Немили-недраги на Иван Вазов


Категория на документа: Литература


Немили-недраги" Иван Вазов

УВОД

Безграничната и всеотдайна обич към България е онази мощна, "свещена" сила, която повече от половин век движи поетичното перо на Иван Вазов, един от най-обичаните и най-български творци. Най-български, защото в центъра на неговото светоусещане стои тя – една-единствена – страдалницата България. На нейните съдбини, радости и скърби, възходи и падения Иван Вазов посвещава своето богато и удивляващо с обема си творчество. Незабравима за всеки българин ще остане творбата му "Немили-недраги" – апотеоз на народната саможертва и героизъм на хъша, доброволно отрекъл се от лично щастие и приел мъченичеството и изгнаничеството в името на Родината.

ТЕЗИ
ОБЩА
1. В културната памет на човечеството ще се съхранят завинаги думите на Васил Левски: “Един народ, който не извоюва сам свободата си, не може да я заслужи”. Иван Вазов потвърждава тази изстрадана истина с творбата си “Немили-недраги” – повест за делата на хъшовете, за техния патриотизъм, нравствено величие и красота. Българските емигранти са обречена на мъки и лишения, на мизерно съществувание, но несгодите не могат да сломят волята им за свобода. Самотни и изоставени, окъсани и гладни, те мизерстват в чуждата страна с единствената надежда да дойде денят, когато отново ще бъдат полезни на родината, когато отново ще я видят свободна. Великата идея за свободата на отечеството извисява човешката душа и превръща в герои обикновените, разочаровани и уморени мъченици.

СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА
2. В културната памет на човечеството ще се съхранят завинаги думите на Васил Левски: “Един народ, който не извоюва сам свободата си, не може да я заслужи”. Иван Вазов потвърждава тази изстрадана истина с творбата си “Немили-недраги” – повест за делата на хъшовете, за техния патриотизъм, нравствено величие и красота. Самотни и изоставени, окъсани и гладни, те мизерстват в чуждата страна с единствената надежда да дойде денят, когато отново ще бъдат полезни на родината, когато отново ще я видят свободна. Един от най-ярките и обаятелни герои в повестта е Странджата. Неговата смърт е мъченическа, но и героична. Той завършва живота си така, както на времето са умирали истинските българи – в мъки и физически страдания, но със светли мисли за отечеството. Образът на Стария знаменосец, обвит с "ореола на мъченичеството", синтезира най-съкровените и благородни черти на бореца за свобода, на патриота, мъченик и герой.
МАКЕДОНСКИ
3. В културната памет на човечеството ще се съхранят завинаги думите на Васил Левски: “Един народ, който не извоюва сам свободата си, не може да я заслужи”. Иван Вазов потвърждава тази изстрадана истина с творбата си “Немили-недраги” – повест за делата на хъшовете, за техния патриотизъм, нравствено величие и красота. Самотни и изоставени, окъсани и гладни, те мизерстват в чуждата страна с единствената надежда да дойде денят, когато отново ще бъдат полезни на родината, когато отново ще я видят свободна. Един от най-ярките и обаятелни герои в повестта е Македонски, който спечелва симпатиите на читателя с дълбокия патриотизъм и саможертва в името на родината, със смелостта и ловкостта, с бързия съобразителен ум и умения да се справя бързо в усложнени ситуации.

4. РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА

4. В културната памет на човечеството ще се съхранят завинаги думите на Васил Левски: “Един народ, който не извоюва сам свободата си, не може да я заслужи”. Иван Вазов потвърждава тази изстрадана истина с творбата си “Немили-недраги” – повест за делата на хъшовете, за техния патриотизъм, нравствено величие и красота. Самотни и изоставени, окъсани и гладни, те мизерстват в чуждата страна с единствената надежда да дойде денят, когато отново ще бъдат полезни на родината, когато отново ще я видят свободна. Забележителната реч на Странджата допълва картината за живота на хъшовете изгнаници. От една страна, разкрива истината както за тяхното славно минало, така и за печалното им настояще, а от друга – светлите им мечти и деали.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ "НЕМИЛИ-НЕДРАГИ"

1. (ОБЩА)"Немили-недраги" е повест с голяма действена сила. Въпреки дистанцията на времето, тя пленява и до днес сърцата на родолюбивите българи както с красотата на романтичния подвиг и революционната устременост на хъшовете, така и с безсмъртните идеи, върху които би трябвало да се замисли всеки родолюбив българин.
2. (СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА)"Немили-недраги" е повест с голяма действена сила. Въпреки дистанцията на времето, тя пленява и до днес сърцата на родолюбивите българи с красотата на романтичния подвиг и революционната устременост на героите. Целият борчески и страдалчески живот на Странджата излъчва особена красота, съчетавайки в едно мъченичеството и героизма. “Умри за България!” са думите, които остойностяват живота и смъртта му, отправени към всяко българско време.
3. (РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА)"Немили-недраги" е повест с голяма действена сила. Въпреки дистанцията на времето, тя пленява и до днес сърцата на родолюбивите българи с красотата на романтичния подвиг, с революционната устременост на героите, вълнува с ярката присъда на Вазов над егоизма, бездушието, пошлостта. В нашето непатетично време, когато всяко словесно изразено въодушевление се посреща с подозрение, а понякога дори с насмешка, не можем да не признаем, че човечната и затрогваща реч на Знаменосеца дълбоко ни вълнува, въпреки патетиката и риторичното й изобилие.
4. (МАКЕДОНСКИ)"Немили-недраги" е повест с голяма действена сила. Въпреки дистанцията на времето, тя пленява и до днес сърцата на родолюбивите българи с красотата на романтичния подвиг и революционната устременост на хъшовете. С делото си Македонски доказва, че великата и всеотдайна любов към отечеството е голяма сила, че за достойния човек няма по-голямо щастие от съзнанието за изпълнен дълг пред род и родина.Героичното и мъченическото начало в живота на хъшовете според първа и втора глава на повестта „Немили - недраги" от Иван Вазов

Героичното и мъченическото начало в живота на хъшовете според първа и втора глава на повестта „Немили - недраги" от Иван Вазов

Тъжната участ на изгнаниците образно е пресъздадена чрез студенината на чуждия град. Пейзажното описание в началото на повестта поражда усещане за безприютност и отхвърленост от съдбата. Метафоричните образи на нощта, мъглата и мрака поглъщат „мътната и неопределена светлина „ на мъжделивите фенери" - плаха надежда за поне малко топлина в чуждия свят. Внушението за угнетеност, потиснатост и изоставеност е постигнато чрез поредица от детайли: „влажна и мрачна", „отровен дъх" ,"никаква светлина или шум", „затворено", „пустееха", „се беше напластила", „задушаваше", „бяха затворени".
На фона на тази безнадеждност и на това образно внушено негостоприемство се налага опозицията „светлина - мрак", породена от примамливата топлина на „едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче", което свети в нощта. Епитетът „ будна" /в словосъчетанието „една будна кръчма"/, глаголът „светеше", изразът „защитено с железни пръчки", надписът „Народна кръчма на Знаменосецът!", в тяхната пряка и преносна употреба , са доказателство за физическа и нравствена устойчивост и най-вече за бодрия, неугаснал дух на хъша, за неговата несломима воля да отстоява патриотичната си идея.
Описанието на битовата обстановка на емигрантите е показателно за странното съжителство на родното сред чуждото - една неприкосновена територия на българското, малък остров на свободата, белязан със знака на героичното минало. Тук душите и сърцата са отворени за ближния , човечността се измерва с мярката на патриотичното „народен". Естетиката е пренебрегната в името на родолюбивата нравственост, доказателство за което са патриотичните „девизи ","гръмките и безмислени надписи" на фона на мизерията и глада:"Български лев", „Филип Тотю, храбрий Български войвода", „Свободна България с три възклицателни".Героичното и страдалческото съжителстват с комичното, осмислено от святата идея за свободата. Тук историческото време надмогва усещането за делничност." Свободна България" разговаря с бъдещето чрез знаците на националното - „лева" и знамето.
Атмосферата на задушевност и братска съпричастност е пресъздадена чрез описанието на кръчмата на Знаменосеца - „дълбока изба", по която се стига чрез „стръмна и извита стълба", „Но нека влезем..." е подкана да се потопим в света на героите. Авторът използва един специфичен похват - преди да представи хъшовете, ни запознава с обстановката, декора, психологически натоварен с внушения за страдание и героизъм. Той ни води стъпка по стъпка към драматичната среща със забуленото в мрака на забравата минало, за да заблести то с непреходните си стойности.
Нравствеността на хъшовете е внушена чрез контрастното противопоставяне на детайли на тема „чуждо" и „родно" от текста на двете описания - пейзаж и обстановка: „затворено казино" - „ лавка с широко отворена врата"; „крясъци и псувни" - „даваше на вяра", „ с блага надежда", „се усмихваше"; „задушаваше с отровния си дъх" - „топъл и задушлив въздух".
Несъмнени са доверието, сърдечността, топлотата в поведението на хъшовете, представени чрез изразителната роля на контраста. Пак по пътя на контрастното описание е представено странното съжителство на битовото и героичното начало в живота на хъшовете чрез обстановката в кръчмата на стария знаменосец. Срещу едната от стените с „ усамотена и измокрена полица", върху която „йерархически" са наредени чашите и шулците, стои отсрещната стена , по която са налепени литографически картини, свързани с боевете на Хаджи - Димитровата чета и с клетвата й на дунавския бряг - творби на наивистичното изкуство , но предизвикващи „благоговение и възторг".
Вниманието предизвиква една картина , „изписана грубо с ръка, залепена под горните три". „ Достойна за любопитството" , тя е не само с изображението си, а и с изписания разказ за събитието и с думите след него:"Да живей храбрият Странджа - знаменосец!". Привидният контраст е всъщност едно доказателство за патриотичната мисия на притежателя на кръчмата във всеки миг от живота му, отредил му достойна участ на физически или духовен пазител на националното самочувствие.
Въвеждането на образите на хъшовете става по пътя на силни патриотични внушения . Надписите и лозунгите, живописните изображения по стената на кръчмата, разговорите за битките са показателни за възторга и благоговението пред героичното минало , еднакво скъпо за герои, автор, читател.

Специфична функция изпълняват прозвищата на героите Странджата и Македонски, които недвусмислено са свързани с назовавания на типично български пространства, трагично отделени от родината по силата на следосвобожденския „мирен договор" на Великите сили. Основание за този извод ни дават особеностите на Вазовата повествователна техника, контрастно изградена на принципа на съпоставката или обобщеното „тогава и сега", което превръща повестта в един постоянен диалог между минало и настояще. С внушението за духовност и християнска добродетелност са натоварени и прозвищата и на останалите хъшове -Хаджият, Попчето, Владиков...Изобщо всяко взаимодействие „автор - герои" в повестта е съдбоносно белязано от идеята за патриотичното.
Чрез портретното описание е предадено специфичното , характерното за всеки от хъшовете, както и общото, което ги обединява. Неслучайно повествователят още в началото по време на диалога между тях / едно безкрайно припомняне на битките от героичното минало/, изобразява две ярко открояващи се противоположности - образите на Странджата и Македонски.
Само един детайл от описанието на Странджата напомня за онзи „великан" с високо разветия червен байрак от старата литография -определението „най - снажен". Сега той е „най - старият", „дълголик, сух, жълт, с гъста черна брада", със „зараснали рани" по челото - характеристика едновременно на светец и поборник. Той кашля силно и се задавя. Още на пръв поглед за читателя е ясно , че този „бледолик, болнав, сух като скелет" човек е дарил здравето си за народното дело. Присъствието му поражда усещане за сила на духа, която е в контраст с немощта на тялото.
Детайлите от описанието във втора глава : „съдраното и омацано сетре", „червеният пояс", „окъселите и запятнени панталони", „един голям револвер", създават представа за самопожертвователната му мисия" и за народнопатриотичната му принадлежност, въпреки материалната бедност. Начинът, по който той съзерцава картината на посрещането с хляб и сол - „горделиво", е доказателство за отчаяния идеализъм на този непредаващ се страдалец, посветил себе си на идеята да служи на отечеството.
Антипод на Странджата, Македонски е " висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице, с дълги сиви мустаци и с лукави , дръзки очи". Облечен е в „ извехтяло и без копчета палто". Тази външност, „громкото" му име, което напомня за славата на известния от историята завоевател, неясното му минало / „слухът, че е бил войвода на „някаква хайдушка чета в Македония"/ пораждат представа за странностите на този човек - хитрост и безцеремонност лъхат от него, а облеклото му може да го характеризира не само като беден или небрежен , но и като човек без установена самоличност. Истински авантюрист по природа, той упражнява „осезателно влияние върху другите хъшове".

Около тридесетгодишен, Хаджият има „лице сухо, длъгнесто, жълтеникаво" с „остра брада, без косми". То носи явните белези на „уморяване и отслабване". Доказателство за умора и физическо изтощение е „дремливото" поклащане на главата, както и постоянната му кашлица.
Попчето е с „черно, нагърчено от преждевременна старост лице, бръснато". Спомен от миналото му на свещеник е показателният жест - машинално да прави движение от устата към гърдите, гладейки сякаш невидима брада.
Изградил характерни портретни характеристики, авторът обобщава черти от външността на героите чрез повтарящи се детайли , които пораждат представа за материалната нищета, за глада, за физическата умора и за болестите, изпълнили със знака на страданието сивото ежедневие на хъшовете. В същото време изопнатите черти на лицата и специфичният жълт цвят градят ореолното значение на иконописни образи и светци.
Прякото описание от първа глава се допълва с реторично разгърната характеристика на хъшовете във втора глава на повестта - емоционален изблик на болката и съпричастността на повестволятеля към незаслужената страдалческа участ на изгнаниците. Сънят върху грубото одърче в кръчмата на Странджата е само временен покой за тялото, но не и за душата. Обобщението „тия измъчени от бедността същества", конкретизирано чрез детайлите: „тия хлътнали от бдение и невъздържание очи; тия недояли кореми, тия отслабнали и обелени от скитане крака", допълва портретната характеристика, като дава представа за един живот - борба - не толкова героична, колкото трагична борба с обстоятелствата.
Чрез силата на реторичните въпроси повествователят вълнуващо пресъздава реалните измерения на една безизходица. Внушението се допълва от одухотворения образ на глада и бедността, метонимично представени като хищно протегнати „отвсякъде" ръце, които задушават и сковават духа, обречен да води борба със сивото ежедневие.
Текстът на втората глава поражда усещане за духовно безвремие, чийто материален знак е "затворът":„България беше затворена за тях".
Гостоприемството на Румъния е представено чрез ироничното сравнение: „ ... което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурята мореходци, разломени и съсипани ...". Безизходицата е внушена чрез поредица от реторически парадокси: „общество -пустиня"; „ във всяка влашка тъмница - по няколко юнаци"; „ българските орли - в клетка"; „героите - кокошари".
Изградил образа на „един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи , дрипи и слава", порицавайки с презрение духовно незрящите, Вазов извисява страданието на хъша до степента на героичното мъченичество.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Немили-недраги на Иван Вазов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.