „тежките лапи челични”
- участта на обикновените хора и техният влог в историята - „простата човешка драма”
-трудностите на всекидневното оцеляване
- борбата за по-добър живот
- осъзнаването и осмислянето на човешкия живот
- задачата на изкуството, което трябва да пресъздава „простата човешка драма”
- отношението между историята като човешка памет и драмата на всекидневното оцеляване като участ на „неизвестните хора от фабрики и канцеларии”
6. Основни образи във Вапцаровата поезия
хлябът, идеите, историята, прогресът, романтиката на моторите, заводът, Животът, идеалите, „новото време”, т.е времето, в което се случват онези важни исторически промени, които проправят път на социалния и техническия прогрес; свръхценност - вярата
7. Черти на Вапцаровата поетика. Новаторство
Вапцаровата поезия е поезия на „навъсените и къси стихове”, чужда на всякаква поетическа преднамереност; поезия, пресъздаваща драмата на ежедневните усилия за нравствено и физическо оцеляване. Особени белези:
- диалогичност, т.е винаги се предполага някакъв събеседник; адресат е всеки, който би се превърнал в съмишленик на автора по отношение на важните идеи за човека, борбата, историята
- полемичност, използван е комуникативният модел на спора, истината в който се ражда не от сблъсъка, а от съпричастието
- съжителство на разговорни с реторични елементи, т.е обикновено и приповдигнато говорене
- липсва класическото стихосложение, стиховата организация следва експресията на изказа (като при Гео Милев)

Вярата

1. Вярата в живота ( „Вяра”, „Писмо”)
Вапцаровата поезия създава светове, невъзможни без вярата. В стихотворението „Вяра” е дадена нейната формула: „че утре ще бъде/ живота по-хубав,/живота по-мъдър” и нейните основания - любовта:”Дори да умирам,/живота със грубите/ лапи челични/аз пак ще обичам!/Аз пак ще обичам!, а стихотворението „Писмо” е опит вярата да бъде споделена с всеки, който би я приел. Събирателен образ адресат на „писмото” за вярата е Вапцаровият съвременник.
Общото послание на двете стихотворения за вярата е, че тя:
- превръща любовта към собствения живот в готовност за саможертвени действия в името на неща, по-ценни от самия него: „за него- живота-/направил бих всичко”
- премахва естествения страх от собствената смърт на този, който може да участва в изграждането на живота „Но да умреш, когато /се отърсва/ земята/ от отровната си/плесен,/когато милионите възкръсват, /това е песен, /да, това е песен!”
- този, който вярва в живота, се измъква от тесните рамки на собственото си живеене и се приобщава към надбитийни ценности, валидни за хората от всички времена ”И слънцето на хоризонта/тъмен/да, нашто/ярко/слънце/ ще просветне.”
- без вяра животът на човека е откъснат от този на другите, грозен, студен , прозаичен, разкапан, безнадежден, озлобен: „някаква омраза/ се впиваше дълбоко във сърцата. / Като гангрена,/не, като проказа/ тя раснеше,/разкапваше душата”



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Никола Йонков Вапцаров 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.